Решение по дело №1121/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260137
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150201121
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №260137

 

Град Несебър, 15.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1121 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “Т.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ф.Т.Д., срещу Наказателно постановление № 02-0002943 от 09.11.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 и чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

              Жалбоподателят твърди, че материалният закон е приложен неправилно с оглед посочената като нарушена разпоредба, тъй като тя не съдържа състав на административно нарушение и няма правна сила на законови правила. Счита, че за нарушение на подзаконов нормативен акт, не може да се наложи наказание по чл.414, ал.1 от КТ. При условията на евентуалност опР.ва нарушението с въведеното извънредно положение. Моли наказателното постановление да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената санкция до законоустановения минимум от 100 лева. Претендира разноски.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

              Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, моли постановлението да бъде потвърдено. Счита нарушението за доказано от писмените и гласни доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              По силата на Трудов договор № 7/10.08.2020г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, работникът С.Д.Н.е приела да изпълнява длъжността “работник-кухня” в полза на работодателя “Т.2.” ЕООД – дружеството работодател, с месторабота село Р., при 4-часов работен ден, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 305 лева. Според договора работникът се е задължил да постъпи на работа на 10.08.2020г. – т.е. в деня на подписване на договора, като в договора е отбелязано, че екземпляр от трудовия договор, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностната характеристика са връчени на работника на 10.08.2020г.      

              В деня на подписване на договора по отношение на работника С.Д.Н.е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, което е удостоверено и с издадена от работодателя служебна бележка от 10.08.2020г., а обстоятелството, че работникът е постъпил на работа на тази уговорена дата се потвърждава и от съставените от работодателя отчетни форми за явяване/неявяване на работа, от който е видно, че  С.Д.Н.е била на работа за времето от 12:00 до 14:00 часа и от 20:00 до 22:00 часа на 10.08.2020г.

              На 10.08.2020г. работодателят е подал уведомление до ТД на НАП – Бургас, но Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ оттам е издадена в 15:27 часа същия ден, т.е. след като работодателят вече е бил допуснал работника С.Д.Н.до работа и тя е полагала труд в търговския обект, стопанисван от дружеството-работодател, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа. Освен това самото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ е могло да бъде връчено на работника за първи път на 11.08.2020г., тъй като тогава – на следващия ден то е било отпечатано.

              На 14.08.2020г. е било извършено поредното посещение на ресторант “Л.”, находящ се в село Р., улица Б..., с цел проверка, въз основа на пореден сигнал за работещи в обекта хора без трудови договори. Ресторантът тогава е бил посетен от свид. Вангел А.В. – “старши инспектор” в Д”ИТ” – Бургас и К.К.Г.– “главен инспектор” в Д”ИТ” – Бургас, когато е била връчена призовка по чл.45 от АПК за представяне на описани в призовката документи.

              С допълнително споразумение от 19.08.2020г. към трудовия договор е изменен размера на трудовото възнаграждение на работника като същият е увеличен на 610 лева.

              За резултатите от проверките, включително е тези по документи, които са били представени на 19-и и 24-и август 2020г., е съставен от проверяващите Протокол № ПР 2024512 за извършена проверка от 28.08.2020г., а като едно от описаните в него нарушения, които са констатирани (т.2), е това, че “Т.2.” ЕООД, в качеството му на работодател, на 10.08.2020г., не е изпълнил задължението си да връчи на лицето С.Д.Н.с ЕГН **********, на длъжност “работник кухня” копие на хартиен носител на завереното уведомление от ТД на НАП, преди постъпването й на работа в обект: ресторант “Л.”, находящ се в село Р., улица Б.№ .., комплекс “Л.”, с което е нарушил изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. За това нарушение на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ служителите са дали предписание на дружеството-жалбоподател със същия протокол, в срок до 28.08.2020г. като работодател да връчва преди постъпването на работа на работници и служители копие на хартиен носител от завереното уведомление от ТД на НАП съгласно изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

              Едновременно с това обаче, за така констатираното нарушение е съставен и АУАН № 02-0002943/28.08.2020г. от В.А.В. – старши инспектор при Д”ИТ” Бургас, в който описано, че на 14.08.2020г. при извършена проверка на място в обект: ресторант “Л.”, находящ се в село Р., улица Б.№ .., комплекс “Л.”, и на 24.08.2020г. в Д”ИТ” Бургас, от представените документи: трудов договор № 007/10.08.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от К с изх.№ 21388203016362 / 10.08.2020г. в 15:27 часа, таблица за явяване/неявяване на работа (2 седмица), се установило, че “Т.2.” ЕООД, в качеството му на работодател, на 10.08.2020г. не е изпълнил задължението си да връчи на лицето С.Д.Н.ЕГН ********** на длъжност работник-кухня, копие на хартиен носител от заверено уведомление от ТД на НАП преди постъпването й на работа в обект: ресторант “Л.”. И в акта нарушението е квалифицирано по чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от законния представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

              В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН законният представител на “Т.2.” ЕООД е подал молба да бъде взето от наказващия орган под внимание обстоятелството, че след съставените и връчени му актове, нарушенията са отстранени веднага и че не е извършил нарушението умишлено, а от незнание, моли случаят да бъде приет за маловажен.

              Разпитан в съдебно заседание в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации в съставения от него АУАН, както и проверените документи, въз основа на които е установил нарушението.

              Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, а след като е приел случая за маловажен, е наложил санкцията.

              Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 10.11.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 16.11.2020г.

              От една страна, наказващият орган правилно е констатирал, че не е установено за работника да са произлезли каквито и да е вредни последици, доколкото същият е бил снабден преди започване на работа с екземпляр от трудовия договор, а трудовото правоотношение е своевременно декларирано по установения за това ред пред приходната администрация с оглед възникване на задължения за внасяне от страна на работодателя на съответните преки данъци и осигурителни вноски. Въпросните обстоятелства, както и добросъвестно поведение от страна на работодателя във връзка със своевременното деклариране на възникналото трудово правоотношение пред съответните административни органи налага да се приеме и от настоящия състав, че в случая е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл.415в от КТ, обуславящо налагане на минимално административно наказание, въпреки, че необосновано наказващият орган без да изложи съображения е наложил наказанието в максималния размер от 300 лева.

             От друга страна обаче, настоящата инстанция намира, че при издаване на процесното наказателно постановление неправилно е бил приложен материалния закон. Деянието на жалбоподателя неправилно е квалифицирано по чл.414, ал.1 от КТ във връзка с чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002г. Разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ е обща и визира санкциониране на нарушения на трудовото законодателство в случаите, когато не са налице специалните санкционни разпоредби.

              Съобразно установената фактическа обстановка, изложена в НП, в настоящия случай е налице специална разпоредба – чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция за нарушение по чл.63, ал.1 от КТ, който предвижда задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите. Именно това е било нарушението на жалбоподателя-работодател, който е допуснал до работа С.Д.Н.преди да й е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

              Съдът няма възможност да преквалифицира деянието, тъй като са различни признаците от състава на нарушението, по което е бил санкциониран жалбоподателя, и това, по което е следвало да бъде санкциониран. Съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка само дали тя е правилно приложена, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. Освен това, по този начин се лишава наказаното лице от защитата срещу новата квалификация на деянието му. Ето защо, съдът не може да извършва преквалификация, когато са налице нови или различни признаци, а при констатирана незаконосъобразност на изложената в наказателното постановление правна квалификация, той следва да отмени наказателното постановление.

               С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на административно наказващия орган за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

               Ето защо и на основание чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002943 от 09.11.2020г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на “Т.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ф.Т.Д., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 и чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 лв. (триста лева) за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Директора на Д. „И.п.т.“***, за осъждане на “Т.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ф.Т.Д., да му заплати юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.

 

 

               Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: