№ 6510
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110142026 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца ******************* срещу Л. Г. Д. обективно
съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92,ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 326,53 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по фактури издадени за период от 20.08.2019
г. до 19.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до
изплащане на вземането, 59,80 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, и 526,71 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент поради вина на абоната, ведно със законна лихва за период от
22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч. гр. д.
№ 50773/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ******************* твърди, че между страните били
сключени Договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен номер
************, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер
************, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер
************, Договор за лизинг от 05.09.2019 г., както и Договор за мобилни
услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ************, по силата на които
ищецът предоставил мобилни услуги в полза на ответника, както и лизингови
устройства ********************** и ******************* на
преференциална цена. Твърди, че ответникът е ползвал предоставяните от
ищеца услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната- **********. Поради неизпълнението от страна на абоната за
1
плащане на месечните задължения по договора операторът прекратил
едностранно договорите по вина на ответника. С оглед предсрочното
прекратяване на договорите по вина на абоната били начислени неустойки,
представляващи стойността на трикратния месечен абонамент и разликата
между стандартната цена на устройството (без абонамент) и платената от
абоната цена при предоставянето му. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Г. Д. е подал отговор на исковата
молба, чрез особен представител адв. Е. Г., с който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва да са налице валидни облигационни отношения
между страните по посочените в исковата молба договори поради липса на
съгласие за сключването им. Поддържа, че договорите са нищожни поради
накърняване на добрите нрави и противоречие със закона- липсвала яснота
относно предмета на договора и съществените му условия; не било спазено
изискването на форма, тъй като бил използван по-дребен от 12 шрифт.
Твърди, че ищецът не изпълнил задълженията си да осигури обхват в
населените места, обитавани от ответника, нито е предоставил описаните в
исковата молба лизингови устройства. Оспорва да е налице основание за
предсрочно прекратяване на договорите, доколкото не е даден подходящ срок
за изпълнение на ответника. Поддържа, че клаузите за неустойка по
процесните договори са били нищожни като неравноправни и противоречащи
на добрите нрави. Също така излага, че в договорите са предвидени за едно и
също неизпълнение няколко различни санкции. Сочи, че приложените с
исковата молба ценови листи били неотносими към процесните договори.
Оспорва ответникът да е ползвал мобилни услуги на посочените в исковата
молба и фактури стойност. Твърди, че счетоводството на ищеца не е редовно
водено. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
На 25.07.2022г. ищецът ******************** /с предишно
наименование *******************/ е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д., което е уважено. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a
установителният иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен в
законовия срок за това.
За уважаване на обективно кумулативно съединените исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92,ал. 1 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги и по договори за предоставяне на мобилно
устройство на лизинг; ищецът да е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги, респ. мобилни устройства, съобразно
уговореното в договорите; цената на доставените стоки и услуги, включително
на предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили
2
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне)
на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор
следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително
правата на потребителя, както и предсрочно прекратяване по вина на абоната.
В тежест на ответника е да докаже наведените в отговора възражения. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните по заявка № ********* е сключен договор за мобилни услуги
от 26.08.2019 г. за мобилен № ************, съгласно който потребителят е
избрал стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лева при
промоционален месечен абонамент в размер на 22,99 лева за срок от 24
месеца. В договора е посочена и дата на издаването на фактурата , а именно 20
–то число на всеки месец.
Установява се, че на 05.09.2019 г. между страните по заявка №
********* е сключен договор за мобилни услуги №************, съгласно
който потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 31,99
лева при промоционален месечен абонамент в размер на 27,99 лева за срок от
24 месеца. В договора е посочена и дата на издаването на фактурата, а именно
20 –то число на всеки месец.
Към този договор за мобилни услуги е подписано и приложение от
05.09.2019 г., съгласно което потребителят е избрал абонаментен план
Джуниър 11,99 лева с неограничени минути в мобилната мрежа на ******* за
мобилен номер ************ за срок от 2 години. При подписване на
договора по заявка № *********, потребителят е получил следното
устройство: Кids ***************** с телефонен номер ************ при
цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 71,76
лева; стандартна цена в размер на 189,99 лева и е подписал договор за лизинг
за това устройство, по силата на което лизингополучателят се е задължил да
заплати цената от 71,76 лева на 23 месечни погасителни вноски в размер на
2,99 лева всяка в периода от 05.10.2019 г. до 05.09.2021 г.
Към същия договор за мобилни услуги е подписано и приложение от
05.09.2019 г., с което потребителят е избрал абонаментен план: Интернет на
стойност 15,99 лева за срок от 24 месеца, считано от 05.09.2019 г. при
промоционален месечен в размер на 13,99 лева за мобилен № ************.
При подписване на този договор, потребителят е получил апарат:
******************* при лизингова цена с абонаментния план 12,99 лева, а
стандартна цена на устройството 254,90 лева. Видно от застрахователна
полица № *********, Застраховка на устройство „Смартфон протект“, М. Е.
Д. , лизингополучателят се е задължил да заплаща месечна застрахователна
премия за устройството в размер на 2,04 лева, с договорен предмет на
застраховката - ремонт или подмяна на застрахованото устройство, закупено
или предоставено от ******* или от търговски партньор на ******* с начало
на покритието 14.06.2019 г.
Във всеки един от горепосочените договорите за мобилни услуги е
3
уговорена идентична клауза: Съгласно договореностите между страните, в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, по
вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му
по настоящия договор или други документи, свързани с него в това число
общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване : а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Месечният план ,
приложим за нуждите на неустойките е най- високият според условията на
плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти; и б) в случаите, в които е предоставена
устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в този договор или по
предходно писан документ , чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството ( в брой и
без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него цена при предоставянето му ( в
брой или съответно обща лизингова цена по договора, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Въпреки оспорването на формалната доказателствена сила на
договорите и приложенията към тях, автентичността на подписите, положени
от името на Л. Г. Д. не бе оборена. По делото е прието като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно- почеркова
експертиза, изготвено от вещо лице Ю. М., съгласно което подписите в
графите Потребител и Абонат в процесните договори са положени от Л. Г. Д..
Следователно обективираните в последните изявления изхождат от страните,
сочени като техни автори. Със сключването на договорите, ответникът е
приел и потвърдил, че е запознат с общите условия на мобилния оператор. Ето
защо съдът приема, че между страните е доказано възникване на
облигационните отношения по процесните договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и приложения, по силата на които ответникът се е
задължил за заплаща месечни такси съгласно избрания абонаментен план, а
съгласно чл. 26 и 27 от общите условия, ответникът се е задължил да заплаща
ползваните услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му за заплащане на дължимите суми, а при сключване на
договора, всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването и. Съгласно постигнатите уговорки в процесните договори за
мобилни услуги, датата на издаване на фактурите е на 20-то число на всеки
месец.
4
Противно на доводите на ответника, съдът намира, че не е налице яснота
относно предмета на договорите, доколкото са постигнати индивидуални
уговорки относно същественото съдържание на насрещните престации между
страните по договорите – предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер,
месечна цена, срок за плащане, срок на договора. Неоснователни се явяват и
възраженията на ответника, че договорите за мобилни услуги са
неравноправни, позовавайки се на размера на шрифт, доколкото в настоящия
случай не е приложим Закона за потребителския кредит, предвид вида и
предмета на процесните договори. Настоящият състав приема за частично
основателно възражението на ответника, че потребителят не е могъл да влияе
върху съдържанието на отделни клаузи за неустойки, за което по-долу ще
бъдат изложени подробни съображения, но това не се отразяват на договора
като цяло, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ето защо,
по делото не се установява договорите за мобилни услуги в цялост да
противоречат на закона, поради което съдът приема, че страните са били
обвързани от валидни облигационни отношения.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от вещо
лице В. П., която съдът кредитира като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено се установява, че са начислени услуги за процесния
период по мобилни номера с включен ДДС за мобилен № ********** в размер
на 198,05 лева, мобилен № ********** в размер на 37,97 лева, мобилен номер
********** в размер на 28,31 лева и мобилен № ********** в размер на
106,50 лева. От тях, вещото лице е установило, че абонаментните такси са в
размер на 195,62 лева без ДДС, допълнителни услуги са в размер на 113,40
лева без ДДС и начислено ДДС в размер на 61,80 лева. При изслушването по
реда на чл. 200 ГПК вещото лице заявява, че не е установила какъв е
характерът на допълнителните услуги. За устройство
**********************, взето във връзка с мобилен номер ********** в
периода от 20.09.2019 г. до 20.12.2019 г. са фактурирани 4 броя лизингови
вноски общо за 11,96 лева, а за периода след 20.01.2020 г. са фактурирани
предсрочно 20 броя лизингови вноски по 2,99 лева всяка или общо 59,80 лева.
Общата стойност на лизинговата вещ е 71,76 лева. Начислените неустойки са
в размери, както следва: за мобилен номер ************ в размер на 102,15
лв., неустойка за услуга, за мобилен номер ************ в размер на 89,04
лева, за мобилен номер ************ в размер на 29,97 лева и неустойка за
устройство в размер на 85,70 лева, за мобилен номер ************ неустойка
за услуга в размер на 44,49 лева и неустойка за устройство в размер на 175,36
лева .
Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, по делото е установено предоставянето на услуги от мобилния
оператор на ответника в размера на месечните абонаментни такси за сумата
от 234,75 лв. с вкл. ДДС /195,62 лева и 20 % ДДС/ и настъпилия падеж. Не се
установява плащане на процесните задължения в посочения размер, поради
което претенцията на ищеца в тази част се явява основателна.
Не се установява какви допълнителни услуги са предоставени на
абоната, за които са начислени суми по данни от съдебно- счетоводната
5
експертиза към мобилен номер ********** в размер на 98,50 лева и за номер
********** на стойност 14,86 лева на 20.09.2019 г. и 20.12.2019 г.( виж
Таблица № 1 от ССчЕ), поради което за тези суми, искът се явява недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По делото се установи, че по договор за лизинг от 14.06.2019 г. за
ответника е възникнало задължение за плащане на сумата от 59,80 лева,
представляваща 19 броя месечни лизингови вноски за мобилно устройство
**********************, доколкото се установи валидно възникнало
задължение по договор за лизинг, предаване на устройството и настъпил
падежи на лизинговите вноски с последна месечна вноска – месец 08.2021 г.
Не се установи плащане на задължението, видно от съдебно-счетоводната
експертиза. Ето защо искът за сумата от 59,80 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.09.2019 г., сключен
във връзка с мобилен номер ************ за период от 01.2020 г. до 08.2021 г.
е основателен.
В процесния случай ищецът твърди, че е прекратил на 25.06.2020 г.
договорите за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях. Като доказателство твърди, че е изпратил покана за
доброволно плащане на просрочените суми по договорите , но такава не е
представена. Ето защо съдът намира, че по делото не е доказано прекратяване
на процесните договори. Тъй като не е доказано, че договорите са били
прекратени, не следва да се начислява и неустойка за предсрочното им
прекратяването. Аналогично разрешение намира въпросът по претенцията на
ищеца за разликата между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена , която се основава на цитираната клауза за неустойка
при прекратяване на договора, доколкото едната от трите предпоставки –
прекратяване на договора не се установи по делото, поради което искът по
отношение на неустойките следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота на изложението и в изпълнение на служебното задължение
на съда / чл. 7, ал. 3 ГПК/ да следи за неравноправни клаузи по договори,
сключен с потребител, настоящият състав при анализ на договорените клаузи
за неустойки приема, че същите имат неравноправен характер по смисъла на
чл. 143 ЗЗП: в договорите е предвидено че при прекратяване по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойки.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсва. Следователно, неустойката е договорена нереципрочно,
само за потребителя, но не и за икономически по- силната страна – мобилния
оператор. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху клаузите за неустойки и същите не са индивидуално договорени. Неясно
е и кои такси и услуги се включват при начисляване на неустойките.
На следващо място, в допълнение на горното следва да бъдат
съобразени задължителните разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които е прието, че
неустойката е нищожна поради противоречие на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката се прави служебно от съда за всеки
6
конкретен случай към момента на сключване на договора. В разглеждания
случай чрез така договорената неустойка при прекратяване по вина на
абоната, ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на
договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост. Така решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на
ВКС, I т. о., решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и
др. Ето защо, настоящият състав приема, че уговорената по този начин
неустойка излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
нарушава принципа за справедливост. На осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. Ето защо, искът
за неустойки следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер от 25 лева за държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в
размер на 66,13 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в
общ размер от 1605 лева за държавна такса, за адвокатско възнаграждение,
платено съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.07.2023 г. - 480
лева, за възнаграждение на особен представител на ответника - 400 лева и
ССчЕ - 300 лева и СПЕ – 400 лв. в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски съобразно изхода на спора в размер на 517,78 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
******************* /с предишно наименование ********************* /,
ЕИК *********, срещу Л. Г. Д., ЕГН ********** обективно съединени искове
по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92,ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Д., ЕГН ********** дължи на
******************* /с предишно наименование ********************* /,
ЕИК ********* сумата от 234,75 лв. (двеста тридесет и четири лева и 75
стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до
19.12.2019 г. по договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен №
************, договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен
№************, приложение към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г.
7
за мобилен №************, приложение към договор за мобилни услуги от
05.09.2019 г. за мобилен № ************, ведно със законна лихва за период
от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 59,80
лв. (петдесет и девет лева и 80 стотинки), представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 05.09.2019 г. за устройство
**********************, сключен във връзка с договорен абонамент №
************ за период от 01.2020 г. до 08.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50773/2022 г. по описа на СРС, 16-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 234,75 лв., до пълния предявен размер от 326,53 лева ,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до 19.12.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен № ************,
договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен №************,
приложение към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен
№************, приложение към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г.
за мобилен № ************, както и иска за сумата от 526,71 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 26.08.2019 г. за мобилен № ************, договор за мобилни
услуги от 05.09.2019 г. за мобилен №************, приложение към договор
за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен №************, приложение
към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен № ************.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. Д., ЕГН ********** да
заплати на *******************, ЕИК********* /с предишно наименование
*******************/, сумата 517,78 лв. - разноски в исковото производство
и сумата от 66,13 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8