Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „В“
въззивен състав, в
публично заседание на осми ноември през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
ТОНЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря ДИЛЯНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 15 586 по
описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на §2, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 196 и сл ГПК (отм.):
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 г. e отхвърлен предявеният от М.Р.М.
против С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.М., гражданин на Канада, Р.В.К.
и С.Д.К. иск за делба на недвижими имоти,
представляващ недвижим имот – представляващ 1). Дворно място, находящо се на адрес гр.София, ул. „*********,
представляващо УПИ № XIX
– 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ –
12, запад и юг УПИ VII
– 8, север
– ул. „*********“, ведно с построената в него сграда, със застроена площ 144
кв.м., състояща се от четири стаи, вестибюл и сервизни помещемия; 2). Недвижим имот, представляващ
незастроено дворно място, находящ се в гр.София, ул. „*********, съставляващо
имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на гр.София, местност бул. „България“, с
площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите
три страни – УПИ I;
3) Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София,
район „Витоша“, ул. ‚Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 4).
Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ
се в гр.София, район „Витоша“, кв. „*********“, ул. „*********, представляващ
УПИ XI – 402, кв.41 по плана на
гр.София, при граници: улица, УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м. (ПИ № 68134.1894.402 по
Кадастралната карта за гр.София, при граници: 68134.1894.197, 68134.1894.859,
68134.1894.196, 68134.1894.861, 68134.1894.195, 68134.1894.400, 68134.1894.879,
с площ 1635 кв.м. и ПИ № 68134.1894.861, при граници: ПИ № 68134.1894.862, ПИ №
68134.1894.985, ПИ № 68134.1894.984, ПИ № 68134.1894.195, № 68134.1894.402 и №
68134.1894.196 с площ 803 кв.м.); 5).
Недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“
№ 12, представляващо УПИ № VII
–
8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София, местност „Зона Г – център“, с
площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената
в него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м.,
партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179
кв.м.; 6). Недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6, първи надпартерен етаж,
вдясно от стълбището, с площ 111 кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен
калкан, улица, стълбище, ведно с прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х.,
д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото таванско помещение при съседи:
стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица, ведно с 35/320 ид.ч. от общите
части на сградата и дворното мястом съставляващп УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на
гр.София, местност „Зона Г – център“; 7).
Недвижим имот, представляващо дворно място УПИ I – 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4,
по плана на гр.София, местност „Славия“, при съседи: УПИ I, УПИ V-1293, УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него
сгради: секачно отделение от 534 кв.м., сграда синджирно отделение 212.50
кв.м., сграда байцовачно отделение 333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни
гвоздеи 110.5 кв.м., сграда отделение за подцинкована тел и складче – 171.75
кв.м., сграда жилище, дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и
електрически кантон – 66.25 кв.м.
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 е допусната съдебна делба между
С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.В.К. и С.Д.К. на следните имоти: 1). Дворно място, находящо се на адрес
гр.София, ул. „*********, представляващо УПИ № XIX – 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по
плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ – 12, запад и юг УПИ VII – 8, север – ул. „*********“, ведно с
построената в него сграда, със застроена площ 144 кв.м., състояща се от четири
стаи, вестибюл и сервизни помещемия; 2).
Недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, находящ се в
гр.София, ул. „*********, съставляващо имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на
гр.София, местност бул. „България“, с площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 3) Недвижим имот,
представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ул.
‚Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I; 4).
Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ
се в гр.София, район „Витоша“, кв. „*********“, ул. „*********, представляващ
УПИ XI – 402, кв.41 по плана на
гр.София, при граници: улица, УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м. (ПИ № 68134.1894.402 по
Кадастралната карта за гр.София, при граници: 68134.1894.197, 68134.1894.859,
68134.1894.196, 68134.1894.861, 68134.1894.195, 68134.1894.400, 68134.1894.879,
с площ 1635 кв.м. и ПИ № 68134.1894.861, при граници: ПИ № 68134.1894.862, ПИ №
68134.1894.985, ПИ № 68134.1894.984, ПИ № 68134.1894.195, № 68134.1894.402 и №
68134.1894.196 с площ 803 кв.м.); 5).
Недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“
№ 12, представляващо УПИ № VII
–
8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София, местност „Зона Г – център“, с
площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената
в него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м.,
партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179
кв.м.; 6). Недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6, първи надпартерен етаж,
вдясно от стълбището, с площ 111 кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен
калкан, улица, стълбище, ведно с прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х.,
д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото таванско помещение при съседи:
стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица, ведно с 35/320 ид.ч. от общите
части на сградата и дворното мястом съставляващп УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на
гр.София, местност „Зона Г – център“;
при
квоти 1/3 идеална част за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ и 2/3 идеални части за
Р.В.К. и С.Д.К..
С Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 е допусната съдебна делба между С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, Р.М., гражданин на Канада, Р.В.К. и С.Д.К. на следния имот - недвижим имот, представляващо дворно място
УПИ I
– 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4, по плана на гр.София, местност „Славия“, при
съседи: УПИ I,
УПИ V-1293,
УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него
сгради: секачно отделение от 534 кв.м., сграда синджирно отделение 212.50
кв.м., сграда байцовачно отделение 333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни
гвоздеи 110.5 кв.м., сграда отделение за подцинкована тел и складче – 171.75
кв.м., сграда жилище, дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и
електрически кантон – 66.25 кв.м.
при
квоти 133/800 идеални части за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, 40/800 идеални
части за Р.М., гражданин на Канада и 226/800 идеални части
Р.В.К. и С.Д.К..
В срока за въззивно обжалване на решението е
постъпила въззивна жалба от М.Р.М..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението на първоинстанционния съд, като поставено в нарушение на процесуалния
закон и при избирателно обсъждане на доказателствата. Предявява се искане за отмяната на решението и
за допускането на делба между М.Р.М., А.Д.и
С.Ф.. Претендират се разноски. По съществото на спора се инвокират
твърдения, че семейство К.нямат активна и пасивна легитимация да участват в
производството. Жалбоподателят още пред СРС е оспорила на договора за продажба
на наследство от А.Д.на страната Р.К. с дата 27.02.1997 г. Сочи се, че на тази
дата А.Д., който е канадски гражданин, е нямало как да бъде в страната и пред
нотариус да подпише на посочения договор за продажба на наследство. Според удостоверение
на МВР от 18.05.2004 г. А.Д.не е бил на 27.02.1997 г. в България. Извършва се
позоваване на първоинстанционно решение по гр.д. № 9790/2004 г. на СРС, с което
искът на Р.К. срещу М.М., А.Д.и Ж. П. е бил отхвърлен, поради това че Р.К. не
бил доказал на своята собственост, легитимирайки се като собственик на
основание прилоЖ.я договор за продажба на наследство от 27.02.1997 г. Сочи се,
че този договор бил изключен от доказателствата по делото и съдебното решение е
било задължително за страните, които са същите такива и по настоящото дело.
Неправилно не е била зачетена на СПН на посоченото решение. Неправилно съдът не
е бил обсъдил на действителността на договора за продажба на наследство. Съдът
е следвало служебно да следи за нищожността на договора. Твърди се, че
неправилно съдът не е бил зачел на завещанието
на М.М., с което тя се легитимира като собственик. При прогласяване на
нищожността на завещанието, Р. и С. К.не са участвали в това производство. Излага
се, че завещанието не е било изрично оспорено в делбеното производство. В
удостоверението за наследници М.М. фигурира като наследник на Н.Д.и това й
качество не е било оспорено. Извършва се от жалбоподателя на тълкуване на
разпоредбата на чл.220 и чл.221 от ГПК (отм.). В нарушение на тези разпоредби,
първоинстанционния съд неправилно е бил приел, че завещанието, което е обявено
за нищожно в друг процес с различни страни и друг предмет, е задължително в
настоящото производство. Този извод е следвало да се направи, ако самото
завещание и удостоверението за наследници бяха оспорени в делбата. Такова
оспорване не е било извършено въобще до края на устните състезания. Т.е. съдът
не е бил зачел безспорни документи и се е произнесъл по непредявен инцидентен
установителен иск, обявявайки за недопустими. В тази част обжалваното решение
се явявало да е недопустимо. Съдът следва да се произнася по валидността на
определен документ, само ако е оспорен, защото оспорването представлявало
инцидентен установителен иск, а такъв не бил предявен. В жалбата по отношение
на допуснатите до делба имоти се извършва всестранен анализ кои е следвало да
бъдат допуснати и кои не. По отношение на ап.4, находящ се в гр.София, ул. „*********“
№ 6 е посочено, че е имало висящо производство пред САС по гр.д. № 1361/2014
г., според което решението по това дело било преюдициално и съдът не можел да
приема наличие на съсобственост преди постановяване на окончателно решение по
иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което в тази
част първоинстанционното решение е било недопустимо. Сочи се, че този имот не е
бил включен в договора за продажба на наследство от 27.02.1997 г., защото
наследството е открито през 1965 г. По нататък се излага, че имот УПУ – I – 483 не е бил възстановен и не е
съществувал като безспорна част от наследството, поради което също не е включен
в договора за продажбата му. Сочи се, че делата за този имот са продължили до
2003 г., последното от които е гр.д. № 51/2003 г. на ВКС, 4 ГО. Установяването
на този факт води до извода, че процесният имот не е продаден като част от
наследството, както и че А.Д.не бил продал цялото си наследство, а само на
идеална част от него. В този случай била приложима на разпоредбата на чл.76 от ЗН. Всяка продажба на наследствен имот, преди да е извършена неговата делба е
относително нищожна. В случая, договорът от 27.02.1997 г. е нищожен и на това
основание, защото с него не се продава цялото наследство, а само на идеална
част от него. Излага се, че съдът не бил обсъдил на възраЖ.ето на въззивницата,
че адвокат К. е действал като пълномощник на А.Д.относно възстановяването на
имотите му, останали в наследство, и го е защитавал по делата, свързани с
възстановяването му, а след това е купил тези имоти на символична цена в
нарушение на чл.23 от ЗА. На следващо място се сочи, че договора за продажба на
наследство е бил оспорен от жалбоподателката, като конкретно договорът е
сключен от пълномощник на А.Д.без пълномощното да е с нотариална заверка и
апостил. Според удостоверение от Монреал от 19.09.2013 г., А.Д.е бил с
неизвестен адрес, и собственика на имота се явява друго лице. Сочи че, се съдът
отказал да изиска оригинала на пълномощното на пълномощника на А.Д.по договора
за продажба на наследство. Липсвала надлежна представителна власт и договорът
се явявал да е недействителен. Твърди
се, че съдът не е бил обсъдил факта, че А.Д.е с неизвестно местожителство и че
е възможно да е починал. Излага се довод, че съдът не се е произнесъл по
искането на М.М. за осъждането на семейство Котово да й заплатят сумата от
41 700.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване от
18.10.2002 г. до 01.06.2014 г. Твърди се, че писмената защита на М. не е била
обсъждана от съда и че неправилно съдът не бил присъдил на процесуалния
представител на страната сумата от 2800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на страните Р. и С. К.се излагат доводи за неоснователност на
въззивната жалба на М.М.. Релевираните съобраЖ.я са с обратно съдържание на
инвокираните такива във въззивната жалба.
От въззиваемите страни С.П.Ф. и Р.М. не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В заседанието
пред СГС процесуалния представител на въззивницата М.М. излага съобраЖ.я,
според които решението на ВКС за прогласяване на нищожността на завещанието е
нищожно само по себе си. Страната М. се позовава на посоченото завещание и от
него тя черпи права. Решението на ВКС за завещанието било нищожно, тъй като е
поставено по искане на починал човек, за който не са били конституирани
неговите наследници. Съдът следвало да се позова на нищожността на решението на
ВКС, за която винаги следял служебно. Предявява се искане за уважаване в цялост
на въззивната жалба на жалбоподателя М. по съобраЖ.ята, излоЖ. в нея. Сочи се,
че в производството по прогласяване на завещанието за нищожно не са участвали в
него на страните Р.К. и С.К., но решението на ВКС не можело да бъде
задължително по това дело. При това полоЖ.е М. ползвала всички права като
наследник по завещание и съдът следвало да допусне делба с нейно участие. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите страни Р.К.
и С.К. предявява искане за оставяне без уваЖ.е на въззивната жалба и за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Излага се, че влязлото в сила
съдебно решение за завещанието е задължително за страните в производството и за
всички съдилища. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна С.
П. Ф. предявява искане за оставяне без уваЖ.е на въззивната жалба и за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна Р.М.
предявява искане за оставяне без уваЖ.е на въззивната жалба и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Сочи се, че е без значение дали Р.К. е участвал в
производството по прогласяване на нищожността на завещанието, то силата на
присъдено нещо следвало да бъде зачетена от настоящия съд.
В писмени защити по делото процесуалните
представители на въззивницата М. и въззиваемите страни Р. и С. К.излагат
изчерпателни съобраЖ.я по съществото на спора, като същите са идентични на тези
от въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и наведените такива в хода на
самото производство. Поради процесуални икономия същите не следва да се
преповтарят.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срок от процесуално легимитирана страна, с
обоснован правен интерес, срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол, при
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
СъобраЖ.ята за това са
следните:
От фактическа страна:
От Н.В.Д.е предявен на
18.10.2002 г. срещу Р.В.К. иск за
допускане до делба на следните имоти - Дворно
място, находящо се на адрес гр.София, ул. „*********, представляващо УПИ № XIX – 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по
плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ – 12, запад и юг УПИ VII – 8, север – ул. „*********“, ведно с
построената в него сграда, със застроена площ 144 кв.м., състояща се от четири
стаи, вестибюл и сервизни помещемия; Недвижим
имот, представляващ незастроено дворно място, находящ се в гр.София, ул. „*********,
съставляващо имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на гр.София, местност бул.
„България“, с площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите три
страни – УПИ I и Недвижим имот,
представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, кв. „*********“,
ул. „*********, представляващ УПИ XI – 402, кв.41 по плана на гр.София, при граници: улица, УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м.
Според удостоверение за
наследници от 15.09.1992 г. В.В. Д., починал на 18.06.1954 г., е оставил свои
наследници – низходящи Н.В.Д.(син) и А.В.Д.(син) и съпруга Л.Н.Д.а (последната
починала през 1963 г. и оставила за наследници горепосочените деца).
Според договор за
продажба на наследство от 27.02.1997 г. А. В. Д., със сегашно име Р. М.(канадски
гражданин) продавал на Р.В.К. своето наследство, оставено от родителите му В.В.
Д. и Л.Н.Д.а. Договорът е бил вписан в службата по вписванията и е нотариално
заверен (поставени щемпели на гърба на договора). Р.К. и С.К. придобивали чрез
този договор до размера на правата на притежаваната от А.Д.½ идеална
част от полученото в наследство.
С декларация, приложена
на л.30 от въззивното производство, същата нотариално заверена от Посолството
на България, Отава, Р.М. потвърждавал изрично договора за продажба на
наследство, извършен с нотариална заверка на подписите № 5145 от 27.02.1997 г.,
по силата на който същият продавал на Р.В.К. цялото си наследство, получено от
покойните му родители В.Д. иЛ.Д., до размера на получената в наследство част,
както и на истинността на подписа, положен от него в договора.
Като ответница в
производството участва и съпругата на ответника Р.В.К. – С.Д.К. – задължителен
необходим другар.
По силата на искова молба
от 25.02.2003 г. на ответниците Р.К. и С.К. е предявен насрещен иск за включване
в делбата на следните имоти - Недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“ №
12, представляващо УПИ № VII – 8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София,
местност „Зона Г – център“, с площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и
УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената в
него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м.,
партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179
кв.м.; Недвижим имот, представляващ
поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Витоша“, ул. ‚Хайдушка гора“,
останалите три страни – УПИ I; Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул.
„*********“ № 6, първи надпартерен етаж, вдясно от стълбището, с площ 111
кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен калкан, улица, стълбище, ведно с
прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х., д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото
таванско помещение при съседи: стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица,
ведно с 35/320 ид.ч. от общите части на сградата и дворното мястом съставляващп
УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на гр.София, местност „Зона Г – център“; Недвижим имот, представляващо дворно
място УПИ I – 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4, по плана на гр.София, местност
„Славия“, при съседи: УПИ I, УПИ V-1293, УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него сгради: секачно отделение от 534
кв.м., сграда синджирно отделение 212.50 кв.м., сграда байцовачно отделение
333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни гвоздеи 110.5 кв.м., сграда
отделение за подцинкована тел и складче – 171.75 кв.м., сграда жилище,
дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и електрически кантон –
66.25 кв.м, като този имот е притежаван в съсобственост с трети лица М.Н.Т.и А.
В. Д.;
На 26.06.2003 г. в
заседанието по делото процесуалния представител на ищеца Н.Д.– л.83 е
представила на съда нотариално заверена декларация за отказ от наследство от
30.06.1976 г. на А.Д.и пълномощно на А.Д.от 13.05.1992 г., нотариално заверен в
посолство в Р България. С определение от същото съдебно заседание съдът
задължил страната, представила тези доказателства, да представи същите в
оригинал на основание чл.101 от ГПК (отм.) до датата на следващото
заседание. На следващото заседание от
21.10.2003 г. тези доказателства в оригинал не са били представени.
С молба от 19.12.2003 г.
подадена от М.Р.М. същата изложила твърдения, че ищецът по делото Н.В.Д.е
починал на 1.11.2003 г. и че тя се явява негов наследник по силата на саморъчно
завещание с универсален характер от 30.09.1999 година.
Според удостоверение за наследници
от 16.12.2003 г. е видно, че на 01.11.2003 г. е починал ищеца Н.В.Д.и същият е
оставил следните наследници – Ж. М. П. (съпруга) и А.В.Д.(Р.М.) брат.
На л.103 от
първоинстанционното дело е прилоЖ. на препис от саморъчното завещание на Н.В.Д.
от 30.09.1999 година в полза на М.Р.М..
При това полоЖ.е ищци в
производството, на мястото на починалия ищец се явяват М.Р.М., Ж. М. П., и Р.М.,
конституирани с определение от 33.08.2004 г. на л.101 от първоинстанционното
дело.
С решение от 05.01.2006
г. на СРС, ГО, 52 състав по гр.д. № 438/2004 г., потвърдено с решение от
28.09.2007 г. на СГС по гр.д. № 2650/2006 г., потвърдено с решение № 170 от
22.04.2009 г. по гр.д. № 6299/2007 г. на ВКС и влязло в сила на 22.04.2009 г.
по предявения иск от Ж. М. П. и Р.М. срещу М. Р. М. е проглА.о като нищожно на
саморъчното завещание от 30.09.1999 година на Н.В.Д.в полза на М.Р.М..
От посоченото завещание
последната черпи права и твърдения за активна легитимация да участва в
настоящото делбено производство.
С определение от
07.08.2013 г. първоинстанционния съд констатирал смъртта Ж. М. П., починала на 27.12.2008
г. в хода на производството и конституирал като страна наследницата й по закон,
нейна дъщеря, С.Д.П. – Ф.. Юридическия факт, че Ж. М. П. е починала на
посочената дата се доказва от прилоЖ.я в материалите във въззивната инстанция
препис на акт за смърт на Министерството на здравеопазването на щата Индиана,
САЩ – на л. 225 и сл. По делото на л.233 и сл. е представена клетвена
декларация от С.Д.П.Ф., че е единствения наследник на починала си майка Ж. М. П..
Само за пълнота на излоЖ.ето,
с определение от 10.05.2017 г. на СГС тези два документа – акт за смърт и
клетвена декларация са били оспорени от въззивницата М.М. и съдът е открил
производство по тяхното оспорване. Съдът задължил оспорилата страна да
представи доказателства във връзка с тяхната истинност. По делото такива
доказателства не са били представени или искани до приключване на
производството пред СГС. В последното заседание от 08.11.2017 г. пред
въззивната инстанция са представени оригиналите на тези документи, съдът е
констатирал идентичността им с тази на заверените копия, но и към този момент
въззивницата отново не е предявила доказателствени искания и не е представила
доказателства във връзка с оспорването на тяхната истинност.
Според втори договор за
продажба на наследство от 07.10.2004 г., Р.М., чрез пълномощника си адвокат С.Л.с
пълномощно приложено на л.32 от въззивното производство, продавал наследството,
получено от брат му Н.В.Д.на Р.В.К.. Договорът е нотариално изповядан на
07.10.2014 г. от нотариус.
С определение от
19.12.2013 г. съдът изключил от доказателствения материал на декларация за
отказ от наследство от 30.06.1976 г. и пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 13.05.1992 г. на основание чл.101 от ГПК (отм.).
Със същото определение е
оставено без уваЖ.е на искането на М.Р.М. за откриване на производство по
оспорване на истинността на договорите за продажба на наследство от 27.02.1997
г. и 07.10.2004 г. относно тяхната
автентичност.
Според заключение по СГЕ
от 17.05.2014 г., която съдът правилно е кредитирал като пълна и обоснована се
установява, че подписът за „продавач“ в договора за продажба за наследство от
27.02.1997 г. е положен от Р.М..
От правна страна:
Производството е във фаза по допускане
на делбата.
В тази първа фаза на делбата,
съдът дължи произнасяне по следните въпроси: между кои лица ще се извърши делбата,
за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки от съделителите.
Същественият въпрос по
делото е дали въззивницата – ищец М.Р.М. се явява активно легитимирана да
участва в настоящото производство при допускане на делбата и носител ли е на
спорното материално право. Ищцата е въвела достатъчно твърдения в молбата си до
първоинстанционния съд от 19.12.2003 г., че същата има правен интерес да
участва в производството, респ. да е страна по него. А именно поради това, че тя
се явявала да е универсален наследник на имуществото на първоначалния ищец Н.В.Д.
на основание саморъчно завещание от последния от 30.09.1999 г. Предвид на
спецификата на делбеното производство, в което всяка от страните имат
качеството ищец и ответник, то въззивната инстанция приема, че по силата на
това саморъчно завещание и възведените от нея твърдения в молбата й от
19.12.2003 г., ищцата М.М. има правен интерес, обуславящ извеждането на
процесуална легитимация да участва в производство.
По силата на решение от 05.01.2006 г. на СРС, ГО, 52
състав по гр.д. № 438/2004 г., потвърдено с решение от 28.09.2007 г. на СГС по
гр.д. № 2650/2006 г., потвърдено с решение № 170 от 22.04.2009 г. по гр.д. №
6299/2007 г. на ВКС и влязло в сила на 22.04.2009 г., с което по предявения иск
от Ж. М. П. и Р.М. срещу М. Р. М. е проглА.о като нищожно на саморъчното
завещание от 30.09.1999 г. на Н.В.Д.в полза на М.Р.М., настоящата въззивна инстанция приема, че последната не е носител
на спорното материално право. Респективно същата не може да черпи права от
саморъчното завещание и не може да противопоставя възраЖ.я по отношение на
останалите съделители, участващи в делбата. Т.е. ищцата М.Р.М. няма
материално-правна легитимация да участва в делбата наред с останалите страни в
производството. Поради изложеното, в правилно прилоЖ.е на материалния закон
съдът е приел, че предявения иск за допускане до делба на имотите, образуващи
делбената маса, следва да се отхвърли по отношение на ищцата М.Р.М.. Със „сила
на пресъдено нещо“ с влязъл в сила съдебен акт на 22.04.2009 г. е проглА.а
нищожността на представеното от ищцата М. саморъчно завещание. Настоящата
инстанция е длъжна да зачете правните последици на това съдебно решение, дори и
в производството страните – ответници Р.К. и С.К., да не са участвали. Т.е. без
значение е неучастието на последните в производството по прогласяването на
нищожността на завещението. Съдът приема, че наличие на нищожността на
завещанието е обективен факт, който действа по отношение на всички лица („erga
omnes”), а не само по
отношение на страните, участвали в производство (“inter
partes”). Не e логично нищожността на завещанието по
отношение на едни субекти да съществува, а спрямо други – не. Така би се преодоляло
по недопустим начин на правоустановяващото действие на „силата на пресъдено
нещо“. Допускане на противното би
засегнал по съществен начин принципа на правната сигурност в правния мир.
По излоЖ.те съобраЖ.я, от
тук съдът извежда неоснователността от материално-правна гледна точка на
релевираните възраЖ.я от ищцата М.М. в хода на производството и във въззивната
й жалба. Съдът намира, че тя принципно има правен интерес да релевира такива,
но въпросът е, че по същество същите са неоснователни, тъй като саморъчното
завещание, от което тя черпи тези възраЖ.я, е проглА.о за нищожно с влязло в
сила решение. Т.е. от нищожното завещание тя не може да има материални права и
възраЖ.я, съгласно принципа че „от нищо (нищожността), нищо не произлиза (права
и възраЖ.я)“.
„Силата на пресъдено
нещо“, като правна последица на решението на завършения исков процес, защитава
не само страните, участвали в правния спор, но и третите лица, в случаите на
прилагане на института на нищожността на саморъчно завещание, както е в случая.
Съдът е задължен да зачете решение № 170 от 22.04.2009 г. по гр.д. № 6299/2007
г. на ВКС, влязло в сила на 22.04.2009 г. В тази смисъл, зачитането на силата
на пресъдено нещо е задълЖ.е на всеки държавен орган – съд или друг орган, а
именно да възприеме скрепеното със съдебното решение установяване и разрешаване
на спора със сила пресъдено нещо, като се откаже да пререшава повторно спора,
разрешен с тази последица, когато той (въпросът) обуславя отговора на въпроса,
с който държавния орган е бил сезиран – Р 581-91 – II, Р 33-99-5 чл. и др.
С оглед излоЖ.те съобраЖ.я,
за въззивната инстанция по същество не съществува задълЖ.е за разгледа всяко от
възраЖ.ята на ищцата от въззивната й жалба, тъй като тяхната неоснователност е
изведена от друг юридически факт – от нищожността на представеното от нея
завещание. Т.е. след като ищцата не е материално – легитимирана да участва в
делбата предвид на нищожно завещание, то тя е нелегитимирана от материално –
правна гледна точка да противопоставя каквито и да било възраЖ.я по отношение
на съдителителите - участници в делбата, делбените имоти и по отношение на
представените по делото доказателства.
По останалите въпроси на
настоящото производство, които съдът служебно провери:
В правилно прилоЖ.е на
материалния закон и събраните доказателства съдът е установил, че следва да
допусне делба между С.Д.П. – Ф.,
гражданка на САЩ, Р.В.К. и С.Д.К. на следните имоти: 1). Дворно място,
находящо се на адрес гр.София, ул. „*********, представляващо УПИ № XIX – 11, с площ 320 кв.м., кв.353 по
плана на гр.София, при съседи: изток УПИ ХХ – 12, запад и юг УПИ VII – 8, север – ул. „*********“, ведно с
построената в него сграда, със застроена площ 144 кв.м., състояща се от четири
стаи, вестибюл и сервизни помещемия; 2).
Недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, находящ се в
гр.София, ул. „*********, съставляващо имот с пл.№ 1108, в кв.43, по плана на
гр.София, местност бул. „България“, с площ 1535 кв.м., при съседи: изток- УПИ III, ул. „Хайдушка гора“, останалите три
страни – УПИ I; 3) Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София,
район „Витоша“, ул. ‚Хайдушка гора“, останалите три страни – УПИ I;
4). Недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр.София, район
„Витоша“, кв. „*********“, ул. „*********, представляващ УПИ XI – 402, кв.41 по
плана на гр.София, при граници: улица,
УПИ IX – 194, УПИ XIII-195, УПИ XII- 400, улица, с площ 2439 кв.м. (ПИ № 68134.1894.402 по Кадастралната
карта за гр.София, при граници: 68134.1894.197, 68134.1894.859, 68134.1894.196,
68134.1894.861, 68134.1894.195, 68134.1894.400, 68134.1894.879, с площ 1635
кв.м. и ПИ № 68134.1894.861, при граници: ПИ № 68134.1894.862, ПИ №
68134.1894.985, ПИ № 68134.1894.984, ПИ № 68134.1894.195, № 68134.1894.402 и №
68134.1894.196 с площ 803 кв.м.); 5).
Недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*********“
№ 12, представляващо УПИ № VII – 8, в кв. 353, по регулационния план на гр.София,
местност „Зона Г – център“, с площ 864 кв.м., при съседи: изток УПИ ХХ – 12 и
УПИ ХIХ – 11, от запад УПИ I-7, УПИ I – 6, УПИ III – 5, от юг УПИ VIII – 9, УПИ Х-10, ведно с построената в
него еднофамилна къща, състояща се от сутерен със застроена площ 215 кв.м.,
партер със застроена зона площ 215 кв.м., първи етаж със застроена площ 179
кв.м.; 6). Недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*********“ № 6, първи надпартерен етаж,
вдясно от стълбището, с площ 111 кв.м., при съседи: М.Х.Б., двор, западен
калкан, улица, стълбище, ведно с прилежащото избено помещение, при съседи: М.Х.,
д-р С.П.и вестибюл, ведно с прилежащото таванско помещение при съседи:
стълбище, коридор, тоалетна, сешилня, улица, ведно с 35/320 ид.ч. от общите
части на сградата и дворното мястом съставляващп УПИ IV – 8, в кв.354 по плана на гр.София,
местност „Зона Г – център“; при квоти
1/3 идеална част за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ и 2/3 идеални части за Р.В.К. и С.Д.К..
В правилно прилоЖ.е на
материалния закон и събраните доказателства съдът е установил, че следва да
допусне делба между С.Д.П. – Ф.,
гражданка на САЩ, Р.М., гражданин на
Канада, Р.В.К. и С.Д.К. на следния имот - недвижим имот,
представляващо дворно място УПИ I – 483, с площ 3220 кв.м., от кв.4, по плана на гр.София,
местност „Славия“, при съседи: УПИ I, УПИ V-1293, УПИ - 484 ХХII, ведно с построените в него сгради:
секачно отделение от 534 кв.м., сграда синджирно отделение 212.50 кв.м., сграда
байцовачно отделение 333.50 кв.м., сграда – отделение за дребни гвоздеи 110.5
кв.м., сграда отделение за подцинкована тел и складче – 171.75 кв.м., сграда
жилище, дърводелна, склад от 97.50 кв.м., сграда столова, кухня и електрически
кантон – 66.25 кв.м., при квоти 133/800
идеални части за С.Д.П. – Ф., гражданка на САЩ, 40/800 идеални части за Р.М.,
гражданин на Канада и 226/800 идеални части Р.В.К. и С.Д.К..
Това е така, защото по
делото са налице доказателства, от които се извежда наличие на съсобственост
между посочените лица за посочените имоти. Представени са по делото нотариални
актове, договори за продажба за наследство, удостоверения за наследници.
Съсобствеността между съделителите е възникнала по наследство и чрез
прехвърлителни сделки. Установява се началото на възникването на собствеността
върху имотите от наследодателя В.В. Д. и възстановяването им по реда на
реституционните закони. Квотите на
съделителите са определени правилно и законосъобразно. По тези въпроси от
страните не се води изричен спор и съдът приема същите за безспорни.
При това полоЖ.е, поради
съвпадение с крайния изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без уваЖ.е.
По
разноските за въззивната инстанция:
Предвид на това, че въззивното производство е
образувано само по въззивна жалба на ищцата М.М., то на същата разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция не й се следват. От страна на въззиваемите страни, разноски за
адвокатско възнаграждение са претендирани единствено и само от процесуалния
представител на ответниците Р.К. и С.К. в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА,
поради осъществена защита за процесуално представителство между колеги –
хипотеза с квалификация по чл. 38, ал.1, т.3, предлоЖ.е 3 от ЗА. Искането за
присъждане на разноски е основателно. Дори и да е първа фаза по делбата, в
тежест на страните не следва да се възлагат разноски за държавна такса, но няма
пречка при сторени и доказани разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
изхода на спора, такива да се присъждат и възложат на съответната страна с
оглед изхода на спора. Според чл.7, ал.4 от Наредбата на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. При това
полоЖ.е, от прилоЖ.те по делото удостоверения за данъчна оценка на делбените
имоти на л.53, л.54, л.4, л.5 и л.6 от първоинстанционното дело и при
съобразяване на минимума на възнаграждението, което не следва да е по-малко от
600.00 лева, то с оглед препратката към ал.2, чл.7 от Наредбата и конкретно на
основание чл.7, ал.2, т.4 от нея, съдът намира, че на адвокат Р.В. следва да
бъде присъдено общо възнаграждение в размер на 1000.00 лева. Посоченият размер
съдът намира за справедлив, обоснован и съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Настоящото решение не е окончателно и спорът може бъде решен пред
ВКС на основанията, залоЖ. в чл.280, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № II – 61 – 97 от 07.07.2014 г. на СРС,
ГО, 61 състав по гр.д. № 13564 по описа за 2002 г.
ОСЪЖДА
М.Р.М.
с ЕГН: ********** да заплати на адвокат Р.Й.В. с ЕГН: ********** – член на САК на
основание чл. 38, ал.1, т.3, предлоЖ.е 3 във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА
сумата от 1000.00 лева,
представляваща сторените във въззивната инстанция разноски за дължимо
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.