№ 1071
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501800 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4943/28.02.2022 г. подадена от В. ЦВ. Н., чрез адв.
К.М., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
47/13.01.2022 г., постановено по настоящото дело. Претендира се присъждане на
направените пред ВОС разноски в полза на молителя, съобразно отхвърлената част от иска
на ищцата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна СВ. Й. АН., чрез адв. Л.Ш.
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с две
въззивни жалби, а именно:
1. Въззивна жалба с вх. № 14378/19.07.2021 г. от В. ЦВ. Н., чрез адв. К.М. срещу
Решение № 260912/15.03.2021 г. по гр. д. № 17504/2019 г. по описа на ВРС, 17 с-в, в частта
му, с която е осъден да заплати на С.А. сумата от 9 199.46 лв., с която ответникът се е
обогатил спестявайки си разходите заплатени от ищцата за извършване на неотложен
ремонт на обща част – покрив на жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост
между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се в СМР, конкретно посочени в протокола
от проведеното на 12.10.2021 г.
о. с. з. по настоящото дело, на осн. чл. 59, вр. чл. 61, ал. 3 от ЗЗД; както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от него срещу С.А. насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД
1
за присъждане на обезщетение за причинени в резултат на последната в съсобствения им
имот вреди в общ размер от 7 707.50 лв., конкретно посочени в протокола от проведеното о.
с. з. на 12.10.2021 г. по настоящото дело.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 289543/03.06.2021 г. от СВ. Й. АН., чрез адв. Л.Ш.
срещу отхвърлителната част на Решение № 260912/15.03.2021 г. по гр. д. № 17504/2019 г. по
описа на ВРС, 17 с-в, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ответника осъдителен
иск с пр. осн. чл. 30, ал. 3, предл. 2-ро от ЗС за заплащане на сумата общо в размер на
12 075.00 лв. представляваща ½ от заплатената от нея сума за извършване на неотложен
ремонт на обща част – покрив на жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост
между страните като бивши съпрузи, изразяващ се в конкретно посочени в протокола от
проведеното на 12.10.2021 г. по настоящото дело СМР.
С Решение № 47/13.01.2022 г., постановено по настоящото дело е обезсилено
решението на ВРС-17с-в № 260912/ 15.03.2021г, постановено по гр.д.№ 17504/2019г в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от СВ. Й. АН. срещу В. ЦВ. Н., за осъждането на
ответника да й заплати сумата общо от 12 075лв /дванадесет хиляди и седемдесет и пет
лева/, представляваща една втора от заплатената от нея сума за извършване на неотложен
ремонт на обща част-покрив на жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост
между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се в конкретно посочени в диспозитива на
решението СМР, на осн.чл.30 ал.3, предл.2-ро от ЗС; e отменено решението на ВРС-17с-в №
260912/ 15.03.2021г, постановено по гр.д.№ 17504/2019г в частта му, с която е осъден В. ЦВ.
Н. да заплати на СВ. Й. АН. сумата от 9 199,46лв /девет хиляди сто деветдесет и девет лева
и 46ст/, с която ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите заплатени от ищцата за
извършване на неотложен ремонт на обща част - покрив на жилищна сграда, притежавана в
обикновена съсобственост между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се в конкретно
посочени в диспозитива на решението СМР, ведно с законна лихва от датата на подаване на
исковата молба /25.10.2019г/ до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.59
вр.чл.61 ал.3 ЗЗД, и е отхвърлен искът за разликата над присъдената сума от 9199,46лв. до
целия размер на претенцията от 12 075лв, на осн.чл.59 вр.чл.61 ал.3 ЗЗД, като вместо него e
осъден В. ЦВ. Н. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес: гр.Варна кв.“Виница“ ул.“Обзор“ №
41, партерен етаж да заплати на СВ. Й. АН. ЕГН ********** от гр.Варна кв.“Виница“ ул.
„Обзор“ № 41, втори жилищен етаж, сумата от 9505лв /девет хиляди петстотин и пет лева/,
представляваща половината от направените от нея необходими разноски за извършване на
неотложен ремонт на обща част[1]25 покрив на жилищна сграда, притежавана в обикновена
съсобственост между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се в конкретно посочени в
диспозитива на решението СМР, ведно с законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, на осн.чл.30 ал.3 предл.2-ро от ЗС, ведно със законната лихва върху
главницата от 9505лв, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2019, до
окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.86 ЗЗД; е отхвърлен иска за разликата
над 9505лв до общо претендирания размер от 12 075лв, на осн.чл.30 ал.3 ЗС; е потвърдено
решението на ВРС-17с-в № 260912/ 15.03.2021г, постановено по гр.д.№ 17504/2019г в
2
частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. ЦВ. Н. срещу СВ. Й. АН. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждането на ответницата по насрещния
иск да му заплати обезщетение за причинени в резултат от действията й в съсобствения им
имот вреди общо в размер на 7707,50лв /седем хиляди седемстотин и седем лева и 50ст/,
конкретно посочени в диспозитива на решението.
На основание чл. 78, ал. 3 В. ЦВ. Н. е осъден да заплати по сметка на С.А. сумата от
958.00 лева – разноски за въззивното производство.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от молителя.
Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането
им в общ размер на 1738.14 лв., от които 338.14 лв за заплатена държавна такса и 1400.00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Извършването на разноски за един адвокат се
установява с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.10.2021 г.
/л. 59/.
Видно от представените доказателства за сторените разноски, липсва разграничение
какъв размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради което
съдът приема, че същото се претендира като глобална сума за защитата. Съобразно изхода
на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на В.Н.
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска на ищцата,
възлизащи в размер на 297.97 лв.
По изложените съображения, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на В. ЦВ. Н., чрез адв.
К.М., е основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските,
като бъдат присъдени такива в полза на молителя в размер на 297.97 лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 47/13.01.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 1800/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА С.Й. Христова, с ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, втори жилищен етаж, да заплати на В. ЦВ. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. “Виница, ул. „Обзор“ 14, партерен етаж, сума в
размер на 297.97 лв. (двеста деветдесет и седем лева и 97 ст.), представляваща сторени
3
пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4