Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,27.02
.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ И.А
При
участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Юлиана
Христова, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д № 5164 по
описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 25.09.2019 г. постановена по н.о.х.д. №15350 по описа за 2014 година
на СРС, 116-ти състав е признал подсъдимия К.Т.П. за виновен в това, че на 24.05.2013
г., около 14:35 часа, в гр. София, на бул. „*****, пред гимназия „Ломоносов”,
като помагач, в съучастие с И.А.И., /извършител/, спомогнал да бъдат отнети
чужди движими вещи: подаръчна торбичка на стойност 2,00 лева, съдържаща
сребърна гривна, инкрустирана с прозрачни камъчета „Сваровски”, с тегло 19
грама, на стойност 112 лева, всичко на стойност 114 лева, от владението на М.Т.В.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като извършителят И.употребил за това
сила – издърпал със сила торбичката с гривната от ръката на В., а П. умишлено улеснил
извършването на престъплението, като помогнал на И.да избяга от
местопроизшествието с управлявания от него лек автомобил „БМВ 520Д” с ДК № *****–
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК. На осн. чл. 55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от 4 /четири/ години.
Така
постановената присъда е атакувана от защитника на подсъдимия П. – адв. А.,
която в законоустановения срок е подала въззивна жалба. В жалбата се оспорва
правилността на съдебния акт и се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Алтернативно се отправя искане за намаляване на наложеното наказание. В срока
по чл. 320, ал. 4 от НПК е депозирано допълнение към въззината жалба, в което
се релевират възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че първоинстанционният съд не е отговорил на всички възражения, изложени в
съдебните прения, а доказателственият материал е тълкуван избирателно в частта
относно наличието на съучастие. Изразява се мнение, че районният съд не е
подложил на анализ обясненията на двамата подсъдими. В резултат на това се
твърди, че обвинението не е доказано. Навеждат се доводи за несъставомерност на
деянието от правна страна, позовавайки се на ТР 54/1989 г. на ОСНК на ВС, както
и маловажност и малозначителност на деянието.
В
открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли атакувания съдебен акт
да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за невиновен. Препраща към
подробно изложените съображения в жалбата, като акцентира, че подсъдимият не е
участвал преди или по време на изпълнителното деяние, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Твърди, че последващата дейност, а именно „улеснил
изпълнителят да се отдалечи от мястото“, не е елемент от фактическия състав на
престъплението.
Пред
въззивния състав представителят на държавното обвинение намира, че атакуваната
присъда е правила, тъй като са събрани убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като
законосъобразен, обоснован и справедлив, а жалбата да бъде оставена без
уважение.
В
последната си дума подсъдимият П. посочва, че вещта е намерена, поради което
същата не е ограбена.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивният
съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата
обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена
въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при
установяване на правно-релевантните факти не е възприела превратно
доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен
собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната
фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата
инстанция:
Подсъдимият
К.Т.П. е роден на ***г., в гр.Пловдив, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с начално образование, работещ, ЕГН: **********.
Свидетелката
В. живеела в гр.София, ул. „*****, където брат ѝ свидетелят В.забравил
подаръка си по повод абитуриентския бал на приятелката му. На 24.05.2013 г. двамата
се разбрали свидетелката В. да го изчака на
кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Средна гора“, пред гимназия
„Ломоносов“, където да му предаде подаръка. Около 14:35 часа свидетелката В.
взела подаръчната торбичка на стойност 2,00 лева, съдържаща сребърна гривна,
инкрустирана с прозрачни камъчета „Сваровски”, с тегло 19 грама, на стойност
112 лева, всичко на стойност 114 лева, излязла от дома си и отишла да чака брат
си на уговореното място.
Свидетелката
чакала на посоченото място, като в този момент пред нея спрял лек автомобил
„БМВ 520Д” – бяло комби, с ДК № *******, управляван от подсъдимия П.. До него
на пътническото място отпред седял осъденият И., който слязъл, бързо отишъл до
свидетелката В. и издърпал със сила кутийката с гривната от ръката ѝ.
Веднага след това последният се качил се в автомобила и потеглили с бърза
скорост по бул. „Сливница“ с посока бул. „Княгиня Мария Луиза“. В автомобила
били и свидетелите Д.и М..
Междувременно
свидетелят В.бил с автомобила си „Фолксваген Поло“ с ДК № *******малко зад
този, управляван от подсъдимия П., поради което видял случилото се. Той спрял
пред свидетелката В. и двамата започнали да викат след л.а. „БМВ“. Свидетелката
В. се качила в колата на брат си и те последвали л.а. „БМВ 520Д” с ДК № *******,
управляван от подсъдимия П..*** подсъдимият П. преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, поради което свидетелките В. и В.не продължили след него.
Междувременно свидетелката В. сигнализирала органите на МВР за случилото се.
Свидетелят В.върнал сестра си до дома ѝ, където последната изчакала
идването на полицейските органи, а той самият отишъл на празненството на
приятелката си.
На
същия ден за времето от 07,00 до 19,00 часа свидетелите К.и Ш.били назначени като
АП на територията на 03 РУ-СДВР, район „Възраждане“. Около 14,30 часа от ОДЧ
били изпратени по сигнал на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Отец
Паисий“, където били спрени от видимо разстроената свидетелката В., която им
разказала случилото се.
Още
на същия ден – 24.05.2013 г. автомобилът „БМВ 520Д”, с ДК № *******, управляван
от подсъдимия П., бил обявен за издирване. Около 16:55 часа било установено, че
моторното превозно средство се намира в кв. „Христо Ботев“ на ул.510 и ул.511.
Подсъдимият П. бил задържан, а автомобила му откаран пред сградата на 03
РУ-СДВР.
На
24.05.2013 г. бил извършен оглед на л.а.„БМВ 520Д”, с ДК № *******. Иззели се
дактилоскопни следи. При направеното изследване се оказало, че следа №6, иззета
от външната страна на автомобила в областта на предна дясна врата, е идентична
с дактилоскопния отпечатък от дланта на лявата ръка на осъдения И., а следа № 7
– от палеца на лявата му ръка. Останалите иззети отпечатъци били негодни за
идентификация и сравнително изследване, респ. неидентични с тези на подсъдимия П..
На
24.05.2013 г. било извършено претърсване в лекия автомобил „БМВ“ с ДК № *******,
в присъствието на собственика му – подсъдимия П., където в барче, намиращо се
между двете предни седалки, в найлоново пликче с носни кърпички, оставено в
барчето се намерила и иззела инкриминираната гривна.
При
проведеното на 25.05.2013г. разпознаване на лица, свидетелката В. посочила
осъдения И., като лицето, издърпало подаръчното пликче, съдържащо кутийката с
инкриминираната гривна.
Подсъдимият
е неосъждан /реабилитиран/, с добри характеристични данни по местоживеене.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд подобно на първата инстанция прие за
установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите М. В., както и приобщените ѝ
показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 7 от ДП), Н. В., както
и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК (л.188 от СП), на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 71 от ДП); А. К., както и
приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК (л.187 от СФ) и на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 9 от ДП), К. Ш., както и
приобщените му показания на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 10 от ДП), Е.Д.и
М.М. (частично кредитирани); писмени доказателства и доказателствени средства –
характеристика, свидетелство за съдимост на подсъдимия и приложеното в
съдебната фаза; протокол оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване
на лица, протокол от претърсване и изземване, ведно с приложените към тях
фотоалбуми; назначените и изготвени в хода на досъдебното производство
съдебнодактилоскопна и съдебнооценителна експертизи.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване
на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са
задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на
доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част
от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените
средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност,
правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и
задължението си, вменено му с чл. 305, ал. 3, изр. 2 при противоречиви
доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други
отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници,
като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или
едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда
съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост
на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправеният упрек за недоказаност
на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във
жалбата възражения при внимателня прочит на мотивите към атакувания съдебен акт
е видно, че контролираният съд е отговорил на наведените възражения от
защитата, поради което не е налице и твърдяното абсолютно процесуално нарушение
– липса на мотиви.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените
източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на
възраженията на защитата.
На
първо място съдът в този си състав намира за необходимо да изложи подробни
съображения относно твърдението в жалбата за превратно тълкуване на събраните
доказателства по делото от първата инстанция, което не споделя. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подсъдимия П. или не, районният съд е анализирал
подробно събрания и проверен доказателствен материал, сред който с решаващо
значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства,
протоколите от извършените процесуално-следствени действия и изготвените
експертни заключения. Правилно в основата на мотивите си е поставил показанията
на пострадалата В. и брат ѝ св.В.. Посочените гласни доказателствени
средства съдържат преки доказателства досежно предмета на доказване, като не се
констатират основания те да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
Качеството на свидетелката В. на пострадало от инкриминираното деяние лице и
роднинската връзка между двамата свидетели не могат еднозначно да обосноват
тезата за преднамереност на показанията, а следва да се разглежда като
основание за по-задълбочен анализ, на какъвто са били подложени. Първоинстанционният
съд прецизно е изследвал основанията, които биха могли да обусловят евентуална
заинтересованост, въз основа на което правилно е достигнал до извода за липса
на тенденциозност. Подобно на първата инстанция и настоящата намира, че
свидетелите дават сведения добросъвестно и последователно касателно отнемането
на инкриминирания предмет и отдалечаването на подсъдимия П. и осъдения И.от
местопроизшествието. Показанията на свидетелката В. разкриват логическа
хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на придобитите
впечатления. Те пресъздават обективно личните възприятия на разпитаното лице
върху обособилата се обстановка на престъплението, както и отразяват съхранени
спомени за съществени елементи. Констатираните противоречия относно мястото
къде точно е стояла пострадалата, в момента когато осъденият И.е отнел
държаната от нея торбичка, правилно са оценени като несъществени такива,
породени от изминалия период от инкриминираното деяние до непосредствения
разпит на свидетелката В.. В тази връзка обосновано съдът се е доверил на
изложеното от свидетелката в хода на досъдебното производство, които показания
са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция
споделя изцяло изложения от първата инстанция анализ на показанията на
пострадалата В. и тези на брат ѝ В.и предвид тяхната последователност,
логичност, правдивост и обективност ги кредитира изцяло.
На следващо място, съдът в този си състав
констатира, че споделената информация както от пострадалата В., така и от брат
ѝ В., освен че взаимно се подкрепя и допълва, разкрива устойчивост и
правдивост след съпоставянето ѝ с други доказателствени източници.
Показанията им, разгледани съвкупно с тези на свидетелите К.и Ш., пресъздават и
разкриват детайлен разказ за случилото се. При анализа на споделената от полицейските
служители информация първоинстанционният съд обосновано се е доверил на
изложеното от тях в хода на досъдебното производство. Съдът в този си състав
съобрази освен продължителността на периода от инкриминираното деяние до
непосредствения им разпит в съдебната фаза, но и трудовата им ангажираност като
основание за липса на ясни и категорични спомени по отношение на
инкриминираното деяние, поради което също се довери на показанията, депозирани
в хода на досъдебното производство. В действителност свидетелите К.и Ш.не са
преки очевидци на деянието, но същите при изпълнение на служебните си
задължения са разговаряли със свидетелката В. непосредствено след деянието. Те
първи са възприели поведението и състоянието на свидетелката и я описват като
„видимо разстроена“, което е житейски правдиво предвид преживяното от нея.
Изложеното от свидетелите К.и Ш.относно начина и механизма на извършване на
деянието, както и темпоралното развитие на събитията, съвпада с депозираната от
В. информация. Техните показания, макар и източник на производни доказателства
относно предмета на доказване, подкрепят изцяло изложеното от пострадалата, като
не са налице каквито и да е било съществени противоречия в изложеното от тях.
Подобно на първата инстанция въззивния съд се довери изцяло на показанията на
свидетелите К.и Ш.предвид тяхната последователност, логичност и обективност.
Основните
гласни доказателствени източници – показанията на В., се подкрепят и от
събрания писмен доказателствен материал. Последната категорично е разпознала
осъдения И.като лицето, което е издърпало подаръчната торбичка от ръцете.
Процесуалното-следствено действие е проведено по реда и правилата на НПК и е
надлежно закрепено в изготвения съобразно императивните процесуални норми
протокол. При огледа на лекия автомобил „БМВ“ с ДК № *****са открити
дактилоскопни следи от външна страна на таван на автомобила в областта над
предна дясна врата и на задната дясна врата над дръжката, които видно от
заключението на дактилоскопната експертиза са идентични с тези на осъдения И..
Следователно твърдението на свидетелката В., че именно той е извършител на
деянието косвено се потвърждава от намерените следи, чрез които се установява,
че същият е бил в автомобила.
На
следващо място, показанията на В. и В.косвено се потвърждават от мястото, на
което е намерена и иззета инкриминираната гривна. При претърсването на
управлявания от подсъдимия П. автомобил в барче, намиращо се между предните две
седалки в найлоново пликче с носни кърпички е намерена и иззета инкриминираната
гривна. Посоченото обстоятелство потвърждава, че в момента на извършване на
деянието осъденият И.и подсъдимият П. са били именно в сочения от В. и В.автомобил,
с който те се отдалечили от местопроизшествието.
Резонно
първоинстанционният съд е поставил под съмнение достоверността на показанията
на свидетелите Д.и М. относно обстоятелството, че са намерили инкриминираната
вещ на пътя, откъдето са я взели. Следва да се отбележи, че най-подходящият
начин да се депозират свидетелски показания, съдържащи обективно несъществуващи
факти, е чрез преплитането им с обстоятелства, отговарящи на реалната действителност.
По този начин им се придава достоверност и едновременно с това се затруднява
процеса на отсяване на едните от другите. Поради това обстоятелство показанията
на свидетелите Д.и М. са подложени на подробен анализ, въз основа на който
първата инстанция прецизно е отсяла обстоятелствата, отговарящи на обективната
истина от тези, които не кореспондират с останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. В резултат на това обоснован се явява изводът, че
посоченото твърдение остава изолирано от останалия доказателствен материал.
Всички събрани и обсъдени дотук доказателства сочат на извършено насилствено
отнемане на инкриминираната гривна. Налице са както преки и първични
доказателства, така и производни и косвени, които по един категоричен и
еднозначен начин установяват механизма на отнемане. Поради това правилно
показанията на свидетелите в тази им част са ценени като неуспешен опит да
подкрепят защитната версия на подсъдимия и целят неговото оневиняване.
Обосновано съдът не се е доверил на споделеното от тях, че доброволно предали
гривната на полицейските органи. Соченото твърдение се опровергава от протокола
за претърсване и изземване, където е отбелязано къде е намерена инкриминираната
вещ и как е иззета. Същевременно правилно е отчетено, че свидетелите дават
сведения относно обстоятелството, че именно подсъдимият П. е управлявал лекия
автомобил „БМВ 520Д”, с ДК № *****в инкриминирания ден, в който се намирал и
осъденият И.. Предвид изложеното съдът в този си състав подобно на първата
инстанция кредитира частично показанията на двамата свидетели.
С
оглед гореизложеното настоящата инстанция намира доводите на защитата за
превратно и едностранчиво тълкуване за изцяло неоснователни. В тази връзка
следва да се разгледа и възражението, че първоинстанционният съд не е
анализирал обясненията на подсъдимите и формално е отговорил на защитата теза,
че вещта е намерена на пътното платно. Необяснимо за съда е така наведеното
възражение, тъй като подсъдимият П. нито в един момент от съдебното
производство не се възползва от правото си да дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Следователно и съдът не може да събере доказателства за проверка за
липсващите му обяснения. От друга страна, осъденият И.е сключил споразумение,
поради което настоящото производство е продължило единствено срещу подсъдимия П..
В резултат на това осъденият И.не може да дава обяснения в настоящото съдебно
производство, а единствено да бъде призован като свидетел и съответно да
депозира свидетелски показания. В тази връзка следва да се отбележи, че
всъщност поддържаната защитна версия е изложена не от подсъдимия П., а от
свидетелите Д.и М., чиито показания са надлежно проверени от районния съд и
обосновано същият е приел за недостоверна споделената от тях версия. Предвид
изложеното възражението, че не са обсъдени обясненията на подсъдимите, се явява
изцяло неоснователно и неотговарящо на събрания доказателствен материал.
С
оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението
на подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани
от информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.198,
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК.
В
конкретният случай доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият П.
на 24.05.2013 г., около 14:35 часа, в гр. София, на бул. „*****, пред гимназия
„Ломоносов”, като помагач, в съучастие с И.А.И., /извършител/, спомогнал да
бъдат отнети чужди движими вещи: подаръчна торбичка на стойност 2,00 лева,
съдържаща сребърна гривна, инкрустирана с прозрачни камъчета „Сваровски”, с
тегло 19 грама, на стойност 112 лева, всичко на стойност 114 лева, от
владението на М.Т.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като
извършителят И.употребил за това сила – издърпал със сила торбичката с гривната
от ръката на В., а П. умишлено улеснил извършването на престъплението, като
помогнал на И.да избяга от местопроизшествието с управлявания от него лек автомобил
„БМВ 520Д” с ДК № *******. Действията на подсъдимия покриват както от
обективна, така и от субективна страна престъплението по чл.198, ал.1, пр.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК.
Напълно
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият П.
е улеснил осъдения И.да осъществи изпълнителното деяние на грабежа, като му
помогнал да избяга от местопроизшествието с управлявания от него автомобил.
За
да е налице съучастие под формата на помагачество лицето не трябва да е участвало
в реализирането на изпълнителното деяние, тъй като в такъв случай същото би
било съизвършител. Формата на съучастие
„помагачество“ изисква деецът да е улеснил осъществяване на престъплението,
т.е. реализиране на изпълнителното деяние от страна на извършителя, без да
участва в него. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че помагачеството
е осъществимо до приключване на изпълнителното деяние на престъплението.
Подобно становище застъпва и защитата в допълнението към въззивната жалба,
посочвайки че помагачът създава условие за изпълнение на престъплението и
неговото деяние може да предшества или съпътства извършването на
престъплението. Практически да съпътства означава помагачът да улесни
извършителя при самото реализиране на изпълнителното деяние, какъвто е случая.
Осъденият И.е отнел инкриминираната вещ от свидетелката В. чрез принуда –
насилствено издърпване на подаръчната чантичка. Същевременно отнемането,
включено в изпълнителното деяние на грабежа, представлява едновременно прекъсване
на чуждата фактическа власт и установяване на собствено владение от дееца,
когато и деянието се счита за довършено. Съответно грабежът по чл. 198, ал. 1 НК както съставно престъпление е довършено не с упражнената принуда, а с
установяването на трайна фактическа власт върху чуждата движима вещ, предмет на
престъплението. Според настоящата инстанция подсъдимият П. е улеснил осъдения И.именно
да установи своя трайна фактическа власт върху вещта, отдалечавайки го от
местопроизшествието. Следователно подсъдимият П. е помогнал на И.в довършване на
отнемането, поради което правилно първата инстанция го е признал за виновен. По
този начин безспорно подсъдимият П. и осъденият И.се явяват съучастници при
разпределение на ролите – последният е реализирал изпълнителното деяние, поради
което е извършител, а П. е спомогнал на първия в довършване на деянието и да
избяга от местопроизшествието, което го превръща в помагач по смисъла на чл.
20, ал. 4 от НК.
В
тази връзка изцяло неоснователни се явяват възраженията на защитата, че
подсъдимият П. не е участвал в изпълнителното деяние, поради което и деянието
не е съставомерно. Защитата се позовава на ТР 54/1989 г. на ОСНК на ВКС,
посочвайки че никакви обстоятелства, нито предварителна уговорка, нито дори
присъствието не могат да превърнат някого в извършител, ако той не е участвал в
изпълнителното деяние. Предвид приетото от ВКС защитата твърди, че подсъдимият,
тъй като не е осъществил обективни признаци от състава на грабежа, то е
недоказано, че същият е извършител под формата на съучастие по чл. 20, ал. 4 НК. Въззивната инстнация е длъжна да отбележи, че еднозначно в теорията и
практиката се тълкува понятието „извършител“. Дадено лице е извършител на
престъпен състав тогава и само тогава, когато същото участва в изпълнителното
деяние, в какъвто смисъл е и посоченото от защитата тълкувателно решение. Както
бе посочено по-горе, съществено при помагачеството е, че помагачът отговаря за
престъпление, за извършването на което е допринесъл, като изпълнението на
престъплението не се осъществява от него, а от друг съучастник, а именно
извършителя. Поради това отговорността на помагачите е обусловена от
изпълнението на престъпното деяние и те отговарят само ако е започнало или
довършено престъплението. В конкретния случай безспорно деянието е осъществено
в условията на съучастие от осъдения И.като извършител и подсъдимия П. като
помагач. Следователно след като подсъдимият П. не е взел участие в
изпълнителното деяние, а единствено е спомогнал извършването на грабежа от
осъдения И., то правилно същият е осъден за помагачество, като изложените
доводи на защитата за недоказаност на съучастието и несъставомерност на
деянието остават неоснователни.
На
следващо място, неоснователно е възражението, че в случая е налице вещно
укривателство. Соченият престъпен състав е винаги вторична престъпна дейност,
при която няма общност на умисъла и винаги се осъществява след като
престъплението, чрез което е отнето или присвоено чуждото имущество, е
довършено. В процесния случай подсъдимият П. спирайки колата, изчаквайки
осъденият И.и потегляйки веднага, след като последния се е качил в автомобила,
отдалечавайки се от местопроизшествието, е улеснил осъдения И.да осъществи
грабежа по време на реализиране на изпълнителното деяние. Следователно неговите
действия няма как да бъдат третирани като вторична престъпна дейност, след като
към момента на осъществяването им грабежът не е бил довършен. На следващо
място, безспорно е налице задружност на действията на двамата, както и общност
на умисъла. Предвид изложеното не е възможно престъпната дейност на подсъдимия П.
да бъде подведена под състава на чл. 215 от НК.
Налице
са и всички признаци от субективна страна на деянието, като първоинстанционният
съд ги е анализирал прецизно. Подсъдимият П. е именно лицето, което е
управлявало лекия автомобил, следователно той е спрял автомобила пред
пострадалата В.. За да предприеме подобни действия, същият е осъзнавал, че
осъденият И.ще осъществи престъплението, за което е признат за виновен. На
следващо място, след като И.е отнел инкриминираната вещ, подсъдимият П. веднага
се е отдалечил от местопроизшествието. Действията му изцяло сочат, че е
осъзнавал, че помага на осъдения И.да установи трайна фактическа власт върху
инкриминираната вещ, поради което е налице общност на умисъла. В същото време
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като същият безспорно е
осъзнавал общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на
вредоносните последици.
Пред настоящия съдебен състав е наведен довод
за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. За да отговори
изчерпателно и недвусмислено на възраженията на защитата, настоящата инстанция
намира за необходимо на първо място да обърне внимание на различията между
маловажност и малозначителност, тъй като двата правни института имат различни
правни последици. Определение
за маловажен случай се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК и това е случай, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Поначало деянията, които представляват маловажен случай са
наказуеми. Съдебната практика е константа, че при преценката за маловажност се
оценява както обществената опасност на извършеното деяние, така и на дееца, и
при тяхната съвкупност случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Малозначителността по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, от друга страна, е сред обстоятелствата, изключващи
противоправността на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, поради което
същото не е престъпно. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК се съдържат две
хипотези, съгласно които деянието формално осъществява признаците на престъпен
състав, но не е престъпно. В първия случай, това е когато не е налице
общественаопасност от извършването му т.е. липсва засягане на защитените от
нормата обществени отношения, а във втория – когато обществената опасност на
деянието е налице, но същата е явно незначителна, поради ниската степен на
засягане на съответните обществени отношения, предмет на защита. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че отговорът на въпроса за
малозначителността на деянието следва да почива на базата на съвкупна преценка
на елементите от състава на дадено престъпление, в тяхната цялост. Относими в
тази връзка са конкретните характеристики на обекта на посегателството и начина
на извършване на деянието, интензитета на неговото засягане и възможните
последици от това, както и личностната характеристика на дееца.
С
оглед посочената изходна позиция въззивната инстанция намира, че не са налице
нито основания случаят да се третира като маловажен, нито за отпаден на
противоправността на извършеното от подсъдимия деяние. Същият е осъзнавал, че
улеснява осъденият И.в осъществяване на изпълнителното деяние на грабежа, като
в резултат на съвместните им действия е накърнено правото на собственост върху
инкриминираната вещ. Настъпили са и вредните последици от осъщественото
престъпно деяние. Подсъдимият П. в действителност се отличава с ниска лична
обществена опасност, но само по себе си посоченото обстоятелство не може да
обуслови нито отпадане на обществената опасност на самото деяние, нито
определянето на деянието като маловажен случай. Същевременно извършеното е тежко умишлено деяние,
като деецът е действал при пряк умисъл, т.е. при цялостната представа и желание
за престъпния резултат. Ето защо, настоящата инстанция намира, че случаят нито
е маловажен, нито е малозначителен.
По
отношение извършената индивидуализация на наказанието въззивният състав споделя
изводите на районния съд. Правилно са отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието,
ниската стойност на отнетата вещ, както и изминалия период от извършване на
деянието до постановяването на присъдата. Разглеждането на делото, което
продължава и към настоящия момент, прекрачва границите на разумния срок, в
който делото следва да бъде решено. Следва да се отбележи, че първоначалното постановление
за привличането на подсъдимия П. като обвиняем му е било връчено още на
25.05.2013 г. – ден след инкриминираното деяние, от когато започва да тече
разумния срок. Делото е отлагано многократно, съставът на първоинстанционния
съд е сменян, което е налагало делото да започне отначало, като подсъдимият не
е бил отговорен за продължителното разглеждане. Същевременно делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, поради което изминалият
период от близо 7 години накърнява правото на подсъдимия делото да бъде
разгледано в разумен срок. В допълнение към смекчаващите обстоятелства съдът
отчете доброто процесуално поведение, формата на съучастие. Предвид изложеното
правилни и обосновани се явяват изводите на районния съд, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е
приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За да определи конкретния
размер на наказанието първата инстанция е отчела и отегчаващите обстоятелства,
а именно механизма на извършване на деянието – извършено в оживена централна
част на града, както и изненадващия характер на нападението спрямо пострадалата
от страна на осъдения И., за което е спомогнал подсъдимият П..
При
така отчетените отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства е наложено
наказание в размер от една година, което настоящата инстанция намира за
съответно на обществената опасност на извършеното деяние и на личната опасност
на подсъдимия П.. За пълноценно постигане на целите на наказанието, визирани в
чл. 36 НК, не е необходимо изтърпяването му в пенитенциарно заведение, поради
което обосновано е приложен чл. 66, ал. 1 от НК.
Въз
основа на гореизложеното, след цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 25.09.2019 г. постановена по н.о.х.д. №15350 по описа за 2014 година на СРС,
116-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.