Р Е Ш Е Н И
Е
№ /30.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Насуф
Исмал
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 958 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 21154/12.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение №
824 от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 16897/2019г. по описа на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че К.К.Р., ЕГН **********
с адрес ***, не дължи на въззивното дружество сумата от 4732.92лв., представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. Иван Драсов 25, вх.А, ап.14, за периода от
04.11.2017г. до 03.11.2018г., с аб. №********** и кл. № **********, за която е
издадена фактура № ********** от 09.10.2019г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от К.К.Р. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцана не дължи
на ответника сумата от 4732.92лв., представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. Иван Драсов 25, вх.А, ап.14, за периода от 04.11.2017г. до
03.11.2018г., с аб. №********** и кл. № **********.
Ищецът излага, че е
потребител на ел.енергия за посочения адрес. Твърди, че не е манипулирал СТИ,
респ. неговата схема, нито начислената ел. енергия е потребена. Сочи се, че
абонатът не е присъствал на проверката, подписал е по-късно изготвен протокол.
Поддържа се, че ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията
си. Основанието за начисляване на процесната сума е незаконосъобразно. Оспорват
се начинът и методиката на начисляване на процесната сума. Поддържа се, че
липсва нормативно основание за начисляване на процесната сума, като клаузите
въз основа на които е извършена корекцията, са
нищожни.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия.
Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвествно и точно. Твърди
се, че е извършена процесната проверка в присъствие на двама свидетели и
дружеството няма задължение предварително да известява потребителите за
проверките. Съставен е констативен протокол. При проверката са извършени
замервания с еталонен уред и е установено натрупано количество ел. енергия в
невизуализирания регистър 1.8.3., поради което процесният електромер е
демонтиран, подменен, пломбиран и предоставен за метрологична експертиза в БИМ,
където при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. Въз основа на това,
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на ел.
енергия. Ответникът поддържа, че е установено точното количество неотчетена ел.
енергия и е спазен чл.50 ПИКЕЕ. Сочи, че натрупаната в невизуализирания
регистър ел. енергия е реално доставена и потребена, а потребителят дължи
заплащането на стойността на използваната в имота ел. енергия.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
От представен
констативен протокол № 1105213 от 03.11.2018г. се установява, че на посочената
дата, длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили
техническа проверка на СТИ на адрес гр. Варна, ул. Иван Драсов 25, вх.А, ап.14, с
титуляр на партидата К.К.Р.. Отразени
са показания на демонтирания електромер в пет регистъра, включително регистър
1.8.3 с показание 024903 квтч.
Обективирано е, че протоколът е подписан от служители на „Електроразпределение
Север” АД, както и от потребителя.
Съобразно констативен
протокол от БИМ от 06.11.2018г., при софтуерно четене, е установена намеса в
тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала енергия
невизуализираната тарифа: T3-024903.1 kWh.
Изготвено е от ответника становище за
начисление на ел. енергия от 08.10.2019г. по повод гореописания констативен
протокол. С него е одобрено начисляването на допълнителна ел. енергия в размер
на показанията след прочитане на регистър 1.8.3, който не се визуализира при редовен
отчет. Посочено е и че корекцията се извършва на основание софтуерно прочитане
на регистъра.
В резултат на корекцията на абоната е
начислено общо количество ел. енергия в
размер на 24903 квтч, за
периода от 04.11.2017г. до 03.11.2018г., и допълнително е начислена сумата от 4732.92лв., за която е издадена
фактура № ********** от 09.10.2019г.
Приобщен е протокол за планова подмяна на СТИ,
в който са отразени показанията на демонтирания и новия електромер в две тарифи
– дневна и нощна.
От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се изяснява, че СТИ е от одобрен тип,
преминал е метрологична проверка през 2015г., а метрологичната му годност е
шест години. Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на
дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния месечен отчет.
Начисленото количество ел. енергия е преминало през измервателната система на
СТИ. Има вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Направените
изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия, са
извършени математически точно.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.0. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 22.10.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 2605.32 от лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 23.10.2017г. до
22.10.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 570 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /561,30
лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 824
от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 16897/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че К.К.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
4732.92лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. Иван Драсов 25, вх.А, ап.14, за периода от 04.11.2017г. до
03.11.2018г., с аб. №********** и кл. № **********, за която е издадена фактура
№ ********** от 09.10.2019г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на К.К.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 570
лв.
/петстотин и седемдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: