№ 504
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110167375 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Х. Т. Х. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „А. Есерс
Транспорт Къмпани България“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно
наказание „уволнение“, наложено със заповед № 30/03.05.2023г. на ответника, връчена на
29.05.2023г. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор товарен
автомобил, международни превози“ и за заплащане на сумата от 4800 лева – обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода 29.05.2023г. – 29.11.2023г. (след допуснато
изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ по реда на чл.214 ГПК).
Ищецът твърди, че по трудов договор № 0128/09.09.2013г. бил назначен при ответника на
длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“. На 29.05.2023г. му била връчена
заповед № 30/03.05.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с посочено
нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа. Оспорва посочената заповед като
незаконосъoбразна. Твърди, че от м.08.2022г. работодателят преустановил да му възлага
извършването на международни превози, като този период продължил значително време. В опит да
изясни ситуацията при разговор му било пояснено, че поради предстоящото му пенсиониране
работодателят не желаел да прекрати трудовия му договор, за да не възникне задължение за
изплащане на обезщетение поради пенсиониране. На 09.03.2023г. по покана на прекия му
ръководител Д.М. ищецът се явил в офиса на дружеството с очакването да му бъде възложено
изпълнение на уговоР.та работа, като вместо това ищецът бил поканен да подаде молба за
напускане по взаимно съгласие. Ищецът отказал, при което му било съобщено, че на 14.03.2023г.
отново следва да се яви в офиса на дружеството. На посочената дата ищецът се явил, като отново
не му била възложена никаква работа и отново му било предложено да подаде молба за напускане
по взаимно съгласие. Ищецът депозирал молба, с която изразил готовност да изпълнява конкретно
възложена работа. След това работодателят продължил да не възлага на ищеца работата, за която
бил сключен трудовият договор, а поканил ищеца да се яви в офиса на ответника в гр. София, при
условие че ищецът живее в гр. Русе и не разполагал с място за живеене в София. Със заповед №
30/03.05.2023г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. На същата дата ищецът бил писмено уведомен, че следва да се яви на работното си
място, посочено в трудовия договор за 30 дни, считано от 09.05.2023г. за провеждане на обучения
1
по различни въпроси. Ищецът твърди, че при действието на трудовия договор между страните
обучения със сочената продължителност не били провеждани, нито в конкретния случай е
провеждано обучение в посочения 30 – дневен период. Неоснователно било позоваването от
страна на ответника на клаузата на пар.8.1 от трудовия договор, защото сочените „други дейности“
касаели такива, които допълват основната трудова функция дейности – извършването на
международни превози. При това се навежда довод за злоупотреба с право, като работодателят
възлага други задължения, извън работата по трудовия договор, единствено с цел да създаде
предпоставки за налагане на дисциплинарни наказания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че обемът на възлаганите превози на ищеца не бил фиксиран в трудовия
договор, като същият варирал спрямо натовареността на работодателя. Посочва, че края на 2022г.
обемът на възлаганите на ищеца международни превози намалял, като причините за това се
състоели в трудности в комуникацията с последния. Отрича процесното уволнение да е цел
избягване на задължение на ответника да плати на ищеца обезщетение при пенсиониране. Ищецът
бил приканван да се яви в офиса на работодателя за провеждане на допълнителни срещи и
обучения във връзка с необходимостта от преодоляване на проблеми в работния процес и при
комуникацията на ищеца с екипа. Освен това нужда от явяване в офиса се пораждала във връзка с
получаване на необходимите документи за изпълнението на международни превози и проверка на
наличие на необходимите медицински документи за извършване на превози. Възразява, е при
явяването си в офиса на 14.03.2023г. ищецът единствено входирал свое писмо, като целта на
посещението му не е била да изпълнява възложени от работодателя дейности. На 10.04.2023г.
ответникът уведомил ищеца, че изпълняваната от него длъжност не го освобождавала от
задължението да се явява на мястото си на работа във времето, в което не изпълнява международни
превози с позоваване на клаузата на пар.8.1 от трудовия договор. Ищецът не се отзовал на поканата
да се яви на работа, като очаквал работа да му бъде възлагана само дистанционно. На ищеца било
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 31/03.05.2023г. Към
последната заповед било приложено писмо, с което ответникът предоставил последна възможност
на ищеца да се яви на работа. Необходимостта от явяването му било пряко свързано с провеждане
на инструктажи и обучения, които е трябвало да премине в рамките на работното си време и по
мястото си на работа в период от 30 дни. Ищецът отново не се явил на работа, поради което и след
като изискване на писмени обяснения от ищеца на последния било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради неявяване на работа за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г. Оспорва
довода за злоупотреба с право, защото явяването на ищеца било необходимо за провеждането на
периодични инструктажи и обучения, което било свързано с изпълнение на основните му трудови
задължения.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключил трудов договор с ответника, който трудов
договор е прекратен с оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“, че е останал без работа
през процесния период и размер на последното брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът не се е явил да изпълнил трудовите
задължения, които са надлежно възложени и съответстват на работата, която ищецът е поел да
изпълнява съгласно трудовия договор за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г.
Страните не спорят, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
трудов договор № 0128/09.09.2013г. ищецът Х. Т. Х. е бил назначен при ответника „А. Есерс
Транспорт Къмпани България“ ЕООД на длъжността „шофьор, международен товарен автомобил“.
В процесния трудов договор е уговорено за място на работа на ищеца – „А.Есерс Транспорт
Къмпани“ ЕООД, гр. София, район „Искър“, ул. „Неделчо Бончев“ № 6.
Съгласно връчена на ищеца длъжностна характеристика същият има задължения преди
излизане на път да прегледа конкретното моторно превозно средство, с което ще пътува за
техническата му пригодност и укрепването на товара; задължение да получи пътна книжа и
2
разписание, заверени от длъжностното лице; по време на пътя да спазва правилата за безопасност
на движението; по време на извършване на транспортния курс да носи със себе си нормативно
изискуемите документи; да спазва работното време и периодите за почивка съгласно действащите
нормативни разпоредби. Конкретно са разписани и задължения във връзка с превозвания товар.
Има задължение в края на всяко пътуване да предоставя незабавно в офиса на дружеството всички
необходими документи, за да оправдае разходите по пътуването и да върне аванса, както и да
представи транспортните документи.
В клаузата на т.8.1 от трудовия договор е посочено, че на ищеца могат да бъдат възлагани и
други дейности, неупоменати в длъжностната характеристика, свързани с неговата квалификация
или такава от общ характер, които не изискват особена квалификация.
Установява се, че на 14.03.2023г. ищецът е входирал уведомление до ответника, в което е
посочил, че по неизвестни за него причини, считано от 06.08.2022г. му е преустановено възлагането
на международни превози. При проведен разговор с Д.М. последният му съобщил, че следва да
даде съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, в противен случай,
считано от 14.03.2023г. следва да е на разположение пред офиса на дружеството в гр. София в
рамките на 8 – часов работен ден. Ищецът е завил, че е на разположение да изпълнява трудовите си
задължения при възлагане на конкретна работа.
Със заповед № 30/03.05.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. На същата дата на ищеца е връчено и уведомление, с което му се
предоставя последна възможност да се яви на мястото си на работа съгласно трудовия договор, а
именно в офиса на работодателя – гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, като се има предвид че
нормата на чл.120 КТ не била приложима в случая. Направено е позоваване на клаузата на т.8.1 от
трудовия договор. Обърнато е внимание, че явяването на ищеца в офиса на работодателя е пряко
свързано с изпълнение на трудовите му задължения – провеждане на обучения и инструктажи във
връзка с безопасност на труда, мерки за сигурност, мигрантски въпроси, безопасно шофиране и
товарно – разтоварителна дейност в района на гр. София. В тази връзка ищецът е бил уведомен, че
ще е необходимо неговото присъствие по мястото на работа за период от 30 дни, считано от
09.05.2023г. в интервала между 9:00ч. и 18:00ч.
В писмените си обяснения по реда на чл.193 КТ ищецът отрича да има задължение за
явяване в офис на дружеството предвид характера на изпълняваната работа. Излага, че работата
винаги му е била възлагана дистанционно, като е изразил готовност да изпълнява трудовите си
задължения.
Няма спор и за това и от доказателствата се установява, че на 29.05.2023г. със заповед №
408/25.05.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на
уволнителната заповед е посочено, че на ищеца било указано, че на 09.05.2023г. следва да се яви по
мястото си на работа, но същият не се явил на работа за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г. (в
продължение на 4 последователни работни дни).
Относно характера на възлаганите на ищеца трудови функции като свидетел по делото при
довеждане от ответника е разпитан Димо М.. Същият посочва, че от 2011г. работи при ответното
дружество, като отговаря за назначаването, обучението и мониторинга на водачите, както и за
всички документи, лицензи и изисквания към моторните превозни средства, които са собственост
на дружеството. Посочва, че възлагането на превозни курсове на водачите зависело от възложените
от клиентите на дружеството поръчки. Последният международен курс, възложен на ищеца, бил в
края на м.08.2022г. Свидетелят определял кой водач каква натовареност да има, като той е
определял графика на ищеца и това какви курсове да му бъдат възложени. След м.08.2022г. имало
спад на поръчките за извършване на международни превози, а освен това и ищецът в този период
имал здравословни проблеми. След м.08.2022г. бил налице спад във възложените международни
курсове и по отношение на други служители -колеги на ищеца. По време на последния възложен на
ищеца курс възникнал проблем относно спазване на срока на доставките, които следвало да се
извършат от ищеца, като това станало повод за проблем с клиентите на дружеството. Бил направен
опит за разговор с ищеца относно причините за допусканите от него забави в доставките, като
последният не дал основателно обяснение. До края на 2022г. ищецът не бил повикан на работа. В
началото на 2023г. възникнала необходимост от обучение на ищеца, защото тогава имало
3
обновяване на автопарка на дружеството и трябвало да се проведе обучение относно работата с
нови товарни автомобили. Всички шофьори подлежали и на ежегодни обучения. Ищецът бил
повикан за провеждане на обучение за работа с нов автомобил, който досега не бил управляван.
Отделно от това следвало да се му се проведе и ежегодното обучение. Ежегодното обучение
включвало презентация в офиса, която траела около 3 – 4 часа, до половин ден. Обучението по
различните модули траело около 4 часа, като запознаването с конкретния товарен автомобил също
траело толкова време. За обучението с презентация винаги имало конкретна дата, защото това
обучение се провеждало първо. Ежегодните обучения се провеждали по график след уговорка със
служителя. Обучението по отношение на нов товарен автомобил се провеждало след уговорка със
служителя. Обучението на ищеца следвало да се проведе до края на м.02.2023г., като същият бил
повикан за обучението през м.01.2023г., но не се явил. На 14.03.2023г. ищецът се явил в офиса на
дружеството единствено за да внесе документи. През м.05.2023г. ищецът бил писмено поканен да
се яви в офиса на дружеството във връзка с необходимостта от провеждане на обученията. Освен
това трябвало да се яви и във връзка с извършването на транспортна дейност в рамките на гр.
София, като това изрично не му било упоменато в писмената покана за явяване в офиса на
дружеството. Свидетелят посочва, че международните превози се възлагали на водачите по
телефон 1 – 2 дни предварително и при заявено от тях съгласие да изпълнят превоза те се явявали в
базата в гр. София за приемане на необходимите документи за отпътуване.
По делото не се спори, че през релевантния период 09.05.2023г. – 12.05.2023г., ищецът не е
явил в офиса на работодателя. Спори се между страните дали ищецът е бил длъжен да се яви в
посочения период в офиса на дружеството.
Основно задължение на работника/служителя по трудовото правоотношение е да изпълнява
работата, за която се е уговорил (арг. чл.124 КТ), на което съответства задължението на
работодателя да осигури на работника/служителя работата, която е опредЕ. при възникване на
трудовия договор (чл.127, ал.1, т.1 КТ). Работникът/служителят е длъжен да е на разположение на
работодателя, за да престира работната си сила само в рамките на поетите съгласно трудовия
договор трудови задължения, детайлизирани в трудовата му характеристика. В случая уговоР.та в
трудовия договор работа се състои в изпълнение на международни превози чрез управление на
товарен автомобил, за което не се спори и следва от доказателствата по делото. През релевантния
период (09.05.2023г. – 12.05.2023г.) не се спори, че на ищеца не е бил възложено изпълнението на
международен превоз. Естеството на трудовите функции на ищеца (изпълнение на международни
превози) поначало не налага ежедневно явяване на уговореното в трудовия договор място на работа
(адреса на управление на ответното дружество). От свидетелските показания се установи, че
възлагането на основните трудови функции на ищеца (извършване на международни превози) се
осъществява дистанционно – по телефон. От събраните по делото доказателства се установява, че
задължение за явяване на ищеца в офиса на дружеството се налага по две групи поводи. Първата е
преди започване на международния превоз за получаване на пътни книжа и разписание от
длъжностното лице (т.1.2 от длъжностната характеристика) и след приключване на курса – за
отчитане на извършените разходи, аванс и предаване на транспортните документи (т.4.5 от
длъжностната характеристика), т.е. посещенията в офиса са свързани с обслужване на дейността по
изпълнение на съответния международен курс. От свидетелските показания на св. М. се
установява, че задължение за явяване в офиса на дружеството се налага и за провеждане на
обучение – ежегодно и такова, свързано с работа с нов товарен автомобил.
Работодателят поддържа, че през релевантния период ищецът е бил длъжен да се яви в
офиса на дружеството в гр. София за провеждане на задължителни обучения във връзка с
изпълнение на основни трудови функции на ищеца. Според показанията на св. М. двата вида
обучения траят до половин работен ден. При това не може да се приеме, че обучението на ищеца е
следвало да трае 30 дни с продължителност пълен работен ден (от 9:00ч. до 18:00ч.), както е
посочено в полученото от ищеца уведомление от 03.05.2023г. Такава значителна продължителност
на обучението не се съобщава от доведения от ответника свидетел, нито може да се приеме за
достоверна, като се има предвид че ищецът е служител с повече от 9 -годишен трудов стаж при
ответника, поради което същият може да подлежи само на периодичен инструктаж и обучение
само за нововъведения в областта на изискванията за провеждане на международните курсове и
работа с нов автомобил. Отделно от това не се установява на конкретна дата през релевантния
4
период да е било планувано провеждане на конкретно обучение, вкл. и чрез презентация в офиса на
дружеството.
Отделно от това ищецът не е бил задължен и да изпълнява транспортна дейност в рамките
на гр. София, каквато работа съгласно показанията на св. М. работодателят възнамерявал да
възложи на ищеца. Ищецът е бил ангажиран по трудов договор за извършване на международни
курсове, като транспортната дейност в рамките на гр. София не се включва в уговоР.та по трудов
договор работа. Не се установява да е налице изключението по чл.120 КТ (престой или
производствена необходимост), само при която работодателят има право едностранно временно да
измени характера на работа. Производствената необходимост се изразява във временен недостиг от
работна сила за изпълнение на определени важни задачи на производствена и служебната дейност.
Престой е преустановяване на работа по организационно – технически причини, което причинява
бездействие на работниците/служителите. Изрично в уведомлението от 03.05.2023г., с което
ответникът е призовал ищеца да се яви в офиса на дружество, е посочено, че не се касае за хипотеза
по чл.120 КТ. В конкретния случай ответникът се е позовал на клаузата на т.8.1 от трудовия
договор. Същата обаче не следва да се тълкува изолирано от основните трудови функции на ищеца,
без да е налице изключението по чл.120 КТ, предвид забраната за едностранна промяна на
характера на работа (чл.118, ал.1 КТ). Провеждането на обучение е част от работното време
(чл.228а, ал.2 КТ), но както се посочи по – горе в случая не е установено през релевантния период
ищецът да е бил включен в планувано конкретно обучение.
Доказателствата по делото сочат, че дадените от ответника указания спрямо ищеца за
явяване, считано от 09.05.2023г. в офиса на ответника в гр. София при пълен работен ден в
продължение на 30 дни за провеждане на обучение, не почиват на установено в трудовия договор
или закона задължение.
Ирелевантни са съобщените от свидетеля обстоятелства (без да се налага обсъждане на
тяхната достоверност) за допуснати от ищеца забави при доставки и влошена комуникация с екипа,
защото това поведение има отношение към спазване на трудовата дисциплина и е извън предмета
на оспоР.та заповед, както и за спад в броя на поръчките за изпълнение на международни превози,
защото последното има отношение към друго уволнително основание (чл.328, ал.1, т.3 КТ -
намаляване обема на работа).
Предвид горното за релевантния период – 09.05.2023г. – 12.05.2023г., за ищеца не е валидно
възникнало задължение да се яви в офиса на ответното дружество в гр. София и за неизпълнение
на това задължение не може да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Не е налице
соченото дисциплинарно нарушение – виновно неизпълнение на трудово задължение (арг. чл.186
КТ). При това искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и дисциплинарно уволнение е
незаконосъобразно наложено и оспоР.та заповед следва да се отмени.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ :
От трудовия договор е видно, че същият е заключен за неопределено време. При извода за
незаконност на уволнението искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателен и следва да се уважи, като
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ :
От приетата като доказателство справка от НАП за актуалното състояние на действащите
трудови договори, сключени от ищеца, към 29.11.2023г. (л.25) се установява, че след прекратяване
на трудовия договор с ответника ищецът е започнал нова работа по трудов договор от 14.09.2023г.
При това съдът приема, че за част от процесния период ищецът е останал без работа поради
уволнението, а именно за периода 29.05.2023г. – 14.09.2023г. За същия период му се дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Съгласно чл.228, ал.1 КТ база за определяне на обезщетението при
незаконно уволнение е брутното трудово възнаграждение, полученото от работника или служителя
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл.17, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата сред
елементите на брутното трудово възнаграждение са основната работна заплата за отработеното
5
време, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер. В случая в брутното трудово възнаграждение следва да се включат основната
заплата и допълнително възнаграждение при придобит трудов стаж и професионален опит,
установени за м.04.2023г. Съдът приема, че размерът на основната заплата за м.04.2023г. е в размер
на 870 лева съгласно допълнително споразумение № 950/01.01.2023г., представено от ответника и
прието като доказателство по делото, съгласно което размерът на трудовото възнаграждение се
променя на 870 лева. Това допълнително споразумение носи подпис само на работодателя, не и на
ищеца, но същото има за правна последица увеличаване на трудовото възнаграждение на ищеца (от
800 лева съгласно допълнително споразумение № 839/01.01.2022г. на 870 лева съгласно
допълнително споразумение № 950/01.01.2023г.), защото се касае за увеличаване на трудовото
възнаграждение, което е хипотеза на допустимо едностранно изменение на трудовия договор от
работодателя – чл.118, ал.3 КТ. При това съгласно заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, размерът на дължимото
обезщетение за периода 29.05.2023г. – 14.09.2023г. възлиза на сумата от 3554,20 лева.
Предвид горното искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата
от 3554,20 лева и за периода 29.05.2023г. – 14.09.2023г. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от периода.
По разноските :
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като същият е
доказал плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, видно от отбелязването върху
представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, който обективира и
разписка за плащане на сумата. При това от доказания размер на разноските на ищеца съразмерно
се следва сумата от 592,37 лева.
Ответникът има право на поисканите разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете,
като от разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1584,22 лева, плащането на което е
доказано посредством представеното платежно нареждане, следва да му се присъди сумата от
411,17 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 400,51 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
дисциплинарно наказание „уволнение“ на Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес : гр. РР* ул. „Т.А.“ №
7, ет.1 – адв. Р. С., наложено със заповед № 30/03.05.2023г., връчена на 29.05.2023г., издадена от „А.
Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес : гр.
РР* ул. „Т.А.“ № 7, ет.1 – адв. Р. С., на заемната преди уволнението длъжност „шофьор
международен товарен автомобил“ при „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3.
ОСЪЖДА „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3, да плати на Х. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес : гр. РР* ул. „Т.А.“ № 7, ет.1 – адв. Р. С., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ, сумата от 3554,20 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 29.05.2023г. – 14.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 4800 лева и за периода 15.09.2023г. – 29.11.2023г.
ОСЪЖДА „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
6
и адрес на управление : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3, да плати на Х. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес : гр. РР* ул. „Т.А.“ № 7, ет.1 – адв. Р. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 592,37 лева – разноски.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес : гр. РР* ул. „Т.А.“ № 7, ет.1 – адв. Р. С. да
плати на „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
411,17 лева – разноски.
ОСЪЖДА „А. Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 6, ет.3, да плати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400,51 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7