Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 31.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Елеонора Йотова, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №809/2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на а.с.в.с
ЕИК .., седалище и адрес на управление – .., чрез юрисконсулт Ц.П.,
против Й.М. Л. с ЕГН **********, адрес: ***. Твърди се, че ищецът има вземане
към ответника, произтичащо от сключен на 23.11.2018г. между ***/заемодател/ и Й.М.
Л. /заемател/ договор за паричен заем с №3379360, по
силата на който заемодателят предоставил на Л. сумата от 1200 лв. срещу
задължение заемателят да ги върне при ред и условия, уговорени
в договора и общите условия към него. Съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита
в срок до 16.03.2019г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на
80.00 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 1.12.2018г., а
падежът на последната погасителна вноска е 16.03.2019г. Твърди се, че в
договора била уговорена договорна лихва за забава при плащане на вноските с
повече от 30 календарни дни, вкл. заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на просрочените
вземания в размер на 9.00 лв. Твърди се, че таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45.00 лева. Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „***; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦРК към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4 ал.2 от договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер 481.92 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 30.12
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Посочва се, че ответника дължи и лихва за забава в размер на законната
лихва за периода от 2.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда/
08.05.2019г общо в размер на 24.69 лева, като съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Посочва се в исковата
молба, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 16.03.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди
се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между ***и „***и Приложение № 1 към него, вземането на „***,
произтичащо от договор за паричен заем №3379360/23.11.2018г. е прехвърлено в собственост
на „***, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Посочва се, че ***е упълномощило ***/понастоящем ***/ в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че по реда на чл.99а л.3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „***чрез *** уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ/3379360 от 05.02.2019г. за станалата продажба, чрез „Български
пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес
като писмото се върнало в цялост. Посочва се още в исковата молба, че на
22.07.2019г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с
изх.№УПЦ-С-ИАМ/3379360 за извършената цесия чрез куриер, но същото отново се
върнало в цялост. Твърди се, че със заявление от 08.05.2019г. *** подало
заявление за издаване на заповед по
чл.410 ГПК за сумата от 1200.00 лв., договорна лихва 80.00 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението – 08.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение 481.92 лв., обезщетение за забава в размер на 24.69
лв. и такса разходи в размер на 18.00 лв. или обща сума в размер на 1804.61 лв.
и по образуваното ч.гр.д.№433/2019г. по описа на Районен съд – Червен бряг е
издадена заповед за изпълнение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Й.М. Л., ЕГН **********,***,
че същата дължи на *** сумите, както следва сумата от 1200.00 лева /хиляда и
двеста лева/ - представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от
80.00 лева /осемдесет лева/ - договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до
16.03.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 18.00 лева
/осемнадесет лева/ - такса разходи за
събиране на просрочени вземания; сумата от 481.92 лева /четиристотин осемдесет
и един лева и деветдесет и две стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 24.69 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 02.12.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и разноските, направени в хода на
заповедното и исковото производство.
На
основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника Й.М. Л. е
назначен особен представител – адв.И.В. ***. В срока
по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от особения представител на ответника.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не
се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 1256806.03.2020г. и молба с
вх.№ 2535/25.06.2020г. , в които моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан.
Ответникът, представляван от особения представител адв.И.В. ***, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан, както и излага становище за изтекла давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен
бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по
общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество иска е ОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№443/2019г. описа
на РС-Червен бряг, че на 08.05.2019г. а.с.в.с ЕИК .., подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Й.М. ***.
Било образувано ч.гр.д.№443/19г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
Заповед за изпълнение №227/09.05.2019г. с която РС - Червен бряг разпоредил
длъжникът Й.М.
Л.
да заплати на кредитора а.с.в.сумата
от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ - представляваща главница по договор за
паричен заем; сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/ - договорна лихва за
периода от 01.12.2018г. до 16.03.2019г., сумата от 18.00 лева /осемнадесет
лева/ - такса разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 481.92 лева /четиристотин осемдесет и един лева
и деветдесет и две стотинки/ - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 24.69 лева /двадесет
и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 02.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението / 08.05.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски общо в
размер на 186,09 лв. направени от заявителя в заповедното производство.
Не се спори и се установява от материалите
по ч.гр.д.№433/2019г. описа на РС-Червен
бряг, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С разпореждане №784/04.07.2019г. по
ч.гр.д.№433/2019г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 10.07.2019г. С искова молба с
вх.№4085/09.08.2019г. е инициирано настоящото гражданско дело.
Установява
се от приложените към исковата молба заверени копия на копие на договор за
паричен заем с №3379360/23.11.2018г.; заверено копие на предложение за
сключване на договор за заем; заверено копие на тарифа на „***; заверено копие
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между ***и „***; заверено копие на потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД; извлечение от приложение №1 от
1.02.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между ***и „***, че между страните съществували договорни
отношения по повод договор за заем.
Спори
се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на
договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е
просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.
Съдът, като съобрази наведените в
исковата молба твърдения приема, че е сезиран с иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми, дължими от
ответника: сумата
от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ - представляваща главница по договор за
паричен заем №3379360; сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/ - договорна лихва
за периода от 01.12.2018г. до 16.03.2019г. /падеж на последна погасителна
вноска/, сумата от 18.00 лева /осемнадесет лева/ - такса разходи за събиране на просрочени
вземания; сумата от 481.92 лева /четиристотин осемдесет и един лева и деветдесет
и две стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 24.69 лева /двадесет и четири
лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
02.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 227/09.05.2019г. по ч.гр.д.№ 433/2019г. по описа на РС Червен бряг.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между първоначалния кредитор и длъжника - ответник
по делото е съществувало облигационно правоотношение, по силата на договор за паричен заем с
№3379360/23.11.2018г. В тази насока са и
представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, а именно
заверено копие на договор за паричен заем с №3379360/23.11.2018г.; заверено
копие на предложение за сключване на договор за заем; заверено копие на тарифа
на „***; заверено копие на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ***и „***; заверено копие на
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД; извлечение от
приложение №1 от 1.02.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ***и „***; заверено копие на
пълномощно от изпълнителния директор на „***; заверено копие на уведомителни
писма от ***с изх.№УПЦ-П-ИАМ/3379360 от 05.02.2019г. и с изх.№УПЦ-С-ИАМ/3379360 от 22.07.2019г. ,
обратни разписки.
От тези писмени доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин размера на вземанията
и начина за определянето им, както и обстоятелството, че вземанията към ответника са прехвърлени на нов кредитор
– ищеца по делото.
В
хода на производството за установяване на спорните по делото обстоятелства е
назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице
относно сключения договор за паричен
заем №3379360 от 23.11.2018г. между ***с ЕИК ********* и кредитополучателя Й.М.
Л. с ЕГН ********** и размерът на кредита е 1200 лева /хиляда и двеста лева/, по
справка извлечение от системата на ***няма направена погасителна вноска по
кредита. По погасителен план на ***общо задължение за плащане 1761.92 лева от
01.12.2018г. до 16.03.2019г. от които: главница 1200.00 лева; договорна лихва
80.00 лева; неустойка 481.92 лева съгласно чл. 4 ал.2 от подписания договор за
паричен кредит, сумата от 18.00 лева начислена сума като разходи за събиране на
вземането. Общата сума на задълженията на ответника са 1779.92 лева /включваща
главница, договорни лихви, неустойка и такси разходи без лихва за забава/, а
лихвата за забава е в размер на 51.67 лева за период от 02.12.2018г. до
08.05.2019г. Видно от заключението на вещото лице, ответникът няма направени
погасителни вноски по договора за паричен заем нито към „***, нито след датата
на цесията 01.02.2019г. към ***. Съдът кредитира изцяло с доверие
заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на
писмените доказателства по делото.
По отношение на въпроса за уведомяването на длъжника по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и действието на уведомяването по отношение на длъжника
и на третите лица( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД), с оглед новата практика на ВКС обективирана в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д.
193/20128 г. на І-во т. отд.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съдът приема, че по отношение на ответника е спазена
процедурата по чл.99 ЗЗД. Действително правно
релевантно за действието на цесия е уведомяването, което е извършено от стария
кредитор ( цедента ), но не и това, което е извършено
от новия кредитор ( цесионера), но няма законова
пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента, тъй като задължението за уведомяване не е нито
лично, нито незаместимо правно действие. Съобщаването
може да се извърши по пълномощие и от цесионера.
Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по
предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане.
Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването.
Уведомление, изходящо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по
предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане.
Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването.
Уведомление, изходящо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. В конкретният случай уведомяването е осъществено чрез приложено към
исковата молба уведомление от „***, за
което ищецът е упълномощен от стария
кредитор с пълномощно на л. 17 от делото в заверено копие.
Ето
защо по отношение на връчването на уведомлението по чл.99 ЗЗД на особения
представител на ответника, съдът приема, че е
налице осъществено редовно съобщаване на длъжника за извършената цесия.
Този извод се мотивира с факта, че особения представител е назначен да охранява
интересите на ответника. Особеният представител се назначава по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК поради това, че ответника не може да бъде намерен на посочения от
ищеца адрес и обективно е невъзможно книжата по делото да се връчат лично на
ответника. При положение, че кредитора-ищец се намира в обективна невъзможност
да връчи лично на ответника книжата по делото, няма как да връчи на ответника
лично и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ГПК. Именно поради невъзможността да
се връчат на ответника лично книжата по делото, съдът му назначава особен
представител на разноски на ищеца. При положение, че на особения представител
се връчват всички книжа по делото ( препис от исковата молба и приложенията към
нея), които не могат да бъдат връчени лично на ответника по обективни причини,
няма законова пречка уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като част от
книжата по делото, да се връчи на особения представител. Като лице, което е
назначено да защитава интересите на ответника особения представител не може да
откаже получаването на книжата по делото, включително и уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Това е така, тъй като всички действия по процесуално
представителство, които особения представител извършва по делото са от името на
представлявания. Приемането на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
процесуално действие, което особения представител извършва също от името на
представлявания. Това му дава процесуалното право и задължението да получи
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на ответника.
По отношение на направеното възражение за
давност по отношение на вземанията, съдът приема, че същото е неоснователно.
видно от удостоверителното изявление на ищеца и приложените към исковата молба
писмени доказателства, а и не се оспорва от особения представител на ответника
факта, че договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем, както и че крайният
срок за изпълнение на задълженията по него са с дата 16.03.2019г. Неосноватено е и възражението, че цялото вземане
по договора е погасено по давност,
защото към момента на депозиране
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, длъжникът не е бил уведомен
за цесията и следователно с подаването на заявлението от цесионера давността
не е прекъсната. Съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал.
4. Т.е. в тази хипотеза по силата
на закона, последиците от предявяване на иска настъпват в момент, предхождащ подаването на исковата
молба и това е датата на депозиране
на заявлението. В същия смисъл
е и т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. д. №
4/2013 г. Ето защо и в двата случая по-горе съдът приема,
че не е налице изтекла давност за всяко от вземанията в исковата молба към
датата на постановяване на съдебното решение.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че предявената искова молба
е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото
производство в размер на 36,09 лв. платена държавна такса, 250 лв. за вещо лице
по назначената съдебно икономическа експертиза, както и сумата от 350 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 636, 09 лв. деловодни разноски в исковото
производство.
По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане, което
е пряко обвързано от изхода на
настоящето производство. Разноските
нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание,
а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в
спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с
оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителния иск е явно основателен и доказан, то
отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху
длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на
ВКС/. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и
направените разноски в размер на 186,09 лв. платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК на а.с.в.с ЕИК .., седалище и адрес на
управление – .., чрез юрисконсулт Ц.П., против Й.М.
Л. с ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на а.с.в.с ЕИК .. съществуват вземания към Й.М. Л. с ЕГН ********** за сумата от 1200.00 лева /хиляда и двеста
лева/ - главница по договор за паричен заем№3379360; сумата от 80.00 лева
/осемдесет лева/ - договорна лихва за периода от 01.12.2018г. до 16.03.2019г.
/падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 18.00 лева /осемнадесет лева/
- такса разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 481.92 лева /четиристотин осемдесет и един лева
и деветдесет и две стотинки/ - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 24.69 лева /двадесет
и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 02.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата
от 08.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№227/09.05.2019г. по ч.гр.д.№ 433/2019г. по описа на РС Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 Й.М. Л. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на а.с.в.с
ЕИК .., седалище и адрес на управление – .., представлявано от .., чрез юрисконсулт Ц.П. сумата от 822, 18 лева /осемстотин двадесет идва лева и осемнадесет стотинки/ общо
направени деловодни разноски от заявителя в исковото и заповедното
производство.
На основание чл.7,
ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и пълномощника на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: