Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря
НИНА СВЕТОСЛАВОВА и като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 703 по
описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 386 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка
с чл. 288 от ТЗ.
Ищецът „С.М.“
ЕООД, в хода на производството с настъпила промяна в правно организационната
форма и вече ООД, твърди, че е сключил застраховка „Индустриален пожар“ с
ответното дружество – З. „А.Б.“ АД с период на покритие от 31.10.2016г. до
30.10.2017г. по описаната полица. Твърди, че на 02.07.2017г. и 03.07.2017г. в
резултат на силни гръмотевични бури и градушки е увредено застрахованото му
имущество, находящо се в гр. Левски, ул. Промишлена зона“, имот с идентификатор
43236.401.3149, като са били силно увредени покривните и фасадните панели на
находящите се в имота цехове 1, 2, 3, 4 и 5, на склада, като са унищожени чилър
и изпарител и има поражения по остъклението на сградите и по поликарбонатните
връзки между цеховете. Сочи, че застрахователят своевременно бил уведомен за
настъпилото събитие, като е образувана посочената преписка по щетата, като на
19.01.2018г. му е било изплатено обезщетение в размер на 405 402,67 лв.,
но счита, че същото не покрива щетите от процесното застрахователно събитие,
които са в общ размер на сумата от 1 042 816,20 лв., поради което
претендира осъждането на ответника да му заплати разликата до горепосочената
сума, а именно сумата от 637 413,53 лв., като претендира и сумата от
14 725,31 - законна лихва от 20.01.2018г. до датата на исковата молба,
ведно със законната лихва до окончателното й изплащане и направените разноски.
Уточнява, че увреденото имущество представлява самоносещи се, двустранно
облицовани с метални листове изолационни сандвич-панели, покрити с полимерно
покритие, като нанесените поражения се изразяват в разкъсване на покритието и
откъсване на части от него и развитие на корозионни процеси на различни
участъци. В подадената на 03.07.2018г. допълнителна искова молба, оспорва
доводите на ответника, като уточнява, че за отстраняване на щетите е
неприемливо предложеното алтернативно решение за засегнатите покривни панели, а
именно припокриването им с ламарина, тъй като това би засегнало и променило
функционалността на покрива по подробно изложените доводи. Освен това поддържа,
че в изплатеното обезщетение не е включена стойността на необходимата
механизация за отстраняване на вредите, която възлиза на 37 248 лв.
съгласно приложената към исковата молба калкулация, както и стойността на
подмяната на увредените стъклопакети, която твърди, че е 16 615 лв. и няма
основание за прилагане на лимитиран размер от 1000лв., както и че не е изчислен
коректно поликарбоната и еталбонда. Съобразно справката по чл. 366 от ГПК,
представена на стр. 165 от делото, ищецът претендира, че за ремонт на покрива –
смяна на панелите и монтаж се следва сумата от общо 757 158, 48 лв., по
перото за фасади / замяна на панели/, сумата от 224 486, 72 лв., сумата от
37 248 лв. за механизация и транспорт, включително автокран и вишка;
сумата от 16 615 лв. за стъклопакети и стъклени витрини; сумата от
2 408, 00 лв. за изработка, монтаж и доставка на поликарбонатни и еталбонд
плоскости, както и сумата от 5000 лв. – за ремонт на климатична инсталация. В
хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния
си представител – адв. Б. като претендира уважаването им и присъждането на
разноски.
Ответникът З. „А.Б.“АД оспорва исковете по съображения, подробно
изложени в писмения отговор от 04.06.2018г. и допълнителния отговор от
31.07.2018г. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но счита,
че с изплатената сума от 405 402,67 лв. е покрил всички настъпили щети.
Твърди, че при огледа на място е установено, че само по западните фасади се
наблюдават вдлъбнатини по стенните термопанели, като установената след
заснемане на покривното пространство с дрон деформация на последния ламаринен
слой на покривните панели не предполага възпрепятстване на бъдещата
експлоатация на сградите. В таблица на стр. 4 от отговора сочи какви са
установените по доклада щети и тяхната стойност, като счита, че няма основание
за подмяна на покривните панели с нови, а е калкулирано и заплатено обезщетение
за обшивка с поцинкована ламарина. Позовава се и на клаузата на т.7.2.3 от
Общите условия, като счита, че не подлежат на обезщетяване щети в сгради, които
не са готови за нанасяне, което по смисъла на застраховката означавало да не са
въведени в експлоатация, което се отнасяло за склада и административната сграда.
В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалните си
представители адв. К. и адв. М., като претендира отхвърлянето на исковите
претенции и присъждането на разноски по списък. Излага
подробни доводи и в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между
ищеца и ответното дружество е налице валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което е застрахована производствената база на дружеството - ищец - „С.м.”
ЕООД, построена в поземлен имот с идентификатор 43236.401.3149 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-2/23.01.2007 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: град Левски, обл.
Плевен, ул. ”Промишлена зона”. Видно от представената полица № 0807161000000026
същата е със срок от 00,00ч. на 31.10.2016г. до 24,00ч. на 30.10.2017г., а
застрахователната премия е 8 933,10 лв., платима на 4 вноски. Застрахованото
имущество е съгласно приложение №1, като включва производствени сгради с обща
стойност 16 020 378,00лв., машини, съоръжения и оборудване и
стоково-материални ценности. Покритите рискови съгласно приложение №2 са
21,22,23,24,26, от които се установява, че 21 е природно бедствие. От
извлечението, представено на стр. 11 и следващите, е видно, че по сметка 203
като ДМА Сгради и конструкции ищецът е отразил описаните офис Ловеч, цех 2
Левски, Цех 4 и 5, цех 3, апартамент, гаражи в Ловеч, цех 1, а склад Левски и
административна сграда Левски са отразени по сметка 613 –като разходи за
придобиване на ДМА. Представена е и скица на имота в гр. Левски, на която са
отразени процесните сгради.
На стр. 15 и следващите от делото
са приложени Общите условия на ответното застрахователно дружество. В т. т.4.1. от
Общите условия е посочено, че ако застрахованото имущество включва стъкла /
вкл. на врати, прозорци, витрини, щандове или други трайно монтирани стъкла,
които обаче не са описани в застрахователната полица, на обезщетение подлежат
вреди вследствие на застрахователно събитие по т.1 и 2, от което за стъклата в
размер до 1 000,00 лева. В чл. 4.2 е посочено, че ако посочените стъкла са
описани в полицата, отговорността на застрахователя е до пълния размер на
тяхната застрахователна сума. Съгласно т.7.2.3. от Общите условия, приложими
към Застраховката, на обезщетение не подлежат вреди, загуби или разходи,
настъпили в резултат на „буря,
градушка и/или проливен дъжд, ако
са причинени щети на... и/или
на сгради, които не са готови за нанасяне.
На стр. 22 е представено
уведомление за щета, което е подадено на 03.07.2017г. за обекта в гр. Левски, с
отразяване, че вредите са от градушка и съгласно приложения на стр. 23 списък,
а именно по цех 1 – 95 сандвичпанели на стените на сградата и 6 бр.
стъклопакети, цех 2 – 120 сандвич панели на стените на сградата и 13 бр.
стъклопакети, цех 3 – 1 20 сандвич
панели и 11 бр. стъклопакети, цех 4 и 5 – 135 сандвич панела и 13 бр.
стъклопакети, склад – 33 сандвич панели и 1 стъклопакет, като е посочено, че е
повредена топлата връзка между цех 1 и цех 2, има счупени осветителни тела,
чилър и изпарител. Посочено е, че има и поражения по покривите на сградите, но
поради височината им не са отразени.
С писмо от 09.08.2017г. ищецът е
представил на застрахователя две фактури от фирма „В.“ ЕООД за изработка,
доставка и монтаж на стъклопакети, които са от 14.07.2017г. и са за сумата от
2795лв. и 13 820лв., както и оферта от „Н.Г.“ ЕООД от 07.08.2017, която е
на стр. 28 и следващите от делото и включва описаните СМР, включително демонтаж
на покривни панели с площ 17 757 кв.м., монтаж и техника – автокран и
автовишка и е на обща стойност 378 718,83 лв. с включен ДДС, а на стр. 29
е представена и оферта за доставка на термопанели като покривните са на същата
площ и на стойност 488 850,21 лв., а общо с фасадните панели сумата е общо
748 121,25 лв. без ДДС или 897 745,50 лв. с включен ДДС, като общо с
монтажните работи и ремонт на ал. дограма сумата възлиза по офертата на
1 063 720, 28 лв. без ДДС или 1 276 464, 34 лв. с начислен
ДДС.
Не се спори за настъпването на
застрахователното събитие, а именно градушката, като същото се установява и от
представеното писмо на Националния институт по метеорология и хидрология с
изх.№102/19.09.2017г., от което е видно, че около полунощ на 02.07.2017г. е
имало градушка колкото орех, а по-късно през нощта на 03.07 – с размер колкото
яйце и по-голям, като са били съпроводени от обилни дъждове.
С исковата молба са представени
фактури за закупуване на покривен панел
с един. цена 22 лв. и стенен с цена 20 лв. от фирма „М.Б.“ АД от 2010г., но
купувач по тях не е ищеца, а друго лице – „Т.“ АД, а на стр. 34-36 техническите
характеристики на панела.
Видно от представения протокол от
28.11.2017г. на застрахователя са представени описаните документи, включително
по т. 4 – окончателен опис / КСС/на вредите по секция Сгради, по т.6 – оферта
за предвижданите ремонтни работи, както и др., а с писмо от 22.12.2017г.
застрахователят е изискал от застрахования представяне на описаните
допълнителни документи.
На стр. 41 и следващите е
представен доклада по щетата, в който фигурират и снимки на обекта от заснемане
с дрон. В доклада се сочи, че в обекта в гр. Левски има шест сгради, но са
въведени в експлоатация общо 4 сгради, в които са обособени 5 цеха. Посочено е,
че покривите са скатни, изпълнени със сандвич –панели, като производител на
фасадните и покривните панели е фирма „М.Б.“ АД – гр. Плевен. В таблица са
посочени застроените площи на всички сгради, които са общо 19 402 кв.м.,
но от тях не са въведени в експлоатация склад с площ 3,019 и администрацията с
площ 1,017. В доклада е посочено, че при извършения оглед са установени
деформации по западните фасади на всички цехове и склад, както и частично
увреждане на югозападната фасада на склада, както и щети по остъклението. На
стр.47 от доклада в снимков материал са представени установените на място
разместване /увреждане на два броя покривни панели на Цех 4-5, като е посочено,
че допълнителни увреждания не са установени. От инспекцията с дрон е установено
изкривяване /деформация/ на последния ламаринен слой на покривните панели,
което се вижда на снимките на стр. 48. В доклада е посочено, че на база
извършения оглед е изчислен предварителен резерв по щетата в размер на
800 000 лв., включващ подмяна на фасадните панели и препокриване на
частично засегнатите покривни панели с ламарина, както е описано в приложение
№1. След отчитане на количествата в края на доклада е определен общ размер на
обезщетението в размер на 405 402, 67 лв., включващ описаните на стр. 53
пера, както и в таблицата на стр. 56 от делото, от която е видно, че за
покривните панели е предвидена сумата от 255 859,98 лв. В доклада е посочено, че застрахователната сума на кв.м
възлиза на 820 лв., като от всяка щета има по 100 лв. самоучастие на
застрахования.
От
представените с исковата молба доказателства се установява, че около полунощ на 02.07.2017г. и около 02.30
ч. на 03.07.2017 г. в град Левски са регистрирани градушки, съпроводени от
проливни дъждове, като от това са причинени имуществени щети на фасадните
и покривните панели на процесните
сгради.
Не се спори и се установява от представеното на стр. 62 от делото
преводно нареждане, че на ищеца на 19.01.2018г. му е било изплатено от
ответника застраховател обезщетение в размер на 405 402,67 лв.
На стр. 86 и следващите ответникът е представил документите по
щетата, които съвпадат с представените и описани по-горе, като допълнително е
представен попълнения въпросник при сключване на застраховката и становище от
инж. Стефанова, в което се сочи какво е установено при огледа.
Ответникът към допълнителния отговор е представил разпечатки от
офертни предложения и материали относно процесните панели Glamet, както и Инструкция
за манипулация и монтаж на сандвич –панели.
Представено е на стр. 136 от делото писмо от 05.10.2018г. от „М.Б.“
АД, производителя на панелите, в който се взема становище по двата варианта на
припокриване.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице П.. В заключението от
12.09.2018г. експертът сочи, че е посетил обекта на място и установил, че
сградите функционират нормално, като не е констатирал деформации и размествания
в покривните панели, следи от течове или други неприятни последици във
вътрешността на сградата. От направените замервания е посочил, че изчислените
площи съвпадат с тези по доклада на Б.Л.А. Експертът е посочил, че между
настъпилото събитие – градушките и щетите има причинноследствена връзка и
констатираните поражения безспорно са причинени от това. В това заключение
сочи, че вариантът с припокриването на покривните панели намира за възможен и
удачен, но ламарината следва да бъде профилирана, а заложената цена от 14,33
лв. на кв.м. е за обикновена ламарина и цената следва да е поне 18 лв. на кв.м.
за профилирана трапецовидна ламарина ЛТ. Вещото лице сочи, че при външния оглед
е установил, че уврежданията от градушката са изключително върху западните и
южните фасади на цеховете и склада, като несъмнено има и значителни увреждания
по покривните панели на сградите, съпоставими с тези по западните фасади. Сочи,
че към момента на огледа уврежданията не възпрепятстват експлоатацията на
сградите, но следва да бъде приложен един от двата варианта на ремонт, тъй като
след 3-4 години ще бъдат компроментирани и няма да изпълняват предназначението
си. Сочи, че предвид утежнените условия за работа и площта – 17 757 кв.м.
увредени покривни панели, е необходимо технологично време от година и половина
при условие, че се работи поне 20 дни в месеца и при добри климатични условия.
Вещото лице обяснява начина на свързване на сандвич-панелите, както и
поддръжката им. Посочва, че цените в СЕК са ориентировъчни, а не задължителни и най-достоверни са взетите
от сравнителни аналози. В табличен вид на стр. 7 от заключението е дал площите
на увредените фасади и покриви, както и сметка за стойността на уврежданията,
като в първи вариант – обшивка с поцинкована ламарина необходимата сума е
470 662 лв., а във втория – при подмяна – 835 213 лв. В съдебно
заседание уточнява, че цената е с включена начислявана печалба, но всички цени
са без ДДС. В допълнителното заключение от 04.10.2018г. експертът П. сочи, че в
момента на пазара липсва номенклатура на ламарина, чийто профил да съвпада с
този на покривните панели, но е възможно такава да бъде произведена, като
цената й ще бъде около 10,50 лв. или 11 лв. на кв. м. Въз основа на подробното
техническо описание, включително складно-доставни разходи, вещото лице сочи, че
цената за припокриването ще бъде 18 лв. на кв. м. Към заключението на стр. 135
от делото е приложена схема, изготвена от вещото лице. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че фирмата, която може да произведе ламарините и с която
е осъществил контакт е „Ламарина 2005“, с. Болярци, Асеновградско, чиято оферта
впоследствие ответникът е представил на стр. 254 и следващите. Уточнява, че при
припокриването ламарината ще бъде с разширена гофра и ще припокрие пострадалите
ръбчета, като няма да влиза влага въпреки разстоянието. Сочи, че е дал
препоръчителна дебелина 0,6 мм, за да не тежи много и да не увеличава
натоварването. Сочи, че за вдигането й е необходим кран. В съдебно заседание
при изслушването си вещото лице сочи, че е разговарял и с производителя в
Плевен, но там е със специално полимерно покритие, което оскъпява цената с 20%.
По делото е изслушано заключение на тройна-съдебно
техническа експертиза, изпълнена от вещите лица Й.П., П.Х. и Т.Т., в която те
сочат, че процесните сгради представляват ЦЕХОВЕ от № 1 до № 5 вкл., СКЛАД и
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, находящи се в производствената база на дружеството -
ищец - „С.м.” ЕООД, построена в поземлен имот с идентификатор 43236.401.3149 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-2/23.01.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен
адрес: град Левски, обл. Плевен, ул. ”Промишлена зона”. Според вещите лица
цеховете са различни по площ и еднотипни по конструкция, изградени са с фасадни
самоносещи се двустранно облицовани с метални листове сандвич-панели - GLAMET G
4, представляващи термо- изолационни панели, с две метални лица и изолационен
слой от твърда полиуретанова пяна, с широчина от
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е безспорно, че между
ищцовото дружество и ответното застрахователно дружество е сключен договор за
имуществено застраховане по представената полица, по който е застраховано като
имущество и производствени сгради, машини и съоръжения, които са в приложение и
включват сгради, находящи се в гр. Левски, общ. Плевен. Не се спори и че в
срока на покритие на застрахователния договор върху процесните застраховани
сгради в резултат на силна буря и градушка, на 02.07. и 03.07.2017г. са
нанасени щети, за които ответникът е заплатил на 19.01.2018г. обезщетение в общ
размер на сумата от 405 402,67 лв., което е определено по експертен
доклад на Б.Л.А.лтд, представен по делото. Спорен е въпросът дали изплатеното
обезщетение е съответно на размера на щетите и увреденото имущество, като
ищецът поддържа, че сумата е недостатъчна и му се следва допълнително
процесната искова сума.
По отношение на възражението на ответника, че
застрахованият не е съдействал за пълен оглед на увреденото имущество, като не
е осигурил и достъп с необходимата техника и на експертите, назначени като вещи
лица, съдът намира следното: Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение: при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други
случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 от КЗ установява
правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е
само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения,
което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според практика на ВКС
постановена по реда на чл. 291 / отм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./ от ГПК /решение
№ 49/29.07.2013 г. по гр. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.о., решение №
15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о., решение №
185/05.03.2014. по т.д. № 467/2011 г. на ВКС I т.о. и др./ неизпълнението от
страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора
задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите. Наличието на такава
причинна връзка следва да се изследва и доказва във всеки един случай, като
тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който са позовава на
правоизключващите възражения. В случая не се установява такава причинна връзка, тъй
като огледът на покривните панели следва настъпването на процесното
застрахователно събитие и неосигуряването на достъп и техника за извършването
му от ищеца не е в причинна връзка с основанието за ангажиране на отговорността
на ответника, а именно настъпване на самото събитие. В случая горното има
значение само за установяване на точния размер и вид на уврежданията, но не е
свързано с настъпването на застрахователното събитие и вредите, и поради това не
съставлява основание за отказ.
По размера на застрахователното
обезщетение при имуществено застраховане следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество. В създадената по реда
на чл. 290 ГПК съдебна практика, а именно решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. В случая е безспорно от данните по делото, че не се касае
за тотална щета, т.е. пълна увреда на застрахованото имущество, включително и в
частта на покривните панели. Безспорно се установи както от доклада на
оценителя по щетата, заявлението по щетата от застрахования ищец, така и от
заключението на вещото лице П., което е извършило оглед на място на въпросните
сгради, макар и при непълно съдействие от страна на застрахования, тъй като не
му е осигурена техника за непосредствен оглед на покривите, че сградите функционират нормално, като не са
констатирани деформации и размествания в покривните панели, следи от течове или
други неприятни последици във вътрешността на сградата. Както сочи експертът П.
уврежданията от градушката са изключително върху западните и южните фасади на
цеховете и склада, като несъмнено има и увреждания по покривните панели на
сградите, съпоставими с тези по западните фасади, но те не възпрепятстват
експлоатацията на сградите и функционирането им, включително и на покрива.
Същевременно следва да бъде направен ремонт, тъй като след 3-4 години ще бъдат
компроментирани поради корозионни процеси и няма да изпълняват предназначението
си. Следователно по делото безспорно се установява, че не е налице тотална щета
и че застрахованото имущество не е увредено в такава степен, че да е негодно за
експлоатация и да следва да бъде заменено с ново, което безспорно важи и за
покривните панели на сградите. Същите имат щети от градушката, но не се
установи по никоя част от тях увреждането да е от такъв характер, че да е
компроментирана целостта на покрива и панелите да са негодни да изпълняват
функциите си изцяло, т. е да е налице тотална щета. Ремонтът е необходим, за да
се избегнат усложнения в резултат от нарушаване на най-горното покривно покритие,
но както се посочва изрично и от експерта, уврежданията не препятстват
експлоатацията на сградите и безспорно не е налице тотална щета. След като
щетата не е тотална, то претенцията на ищеца засегнатите панели да бъдат
заменени с изцяло нови и да бъде платено обезщетение за закупуване на нови
панели е неоснователна и недоказана. Съдът споделя и доводите на ответника, че делото не е приложен проект, нито каквато и да
било строителна документация, касаеща застрахованите сгради и помещения, от
които да е видно какви точно като вид, характеристики, спецификации и качество
покривни панели са инсталирани върху сградите и дали именно претендираните
панели са поставени. Представените две фактури от юли 2010г. за закупуване на
панели от фирма „М.Б.“ АД не установяват, че процесните панели на сградите са
именно от този тип, тъй като по фактурите купувач е не ищеца, а трето лице, връзка
между което и ищеца не се установява от данните по делото, а други
доказателства какъв точно е вида на вложените в сградата панели ищецът не е
представил. Действителната вреда към деня на
настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете суми - стойността
на ремонта или пазарната стойност на тотално повредената вещ. В случай, че стойността за възстановяване надхвърля пазарната стойност, е
по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата вещ с нова
от същото качество, вместо да бъдат влагани средства за възстановяването й.
Дали увреденото лице ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване
на вредите е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя, която е ограничена до реалните вреди по пазарна стойност. Следователно само ако се установи, че разходите по възстановяване на увреденото
имущество, а именно неговия ремонт, надвишават пазарната му стойност, следва
същото да се замени с ново. Предвид горното, независимо от желанието на
застрахования, това дали се следва подмяна на увредените покривни панели, които
е безспорно че не са унищожени и не е налице тотална щета, с нови, е резултат
от съпоставка дали стойността на ремонта надхвърля действителната им пазарна
стойност. От данните по експертните заключения, включително и най-високата
стойност по оспорената тройната експертиза, както и съпоставянето на разходите
по единичната, е видно, че разходите за ремонт на покривните панели не
надхвърля стойността на покривните панели по пазарни цени, а напротив. Дори и
във варианта по заключението на тройната експертиза, което е оспорено, стойността
на ремонтта е определена на труд и материали общо в размер на 604 765.36 с включен ДДС / и то за площ,
която е по-голяма от тази, за която се следва обезщетение/, което е по-малко от
търсената стойност за подмяна на панелите с нови по претенцията по справка по
чл. 366 от ГПК и по офертната цена,
представена от ищеца, възлизаща на 757 158,48 лв. Следователно дори
и в този вариант разходите за ремонт са по-ниски от стойността на нови покривни
панели, поради което следва да се приеме, че застрахователят дължи обезщетение
в размер на възстановителната стойност на щетите, а не обезщетение за
закупуване на нови панели вместо пострадалите, които не са тотална щета. Предвид
горното желанието на застрахования да се възползва от подмяна на старите
покривни панели с изцяло нови, при положение, че не е установил надлежно, че е
налице тоталното им увреждане, което да налага замяната им с нови, е
ирелевантно за отговорността на застрахователя, който отговаря за
действителната стойност на щетите, а това при частично увреждане не съставлява
стойността на увредените панели като нови, а сумата, която е необходима за
техния ремонт. В случая от ищеца се твърди, че технически е нецелесъобразно
извършването на ремонт чрез припокриване с ламарина и това ще наруши целостта и
функционалността на покрива, поради което според него покривните панели, за
които безспорно се установи, че по тях няма разкъсвания, видими течове или
други сериозни повреди, които да са в резултат на събитието и да пречат на
нормалната им употреба и да нарушават функционирането на покрива, следва да се
заменят с нови. Дори самата фирма, сочена за производител на предлаганите
панели - „М.Б.“ АД, сочи в представеното писмо от 05.10.2018г., че първо няма данни /снимки на уврежданията/, но е
възможно градушката може да е повредила боята, което да е направило стоманата
на чувствителна на корозия, като се поддържа, че опцията за използване на LT-А 38 за припокриване е добра, но има само някои
недостатъци, без са се отрича изцяло този начин на отремонтиране, а именно със
специалната трапецовидна ламарина, която обаче е най-добре да бъде произведена
с профил по поръчка. В писмото се сочи, че само ако при подмяна на винтовете и
металните капачки, не бъдат поставени в същите позиции, би могло да се намали
капацитета на закрепване, поради което по аргумент от противното следва да се
приеме, че ако закрепването се осъществи на същото място, не би възникнал този
проблем. Дори и производителят на панелите сочи в становището си, че има начин
да се изпълни варианта с препокриване с профилирана ламарина, но при договоряне
с производител да се произведе и продаде ламарина с този профил. Ето защо
претенцията на ищеца за смяна на покривните панели с нови, за което като щета по
справката по чл. 366 от ГПК се претендира общо сумата от 757 158,48 лв. е
неоснователна, в смисъл не се следва обезщетение в този размер, тъй като няма
основание за смяна на покривните панели, които не са тотално увредени с нови. Несъмнено увреденото лице разполага с автономия
да избере икономически по-нецелесъобразния начин за възстановяване на вредите,
но едностранната му преценка му е ирелевантна по отношение на алгоритъма за определяне на застрахователното обезщетение. Ето защо, независимо от становището на част от
експертите по тройната съдебно-техническа експертиза, че технически е по-целесъобразно
подмяна на покривните панели с нови, което обаче не е икономически по-изгодно,
съдът намира, че категорично на ищеца не се следва обезщетение в размер на
стойността на сумата, необходима за замяна на покривните панели с нови, тъй
като те не са тотално увредени и не се установи стойността на средствата за
ремонт да надвишават пазарната им стойност, за да е това размера на
обезщетението, дължим от застрахователя. Застрахователят дължи обезщетение за
ремонт на увредените покривни панели, но не и заплащане на сума за замяната им
с нови. По отношение на конкретния вариант на ремонт, съдът независимо от
особеното мнение, намира, че следва да кредитира доводите на вещите лица П. и Т.,
че по-добре е припокриването да се извърши чрез монтаж на профил ламарина, с
разстояние от гофра до гофра от
По отношение на претенцията за заплащане на 224 486, 72
лв. за ремонт на панелите на фасадите на сградите, съдът констатира, че в
размера на изплатеното като обезщетение от застрахователя сума по това перо е
включена сумата от 135 250,63 лв. по таблицата на стр. 56 от делото, като
същата видно от таблицата по т.1.3 се формира от единична цена на панела 16,67
лв. без ДДС и 10 лв. за труд, също без ДДС. Увредени са само западните и южните
фасади, а като както се посочи по-горе склада и административната сграда следва
да бъдат изключени, като по административната сграда не са описани и установени
увреждания по фасадите. Само в заключението на вещото лице П. от 12.09.2018г. е
извършено остойностяване на разходите за ремонт на фасадите, като в тази част
не е било предмет на допълнителни задачи и оспорвания, които са съсредоточени
от ищеца върху перото за покривни панели. В заключението от 12.09.2018г. за
ремонт по това перо е възприета сумата от 135 270, 24 лв., като както
уточнява вещото лице в заседанието, всички изчисления са без ДДС, поради което
горепосочената сума с включен ДДС възлиза на 162 324,51 лв. Следователно
това е размера на сумата, необходима за ремонт на фасадните панели на застрахованите
сгради, като от същата е изплатена като част от общата сума на обезщетение,
сумата от 135 250,63 лв., поради което се следва разликата между двете
суми или сумата от 27 073, 88 лв., за която сума е основателна претенцията
по това перо.
По отношение на претенцията за застрахователно
обезщетение за изработка, доставка и монтаж на стъклопакети и стъклени витрини
на обща стойност 16 615 лева с ДДС, за която сума са представени фактури за
извършен ремонт с исковата молба, съдът намира следното: Съгласно изрично
посоченото в т.4 и т.4.1. от Общите условия, приложими към застраховката, в
случай, че застрахованото имущество включва стъкла, които не са описани в
застрахователната полица, на обезщетение подлежат вреди вследствие на
застрахователно събитие, в размер до 1 000,00 лева. Видно от застрахователната
полица, в допълнителните рискове фигурира и „43-всички рискове на трайно монтирани стъкла“, но няма описание
на тези стъкла по вид, брой, местонахождение (врати, прозорци, витрини,
щандове, покриви и др.). Разширеното покритие „всички рискове“ досежно застраховани стъкла, посочено в т.4,
т.4.3. от Общите условия се отнася до „описани
в полицата стъкла“ а не до общо посочените, поради което посочването на
„всички рискове“ относно стъклата не води до разширено покритие, доколкото
същите не са конкретно описани в полицата. Предвид горното по тази щета – за
пораженията по стъклопакетите се следва отговорност на застрахователя в размер
на ограничената сума, за която е постигната уговорка по полицата и Общите
условия, а именно 1000 лв., която сума е включена във вече изплатеното
обезщетение. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за поправка/подмяна
на увреден еталбонд, съдът намира, че същата е неоснователна, тай като от такъв
материал са изградени единствено фасадите на административиата сграда, а видно
от доклада, фасадите на административната сграда не са пострадали от
застрахователното събитие, тази сграда не е въведена в експлоатация и попада
под направеното възражение от застрахователя за изключен риск по чл. т.7.2.3 от Общите условия, приложими към застраховката.
Претендираната сума от 5000 лв. за
ремонта на климатичната инсталация е включена в размера на изплатеното вече
обезщетение на ищеца и не следва да се присъжда повторно.
По претенцията за заплащане на
механизация и транспорт, както и доставно-складови разходи, която е за сумата
от общо 37 248 лв., а по това перо е изплатена от застрахователя видно от
калкулацията по доклада на „БЛА“ ЛТД сумата от 6 992,06 лв., съдът намира
следното: Разликата се получава от това, че по доклада е калкулирано
използването на хаспел, а от ищеца се претендира заплащане на разходи за кран.
В проведеното съдебно заседание при изслушване на тройната експертиза вещите
лица посочиха, че повдигането на ламарините, които са на пачки и доста тежки, е
най-удачно да се извърши с кран, тъй като е с по-голяма товароподемност.
Стойността на тази услуга с кран е определена само в заключението на тройната
експертиза в размер на 30 800 лв., но като се има предвид количеството
засегнати площи, които са възприети от вещите лица общо в размер на
19 202, 50 кв. м., която е по разгърната застроена площ по кадастър, но с
включване на площта и на двете сгради, за които е налице изключен риск.
По изложените горе съображения съдът намира, че площта на покривите, подлежащи
на репарация и обезщетение е 15 166,50 кв.м., поради което следва да бъде намалена съответно
горепосочената сума, приблизително с една четвърт. Предвид горното и съобразно
чл. 162 от ГПК съдът намира, че по това перо – за автокран се следва по средни
пазарни цени сумата от 23 000 лв., което следва да се съобрази и без да се
засяга другите две пера – за вишка и доставно-складови дейности, които са
включени в изплатеното обезщетение общо на стойност 6 840 лв. , видно от
таблицата по т.1.5 от доклада на стр. 59, следва да се присъди на ищеца
разликата между стойността на необходимите услуги за механизация с кран, вместо
с хаспел, които са остойностени на 152,06лв., или по това перо претенцията се
явява основателна за сумата от 22 847, 94лв.
С
оглед гореизложените доводи, съдът намира, че претенцията на ищеца е частично
основателна, като се следва доплащане на застрахователно обезщетение по перото
за ремонт на покривните панели в размер на сумата от 73 109, 78 лв., по перото
за ремонт на фасадните панели за сумата от 27 073, 88 лв. и по перото за
механизация и транспорт за сумата от 22 847,94лв., като в останалите части
по другите пера и за разликата претенциите са неоснователни, тъй като или не са
установени увреждания, които да подлежат на репариране / еталбонда по
административната сграда/, или вече е заплатено / климатичната инсталация/ и за
стъклата по уговорената ограничена застрахователна сума. Предвид горното на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 123 031, 60 лв. като
допълнително обезщетение над изплатената вече сума на 19.01.2018г., а исковите
претенции за разликата до пълния предявен размер от общо 637 413, 53 лв.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
претенцията за лихва за забава, същата се търси с начална дата – 20.01.2018г.,
която е датата следваща плащането от застрахователя на сумата от
405 402,67лв. като обезщетение по процесната щета. Към тази дата
застрахователят е приел, че са изпълнени условията по отношение на документите
за изплащане на обезщетение, след като е изплатил такова, като спорът е относно
размера на следващото се обезщетение. Предвид горното съдът намира, че
претенцията за лихва за забава от тази дата до датата на исковата молба –
12.04.2018г. е основателна и следва да бъде уважена като бъде присъдена лихва
върху уважения размер на иска за този период. По справка по компютърна програма
за изчислението й, същата възлиза на сумата от 2 836,65лв. поради което за
този размер претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до
предявения размер от 14 725,31лв.
С оглед изричното искане на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски съобразно изхода на спора. Разноските
на ищеца по представения списък възлизат на сумата от 26 085, 55 лв. –
държавна такса, 1850 лв. – депозити за вещи лица и 28 200 лв. –
претендирано адвокатско възнаграждение, за уговарянето на което е представен
договор от 19.02.2019г., фактура № 1283 и платежно нареждане от 22.02.2019г. за
превод на сумата. Ответникът е заявил възражение за прекомерност. Съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения №1/2004г. и разпоредбата на
чл. 7, ал.2 т.5 от същата, съобразно размера на претендираните суми,
адвокатското възнаграждение се определя по формулата 3530 лв. плюс 2% за горницата над
100 000 лв., т.е. в случая възнаграждението при интерес в размер на
652 138,84 лв. възлиза на сумата от 14 572,77 лв., като се отчете и
броя допълнителни заседания над две, съобразно чл. 7, ал.8, следващата се сума
възлиза на 14 872,77 лв., която е без ДДС, а с начислен ДДС възлиза на
17 847,32 лв. Съдът намира, че това е минималния размер на адвокатско
възнаграждение с оглед интереса по делото, като искането на ответника за
намаляването му е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, а продължителността на разглеждането му е в резултат от
необходимото време на вещите лица за извършване, изготвяне и изслушване на
експертизите. Предвид горното разноските, които се приемат от страна на ищеца
възлизат на сумата от 45 782,87 лв. От своя страна ответното
застрахователно дружество също иска присъждане на разноски, включващи депозит в
размер на 400 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 17 487, 34 лв.,
за което е представена фактура №2813/01.06.2018г. и извлечение от сметка. Разноски
се следват и на двете страни съобразно съотношението между уважен и отхвърлен
размер на исковите претенции, а именно същите са уважени общо за сумата от 125 868,25
лв., а общо претендираните суми са 652 138,84 лв., което означава, че са
уважени претенции за 19,3% от търсените суми. Предвид горното на ищеца се
следва такъв процент от направените разноски, общо възлизащи на 45 782,87
лв. или се следват разноски в размер на 8 836,09 лв. Разноските на
ответника са общо в размер на 17 887,34 лв., като се следват 80,7% от
същите или сумата от 14 363,53 лв. Няма искане за компенсация на
разноските, поради което следва да бъдат присъдени такива поотделно на всяка от
страните. Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М. и К.,
да заплати на „С.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 386 от КЗ сумата от 123 031, 60 лв. / сто двадесет и три
хиляди тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие,
настъпило на 02.07.2017г. и 03.07.2017г. върху застрахованото имущество -
сгради, находящо се в гр. Левски, ул. Промишлена зона“, имот с идентификатор
43236.401.3149, ведно със законната лихва от датата на искова молба –
12.04.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 637 413, 53 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М. и К.,
да заплати на „С.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 836,65лв. / две хиляди осемстотин
тридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за
забава върху допълнителното присъдено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 02.07.2017г. и
03.07.2017г. върху застрахованото имущество, находящо се в гр. Левски, ул.
Промишлена зона“, имот с идентификатор 43236.401.3149, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 14 725,31лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78
от ГПК З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и
със съдебен адрес *** – адв. М. и К., да заплати на „С.М.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 8 836,09 лв. / осем
хиляди осемстотин тридесет и шест лева и девет стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски за уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, „С.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** заплати
на З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със
съдебен адрес *** – адв. М. и К., , сумата от 14 363,53 лв. / четиринадесет
хиляди триста шестдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски за отхвърления размер на исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: