Решение по дело №512/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение № 81/18.04.2024 г., постановено по АНД № 209/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2619/07.12.2023 г., издадено от Кмета на Община Хасково.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му съдът не взел предвид, че Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково съдържа към датата на установяване на нарушението две точки в чл. 4, чиито текстове били с абсолютно идентично съдържание, а имено т. 8 и т. 8а. Отговорността на касационния жалбоподател била ангажирана по чл. 4, т. 8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, като за това нарушение му била наложена на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от същата наредба глоба в размер на 200 лв. По действащата обаче Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково за нарушение на чл. 4, т. 8а, която норма била абсолютна идентична, се налагало друго по размер наказание, съобразно чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредбата, който текст предвиждал, че глобата е от 50 до 200 лв.

По този начин се създавало възможност за едно и също нарушение и при идентична фактическа обстановка да се налагат различен по размер наказания, което било незаконосъобразно и недопустимо и с това се нарушавало правото на защита на жалбоподателя.

Дори да се приемело, че с действията си същият нарушил Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, то след като в този подзаконов нормативен акт имало две възможности за налагане на наказание, следвало да бъде приложена по-благоприятната за дееца. Освен това дублиращите се норми позволявали на административнонаказващия орган право на избор коя санкция да приложи, тоест да е налице субективизъм по отношение на лицето, на което наказанието се налагало. Първоинстанционният съд не взел предвид този факт и потвърдил обжалваното наказателно постановление.

С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното Решение № 81/18.04.2024 г., постановено по АНД № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, като бъде отменено Наказателно постановление № 2619/07.12.2023 г., издадено от Кмета на Община Хасково, като неправилно и незаконосъобразно с всички законни последици.

 

Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, депозира по делото писмен отговор на касационната жалба и писмено становище, с които оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане в полза на Община Хасково на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

 

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 2619/07.12.2023 г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което за нарушение по Раздел 2, чл. 4, ал. 8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково (НПООРЧОИТОХ) на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от същата наредба на Д. Р. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

За да обоснове извода си за законосъобразност на процесното наказателно постановление, районният съд е приел за установено, че на 03.11.2023 г. в [населено място], на [улица], в обособен гараж до жилищния блок на адреса, жалбоподателят А. и още няколко лица слушали музика. Към 23:30 часа на място били изпратени служители на РУ на МВР - Хасково, които установили силна музика, която се чувала на разстояние от почти 20 метра от гаража. Жалбоподателят Д. А. нямал разрешително от Община Хасково за силна музика след 22 часа. Ето защо му бил съставен АУАН и въз основа на него издадено атакуваното НП. В решението си съдът е цитирал разпоредбата на Раздел 2, чл. 4, т. 8 от НПООРЧОИТОХ и съответно е преценил, че жалбоподателят е нарушил забраната за озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Посочил е, че изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 4, т. 8 от НПООРЧОИТОХ има две форми - „озвучаване с техническо средство“ и „вдигане на шум“. В случая, въпреки че не било посочено „озвучаване“, не се касаело за непълно описание на изпълнителното деяние на административното нарушение, тъй като възпроизвеждането на силна музика чрез техническо средство неминуемо и по необходимост водело до такова озвучаване, а, от друга страна, озвучаването с техническо средство винаги водело до вдигане на шум. Съдът е приел доводите на жалбоподателя за неконкретизация на нарушението за неоснователни. Същото било ясно описано по време, място и начин, като жалбоподателят имал възможността да възприеме за какво нарушение е привлечен към административно наказателна отговорност. Цитирал е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от НПООРЧОИТОХ, която предвижда, че на нарушителите на тази наредба и заповедите, свързани с нея, се налага глоба в размер на 200 лева при констатирано първо нарушение, какъвто бил конкретният случай. Поради така изложените съображения, съдът е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова го е потвърдил.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, за осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината. По силата на чл. 43, ал. 1 на цитираната наредба, на нарушителите на същата и заповедите, свързани с нея, се налагат следните наказания: т. 1 - глоба в размер на 200 лева при констатирано първо нарушение. Разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредбата е дублирана по съдържание с чл. 4, т. 8а от същата наредба, като, от своя страна, чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредбата предвижда, че за конкретно посочени в разпоредбата нарушения, включително и за нарушения на т. 8а, се налага глоба в размер от 50 до 200 лв. за първо нарушение. Предвид избрания от Общински съвет – Хасково нормотворчески подход, се стига до извода, че на практика за едно и също деяние могат да бъдат приложени две отделни санкционни норми, предвиждащи различни по размер наказания. Това обаче е в разрез с формалната процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата и изискванията на правната сигурност и предвидимост. Административнонаказателното производство е строго формално и за законосъобразността на АУАН и НП е необходимо не само точно, пълно и ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци, но и съответствие между текстовото описание на нарушението, неговата цифрова квалификация и правното основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания са нарушени. Нормотворческата непрецизност в случая е довела до неяснота при правоприлагането, която неяснота обаче не може да се тълкува в ущърб на административнонаказателно отговорните лица. Непрецизното формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби ограничава правото на защита на жалбоподателя и лишава съда от възможността да прецени и определи точната административнонаказателна разпоредба, а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че Наказателно постановление № 2619/07.12.2023 г., издадено от Кмета на Община Хасково, следва да бъде отменено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 81/18.04.2024 г., постановено по АНД № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2619/07.12.2023 г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл. 4, ал. 8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от същата наредба на Д. Р. А., [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.