РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 665
гр. Пловдив, 19.07.
2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 1348
по описа за 2017 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 60, ал. 4 във връзка
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по оспорване на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с
посочени в жалбата седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.В.Л., чрез пълномощника адвокат Г.Б., против Решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на Директор на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60,
ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел
в оспореното решение, че увреждането на здравето на П. е следствие от трудова
злополука. Основните възражения са в насока, че в качеството си на управител П.Л.
никога и по никакъв повод не е попълвал, подписвал и подавал декларации по
повод подобна злополука, в т.ч. се заявява, че такава злополука на посочената
дата в посочения гараж с посоченото лице не се е случвала. В този смисъл се
иска отмяна на обжалваното Решение № 2153-15-34/23.02.2017
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството, съгласно представен
списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото писмено
становище.
4. Заинтересованата страна – А.В.П., чрез процесуалния си представител адвокат
Р.П. застъпва становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са
изложени в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на
сторените разноски по производството, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че А.В.П. е
назначен на работа в „***“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 62/11.08.2015 г. на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, на длъжността „шофьор“, на
пълно работно време /8 часа/.
7. В ТП на НОИ – Пловдив е постъпила декларация вх. 5101-15-80/18.03.2016
г. за трудова злополука, станала на 21.01.2016 г. в 05,30 часа с А.В.П. в
осигурителя „***“ ЕООД /л. 98/. Към декларацията са представени също така Копие
на Заповед № 2-ТЗ/21.01.2016 г. на Управителя на „***“ ЕООД – *** за провеждане
на вътрешно разследване на злополука с А.В.П., ЕГН ********** /л. 102/;
Протокол № 2-ТЗ от 21.01.2016 г. на „***“ ЕООД – *** от вътрешно разследване на
злополуката с А.В.П. /л. 93/; Писмени обяснения от А.В.П. /л. 97/ и Д.Н./л.
101/; Копие на трудов договор № 62/11.08.2015 г. на А.В.П. /л. 103/; Копие на
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на автобус“ /л. 104/; Копие на
Правилник за вътрешния трудов ред на „***“ ЕООД *** /л. 111-115/; Копие на
Вътрешни правила за работна заплата в „***“ ЕООД *** /л. 108-110/; Копие на страница
от Инструктажна книга за начален инструктаж по БЗР /л.107/; Копие на страница от
Инструктажна книга за извънреден инструктаж по БЗР /л. 106/; Копие на Болничен
лист № Е20164490030/29.01.2016 г., издаден от Специализирана ортопедична ЛКК
при МБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив /л. 119/; Копие на Нотариално заверено
пълномощно от 14.04.2010 г., издадено на З.С.В., ЕГН ********** от П.В.Л. –
управител на „***“ ЕООД *** /л. 117/.
Въз
основа на така постъпилата декларация и приложените към нея документи, длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. за
приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО. За да стори това е
прието за установено, че на 21.01.2016 г. А.В.П. – шофьор на автобус в „***“
ЕООД – гр. Пловдив е бил на работа първа смяна от 06,00 часа до 14,00 часа.
Около 05,30 часа същият отивал към гаража ***, ***, където е бил паркиран
предоставеният му за управление автобус. При придвижването си в района на
гаража П. се е подхлъзнал на непочистен от лед участък и е паднал. Съгласно
болничен лист № Е20164490030/29.01.2016 г., издаден от МБАЛ „Пловдив“ АД – гр.
Пловдив, Ортопедотравматологично отделение, в резултат на сблъсъка с терена при
падането, П. е получил множество счупвания на дясната подбедрица /закрито/ в
областта на глезена.
8. По делото не е спорно, че така издаденото разпореждане е изпратено на А.П.
и „***“ ЕООД на посочените в декларацията за трудова злополука адреси.
Съобщението,
адресирано до А.П. е връчено на 22.03.2016 г. чрез Х.Б. без посочване в какво качество
лицето го е получило. Връчването на „***“ ЕООД е нередовно – от една страна не
става ясно на коя дата точно е сторено, а от друга кое е лицето, получило
съобщението, тъй като е отбелязано, че съобщението е връчено на Г., каквото
лице безспорно е установено, че жалбоподателят не е упълномощавал, нито пък е
имал такъв служител, от положения печат на куриера „***“ ООД се чете единствено
дата 08.04.2016 г. /л. 94/. Освен това, от извършена справка от Търговския
регистър, се установява, че към датата, на която съобщението за процесното
разпореждане е било изпратено, седалището и адресът на управление на „***“ ЕООД
е в ***, ***, а не ***.
9. Този резултат е обжалван от осигурителя пред горестоящия в йерархията
административен орган с жалба вх. № 5104-15-86#5 от 31.01.2017 г., в която се
твърди следното: „Наскоро по повод на
заведено дело за обезщетение от трудова злополука към представляваното от мен
дружество „***“ ЕООД, от лицето Андон В.П., установих, че е издадено
обжалваното Разпореждане, с което е приета за трудова, злополука, описана в
разпореждането като настъпила на 21.01.2016 г. в гаража на дружеството, находящ
се в ***, ***, около 05,30 часа. Разпореждането е било издадено по подадена
декларация вх. № 5101-15-80/18.03.2016 г. …. Уведомявам Ви, че нито аз, нито
упълномощено от мен лице, сме получавали, издаденото разпореждане, поради което
законоустановения 14 дневен срок за обжалване все още не е изтекъл, тъй като
никога не е започвал да тече…“.
Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив със свое Решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. е приел
жалбата за подадена в срок. За стори това е извършил проверка в Регистъра на
трудовите договори и Търговския регистър, при която е установил, че в периода
от датата на издаване на процесното разпореждане до датата на връщане на
известието за доставяне в ТП на НОИ – Пловдив /08.04.2016 г./ дружеството няма
служител или представляващ с фамилия Г., поради което и не е приел за редовно
връчването на разпореждането на „***“ ЕООД.
Разгледана
по същество жалбата е приета за неоснователна, поради което и е оставена без
уважение, съответно издаденото разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив за приемане на
злополуката с А.В.П. за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, като
законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния и процесуалния
закони, е потвърдено.
10. В хода на съдебното производство във връзка с открито на основание чл.
193, ал. 1 от ГПК производство по оспорване подписа на управителя на „***“
ЕООД, положен върху Протокол № 2-ПЗ от 21.01.2016 г., Декларация за трудова
злополука вх. № 5101-15-80/18.03.2016 г. и Заповед № 2-ПЗ от 21.01.2016 г., е
изготвена и приета по делото съдебно-графологична експертиза (СГЕ), чието
заключение е прието в съдебно заседание, проведено на 13.03.2018 г. без заявени
резерви от страните. Констатациите на вещото лице се свеждат до това, че в
представените за изследване документи, подписите, положени за
„Осигурител/Ръководител…“, не са изпълнени от П.В.Л..
11.
В
хода на съдебното производство са
ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите Д.Й.М.,
Ц. Д. С. и Б.Г.Ч..Свидетелите Д.Й.М. са дали сведения относно подписването на
протокл № 2-ТЗ от 21.02.2016г. Свидетелят Ц. Д. С. е дал сведение относно
обстоятелствата досежно процесната трудова злополука.
ІV. За
правото:
12. В конкретния случай Директорът на ТП
на НОИ гр. Пловдив се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да остави
същата без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, поради подаването
й след срока по чл. 84. Основанията за този извод са следните:
Съгласно чл. 60, ал. 3 и ал. 4 от КСО (в приложимата
редакция), разпореждането за приемане на злополуката за трудова се изпраща на
осигурения и осигурителя в 7-дневен срок издаването и подлежи на обжалване от
заинтересуваните лица по реда на чл. 117. А съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. г от КСО, разпорежданията за
признаване или непризнаване на злополуката за трудова могат да се обжалват в
14-дневен срок от получаването им.
Производството пред административния орган е
образувано по жалба, входирана в ТП на НОИ гр. Пловдив на 31.01.2017 г., в
която жалбоподателят изрично се е позовал на нередовно съобщаване на
административния акт и е изложил твърдение, че за оспореното разпореждане е
узнал в хода на друго съдебно производство.
Видно от представените с писмо изх. № 2153-15-34#2 от
08.06.2017 г. от ответния административен орган доказателства, представляващи
административната преписка по издаването на Решение № 2153-15-34/23.02.2017 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, това друго съдебно производство е гражданско
дело № 9786/2016 г. по описа на ПРС, VІІІ гр. състав, образувано по Искова
молба на А.В.П. с вх. № 36574/12.07.2016 г., към която са приложени
доказателства описани в т. 1 до 12 /л. 123-128/.
С разпореждане от 13.07.2016 г. по гр. дело №
9786/2016 г. е разпоредено препис от исковата молба и приложенията към нея да
се връчи на ответника за писмен отговор /л. 129/.
В Отговор с вх. № 43294/18.08.2016 г. на Искова молба
от А.В.П., по повод на която, каза се, е образувано гр. дело № 9786/2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив /л. 76-77/, „***“ ЕООД, представлявано от управителя
П.В.Л. чрез адв. Б., който е процесуален представител на жалбоподателя и по
настоящото дело, е оспорил предявените от П. искове по основание и размер,
изразено е становище и по представените доказателства, в т.ч. се сочи следното:
„Не възразяваме да се приемат
представените по делото писмени доказателства под номер 1, 2, 4-8, 11, 12. …“.
А от самата Искова молба /л. 69-74/ се установява, че под № 2 от
доказателствата фигурира именно процесното Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016
г. на ТП на НОИ – град Пловдив.
Или иначе казано, към 18.08.2016 г. (датата, на която
е входиран отговорът на исковата молба) дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е
било осведомено за наличието на Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г.,
издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив в правния мир.
При това положение следва да бъде съобразено, че изискването
за връчване на разпореждането и начинът, по който следва да бъде извършено то,
безсъмнено не е предвидено само и единствено с оглед определянето на началния
момент, от който започва да тече срокът за обжалването му, а преди всичко и
най-вече с оглед целта, издаденият административен акт да достигне до знанието
на адресата си и той да узнае за него. Когато липсват конкретни данни за
връчването, но са налице такива, от които е видно, че адресатът е узнал за
издадения акт, срочността на жалбата му се преценява съобразно тези данни.
Съвкупната преценка на твърденията на жалбоподателя –
от една страна, че нито управителят, нито упълномощено от него лице са
получавали процесното разпореждане, а от друга, че е узнал за него в хода на
друго съдебно производство, налагат извод за недопустимост на жалбата.
Това е така, тъй като, ако се твърди, че разпореждането
не му е било съобщено по надлежния ред, датата на входиране на отговора на
исковата молба – 18.08.2016 г., следва да бъде приета като начало на
преклузивния срок за обжалване по чл. 84, ал. 1 от АПК. Очевидно, изтеклото
време между 18.08.2016 г. (датата на узнаване) и 31.01.2017 г. (датата на
входиране на жалбата) надхвърля 14-дневния срок по чл. 117, ал. 2, пр. първо от КСО, през който правото на обжалване е съществувало и с изтичането на който
като неупражнено в този срок е престанало да съществува за осигурителя „***“
ЕООД, поради което жалбата му е била недопустима. Впрочем, изрично възражения в
тази насока са изложени и от заинтересованата страна А.П. в молба вх. №
5104-15-86#6 от 13.02.2017 г., т.е. преди постановяване на решението на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л. 121/.
Казано с други думи към датата на подаване на жалбата
срещу Разпореждане №
5104-15-86/22.03.2016 г. на длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив, същото, като
необжалвано в законоустановения срок, е влязло в законна сила и е породило
правни последици.
13. При това, положение Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което същият се е произнесъл по съществото на заявен пред него спор за
законосъобразност на процесното разпореждане, ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а оспорването на Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в
ТП на НОИ гр. Пловдив, ще следва да бъде оставено без разглеждане като
недопустимо като се прекрати административното
производство по жалбата срещу Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в
ТП на НОИ гр. Пловдив.
V. За разноските:
14. При посочения изход на спора и съобразно своевременно направените
искания от ответника и заинтересованата страна А.В.П., жалбодателят следва да
бъде осъден да заплати на същите сторените разноски по производството. За
ответника те се констатираха в размер на 100 лв. възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична
уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по
реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100
лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
За
заинтересованата страна те се констатираха в размер на 30 лв., представляващи заплатеното
възнаграждение за свидетели.
На основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят дължи и
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на заинтересованата страна
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
350 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-34/23.02.2017
г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с посочени в жалбата седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П.В.Л., чрез пълномощника адвокат Г.Б. против Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016
г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с посочени в жалбата
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.Л., чрез
пълномощника адвокат Г.Б., срещу Разпореждане
№ 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО
в ТП на НОИ гр. Пловдив и ПРЕКРАТЯВА административното производство по
тази жалба.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, с посочени в жалбата седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.Л. да заплати на ТП
на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100
лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска
защита.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, с посочени в жалбата седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на А.В.П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
сумата от 30 /тридесет/ лева,
представляваща сторените от последния разноски по производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, с посочени в жалбата седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.Л., да заплати на адвокат
Р.Р.П., с посочен служебен адрес *** сумата в размер на 350 /триста и петдесет /
лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: