№ 283
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000259 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на от "КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004"
ООД, със седалище гр.София срещу решение № 438/12.10.2022 г., постановено по т.д.№
1128/2020г. по описа на ОС – Варна, в частта с която са отхвърлени предявените от
въззивника срещу «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 681.42 лева,
претендирана като неустойка за забава в плащанията на дължимата сума от 75 469.39 лв.,
начислена за периода от 11.02.2020 год. до завеждане на исковата молба, както и
евентуалния такъв по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 886.73 лева, представляваща
лихва за забава за плащане на главницата от 75 469.39 лв. за периода от 11.02.2020 до датата
на исковата молба, както и в частта с която въззивникът е осъден да заплати на КОНТРАСТ
ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, сумата от 20 500 лева, частична сума
от стойността на необходимите за отстраняване на констатирани недостатъци в изпълнение
СМР разходи по договор от 12.08.2019 год. за СМР и доставки на обект „кухненски
помещения към ресторант „Хепи – Лозенец“, гр.София, ул.“Богатица“ № 36 в общ размер на
44 326.61 лв. без ДДС, на основание чл.265 , ал.1 предл.второ ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещния иск /08.07.2020 год./ до окончателното
плащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на съдопроизводствените правилa. По отношение отхвърлителната част излага,
че с настъпване на уговорения в договора падеж на задължението, възложителят е изпаднал
в забава и дължи заплащане на мораторна неустойка. По отношение уважение насрещен иск
излага, че не са установени по категоричен начин всики твърдяни недостатъци, а за част от
тях, съдът е присъдил по-висок размер от претендирания, поради което решението в тази
част е недопустимо.
Насрещната страна «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище
1
гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна срещу решение № 438/12.10.2022 г., постановено по т.д.№ 1128/2020г. по
описа на ОС – Варна, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на «КА
ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, жк.“Дианабад“ бл.53
вх.1 ет.16 ап.101 сумата от 64 276.70 лева, след допуснато в открито съдебно заседание на
01.03.2022 год. изменение на предявения иск чрез неговото увеличение от сумата 32 000
лева - частична претенция от общо дължими в размер на 75 469.39 лв. с ДДС,
представляващо неизплатено възнаграждение за извършени от ищеца и приети от ответника
СМР и доставки по договор от 12.08.2019 год. за СМР и доставки на обект „кухненски
помещения към ресторант „Хепи – Лозенец“, гр.София, ул.“Богатица“ № 36, за които е
съставен образец 19 – Протокол № 1 от 14.01.2020 год. за установяване на изпълнените СМР
и е издадена проформа фактура № 319/10.02.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
Твърди се, задължението за заплащане на остатъка от възнаграждението не е изискуемо, тъй
като че в чл.18 от договора, страните са уговорили, че при некачествено изпълнени СМР,
възложителят има право да откаже доплащане на уговорената цена по договора, докато
изпълнителят не отсрани недостатъците, а в случая са налице недостатъци, които не са
отстранени. Наред с това излага, че работата не е приета, именно поради наличието на
съществени недостатъци, поради което и плащане на остатъка от уговореното
възнаграждение, не се дължи.
Насрещната страна «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата. Постъпила е частна жалба от
«КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу
определение № 60/10.01.2023г. постановено по т.д. № 1128/2020 г. на ВОС, постановен по
реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх.№26695/14.11.2022 год. на
„Ка Инженеринг 2004“ ООД за изменение на решение № 438/12.10.2022 год. постановено по
т.д. № 1128/2020 год. по описа на Варненски окръжен съд, чрез присъждане на по-висок
размер от сторените разноски и в частта, с която по молбата на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД
е допуснато изменение на решението в частта за разноските, като «КА ИНЖЕНЕРИНГ
2004» ООД е осъдено да заплати на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, допълнително /над
присъдените с решението 3 248 лева/ сумата от 980 лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Насрещната страна «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че на 12.08.2019 год. е сключен договор за строително –
монтажни работи, по силата на който «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД е възложил на «КА
ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, извършването на строително – монтажни работи по части АС,
ВиК, Ел, съгласно оферта подписана от страните и в пълно съответствие с представените от
възложителя проекти по съответните части, както и техническо задание, за обект –
кухненски помещения към ресторант „Хепи-Лозенец“, в гр.София, ул.“Богатица“ № 36,
срещу възнаграждение в общ размер на 138 306.04 лева без ДДС. В чл.4 от договора е
уговорено, че възнаграждението ще се плати на три части, първата в размер на 50 % от
цената, равняваща се на 69 153.02 лева без ДДС, в срок до 5 дни от подписване на договора,
втората в размер на 40 % от цената, равняваща се на 55 322.42 лева без ДДС, платима в срок
2
до 5 работни дни след пълното изпълнение на възложените СМР, което се установява с
подписани между страните протокол за приемо-предаване на действително извършените
работи /обр.19/ и протоколи за 72 часови проби, в които не са отразени забележки на
възложителя и последната – окончателно плащане в размер на 10 % от цената, равняващо се
на 13 830.60 лева без ДДС като гаранция за добро изпълнение, платимо в срок до 60 дни,
считано от пълното изпълнение на възложените СМР при липса на установени недостатъци
в изпълнението в посочения срок.
Няма спор, че авансовото плащане на стойност 82 983.62 лв. с ДДС е извършено на
14.08.2019 год., с което е започнал да тече и срока на изпълнение на договора, а именно 30
работни дни. Съобразно чл.6 от договора, видът и количеството на изпълнените работи е
следвало да се отчита с двустранно подписан протокол образец 19, в тридневен срок от
представянето на който възложителят проверява, коригира, ако е необходимо и подписва
актуваните СМР, а след окончателното завършване на всякакви дейности по договора,
представляващи монтиране на инсталации и съоръжения по част ЕЛ и ВиК – и протокол за
72-часови проби при експлоатационни условия. В чл.18 от договора страните са уговорили,
че при некачествено изпълнени СМР, възложителят може да откаже доплащане на
уговорената цена по договора, докато изпълнителят не отстрани недостатъците.
В хода на делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ресторант „Хепи-Лозенец“ е отворил за посетители на 26.09.2019 год.,
като с писмо изх.№21/03.10.2019 год., получено на 07.10.2019 год., възложителят е уведомил
изпълнителя за наличие на недостатъци в извършените СМР, поканил го е в в тридневен
срок от получаването да заяви в какъв срок ще довърши възложените, но останали частично
недовършени СМР, както и да се яви за съставяне и подписване на протокол за установяване
на действително извършени СМР и степен на завършване. Констатираните недостатъци са
описани в съставен от възложителя протокол от 16.10.2019 год. и касаят миялно, коридор,
коридор пред издаване, студена кухня, топла кухня, подготвителна месо, подготвителна
зеленчуци и пред камера, като протоколът е подписан от представители на двете страни. В
електронно писмо от 12.02.2020 год., възложителят е уведомил изпълнителя, че описаните в
протокола от м.октомври 2019 г. забележки не са отстранени. В отговор от същата дата,
изпълнителят е посочил, че през м.октомври 2019 год., при опит да отстрани недостатъците,
не е бил допуснат до обекта, като е направил искане за частично разплащане след удържане
на гаранционните 10 %, които да се изплатят след окончателно отстраняване на забележките.
Спорните въпроси предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид
наведените в жалбите основания за незаконосъобразност на решението, касаят дължимостта
на претендираното възнаграждение с оглед твърдението за ненастъпила изискуемост на
задължението поради липса на двустранно подписан протокол, който съгласно договора е
задължителна предпоставка за настъпване на изискуемостта, липсата на конклудентно
приемане на извършената работа поради наличие на недовършени работи, както и наличие
на основание за отказа от доплащане на осн. чл.18 от договора, поради констатирани
недостатъци на работата, които не са отстранени. От своя страна, изпълнителят оспорва
наличието и обема на недостатъци в извършената от него работа.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. При приемане от възложителя на извършената
съгласно договора работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата
по чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или
съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на
изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и отражението им
върху годността на извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение, а несъответствието може да се изразява и в наличието на недостатъци на
извършената работа – явни или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения
/тоест, такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен
да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата,
3
освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и новопоявили се недостатъци да
извести веднага след откриването им. Преценката за вида недостатъци е конкретна и се
основава на възможността недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително
бърз преглед, респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване
на резултата от изпълнение на поръчката.
В случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно ал.3 на чл.264
ЗЗД, работата се счита приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата
на чл.264, ал.3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета.
От гореизложеното следва, че пропускът на възложителя да бъдат своевременно
направени възражения за недостатъци преклудира както възможността му да реализира
отговорността на изпълнителя за недостатъци както по реда на чл.265 ЗЗД, с изключение на
възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, така и
отговорността на изпълнителя по уговорена клауза за неустойка поради лошо или
некачествено изпълнение.
В същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Освен изричното
изявление на възложителя, приемането може да бъде извършено и чрез конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. В случая, изготвения от изпълнителя протокол за извършените работи
№1/14.01.2020 год., действително не е подписан от възложителя, но с оглед разменената
между страните кореспонденция, може да се направи извода, че възложителят не оспорва, че
обективираните в него СМР са част от предмета на договора, тоест липсва оспорване в
договорения обем. Този протокол е бил предявен за плащане на възложителя, но същият не
го е върнал подписан, нито е направил категорично изявление за разваляне на договора
поради наличието на съществени недостатъци, водещи до негодност на извършеното според
нейното договорно или обикновено предназначение. След като договорната връзка не е
прекратена от възложителя в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, то следва да се установи дали
от събраните в процеса доказателства може да се направи извод, че отчетеното от
изпълнителя със съставените от него актове съответства на извършването от страна на
изпълнителя на СМР в посочения обем и/или на действително договорения обем.
В този смисъл, от заключението по извършената в първоинстанционното
производство комплексна СТЕ се установява, че обективираното в изготвения от
изпълнителя и неподписан от възложителя протокол за извършените работи №1/14.01.2020
год., съответства на действително извършените в обекта СМР, като общата стойност на
изпълненото от строителя е на стойност 64 276.71 лева с ДДС. Отварянето на заведението за
посетители на 26.09.2019 год., също представлява действие от страна на възложителя, с
което същият е признал, че възложените СМР са извършени в обем, даващ възможност
обектът да се ползва по предназначение.
Гореизложеното обуславя извода на съда, че макар изготвеният акт образец 19 да не е
подписан от възложителя акт, извършените и актувани от изпълнителя СМР следва да се
считат за приети от възложителя.
Релевираните от възложителя възражения за недостатъци, обективирани в протокола
от 16.10.2019 год. му дават единствено възможност да търси отговорността на изпълнителя
за недостатъци по реда на чл.265 ЗЗД, в някоя от предвидените там форми.
Другото възражение на възложителя се свежда до това, че поради констатирани и
неотстранени от изпълнителя недостатъци на извършената работа, не дължи и плащане на
остатъка от стойността на договора. Действително в чл.18 от договора е предвидено, че при
некачествено изпълнени СМР, възложителят може да откаже доплащане на уговорената
4
цена, докато изпълнителят не отстрани недостатъците. Клаузата, установена с чл.18 от
договора, не се отнася до действието на договора, а касае единствено начина на плащане на
остатъка от възнаграждението от възложителя за извършената от изпълнителя работа, т.е.
клаузата урежда предпоставките, при които следва да се изпълни едно вече породено и
напълно валидно задължение. По смисъла на чл.265 от ЗЗД, ако се установят недостатъци в
извършената работа, възложителят може да иска от изпълнителя да я поправи в даден от
него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката или съответно намаляване на възнаграждението. Действително от заключенията
на вещите лица по извършените съдебно-технически експертизи се установява, че част от
извършената работа страда от недостатъци, поради което и с оглед разпоредбата на чл.9 от
ЗЗД, възложителят би могъл да поиска от изпълнителя да поправи недостатъците и едва
тогава по смисъла на чл.18 от договора, за него би възникнало задължение да плати остатъка
от възнаграждението. Доколкото обаче възложителят с предявеният от него насрещен иск е
предявил претенция за заплащане на разходите необходими за поправката, съдът намира, че
от момента на предявяване на насрещния иск е станало и изискуемо задължението за
заплащане на остатъка от възнаграждението.
Ето защо, решението в частта, с която в частта с която «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД е
осъдено да заплати на «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, сумата от 64 276.70 лева,
представляващо неизплатено възнаграждение за извършени СМР и доставки по договор от
12.08.2019 год. за СМР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, следва да бъде потвърдено.
В чл.24 от договора страните са уговорили, че при забавено плащане от възложителя
по чл.4, ал.1 т.“б“ и „в“, той дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5 % от
заплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 7 % от общата цена по договора. В
чл.4 от договора са посочени предпоставките при които възниква задължението за плащане
на остатъка от възнаграждението, основните от които са наличието на подписан протокол за
приемо-предаване на действително извършени работи, в който не са отразени забележки на
възложителя, респективно липсата на установени недостатъци в изпълнението в срок до 60
дни, считано от пълното изпълнение на възложените СМР. Изложените по-горе изводи за
наличие на недостатъци, на които възложителят се е позовал и същите са били приети от
изпълнителя, но въпреки това не са били отстранени, обуславя извода на съда, че не е
налице основание за възникване на отговорност на възложителя за забавено плащане, тъй
като задължението за заплащане на остатъка от възнаграждението е станало изискуемо едва
с предявяване на насрещния иск, с които възложителят вместо да иска от изпълнителя да
отстрани недостатъците е предявил претенция за заплащане на разходите за тяхното
поправяне. Ето защо, исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9
681.42 лева, претендирана като неустойка за забава в плащанията, за периода от 11.02.2020
год. до завеждане на исковата молба, както и евентуалния такъв по чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1 886.73 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на
главницата от 75 469.39 лв. за периода от 11.02.2020 до датата на исковата молба, се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото от заключението по КСТЕ, както и на повторната техническа експертиза
се установява по безспорен начин, че описаните в насрещния иск недостатъци в изпълнение
на посочените СМР са идентични на описаните в двустранния протокол от 16.10.2009 год.
такива, като е налице и съответствие между описаните такива в протокол № 1/14.01.2020
год., съдът намира за неоснователно възражението на ответника по насрещния иск за
преклудиране на правата на възложителя по чл.265 ЗЗД. От заключението на вещите лица
по повторната съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява вида и характера
на недостатъците в работата, като разходите, необходими за отстраняването им, възлизат на
24 848.15 лева с ДДС, поради което и предявеният насрещен иск се явява основателен до
предявения размер от 20 500 лева. Решението на първоинстанционния съд съответства
напълно на заявените от ищца недостатъци и е в рамките на общия размер на разходите за
отстраняването им, поради което възражението за недопустимост на решението в частта по
5
насрещния иск, поради произнасяне свръх петитум е неоснователно. Ето защо, решението и
в тази част, следва да се потвърди.
По частната жалба:
С определението от 10.01.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата „Ка Инженеринг 2004“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, чрез
присъждане на по-висок размер на сторените разноски и е допуснал изменение на
решението в частта за разноските, като е осъдил «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД да заплати
на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, допълнително /над присъдените с решението 3 248 лева/
сумата от 980 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съобразно представения списък на разноските и доказателствата за извършването
им, „Ка Инженеринг 2004“ ООД е направило разноски за заплащане на държавна такса, в
размер на 2 958.36 лева, за експертизи в общ размер на 2 445 лева, за адвокатско
възнаграждение по предявения срещу него насрещен иск и за защита по релевираните с
писмения отговор възражения за прихващане, в размер на 3 562.62 лева и за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по предявените с исковата молба искове в
размер на 4 624.60 лева. С оглед уважаване на главния иск за сумата от 64 276.70 лева и
отхвърляне на иска по чл.92 от ЗЗД за сумата от 9 681.42 лева, в полза на ищеца се следва
сумата от 2 571.068 лева, съставляваща съответна част на дължимата държавна такса в
размер на 4 % от уважената претенция и сума в размер на 4 019.22 лева, представляваща
съразмерна на уважената част от общото възнаграждение в размер на 4 624.60 лева за
защита по предявените с исковата молба искове, като тази сума включва и защитата
възраженията за прихващане с този иск. С оглед пълното уважаване на насрещния иск, не е
дължимо възнаграждението в размер на 3 562.62 лева. По отношение на разноските за
експертизи в общ размер на 2 445 лева, дължимостта им следва да се определи на база общ
материален интерес от всички искове, а именно 98 958.12 лева, като съразмерно уважената
част се дължат разноски в размер на 1 588.11 лева. Доколкото с решението съдът е присъдил
разноски в размер на 8919 лева, при реално дължими 8178 лева, то не са налице основания
за присъждане на допълнителни разноски в полза на„“Ка Инженеринг 2004“ ООД. Що се
отнася до присъдените в полза на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, допълнително /над
присъдените с решението 3 248 лева/, разноски в размер на 980 лева, съдът намира, че с
оглед пълното уважаване на насрещния иск и съразмерно отхвърлената част на
първоначалните искове, общият размер на дължимите в полза на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“
АД разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи е в
размер на 4 739.81 лева. Доколкото с решението са присъдени 3 759.81 лева, правилно с
определението по чл.248 от ГПК, съдът е присъдил допълнително разноски на 980 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради
което същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от спора в тежест на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, следва да бъдат
присъдени разноските в настоящото производство сторени от „Ка Инженеринг 2004“ ООД,
за защита срещу въззивната жалба от «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД срещу решението в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, сумата
от 64 276.70 лева. Представен е списък на разноските, според който "КА ИНЖЕНЕРИНГ
2004" ООД е заплатил за защита по тази жалба, адвокатско възнаграждение в размер на
6682.56 лева с ДДС, за което е представен договор за правна помощ и доказателства за
плащане. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“
АД. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед обжалваемия интерес –
64 276.70 лева, минималното възнаграждение е в размер на 6950 лева с ДДС, поради което
заплатеното възнаграждение от 6682.56 лева, не е прекомерно и следва да бъде присъдено в
полза на "КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004" ООД. Доколкото разноски за явяване по делото се
дължат само в хипотезата на чл.92а от ГПК, която в случая не е налице, съдът намира за
неоснователно искането на "КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004" ООД за присъждане на пътни и
6
командировъчни за процесуалния представител.
С оглед изхода от спора в полза на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, следва да бъде
присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт по въззивната жалба на "КА
ИНЖЕНЕРИНГ 2004" ООД срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете с
правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 681.42 лева, претендирана като
неустойка за забава в плащанията, както и евентуалния такъв по чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 886.73 лева, претендирана като лихва за забава за периода от 11.02.2020 до
датата на исковата молба, както и по частната жалба, в размер на 450 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №438/12.10.2022 г., постановено по т.д.№1128/2020г. по
описа на ОС – Варна, в обжалваните от страните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу определение №60/10.01.2023 г. постановено
по т.д. № 1128/2020 г. на ВОС, по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
бул.»Цар Освободител» № 25 ДА ЗАПЛАТИ на «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, жк.“Дианабад“ бл.53 вх.1 ет.16 ап.101, сумата от 6682.56
(шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 56 ст.), представляваща сторени във
въззивното производство разноски за защита срещу въззивната жалба от «КОНТРАСТ
ИНВЕСТ“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «КА ИНЖЕНЕРИНГ 2004» ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, жк.“Дианабад“ бл.53 вх.1 ет.16 ап.101 ДА ЗАПЛАТИ на «КОНТРАСТ ИНВЕСТ“
АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, бул.»Цар Освободител» № 25, възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7