№ 50
гр. Ловеч , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 53/11.02.2019 г., по гр.д. № 205/2018 г. на РС – Троян,
съдът е признал за установено по отношение на ответницата И. И. М., с ЕГН
**********, с адрес: *******, че ищцата С. Г. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ******* притежава по дарение, извършено с Нотариален акт
№ 137, т. I, дeло № 332/1993 г. на Троянски районен съд, ¼ ид. ч. от
собствеността върху поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр.
Троян, одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в ***, вид територия: урбанизирана, начин на
2
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 м, при
1
граници: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, както / ид.ч. от
2
собствеността върху построената в имота паянтова жилищна сграда с
2
идентификатор № ***.1, със застроена площ от 48 м, брой етажи: два. С
решението съдът се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки
ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 360 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от И. И. М..
С решение № 145/04.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 248/2019 г. на
ОС Ловеч, обжалваното решение е обезсилено като недопустимо, а
1
производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения
установителен иск.
С решение № 82/28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3894/2019 г. на
Върховния касационен съд на Република България, е отменено решение №
145/04.07.2019 г., по в.гр.д. № 248/2019 г. на Окръжен съд Ловеч и делото е
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивникът И. И. М. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Ц.А., който поддържа
жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на
наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, моли за
отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. К.Н., който оспорва въззивната жалба по
наведените в нея опалвания, излага съображения правилност на обжалваното
решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията
си за неоснователност на въззивната жалба.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно. Проверка за неговата допустимост в
обхвата по чл. 269 ГПК не се дължи от настоящия състав, защото в
отменителното решение на ВКС този въпрос е бил предмет на обсъждане при
разглеждане на основанието за допускане до касация и произнасяне по
наведените касационни основания. В мотивите на същото решение е прието
изрично, че предавеният иск е допустим и е указано произнасяне по същество
както по иска, така и по направеното от ответницата защитно възражение за
придобиване на имота по давност. От изводите за допустимост на
установителния иск за собственост следва и допустимостта на обжалваното
съдебно решение, поради което съдът следва да провери неговата правилност
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници изх. № 02-04-259/28.02.2018 г. на
2
Община Троян е видно, че Г. И. К. е починал на 27.01.2017 г., че същият е
баща на ищцата С. Г. Т. и дядо на ответницата И. И. М., която е дете на
другата негова дъщеря - В. Г. К., починала на 15.11.2017 г.
С нотариален акт № 82, т. І, дело № 509/17.11.1983 г. на Троянския
районен съд Г. И. К., е признат за собственик по давностно владение и
наследство на застроен недвижим имот в землището на мах. „Р.”, Община
Троян, неурегулиран, с площ от около 8 ара, заедно с построена в него
паянтова жилищна сграда, плевня, сая и сушилня, при граници: от две страни
път, Т.Г. и имот на клоново стопанство Троян, АПК (л. 90 гр.д. 205/2018 РС
Троян).
От нотариален акт № 137, т. І, дело № 332/1993 г. е видно, че на
09.04.1993 г. Г. И. К. е дарява на дъщеря си С. Г. Т. ¼ ид.ч. от собствеността
върху дворното място в мах.Р., Община Троян заедно с ½ ид.ч. от
собствеността върху находящата се в него жилищна сграда.
Видно от нотариален акт № 44, т. ІV, дело № 557/2005 г., на 11.07.2005
г. Г. И. К. дарява на дъщеря си В. Г. К. (майката на ответницата) недвижимия
имот в мах. „Р.” Община Троян, съставляващ ПИ с кад. № 4316 по КККР на
мах. Р., одобрена със Заповед № 505/03.06.2005 г., с площ от 8 ара по
2
нотариален акт, а по скица 722 м, заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда, плевня, сая и навес.
С присъда № 50/15.11.2011 г., по НОХД № 545/2011 г. на РС Троян, Г.
И. К. е признат за виновен в това, че за времето от 22.06.2006 г. до 03.07.2006
г., в гр. Троян, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Г. Г. К. и А.Д.К., за това, че собственик на
поземлен имот с кад. № 4316 по кадастралния план на гр. Троян, находящ се в
строителния полигон на мах. „Р.”, представляващ земеделска земя с площ от
722 кв.метра, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и
стопански постройки, с което им причинил имотна вреда в размер на 6600 лв.
– престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Видно от приложения към досъдебното производство (№ 392/2009 г. на
РУ МВР Троян) нотариален акт № 94, т. ІV, дело № 613/2006 г., на 31.08.2006
г. Г. И. К. продава на Г. Г. К. и А.Д.К. недвижимия имот в мах. „Р.” Община
Троян, съставляващ ПИ с кад. № 4316 по КККР на мах. Р., одобрена със
Заповед № 505/03.06.2005 г., с площ от 8 ара по нотариален акт, а по скица
2
722 м, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда, плевня, сая и
навес.
От приетите декларации за облагане с данък на недвижимите имоти, се
установява, че на 05.03.1998 година Г.К. е декларирал себе си като
изключителен собственик на имота, на 04.12.2010 г. В. Г. К. също декларирала
3
себе си като изключителен собственик на имота, а на 15.03.2018 година И.М.
декларирала, че е изключителен собственик на имота. На 29.09.2006 година
А.К. (купувачът по нотариален акт № 94, т. ІV, дело № 613/2006 г.) също е
подал декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, в която освен себе
си е вписал и останалите съсобственици, а за предишен собственик е посочен
Г.К..
По действащата кадастрална карта имотът е с кад. № ****** и адрес:
2
******, с площ от 672 м, а сградата в него е с кад. № ******.1, посочена като
2
еднофамилна, двуетажна, с площ от 48 м, видно от издадената скица.
Видно от нотариален акт № 100, т. ІІ, н.д. № 242/2018 г., на 25.04.2018 г.
И. И. М. продава на И.М.Р. поземлен имот с кад. № ******, заедно с
построените в него сгради с идентификатори ******.1, ******.2 и ******.3.
От показанията на свидетелите В.Д.К., П.Й.В.-Л., И.М.Р. и Л.М.Т. се
установява, че първоначално имотът се ползвал от Г. И. К., а впоследствие от
наемател (св. Р.), който не се ангажирал със заплащане на конкретна сума, но
предлагал наема в натура и отчасти в пари. От показанията на св. Р. се
установява признание, че първоначално наемът се давал на Г. И. К., а
впоследствие Г.К. му довел дъщеря си В. Г. К. и му разяснил, че занапред ще
дава наема на нея. От покаянията на свидетелите по делото се установява, че
до смъртта си В. Г. К. работела в Испания, че тя и сестра С. Г. Т. не са
идвали до имота и че през 2018 г., след като имотът е продаден от И. И. М. на
ползвалия го до момента И. Р., С. Г. Т. се обадила на последния и му заявила,
че е собственик на имота.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК е
основателен.
Ищцата С. Г. Т. е титуляр на претендираните права (¼ ид. ч. от
1
собствеността върху поземлен имот с идентификатор № *** и / ид.ч. от
2
собствеността върху построената в имота паянтова жилищна сграда с
идентификатор № ***.1) по силата на сделка дарение, извършено от нейния
баща през 1993 г. Сделката е извършена в предписаната от закона форма
(нотариален акт), а обектите на собственост и обемът правата по сделката са
идентични с претендираните. Ето защо С. Г. Т. придобива тези права (¼ ид. ч.
1
от собствеността върху поземлен имот с идентификатор № *** и / ид.ч. от
2
собствеността върху построената в имота паянтова жилищна сграда с
4
идентификатор № ***.1) в деня на извършване на дарениято, без да е нужно
предаване на вещта (чл. 24 ЗЗД). Установяването на фактическа власт върху
имота не е елемент от фактическия състав на конкретното придобивно
основание. В този смисъл е неоснователно оплакването за липса на
изясняване от районния съд как и чрез кого ищцата е установила владението
си върху имота.
Последяващото прехвърляне на правото на собственост върху същите
обекти, извършено през 2005 г. от общия наследодател в полза на другата му
дъщеря, не засяга тези права, доколкото Г. И. К. вече не ги е притежавал.
Сделката от 2005 г. има прехвърлителен ефект само по отношение на правата
върху земята и сградите, с които наследодателят не се е разпореждал до този
момент. Затова В. Г. К. (наследодателката на ответницата) не е придобила по
дарение в пълен обем правото на собственост в върху поземлен имот с
идентификатор № *** и върху построената в имота паянтова жилищна сграда
с идентификатор № ***.1. Тя не е придобила правата на ищцата и на
заявеното оригинерно основание – продобивна давност. По делото не се
установява В. Г. К. да е установила владение върху имота. Към момента на
извършеното в нейна полза дарение тя се намирала трайно извън страната -
живяла и работела в Испания. Макар да е владение на имота чрез другиго,
ползването на имота от наемател и получаването на наеми от В.К., не би
могло да я направи изключителен собственик, защото то не съставлява изява
на намерение за своене и е останало скрито по отношение на сестра С. Г. Т..
Двете сестри (В. и С.) са отсъствали от имота, като след извършване на всяко
от двете дарения през 1993 г., респ. през 2005 г., никоя от тях е установявала
своя фактическа власт върху него – имотът продължил да се ползва от техния
баща първоначално лично, с впоследствие и чрез отдаването му на други лица
за възмездно служене. Нещо повече, пред трети лица баща им създал
впечатление, че той е собственик, стигайки се до продажбата му на Г. Г. К. и
А.Д.К. през 2006 г. – една година след второто дарение. Оставането на
дарителя да ползва имота след даряването му през 1993 г. съставлява
съизволително действие, произтичащо от добрата воля на дарената дъщеря
С.Т., поради което то не може да се квалифицира като владение и да се
изгради извод, че до повторното му прехвърляне през 2005 г. бащата Г. И. К. е
придобил отново собствеността на оригинерно основание. Извършеното в
5
полза на сестра В.К. второ дарение от 2005 г. е останало скрито по
отношение на С.Т., предвид продължилото фактическо положение по
ползване на имота от бащата Г. И. К.. Тя узнава за това дарение едва след
смъртта на баща през 2017 г. и прехвърляне на имота през 2018 г. от
племенницата И.М. (ответника по делото), с оглед на което предявява и
иска за защита на правата си върху него. Дотогава нейната сестра В.К. и
племенницата не са демонстрирали спрямо нея действията си, чрез които са
изявили намерението си за своене. Действията им по деклариране на имота са
насочени към общинската администрация и не са станали достояние на С.Т.,
затова не би могло да се приеме, че те съставляват демонстриране към нея на
завладяване или цялостно своене. В този смисъл, всички действия, за които
част свидетелите дават показания (инцидентна поява на сестрата В.К. в имота
и събиране на плодове), са останали скрити по отношение на С.Т..
Оплакването за направено от ищцата признание, че от 11.07.2005 г. В.Г. е
придобила собствеността върху имота, не може да бъде споделено, защото в
исковата молба и в друг документ не се съдържа изявление от ищцата, че към
същата дата тя е имала знание за прехвърлянето и че такова се формирало
едва след смъртта на баща (2017 г.), по повод предприети действия във
връзка с откриване на наследството. Ето защо доводите във въззивната жалба
за установено от В.К. спокойно и явно владение, както и направеното от
ответницата защитно възражение за придобиване на имота по давност, се
явяват неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззивникът-ищец, съдът следва да заплати
разноските на въззиваемия-ответник, сторени в настоящето и първото
въззивно производство, както и в производството пред ВКС, които са
доказани в общ размер на 605 лв. (400 лв. - адвокатско възнаграждение по
настоящето дело, 150 лв. - адвокатско възнаграждение по в.гр.д. 248/2019 ОС
Ловеч, 30 лв. - държавна такса за допускане до касационно обжалване и 25 лв.
държавна такса за разглеждане на касационната жалба). Съдът приема за
недоказано заплащането на адвокатско възнаграждение пред ВКС, тъй като
сумата от 600 лв. (л. 25 от гр.д. № 3894/2019 г. на ВКС) е означена само в
6
пълномощното по делото, който документ е едностранна сделка и не съдържа
подписано от адвоката изявление за получаването в брой, в какъвто случай
би документът би съставлявал разписка.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/11.02.2019 г., по гр.д. № 205/2018 г. на
РС – Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. М., с ЕГН **********, с
адрес: ******* да заплати на С. Г. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес
******** сумата от 605 лв., представляваща общ размер на разноските по
делото, сторени в настоящето и първото въззивно производство, както и в
производството пред ВКС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7