Определение по дело №384/2021 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 270

град Велико Търново, 15.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V - ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова

 

като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 384 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 103, ал.3, във вр. с чл. 58, ал.1, във вр. с чл. 197 от АПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена Г.М.В. *** против мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите да отмени Решение № 221 В от 03.05.1993г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново или да разпореди с индивидуален административен акт на ОСЗ същата да го измени.

Жалбоподателят оспорва мълчаливия отказ като незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като преписката бъде върната на административния орган за постановяване на решение по същество или за издаване на нов акт, при даване на задължителни указания за това. Твърди, че  с Определение № 20 от 22.04.2021г. на Административен съд Велико Търново е бил насочен да иска от МЗХГ да прецени дали не са налице нови обстоятелства за отмяна на Решението от 1993г. в частта му по отношение на нива 5.800 дка, четвърта категория в местността „Качица“. Депозирал молба до министъра на земеделието, храните и горите с обратна разписка, получена на 27.04.2021г. с искане за отмяна или изменение на Решение  № 221В/03.05.1993г. в частта от нивата от 2470 см.м. попаднала в терена на заличеното търговско дружество с фирма „Пътнически превози“ АД. Дружеството регистрирано по фирмено дело № 4237/1991г. не се било пререгистрирало в периода 31.01.2015г. – 31.01.2017г. и няма възможност за служебна пререгистрация. Именно това намира за ново обстоятелство, на което се позовава за отмяна или изменение на  Решение  № 221В/03.05.1993г. на Поземлена комисия Велико Търново.

Жалбата е била подадена пред районен съд Велико Търново, който с определение № 1012/04.06.2021г. го е прекратил пред себе си е изпратил по компетентност на Административен съд Велико Търново с мотива, че в § 19 от ПЗР на ЗИД АПК, ДВ, бр. 39 от 2011г., изм. бр. 58 от 2017г. законодателят е въвел изключение от общото правило, като е предвидено обжалването на ИАА по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за отказите за издавеното им пред РС, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, какъвто е настоящия случай.

С писмо рег. № РД-12-01-235-1/02.06.2021г. ОД „Земеделие“ – Велико Търново е представила становище в Дирекция „Поземлени отношения и комасиция“ относно молбата на В. за изменение на Решение  № 221В/03.05.1993г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново. В. претендира изменение на това решение относно отказа за възстановяване на имот с площ 2.470 дка като част от имот, вписан под номер 1 в решението, а именно – нива 5.800дка, четвърта категория в местността „Качица“.

С писмо рег. № РД-12-01-312/15.06.2021г. е представено допълнение към становище с изх. № РД-12-01-235-1/02.06.2021г. на ОД „Земеделие“ – Велико Търново, с което Дирекция „ПОК“ е уведомена за следните действия от страна на Общинска служба по земеделие – Велико Търново.

С писмо рег. № РД-12-01-235-2/11.06.2021г. на Общинска служба по земеделие – Велико Търново до кмета на община Велико Търново е изискано представянето на информация относно обстоятелството, подавано ли е от Г.М.В., като наследник на Цона Василева Вачева, по реда на чл. 18 от ЗППДОП (отм., ДВ от 19.03.2002г.) до Общински съвет Велико Търново за участие в приватизация на съществувалото предприятие ДАП „Пътнически превози“ Велико Търново, съгласно действащата процедура и обезщетено ли е лицето по този закон.

С писмо рег. № РД-12-01-235-3/11.06.2021г. на Общинска служба по земеделие – Велико Търново до „Пътнически превози“ АД гр. Велико Търново е изискана същата информация.

С писмо изх. № 31/28.06.2021г., регистрирано в ОСЗ Велико Търново, „Пътнически превози“ АД отговоря, че В. е обезщетен по реда на чл. 18 от ЗППДОбП отм. за наследствения му имот от 2.470 дка, попадащи в парцел Х, кв. 15 по ПУП на гр. Велико Търново с 920 бр. акции.

Становището на ОД „Земеделие“ – Велико Търново е, че няма предпоставки за изменение на Решение  № 221В/03.05.1993г. на Поземлена комисия Велико Търново.

Съгласно чл. 103, ал. 3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел ІV, доколкото непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол с оглед на белезите на индивидуален административен акт, които притежава /чл. 21 от АПК/. Законодателят, чрез препращащи норми, е регламентирал и реда за оспорване на откази за възобновяване, а именно при спазване на чл. 197 и следващите от АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт".

Г.В. е депозирал искането си за изменение или отмяна на Решение  № 221В/03.05.1993г. на Поземлена комисия Велико Търново на 27.04.2021г. пред Министъра на земеделието, горите и храните. Органът е дължал произнасяне в 14-дневен срок, поради което, след 11.05.2021 г. следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на управителя на министъра. Мълчаливият отказ подлежи на оспорване в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК - в едномесечен срок, считано от 11.05.2021 г., който съответно не е изтекъл на 31.05.2021 г., когато е подаден жалбата до Районен съд Велико Търново. Предвид това, жалбата на Г.В., депозирана в МЗХГ на 27.04.2021г., като подадена от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, се приема за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по възобновяване на производства по издаване на административни актове е регламентирано от законодателя в разпоредбите на Глава VІІ от АПК и предполага наличие на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, производството по чието издаване може да бъде възобновено при наличието на някое от изрично изброените в чл. 99, т.1 - т.7 от АПК условия.

В случая жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на акта и които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Тези предпоставки трябва да са налице в условията на кумулативност, т.е. дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, те следва да са от съществено значение за издаването на административния акт, както и дори да са открити такива, които са от съществено значение за издаването му, то те да не са били известни на страната в административното производство при решаването на въпроса от административния орган. Предвидените в т. 2 основания касаят непълнота на фактите и доказателствата, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Тези факти трябва да са нови, т.е. да са съществували към момента на издаването на административния акт, но да са били неизвестни за страната, а не новосъздадени, т.е. да са възникнали след издаването на административния акт.

Като нов такъв факт жалбоподателят сочи заличаването на търговско дружество с фирма „Пътнически превози“ АД, регистрирано по фирмено дело № 4237/1991г., което не се било пререгистрирало в периода 31.01.2015г. – 31.01.2017г. и няма възможност за служебна пререгистрация.

 Това обаче не представлява и ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като не е съществувало към момента на издаването на административния акт, за да е можело да бъде  известно на страната.  То е възникнало след издаването на административния акт и не обосновава основателност на искането за възобновяване на административното производство.

Възобновяването на производствата по издаване на ненормативни /индивидуални или общи/ административни актове е процесуален способ в едно отделно или последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила индивидуален административен акт - Решение № 221 В от 03.05.1993г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправния въпрос - предмет на приключилото административно производство и на издадения акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброените правни предпоставки - т. 1 - 7 на чл. 99 от АПК. Само когато тези предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. Характерът на предпоставките показва, че производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната, по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне"

/Определение № 17282 от 29.12.2011 г. по адм. дело № 4858 от 2011 г. и Определение № 701 от 13.01.2012 г. по адм. д. № 2145 от 2011 г., двете на ВАС на РБ, VІІ отд./.

В съответствие с утвърдената съдебна практика под нови факти се разбират тези факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т.е. да не са включени във фактическия материал при издаването на административните актове. Те са съществували към момента на постановяването на акта, но страната не е знаела за тях, или ако е знаела, е била в обективна невъзможност да се снабди с доказателствата по установяването им. Новите писмени доказателства следва да бъдат новоткрити, т.е. да са съществували, но да не са били известни на страната в производството, или новосъздадени, съществували към момента на издаването на акта, но страната не е могла да ги докаже.

Следва да се има предвид и нормата на чл. 102, ал. 2 от АПК, регламентираща срока за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 АПК. Според тази разпоредба възобновяването може да бъде извършено в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, служещо за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от неговото възникване. В този смисъл Определение № 11848 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2015 г., VI о. Следва да се уточни, че изтичането на една година от възникване на съответното обстоятелство води след себе си до невъзможност производството да бъде възобновено, като без процесуално значение е моментът на узнаването, определящ началото на тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 от АПК.

В случая жалбоподателят сам сочи, че възможността дружеството да се пререгистрира е важала в периода 31.01.2015г. – 31.01.2017г., след което е невъзможно това да бъде сторено, поради което от тогава до момента на подаване на искането за възобновяване са изминали близо четири години. Обстоятелството, че жалбоподателят е узнал това обстоятелство срок много преди три месеца е множеството жалби и дела, заведени през последните няколко години с позоваване на него. Жалбоподателят сам прилага и Решение № 79 от 05.03.2020г. по търг. дело № 85/2020г на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 29/02.02.2020г. по т.д. № 252/2019г. на Окръжен съд Велико Търново, отхвърлящо жалбата му срещу отказа на Агенцията по вписванията за назначаване на ликвидатор на заличения търговец „Пътнически превози“ – Велико Търново ООД. Тримесечният срок от узнаване на съответното обстоятелство и едногодишен от възникването на обстоятелството, който включва по-краткия тримесечен срок, имат за цел да мотивират заинтересованото лице към своевременно заявяване на искането за възобновяване и съответно - отмяна или изменение на незаконосъобразно издаден, но влязъл в сила като неоспорен, индивидуален административен акт, вкл. и при формиране на волеизявление на съответния административен орган при несъобразяване с фактите по преписката и с правата и интересите на трети лица.

Следователно в случая не са били налице предпоставките за образуване на производство по реда на глава седма, дял втори от АПК пред административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 АПК възобновяване на производството на основанието, посочено в чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в едномесечен срок от влизане на акта в сила, а по ал. 2 възобновяване на основанията по чл. 99, т. 2 - 7 АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието, предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането на акта в сила. Във всички случай при направено искане от страна в административното производство органът дължи проверка на допустимостта на отправеното към него искане. От установените по-горе факти безспорно следва изводът, че молбата за възобновяване на административното производство по издаване на Решение  № 221В/03.05.1993г. на Поземлена комисия Велико Търново като подадена след изтичане на преклузивните срокове за това не е подлежала на разглеждане от административния орган. Оттук следва, че по подаденото извън срока искане за възобновяване, административният орган не е дължал произнасяне, предвид което формираният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Мълчаливият отказ е законосъобразен не само предвид констатацията за подаване на искането извън преклузивния срок по чл. 102, ал. 2 АПК, а и предвид факта, че обстоятелствата, на които се позова не изпълняват хипотезата на чл. 99 АПК. С оглед изложеното, по отношение оспорения мълчалив отказ не се констатират основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната му, поради което оспорването срещу него като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Определение № 13486 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2011 г., II о.

 

Горните мотиви обосновават извод за законосъобразност на мълчаливия отказ за възобновяване на административното производство, поради което, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 200, ал.1, предл.1 от АПК, Административен съд Велико Търново, V-ти състав

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.В. *** против мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите да измени или отмени Решение № 221 В от 03.05.1993г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: