ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / 10.09.2019г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На десети
септември, две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д
№ 236 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
Постъпило е възражение от И.П.Х.,
с адрес ***, подадено чрез упълномощен адвокат, в което излага твърдение, че към
момента на връчване на издадената против него заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 543/2017г. по описа на РС Кубрат, същият е бил с обичайно местопребиваване в
чужбина – основание по чл.423 ал.1 т.2 ГПК. Посочва още че в издадената заповед
за изпълнение е с посочен ЕГН, а тъй като не е гражданин на РБ, съответно не
притежава такъв идентификационен белег и заповедта е незаконосъобразна на това
основание. Моли въззивния съд да отхвърли подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение поради посочен в него несъществуващ единен граждански
номер, а в условията на евентуалност да приеме подаденото възражение поради
ненадлежно връчване на съдебните книжа и да обезсили издадения изпълнителен
лист.
Заявителят „Топлофикация Разград“АД,
представляван от изп.директор М.Ковачев, е подал отговор на възражението, в
което излага становище за недопустимост поради неспазване на срока за
депозирането му в съда. По същество излага твърдение за редовно връчване на
книжата на длъжника по реда на чл.47 ГПК, както и че заповедният съд не може да
извършва проверка за наличие или липса на обичайно местопребиваване на длъжника
в страната, поради което и не може да обезсилва издадената по реда на чл.410 ГПК заповед.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: „Топлофикация Разград”АД е подал заявление до РС Разград
с вх. № 8133/4.08.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против И.П.Х. за сумата 1 054,08лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 30.11.2010г.-20.07.2015г. в недвижим имот, находящ
се в гр.Разград, бул.“Бели Лом“ № 53, вх.1, ап.13, ведно с лихва за забава в
размер 473,42лв. за периода 31.12.2011г.-17.07.2017г. и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението. След проверка в
системата на НБД“Население“, сезираният съд е установил, че длъжникът е с
постоянен адрес ***, прекратил е производството и е изпратил делото по
подсъдност на РС Кубрат.
Пред Районен съд Кубрат е
образувано ч.гр.д. № 543/2017г., в хода на което е издадена заповед №
331/11.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
уважил депозираното заявление.
При връчване на заповедта на
длъжника, длъжностното лице е установило, че същият живее в Норвегия и жилището
е продадено на други лица. На 2.10.2017г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на входната врата на жилищната сграда с указание до длъжника, че в
двуседмичен срок следва да се яви в канцеларията на КРС за получаване на
съдебните книжа. С разпореждане № 1563/2.11.2017г. районния съд е установил, че
длъжникът е бил призован на адреса по приложената справка от НБД“Население“, не
се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата, не е постъпило
възражение в двуседмичен срок по чл.414 ГПК. Въз основа на горното е приел, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен
лист. Такъв е издаден на 3.11.2017г. и е образувано изп.д. № 20189120401309 по
описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград. На И.Х. е връчена покана за
доброволно изпълнение на 2.04.2019г.
Длъжникът е подал възражение
против заповедта за изпълнение с правно основание чл.423 ГПК пред ОС Разград с
вх. № 1777/23.04.2019г. Окръжният съд е препратил възражението на районния съд
за администриране. Предприети са съответни действия от първоинстанционния съд и
делото заедно с възражението е върнато за произнасяне от окръжния съд по реда
на чл.423 ГПК.
В настоящото съдебно
производство длъжникът И.Х. е представил удостоверение № 5448/2014г., изд. от
директор на дирекция „Българско гражданство“ при МП, от което е видно, че с
Указ №6/14.01.2015г. на Вицепрезидента на РБ, Х. е освободен от българско
гражданство. Представено е и удостоверение от 3.04.2019г., изд. от дл.лице при
Община Завет, от което се установява, че И.Х. е с настоящ адрес в Норвегия от
10.04.2012г.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Посочването на ЕГН на длъжника
в заповедта (погрешно или не) не е предмет на разглеждане по реда на чл.423 ГПК
– в разпоредбата са посочени четири хипотези, при наличието на които длъжникът
има основание да подаде възражение и реквизитите на заповедта не са сред тях.
Ето защо следва да се разгледа само възражението за липса на обичайно
местопребиваване в страната.
Възражението е допустимо. Връчването
на заповедта за изпълнение от КРС не са извършени лично на длъжника, поради
което съдът приема, че И.Х. не е бил в известност за издадената заповед към
момента на извършване на тези действия. Същият е узнал за първи път за предприетите
срещу него действия, вкл. и за издадената заповед, на 2.04.2019г., когато е
получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. Датата се признава и от
въззиваемото дружество за момент, в който длъжникът е узнал за заповедта.
Спорен е въпросът дали възражението е подадено в едномесечния срок по чл.423
ал.1 ГПК. Възражението е регистрирано в Окръжен съд Разград на 23.04.2019г.
Впоследствие до страната са изпращани указания за отстраняване на нередовности,
които са изпълнени в по-късен момент. Действието по депозиране на възражението
обаче следва да се приеме за извършено на 23.04.2019г. по аргумент от чл.101
ал.2 ГПК, т.е. в едномесечния срок от узнаване за издадената заповед за
изпълнение. Ето защо съдът не приема твърдението на въззиваемия за неспазване
на срока по чл.423 ал.1 ГПК. Възражението е допустимо и следва да бъде
разгледано по същество.
Съгласно чл.423 ал.3 в.в. с
ал.1 т.2 ГПК съдът приема възражението, когато заповедта за изпълнение не е
била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. Връчването на заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № 543/2017г. по описа на РС Кубрат не е извършено
лично на длъжника, а е осъществено по реда на чл.47 ал.1 ГПК. По-нататък, видно
от представеното удостоверение от Община Завет, настоящият адрес на И.Х. е в
Норвегия от 10.04.2012г. В допълнение, на 14.01.2015г. същият е освободен и от
българско гражданство. Горните данни налагат извод, че към 2.10.2017г., когато
е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК за уведомяването му за
издадената заповед, обичайното местопребиваване на длъжника е било в Норвегия.
В писмения отговор на
възражението „Топлофикация Разград“АД е направил възражение, че издадената
заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд на основание липса на
обичайно местопребиваване в РБългария, като се позовава на указанията, дадени в
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т.3.б.
от цитираното ТР действително е посочено, че когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да
бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд
проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република
България и в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно
връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не
може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на
дейност в страната. По-нататък обаче в тълкувателното решение се посочва, че след
като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се
стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на
предпоставката по чл.411 ал.2 т.4 ГПК може да се релевира единствено по пътя на
възражението пред въззивния съд. Именно такова е настоящото производство и
окръжният съд установява предвид горните данни, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на страната.
Налице предпоставките на чл.423
ал.3 в.в. с ал.1 т.2 ГПК и подаденото възражение следва да бъде прието.
В разглеждания случай са налице
предпоставките на чл.423 ал.3 изр.последно ГПК за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Разпоредбата препраща към чл.411
ал.2 т.4 ГПК, съгласно който заповед за изпълнение не се издава, ако длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на България. Обичайното
местопребиваване на Х. както към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, така и към момента на нейното връчване, е било в Норвегия.
Ето защо заповедта за изпълнение срещу него и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражението, подадено по реда
на чл.423 ал.1 ГПК от И.П.Х. против заповед № 331/11.09.2017г. за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 543/2017г от КРС.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.423 ал.3 ГПК заповед
№ 331/11.09.2017г. за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 543/2017г. от КРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.