О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 895
гр. Пловдив,
16.08.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети август
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се запозна с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 1522/2019г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение №
1130/08.07.2019г. по ЧНД № 3406/2019г. по описа на ПРС, V н.с. е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
17.05.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 938/2018г. по описа на ІІ РУ на МВР Пловдив.
Срещу така
постановеното определение е постъпила жалба от А.К.Н., в която се сочи, че
определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява се
несъгласие с извода на долната инстанция, че поведението на Н. изразявало
желанието й да продължи да поддържа отношения с И.. Сочи, че и понастоящем
изпитва страх от С.И., срещу когото подала и други жалби. Твърди се, че
разследващите са игнорирали задължението си за цялостно разследване, тъй като
не са извършили претърсване и изземване в дома на И., за да установят дали
същият притежава огнестрелно оръжие; извън анализа на съда и прокурора останал
и фактът, че свид. И.П.се появил, за да помогне на своя приятел, противоречието
в даваните от И. показания, защо и от кого е бил счупен мобилния й телефон,
защо жилището на И. е било с изпочупени корнизи и разкъсани пердета. Формулира
искане за отмяна на обжалваното определение.
Пловдивският
окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в жалбата и извърши
проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се приеме, че същата е допустима.
Досъдебното
производство е било водено срещу С.И. И. за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, за това, че на 23.11.2018г. в гр. П. не е изпълнил заповед за защита от
домашно насилие – заповед за незабавна защита № 211, издадена по гр.д.№
16059/2018г. по описа на РС Пловдив. За да прекрати воденото досъдебно
производство, прокурорът е приел, че са налице основанията по чл. 243, ал.1,
т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не са събрани достатъчно доказателства,
от които да се направи извод, че е бил осъществен състава на престъплението по
чл. 296, ал.1 от НК.
Районният съд е
посочил в обжалваното определение, че фактическото изложение в атакуваното
прокурорско постановление се потвърждава от събраните доказателства, споделят
се и правните съображения на прокуратурата, че са извършени всички възможни
процесуално-следствени действия, но не са събрани доказателства за виновността
на С.И. И. в разследваното престъпление. В обжалваното определение е даден доказателствен
анализ предимно на гласните доказателства, като е отчетено противоречието в
позиция на Н., от една страна и на И., от друга, а останалите гласни
доказателствени източници са определени като източник на производна информация,
която също не дава база за категоричност да се възприеме коя да е от двете
тези. Съдът е посочил, че независимо, че свид. Н. е подала молба за незабавна
защита и такава й е издадена, то същата е имала поведение, насочено към осъществяване на срещи с И., включително на интимни контакти, като същата е
демонстрирала желание да продължи да поддържа отношения с И., без да показва да
се чувства застрашена от неговото поведение.
Фактическите и
правни изводи на долната инстанция не са произволни, те почиват на задълбочен и
коректен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Спор относно: факта на продължилото до м. октомври 2018г. съвместно съжителство
и раждането на общото дете между Н. и И. няма, нито по факта на издадената по
молба на Н. заповед за незабавна защита срещу И.. Приложената в копие заповед
за незабавна защита /л.6 от ДП/ очертава
и параметрите на защита, предоставени на Н. спрямо И. – последният да се
въздържа от физическо или психическо насилие по отношение на Н., както и
забрана да приближава обитаваното от нея жилище, месторабота и места за
социални контакти. Категорично се установява и от гласните доказателствени
източници в лицето на самата жалбоподателка, на И., както и на родствениците на
двамата, че на 23.11.2018 година Н. доброволно след предварителна уговорка по
телефона с И. се е срещнала с него и се е съгласила да посетят дома му с
детето, за да поговорят. За случилото се между тях сведения дават само те, като
всички останали доказателствени източници се базират на преразказано им от
двамата. Според Н. И. реализирал спрямо нея действия по психическо насилие, тъй
като счупил телефона й, заплашил я с нож, отказвал да я пусне от дома му,
счупил корнизите и разкъсал пердетата. Според И., действително между двамата е
възникнал спор, но същият не е заплашвал Н., тя си хвърлила телефона, който той
настъпил. Въз основа на така събраните доказателствени източници, правилна е
преценката на районния съд, че няма доказателства, които да установят по
изискуемия по НПК начин, че действително на инкриминираната дата свид. И. е
реализирал състава на престъпление по чл. 296 от НК. В показанията на нито един
от останалите присъствали при предаване на детето и ареста на И. – полицейските
служители, свид. М., родителите на свид. А.Н. не се излагат факти, които да
кореспондират с твърденията на Н. за счупени или повредени вещи в дома на И..
Дори в показанията на свид. С.М. /майка на И./ се излагат противоположни на
твърденията на Н. за състоянието на апартамента. Вярно е, че за И. и неговата
майка би могло да се възрази, че са заинтересувани да дават показания в негова
полза, но със същата тежест това би важало и за достоверността в показанията на
свид. Н.. Коректно са анализирани и показанията на останалите свидетели –
показанията на свид. Ф.– същият е полицейски служител, възприел, че към дата
17.10.2018г. при запознаване със заповедта за незабавна защита от И.,
последният бил придружен от свид. Н. и малолетното им дете, като Н. отрекла
пред свид. Ф.да изпитва страх от И., както и че „желаят да се пробват отново“;
това са и показанията на самата Н., която при проведената очна ставка на
27.11.2018г. /четири дни след твърдяното деяние/, заявява, че доброволно е
отишла със С.И. в дома му, че го обича и желае да му даде шанс, за да заживеят
заедно като семейство. В показанията си родителите й също не сочат дъщеря им да
изпитва страх от И., в същата насока са и възприятията на свид. И.П..
Не е необходимо
и според настоящия състав извършването на други действия по разследването, доколкото
и събраните до настоящия момент доказателства не сочат да е извършено
разследваното или друго престъпление по НК. Неоснователно е възражението на Н.,
че съдът формално и безкритично е подходил към положените от разследващите
органи усилия по събирането на доказателства. Безпредметно би било извършването
на други процесуално-следствени действия, тъй като за някои от тях е преминал
процесуалният момент - например оглед на апартамента /това е действие, което
следва да се извърши при първа възможност с цел непосредствено да се изследват
и запазят следи от престъплението/. А връщане на делото на прокурора, за да
изследва дали след 23.11.2018г. има подадени и други жалби от Н. против И. за
нарушаване на процесната заповед за незабавна защита /в каквато насока се
излагат съображения в жалбата против определението на РС/, е правно ирелевантно
за това дело, защото настоящото наказателно производство касае изследване дали
на конкретната дата 23.11.2018г. И. е нарушил заповедта за незабавна защита.
Ако жалбоподателката твърди, че по друго време И. е извършил противоправно
деяние, редно е да бъде сезирана прокуратурата да извърши проверка и евентуално
прецени дали да образува досъдебно производство.
Крайният извод
е, че на дата 23.11.2018г. И. е приближил пострадалата, поканил я е в дома си.
Но това е станало след предварителна уговорка помежду им, по изрично нейно
желание, при условията на взаимност и доброволност и за двамата. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
296, ал. 1 НК не следва автоматично да се приравнява на всяко такова
приближаване, а само на това, при което приближаването до жилището и до
личността на лицето, в чиято полза е издадена, е било от характер, позволяващ нарушаването
на заповедта за защита. Това е така, защото забраната за посещаване на
определени места по необходимост е свързана с търпене на ограничения от
засегнатото лице относно свободното си придвижване. Тези ограничения не могат
да бъдат самоцелни. Тъй като целта на заповедта за защита е определено лице да
се защити от домашно насилие, то за да е съставомерно деянието, следва да се
установи, че приближаването до лицето, до жилището и другите посочени в
заповедта места, е от естество, насочено към упражняване на такова насилие,
т.е. да бъде нарушена заповедта за защита. Т.е. следва да се изхожда и от целта на предоставената от
закона закрила със заповедта за незабавна защита, което съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН е за лицето, ползващо се от закрилата на заповедта, да не се
създава несигурност или страх относно безопасността си, неговото здраве и
живот. Доброволното и съзнателно приемане на свид. И. в близост до дома й и
гостуването в последствие в неговото жилище, показва, че самата Н. е била
съгласна да се наруши забраната за приближаване до нея, формулирана със
заповедта, на процесната дата. Свидетелят И. не е нарушил заповедта в другата й
запретителна част – да се въздържа от физическо и психическо насилие над Н.,
като в случая споделят се изцяло съжденията на районния съд за липсата на
доказателства да е извършил посоченото, съображения за което и настоящата
инстанция изложи по-горе. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че деянието на свид. И. не е било от
естество, при което да е била нарушена заповедта за незабавна защита. Ето защо,
правилно е приложено прекратителното основание на чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.
24, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид
изложеното, определението на РС Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, поради което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Окръжен
съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1130/08.07.2019г. по ЧНД №
3406/2019г. по описа на ПРС, V н.с., потвърждаващо Постановление на РП Пловдив
от 17.05.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 938/2018г. по описа на ІІ РУ на МВР Пловдив.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: