№ 294
гр. К., 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
в присъствието на прокурора К. Д. К.
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20235510100290 по описа за 2023 година
Молбата е за допускане промяна на лично име с правно основание чл.19
от ЗГР.
Молителката твърди, че е родена на 06.07.1974 г. в гр. К. от майка -
М.Х.П. и баща П.К.П.. След раждането й, по настояване на по-възрастни
роднини, майка й и баща й взели решение и са я кръстили с лично име П.,
макар че самите те са имали желание да се казва П.. Родителите й не
харесвали името й и още от невръстна възраст се обръщали към нея с името
П.. Близките, съседите, познатите и приятелите също я наричали с това име от
малка. Така знаела, че се казва и самата тя, докато не започнала училище,
където във всички документи била записана с имената си по акта за раждане.
Никой от близките и познатите й не се обръщал към нея с даденото й при
раждането име, което тя самата никога не възприемала и не харесвала. Това
име й създавало единствено неудобство. Името П. за нея било неестествено и
чуждо име, което не възприемала. Не желае да носи рожденото си име, а
името, с което била известна в обществото. До момента два пъти променяла
само фамилното си име. Името представлявало част от личностното й
самоопределяне и субективното й желание било да носи личното име П..
Моли съда да приеме, че неудобството, което създава личното й име,
1
известността сред обществото и близките с името П., както и силното й
желание да носи в обществото това име, представляват важни обстоятелства
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и да допусне промяна в собственото й име от
П. на П., което да се отрази в регистрите на населението на Община К. и акта
й за раждане.
Заинтересованата страна в производството Община К., не изпраща
представител и не изразява становище по молбата.
Районна прокуратура-Ст.З., ТО-К., чрез прокурор К. изразява
становище, че така подадената молба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като съобрази изложените доводи, както и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие от удостоверение за раждане
серия Р-73, № 068739/09.07.1974 г., издадено въз основа на акт за раждане №
856/06.07.1974 г. молителката е родена на 06.07.1974 г. в гр. К. и при
раждането си е записана с имената П. П. К.. Нейни родители са М.Х.П. и
П.К.П..
Събрани са гласни доказателства - показанията на свидетелите А.И.И.,
А. Д. С. и Г.П.Г.. Молителката е позната в средата, в която живее и работи с
имената П. Щ.. Името „П.“ влиза в конфликт с представата на свидетеля И. за
молителката, извиква у него асоциация за „лице лишено от сериозност“, което
противоречи на представата му за молителката като човек. Не възприема това
име за нейната личност и винаги се е обръщал към нея с П., както и всички,
които той познава.
Видно от показанията на свидетелката А. Д. С. с молителката членуват в
една и съща организацията „И.“ Клуб. При постъпването си в клуба
молителката се представила като П., там всички я познавали като П..
Разбрала, че молителката има друго лично име по повод застрахователна
услуга, за нуждите на която ползвала имейл адрес. Като разбрала, че името
на молителката е П., изпитала странно чувство, предположила, че
молителката не харесва името си и затова се представя П.. Продължила да се
обръща към нея с името П..
За свидетеля Г.П.Г. - втори братовчед на молителката, „тя си е П.“.
Отраснали заедно от деца, отглеждани били заедно и от малка молителката се
2
нарича П.. Тя искала така. Когато като деца искали да я подразнят, я наричали
П.. Знаели, че като й кажат П., ще й причинят неприятно усещане – тя
посягала, удряла ги, показвала по много начини, че не й е приятно. Винаги се
представяла като П.. Не се отзовава на името П., ако някой я назове така.
Когато някой, който й е близък познат я нарече П., тя питала защо го прави.
Видимо посървала, ставала нещастна когато я нарекат така.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено следното от правна страна:
Молбата е процесуално допустима - депозирана е от лице, което е
активно легитимирано и по отношение, на което е налице правен интерес да
предяви искането.
Предметът на производството е установяване наличието на
предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра
на населението обстоятелство - името на личността.
В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този
регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо
и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на
обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността
досежно вписаните в регистъра данни.
Производството по промяна на името е охранително по своя характер,
искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното
производство - чл. 530 - чл. 541 ГПК, съгласно които производството се
развива едностранно - с участието на молителя и съда. По изложените
съображения решението по чл. 19 ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда, а на предвидената в чл. 2 ГПК компетентност да
оказва съдействие при упражняването на лични права.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/,
промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз
основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Районен съд- К. приема, че в настоящия казус е
налице последната хипотеза, посочена във въпросния законов текст, а
3
именно- важни обстоятелства налагат исканата промяна на собственото име
на молителя.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото
лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и
отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да
бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по
- горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при
различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява
различни критерии за формиране на различните части на името - пълна
свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до
стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
Правото на име е едно от основните права на всяко едно лице, макар и
упражнявано непряко от него, доколкото изборът на име е предоставен на
родителите на лицето.
Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като
причините за неговия избор могат да са различни. С настъпване на нови
факти и обстоятелства /след раждането/ името може да се окаже неприемливо
дори за тези, които са го дали на детето. С достигане на зрелостта, всяко
дееспособно лице може да определи дали даденото му име го удовлетворява,
и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да промени
собственото си име, стига правото да не цели укриване от наказателна,
гражданска или административна отговорност.
Обществено неприемливо е поставянето на ограничения пред всяко
дееспособно лице да избере името, с което се идентифицира в обществото,
ако се чувства зле с избраното от неговите родители.
Съдът счита, че името " П." не се явява осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, доколкото това е едно традиционно българско име,
свързано с българския бит и култура, представляващо умалително на името
„П.“.
Наблюдаваното през последните десетилетия неглижиране на рода и
родовата памет, свързани с промяната в начина на живот, съпътстващото
тази промяна масово неудовлетворение доведе води до желание за отделяне
4
от рода, за демонстриране на принадлежност към нещо различно, от това, от
което лицето произхожда, на което се дължи навлизането на нови тенденции
при имената, с които родителите кръщават децата си в съвремието. Но
модерното не превръща "традиционното" в "осмиващо".
Съдът държи сметка за дисбаланса, който съществува между
"модерното" и "традиционното", между "общоприетото в големия град" и
"общоприетото в малкия град". Този дисбаланс поражда различно възприятие
в обществото по отношение на определени характеристики на личността,
каквато е името. Съществува реалната възможност за насмешливо отношение
от страна на околните към личността на даден субект, предвид факта, че към
"традиционното" бива все по-осезаемо изоставяно, дори считано за
"архаично", а толерантността все още не е наложен модел на поведение в
българското общество.
Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в
съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд
следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни
основания на лицето, причината породила неговото желание за промяна.
ВКС / Р № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г.; Р №
346/25.11.2011 г. по гр.д. № 1387/2010 г., III-то г.о., Р № 507/22.10.2010 г. по
гр. д. № 227/2010 г. на III-то г.о./ приема, че тъй като законът не дава отговор
на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се
преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните
принципи на гражданското право и обществения морал. Важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. За такива
важни обстоятелства съдът намира обстоятелството, че името П. носи на
молителката негативни емоции- дискомфорт, неудобство, срам. Това е трайно
отношение - от ранна детска възраст до настоящия момент името е
неприемливо за молителката, източник е на негативни емоции и неприятни
усещания.
Тези обстоятелства – начинът, по който молителката се чувства повече
от 45 години при назоваването й с името П. са важни за нея самата и като
такива следва да бъдат приети за важни и от гледна точка на обществените
отношения. Създавания емоционален дискомфорт у молителката поражда
5
реален риск от засягане процеса на социална адаптация във всяка една сфера
на живота й, включително и в професионалната такава.
Името е призвано да обезпечи определени обществени функции, в т.ч. и
да индивидуализира личността при участието й в социалния живот, а
молителката не се индивидуализира с името П., а напротив- съзнателно се
разграничава от него, представяйки се с името П. от рано в детска възраст и
при социалното си общуване за целия си съзнателен живот. Името, което
носи я потиска, пречи на пълноценния й живот и общуване с околните, тъй
като й създава дискомфорт, предизвиква у нея гняв, асоциира го дори с
равностойност на обида. Името е част и от личното самоопределяне на
лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи
определено лично (собствено) име може да се квалифицира като "важно
обстоятелство" по смисъла на ЗГР. В този смисъл, резултатът, който
предизвиква у молителката употребата на личното й име П., засягайки
негативно психическото й състояние и социалното й функциониране,
съставлява сам по себе си "важни обстоятелства".
Доколкото личното име П. би осигурило на молителката комфорт,
себевъзприемане и спокойствие в социалното общуване, съдът намира това
име за приемливо от гледна точка на ЗГР.
Молбата следва да бъде уважена като се допусне исканата промяна на
собственото име на молителката от П. на П..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация, промяна на собственото име на П. П. К., ЕГН **********, с
адрес : гр.К., бул.****** от " П. " на " П. ".
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от влязлото в сила решение да се изпрати на
6
Община К. - отдел "Гражданско състояние", за отбелязване на промяната в
акта за гражданско състояние и регистъра на населението.
СЪОБЩЕНИЯ по реда на чл. 107 от ПАС да се изпратят на служба
ГРАО - К. и на бюрото за съдимост при Районен съд -К. за сведение.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7