МОТИВИ
към присъда от 23.10.2020г.
по НОХД
№ 2083 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2020 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия
И.Й.И. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършени престъпления, както следва:
- престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 вр. чл. 18,
ал.1, пр. 2 от НК, за това, че на 07.10.2020г. в гр.
Пловдив е направил опит да даде подкуп - дар: един брой златно кюлче *** с
тегло ½ грама, проба 999,9/1000 в предпазна капсула,
ведно със сертификат за автентичност и подаръчна кутийка на обща стойност 99,90
лв. на длъжностни лица: полицейски орган - мл. експерт Ч. В. Д. на длъжност
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна
полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив и полицейски орган - мл.
инспектор П. К. Б. на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения
ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив, за
да не извършат действия по служба, а именно: да не му съставят акт за
установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата за
допуснати нарушения по този закон като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***; да не извършат
съответните действия, свързани с разкриване на престъпление, съгласно чл. 67 от ЗМВР и да не го задържат като лице, за което има данни, че е извършило
престъпление (съгласно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР), като макар да е довършил изпълнителното деяние, не са
настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици,
-и престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за това, че на
07.10.2020г.
в гр. Пловдив, на *** е управлявал моторно превозно средство „Ауди А4“ с peг. № *** с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,27 на хиляда, установена
по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 608/08.10.2020г. на Специализирана
химическа лаборатория при УМБАЛ Пловдив АД.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатите обвинения със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт и същите правни квалификации на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъдат наложени наказания
„лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които да бъдат намалени с 1/3 съобразно правилата
на чл.58а от НК. Представителят на държавното обвинение пледира за приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и за налагане на кумулативно
предвидените в закона наказания лишаване от правоуправление за престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК за срок от 3 години, както и „глоба”- отново само за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, която предлага също да бъде редуцирана с
1/3 /подобно на наказанието лишаване от свобода/. Относно престъплението
„подкуп“ представителят на прокуратурата излага становище, че не следва да бъде
налагано наказанието глоба, задължително предвидено в закона, редом с
наказанието лишаване от свобода.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по
реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК. Подсъдимият И. направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Съгласяват се и със заявените от държавното обвинение правни
квалификации на извършеното, като се присъединяват изцяло с предложените от
прокурора наказания.
Съдът, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните,
намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното
производство:
Подсъдимият И.Й.И. е роден
на ***г. в ***. Живее в ***. Той е българин, български гражданин, женен е, има
средно образование, работещ е. Не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият имал издадено свидетелство за управление на
МПС категории В, А и М, като същият издържал изпит на 24.07.1989 г. За периода,
в който И. бил правоспособен водач на МПС имал съставени 12 АУАН, 11 издадени
наказателни постановления и 7 ЗППАМ. На 16.04.2018 г. било временно отнето
свидетелството му за управление на МПС, като то било възстановено на 23.03.2020
г. Общо отнетите точки на водача били 34.
Към месец
октомври 2020 г. свидетелят Ч. Д. работел като младши експерт на длъжност
„командир на отделение“, а свидетелят П. Б. бил младши инспектор на длъжност
„старши полицай“, и двамата в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към III РУ при ОДМВР гр. Пловдив.
На
07.10.2020 г. в гр. Пловдив свидетелите Д. и Б. застъпили на 12-часова смяна
като автопатрул, като ползвали патрулен автомобил марка „Шкода“ с peг. № ***, извършвайки
обичайната си дейност по обход на района, обслужван от III РУ на МВР при ОДМВР
гр.Пловдив.
След
20:30 часа на 07.10.2020 г. свидетелите се движили в посока *** в гр. Пловдив, от
изток на запад, като следвало да преминат през пътно кръстовище тип „колело“,
разположено до Международен панаир Пловдив. Тогава забелязали, че в пътното
кръстовище тип „колело“ се намирал управляваният от подс.И. лек автомобил „Ауди
А4“ с peг. № ***, който въпреки, че бил с предимство и следвало да не спира там, спрял
и зачакал. След спирането автомобилът, управляван от подсъдимия, който бил
употребил преди това алкохол, продължил движението си по бул. „Цар Борис Трети“
в посока север. Свидетелите Д. и Б. преминали пътното кръстовище и продължили
по бул. „България“ в посока към ул. „Васил Левски“. Свидетелят Д. запомнил
регистрационния номер на автомобила, като поведението на водача на последния го
провокирало да провери действията му.
Така,
малко по-късно на същата дата на кръстовището на бул. „Дунав“ с ул. „Васил
Левски“ свидетелите Д. и Б. засекли същия автомобил, който завил от бул.
„Дунав“ по ул. „Васил Левски“ към зала „Строител“. След подаване на звуков и
светлинен сигнал автомобилът „Ауди А4“ с peг. № ***, управляван от
употребилия алкохол подс. И.И.,***. В автомобила освен подсъдимия нямало други
пътници. Свидетелят Д. се легитимирал и поискал документи за самоличност, като
подсъдимият И. представил такива - шофьорска книжка, данни за собствеността на
автомобила. Установена била самоличността на водача, а именно подс. И.Й.И..
Свидетелите Д. и Б. установили, че подсъдимият И. видимо бил употребил алкохол,
като последният трудно слязъл от автомобила, имал некоординирани движения,
трудност представлявало за него да стои прав, подпирал се на вратата на
автомобила си, за да не падне, от същия се разнасяла силна миризма на алкохол.
Подсъдимият И. говорел заваляно и имал отнесен поглед. Свидетелят Б. попитал водачът на МПС дали е употребил
алкохол, като И. първоначално мълчал, но след това заявил на свидетелите Б. и
Д., че е изпил една бутилка водка. След това подсъдимият И. заявил на
свидетелите Б. и Д.: „давайте да оправяме нещата на място, да плащам и да се
прибирам“. Подсъдимият И. допълнил, че имал пари в него и ако се сторили малко
на полицейските служители, ги поканил да отидат с него до дома му, където имал
още „много пари“. Заявил също така, че щял да ги затрупа с пари, за да го
пуснат да си ходи. Свидетелят Д. разяснил на подсъдимия И., че ще му бъде
извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, като
отговорил багажника на служебния автомобил, за да подготви уреда. Подсъдимият
от своя страна отговорил на висок глас, че отказва да бъде изпробван.
Полицейските служители разяснили на И., че ще му бъде съставен акт за акт за
установяване на административно нарушение, както и че предвидената по закон
санкция е в размер на 2 години лишаване от правоуправление и глоба от 2 000
лева. В отговор подсъдимият И. заявил на свидетелите Д. и Б.: „Момчета, в
колата имам злато. Ще ви го дам, да ме пуснете и да си отивам.“ След това
проверяваното лице отишло до автомобила си и отново се върнало, като в ръката
си държало квадратна затворена кутийка. Приближил се до патрулния автомобил
марка „Шкода“ с peг. № ***, отворил кутийката и казал: „Момчета, това злато ви го давам, ако трябва и
пари ще ви дам, за да ме пуснете да си отивам“. Подсъдимият подавал подаръчната
кутийка, която съдържала един брой златно кюлче *** с тегло ½ грама, проба 999,9/1000 в
предпазна капсула, ведно със сертификат за автентичност към свид. Д. и свид.
Б., като 4-5 пъти повторил, че желае да го пуснат и ги молел да я вземат.
Свидетелят Д. разпоредил на подсъдимия да се обърне, като му казал, че ще бъде
задържан и ще му бъдат поставени белезници, при което И. оставил кутийката,
съдържаща златното кюлче, на кората на багажника на полицейския автомобил.
С опита си да даде на
полицейските органи-свидетелите Д. и Б. въпросния дар, подсъдимият целял да ги
мотивира да не извършат действия по служба, а именно да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДвП като водач на лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, да не извършат съответните действия свързани с разкриване на
престъпление съгласно чл.67 от ЗМВР и да не го задържат като лице, за което има
данни, че е извършило престъпление съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Полицаите възприели
действията на подс. И., за което незабавно информирали за случилото се
дежурната част на III РУ при ОДМВР гр. Пловдив, за вземане на отношение. С тези
си действия полицейските служители ясно демонстрирали отказ да приемат
предоставения им във вид на дар подкуп, поради което, макар и деецът И. да
извършил всичко, зависещо от него, целените от него общественоопасни последици
не настъпили по причини, стоящи извън волята му.
На подсъдимия бил
съставен АУАН серия АА № 946700/07.10.2020 г., като поради отказа на нарушителя
да подпише акта, било спряно лицето Е. И., който станал свидетел на отказа на
И.. Свидетелят Е. И. забелязал също, че подсъдимият И. е видимо пиян и трудно
стоял в изправено положение. На последния бил издаден и талон за медицинско
изследване № 074539, след което бил придружен до УМБАЛ Пловдив, където дал
кръвна проба за изследване, която станала обект на химическа експертиза.
Междувременно на
място пристигнала сформираната оперативно- следствена група, бил извършен оглед
на местопроизшествие, в хода на който били иззети и кутийката със златното
кюлче, които подсъдимият опитал да даде на свидетелите Д.и Б., като И. бил
отведен в III РУ при ОДМВР гр. Пловдив, където бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР.
Видно от протокола от
химическата експертиза № 608/08.10.2020 г., в кръвта на подсъдимия е установена
концентрация на алкохол 2,27 на хиляда.
При изготвената по
делото дактилоскопна експертиза на изследваната кутийка и съдържащото се в нея
златно кюлче не са открити дактилоскопни следи.
Изготвената по делото
стоковооценъчна експертиза на един брой златно кюлче *** с тегло ½ грама, проба 999,9/1000 е
определила, че стойността на същото /която включва и подаръчната кутийка/,
възлиза на 99,90 лева.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Ч. Д., П.Б. и Е. И., както и от изготвените по делото експертизи и приложените в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум /л.3 - л.9 от ДП/, АУАН /л.11 от ДП/, талон за медицинско
изследване /л.12 от ДП/, копие на свидетелство за управление на МПС и контролен
талон /л.13-14 от ДП/, справка за нарушите-водач /л.21-25 от ДП/, справка съдимост
/л.26 от ДП/, характеристична справка /л.43 от ДП/, протокол за оглед на
веществено доказателство, ведно с фотоалбум /л.67-73 от ДП/, формуляр и типова
длъжностна характеристика за длъжността командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към районно управление
/л.75-78 от ДП/, формуляр и типова длъжностна характеристика за длъжността старши полицай
в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към районно
управление /л.79-82 от ДП/ и др.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371,
т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото писмени
доказателства.
При посочената фактическа установеност на
инкриминираните деяния съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъпленията, както следва:
-по чл. 304а вр. с чл.
304, ал.1 вр. чл. 18, ал.1, пр. 2 от НК, за това, че на 07.10.2020г. в гр. Пловдив е направил
опит да даде подкуп - дар: един брой златно кюлче *** с тегло ½ грама, проба 999,9/1000 в предпазна капсула,
ведно със сертификат за автентичност и подаръчна кутийка на обща стойност 99,90
лв. на длъжностни лица: полицейски орган - мл. експерт Ч. В. Д. на длъжност
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив и полицейски орган -
мл. инспектор П. К. Б. на длъжност старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР -
Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно: да не му съставят акт
за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата
за допуснати нарушения по този закон като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***; да не извършат
съответните действия, свързани с разкриване на престъпление, съгласно чл. 67 от ЗМВР и да не го задържат като лице, за което има данни, че е извършило
престъпление (съгласно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР), като макар да е довършил изпълнителното деяние, не са
настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици,
-и
по чл.
343б, ал.1 от НК, за това, че на 07.10.2020г. в гр. Пловдив, на ул.
Васил Левски № 100 е управлявал моторно превозно средство „Ауди А4“ с peг. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,27 на
хиляда, установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 608/08.10.2020г. на Специализирана
химическа лаборатория при УМБАЛ Пловдив АД.
По тези правни квалификации съдът призна подсъдимия И.
за виновен, като го осъди по повдигнатите му обвинения.
По отношение престъплението по чл. 304а вр. с чл.
304, ал.1 вр. чл. 18, ал.1, пр. 2 от НК съдът отчете, на първо място, че за
съставомерността на извършеното не се изискват специални качества относно
субекта на престъплението, каквито подсъдимият И. не е и притежавал.
Законът обаче
изисква специално съставомерно качество на получаващия облагата – да е „
длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелите Д. и Б. несъмнено
са имали това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от
кредитираните от съда доказателства относно служебното им положение - служители
на МВР, изпълняващи в момента на осъществяване на деянието функциите си като
такива. Същите са имали и качеството „полицейски органи”, изискуемо от
квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК. Подсъдимият е бил с ясното
съзнание, че се опитва да даде парите, за да не изпълнят полицейските служители
Д. и Б. задълженията си в това им именно качество, за да не да му съставят акт за установяване на административни
нарушения по Закона за движение по пътищата за допуснати нарушения по този
закон като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***; да не извършат съответните действия, свързани с
разкриване на престъпление, съгласно чл. 67 от ЗМВР и да не го задържат като
лице, за което има данни, че е извършило престъпление (съгласно чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР).
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде
извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се
изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна
съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп - приемане на предложение или обещание за дар
или приемане на дар. Както е отбелязано и в Р № 134/07.03.2013г. на ВКС по н.д.
№239/2013г., ІІІ н.о., „докато първите форми "предлагане" и
"обещаване" на дар могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с
недомлъвки или с конклудентни действия, то даването на дар изисква извършването
на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара го предоставя
във фактическа власт на получаващия. По този начин "предлагането" и
"обещаването" на дар по естеството си са фази в развитието на едно и
също престъпно посегателство, при което самостоятелното им съществуване и
наказване има смисъл само тогава, когато деецът не е пристъпил към даване на
дар”. В този ред на мисли, довършването на престъплението „подкуп” предполага
две насрещни прояви-даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/,
които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице довършване на
престъплението подкуп с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия
го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са
постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията,
за които се дава, респективно - получава подкупът. Когато обаче е налице
осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, какъвто е
настоящият случай, без да е осъществена другата - получаване, тъй като
длъжностните лица не се съгласяват и се противопоставят на това, то тогава
липсва съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на
бъдещото действие или бездействие на подкупваните длъжностни лица. В този
случай не е налице предлагане на подкуп, понеже активната страна вече е
предприела фактическо разпореждане с предмета на подкупа /започнал е
изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху
предмета/, желаейки да мотивира пасивната страна към определено бездействие по
служба. Следователно, правилно държавното обвинение е приело, че е налице
формата на изпълнителното деяние "даване" на подкуп, което обаче е
останало недовършено, понеже не е установена фактическа власт върху предмета от
длъжностните лица. Уместно е да се конкретизира, че в случая е налице довършен
опит, както коректно е повдигнато и обвинението, понеже даващият подкупа И. е
направил всичко, зависещо от него, за да постъпи предметът на подкупа във
фактическата власт на длъжностните лица Д. и Б. С други думи, даващият подкупа
И. вече няма фактическа власт върху него, но и тези, за които е предназначен
подкупът-свидетелите Д. и Б., не са го е получили, понеже не са желаели да го
получат. В настоящия случай подс. И. е извършил всички действия, които се
включват в изпълнителното деяние по чл. 304, ал.
1 от НК - "даване" на подкуп, като е оставил
инкриминирания дар върху кората на багажника на полицейския автомобил. Тези
негови действия са били съпроводени с отправени реплики, с които е обяснил, че
„златото“ го дава, за да го „пуснат“ полицейските служители, както и че не
желае да бъде изпробван за употреба на алкохол, все действия, свързани с
упражняване служебните правомощия на полицейските служители по разкриване на
престъпление, съставяне на АУАН по ЗДвП, както и задържане на нарушителя.
Всички тези факти в своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и
на неговата съставомерна волева насоченост - да се мотивират длъжностните лица
Д. и Б. във връзка с поведението им по служба-в конкретния случай-да бездействат.
Както е отбелязано в цитираното решение на ВКС, в каквато насока е и съдебната
практика през последните години, „ако тази волева насоченост на подсъдимия беше
срещнала ответната такава на полицейския служител, то активният подкуп би бил
довършен, като би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая
активният подкуп не е успял, поради което и не би могло да се изисква постигане
на съгласие между даващия го и този, за когото е предназначен за бъдещето
действие или бездействие по служба. При опит към "даване на подкуп" е
достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо
средство на длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена.”
Престъплението
по чл.304а от НК е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал именно тяхното настъпване.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.
343б ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално престъпление
/престъпление на просто извършване/ и за неговата съставомерност и довършеност
е необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, без да е необходимо да са настъпили други
общественоопасни последици.
От
обективна страна на процесната дата и място подсъдимият И.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,27
промила, установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 608/08.10.2020г. на
Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ Пловдив АД.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно,
че управлява МПС след употреба на алкохол, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици, поради което наличен е и изискуемият по
закон пряк умисъл.
След като призна подсъдимия И. за виновен по
съответните правни квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията му в
пределите, предвидени от закона за съответните престъпления, като изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанията му съдът съобрази същите със специфичните
особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които
определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези,
характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е
застъпвана принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца”.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева, а за престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК са предвидени наказанията лишаване от свобода от една до
три години и глоба от 200 до 1000 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС /на основание чл.343г от НК/.
Съдебното производство
протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подсъдимият И. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.
Предвид изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказанията при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата
разпоредба препраща при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ да се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание
следва да се намали с 1/3. Що се отнася до останалите наказания по чл.37, ал.1,
т.2-11 от НК, то разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че
правилата на чл.58а, ал.1-4 са
неприложими, т.е. незаконосъобразно е да се приложи поисканата от прокурора
редукция и на наказанието „глоба“.
При
индивидуализиране наказанията на подс.И. съдът прецени с оглед разпоредбите на
чл.54 от НК, като смекчаващи
отговорността му обстоятелства, валидни и за двете, извършени престъпления,
изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното още в хода на досъдебното производство, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни, които в
контекста на неговата около 59 годишна възраст са със значителна тежест. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство само за престъплението по чл.304а от НК
съдът отчете и недовършеността на престъплението, което е останало във фазата
на опита поради независещи от дееца причини. Съдът взе предвид в този смисъл
обстоятелството, че в конкретния случай е налице довършен опит, чието значение
като смекчаващо отговорността обстоятелство е по-малко от това на недовършения
опит.
В случая съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия И.
обстоятелство само за престъплението по чл.304а от НК изключителната
упоритост на подсъдимия, свързана с реализиране на инкриминираното деяние и
предхождащите го действия. Видно от
гореизложената фактическа обстановка, преди да реализира процесното деяние
подсъдимият И. е предложил пари като подкуп на полицейските служители /за което
поведение няма повдигнато обвинение/ и въпреки категоричния му отказ, е
пристъпил към даването на процесния дар.
По отношение на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства изключително високата концентрация на алкохол у
водача на МПС, надхвърляща многократно минималната съставомерна концентрация,
многобройните санкции, налагани му все за нарушения на ЗДвП, както и
санкционирането му по административен ред за същото престъпление /управление на
МПС след употреба на алкохол/, които факти са били изрично наведени с
обвинителния акт. Последните обстоятелства характеризират подсъдимия като
крайно недисциплиниран участник в пътното движение, и то като водач на МПС,
упорито пренебрегващ правилата, установени в ЗДвП.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подс. И., поради които и най-лекото, предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение
разпоредбата на чл.55 от НК. Посочените
смекчаващи обстоятелства по естеството си и в контекста на съответните
отегчаващи обстоятелства очертават случаи, който не се различават драстично от
типичната тежест, морална укоримост и наказателноправни характеристики на
потенциалния извършител на престъпления от разглежданите видове. В този ред на мисли, съдът не приложи разпоредбата на чл.55
от НК при индивидуализиране на наказанията за процесните престъпления, а
определи същите при условията на чл.54 от НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока относителна тежест от
отегчаващите.
Така при определяне точния размер на наказанието
„лишаване от свобода” за престъплението
по чл.304а от НК в допустимите от закона граници с оглед така отчетените
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо в конкретния случай е на И. да му бъде определено наказание под средния
размер, а именно от три години лишаване от свобода. Ето защо съдът след
редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия
И. наказание от две години лишаване от
свобода. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия И. и кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба”
за престъплението по чл.304а от НК в размер на 2000 /две хиляди/ лева, съобразявайки обстоятелствата по
чл.47, ал.1 от НК. Несподелимо е предложението на прокурора за неналагане на
тази кумулативна имуществена санкция, доколкото същата е задължително
предвидена в закона и място за усмотрение на съда не е оставено.
При определяне точния размер на наказанието „лишаване
от свобода” за престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК съдът прие, че най-справедливо в конкретния случай е на И. да му бъде определено наказание под средния
размер, а именно от една година и девет месеца лишаване от свобода. Ето
защо съдът след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК определи и наложи
на подсъдимия И. наказание от една година и два месеца лишаване от свобода за
това престъпление. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия И. и кумулативно
предвидените в закона наказания за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а
именно „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
При определяне на допълнителните санкции съответно на глобата-в
размер на 800 лева /малко над предвидения за съответното престъпление среден
размер от 600 лева/ и на лишаването от правоуправление – за срок от три години,
съдът отчете спецификата при индивидуализация на кумулативните санкции,
изразяваща се във възможността размерът
на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност
е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано становище,
споделяно и от настоящия съд, че допълнителното кумулативно наказание може да
бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при
определяне на основното наказание.[2] Това е така, предвид
допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че
при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва
да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната литература,
а и в съдебната практика[3] не се отделя дължимото
внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Анализът на
съществуващата съдебна практика, налага становището, че определени
обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции.
Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение за определяне
размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК,
макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността
обстоятелство. То влияе на размера й като обстоятелство, което определя
възможността за успешното изпълнение на превантивните цели на наложеното
наказание глоба[4], която по своя размер,
трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и върху
останалите членове на обществото. Това би било постижимо единствено при
известна пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на наложеното
му наказание глоба. Ето защо определената в конкретния случай глоба в размер на
800 лева, надвишаващ средния, предвиден в закона размер от 600лева за
съответното престъпление, се явява коректно отмерена в съответствие с всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства /в т.ч.
смекчаващите, отегчаващите и материалното му състояние/.
По отношение
допълнителното наказание лишаване от правоуправление за срок от три години,
съдът отчете, че многократно в съдебната практика особено при престъпления
против транспорта недостатъчната професионална квалификация на дееца или
специални умения, както и въобще качествата му като водач на МПС, са отчитани
при условията на чл. 57, ал. 2 от НК като отделно основание, чието значение в
конкретния случай, може да обуслови чувствително увеличаване или намаляване на
наказанието лишаване от право. Наложеното в конкретния случай на основание чл.
343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание "лишаване от правоуправление“ е
определено в размер, съответен на размера на наказанието лишаване от свобода
преди редукцията, като е съобразена разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, отчетено
е и конкретното поведение на подсъдимия
като водач на МПС, управлявал същото след употреба на значително количество
алкохол, след като вече е бил санкциониран за същото по вид престъпление преди
известно време, както и предвид многократното констатиране на нарушения по
ЗДвП.
Подсъдимият И. е извършил две отделни деяния, преди за
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо най-тежко наказание измежду гореналожените, а именно две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева. В случая е неприложима разпоредбата на
чл.23 ал.3 НК, тъй като тази разпоредба предвижда, че когато наказанията са
различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът следва да го
присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Тогава, когато е
наложено наказание лишаване от свобода за едно от престъпленията, а за другото
само глоби или конфискация, последните ще се присъединят изцяло или отчасти към
наказанието лишаване от свобода. Когато обаче са извършени две или повече
престъпления и за тях са наложени наказания лишаване от свобода и глоби и
конфискации, поотделно наказанията ще са еднородни. Тогава следва да се наложат
най-големите наказания лишаване от свобода, глоба или конфискация. В конкретния
случай и двете наказания, наложени на подсъдимия И., включват наред с
наказанието лишаване от свобода и наказание глоба, като по-високата по размер е
наложена редом с по-високото по размер наказание лишаване от свобода.
По-високата глоба в случая не е отделно наказание и не може на основание чл. 23 ал. 3 НК да се присъединява към
наложеното най-тежко наказание, защото е част от него.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към наложеното на подсъдимия И. общо
най-тежко наказание две години лишаване
от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Констатираните от този съд особености и конкретни
характеристики на извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира съда да счете, че
определеното от съда общо най-тежко наказание на подс.И. ще допринесе в
достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този смисъл не се приложи
разпоредбата на чл.24 от НК.
В начина на живот на подсъдимия И. и в навиците му
няма данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага
социалното му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са
налице всички предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се
направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” в размер на две години. Тези изводи са напълно съобразени
с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея.
Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е
осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, както и за постигане целите на наказанието, и най-вече за поправянето
и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да
предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че съгласно константната
съдебна практика за приложението института на „условното осъждане“ е водеща
преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите
на генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на инкриминираната
му деятелност.
По отношение на подсъдимия И. съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимият И. има добри характеристични данни, същият е с
чисто съдебно минало, направил е самопризнания, искрено съжалява за стореното,
които обстоятелства не го характеризират като лице със завишена степен на
обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на
подсъдимия И. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с определянето
на изпитателен срок в размер на четири години
/средния законоустановен размер/, считано от влизане на присъдата в
законна сила. При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете, че в
случая подсъдимият е осъществил две умишлени престъпления от общ характер,
засягащи напълно разнородни обекти на посегателство. Ето защо не е правилно
понасяне на минималния срок (три години), доколкото са налични и съществени
отегчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи нужда от по-дълъг срок за
изпитание на дееца. Справедлив се явява
средният законоустановен размер от четири години. Именно
изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да
се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново
престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от
престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на
закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал
своето поправяне и превъзпитание.
Според съда именно този срок ще постави на изпитание
волята на подс.И. и готовността да демонстрира желанието си в бъдеще да спазва
установения в страната ни правов ред.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода времето, през което
е бил задържан, считано от 07.10.2020г. до 11.10.2020г., като един ден
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.307а съдът отне в полза на
държавата предмета на
престъплението, а именно един брой златно кюлче *** с тегло ½ грама в
предпазна капсула, ведно със сертификат за автентичност и подаръчна кутийка.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И. да заплати по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер от 181,50 лв. /сто осемдесет и един лева и петдесет
стотинки/.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: