Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 126 / Дата 12.05.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд търговско
отделение
трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 25.01.2017
г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търг. въззивно дело номер 774
по описа за 2016 година
Производството
е въззивно по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на ищеца В. Х. ***
чрез процесуалния си представител адвокат И.Д. *** против Решение № 328 от 26.07.2016 г.,
постановено от Пловдивския Окръжен съд
по търг.дело № 419/2015 г. по описа
на същия
съд.
По
силата на обжалваното
решение първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователен
предявеният от В.Х. Х. против „Р.***, Х.а и С.*“ СД- град Г. иск по чл.422,ал.1 от ГПК – за признаване за
установено съществуването на задължение
на „Р.***, Х.а и С.*“СД спрямо ищеца В.Х.
Х. за сумата от 125 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор
за консултантска услуга от
07.01.2013 г. , ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно
изпълнение -5.12.2014 г. до
окончателното заплащане.
Във
въззивната
жалба се поддържа
оплакването,че обжалваното решение
е недопустимо,тъй като съдът се е
произнесъл по един непредявен иск.
При
условията на евентуалност се поддържа оплакване за постановяването му в
нарушение на материалния закон – чл.365,ал.1 от ЗЗД.
Въззиваемата
страна „Р.***, Х.а и С.* „ СД,
представлявано от управителя си и неограничено отговорен съдружник Т.Т. чрез адвокат Р.К. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи във връзка със
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
за сумата от 125 000 лв, претендирана
от ищеца
като дължимо, но неизплатено
възнаграждение по договор за консултантска услуга от
07.01.2013 г.
По довода за недопустимост на обжалваното
решение.
Във въззивната
жалба се поддържа оплакването, че недопустимо първоинстанционният
съд е разширил предмета на спора, като е
приел, че претенцията за сумата от
125 000 лв
представлява дължимо, но неизплатено възнаграждение по договора
за консултантска услуга от
07.01.2013г.
Възражението,
че съдът е разширил предмета на спора е
неоснователно, тъй като ПОС се е произнесъл по този правен спор, който е бил очертан от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Заявеният петитум
на първоначалната искова молба е, че
исковата сума от 125 000 лв се
претендира от ищеца като „ част от възнаграждение по договора за консултантска услуга от 07.01.2013 г.“. С
допълнителна искова молба от
23.09.2015 г./ л.64 от делото/
ищецът В.Х. дословно заявява
„ продължаваме да твърдим, че исковата
ни претенция произхожда от неизпълнението
на консултантския договор от 07.01.2013 г., по който възложителят е изправна
страна“. С оглед на
направените от ответното дружество възражения за нищожност на договора
за консултантски услуги съдът правилно се
е произнесъл по валидността на договора.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл точно по иска ,с
който е бил сезиран, а именно за
установяване на вземане, възникнало за
ищеца поради неизпълнение на задължението
да се изплати възнаграждение по
консултантския договор от 07.01.2013 г. От същият договор е възникнало спорното вземане,
а споразумението от 21.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите само възпроизвежда основните параметри на консултантския договор.
В
заключение на казаното до тук - първоинстанционният
съд не се е произнесъл по „непредявен иск“, а
именно по иска, с който е бил сезиран,поради което постановеното от него решение е допустимо.
И
така, спорното правоотношение е възникнало по силата на договора за консултантски
услуги, сключен на 07.01.2013 г.,като ищеца В. Х. в качеството си на консултант е приел възложителя във връзка с участието на
ответното дружество като съдлъжник и ипотекарен длъжник
по договор за кредит с „У.Б.“АД –
за отпускане на финансиране в размер на 1 035 000 евро на трето лице „ Р.Х.“ООД
за доизграждане на МВЕЦ „Р.Х.“.Предмета на договора е конкретизиран в чл.1,ал.2 от същия , съгласно който консултацията ще се
изрази в предоставяне на информация, запознаване с изискванията на
финансиращата институция за отпускане
на кредитиране, съвети, указания за
набавяне и попълване на документи във
връзка със сключването на договора за кредит. Съгласно чл.8,ал.1 от договора
възложителят е поел задължението да изплати на консултанта възнаграждение в
размер на 150 000 лв. Възнаграждението ще бъде изплатено при подписване на
двустранен писмен протокол за приемане на предоставените от консултанта услуги.
В
чл.7,ал.1 от договора е посочен срокът за предоставяне на
консултацията,а имено през целия период,
считано от сключването на договора до вземане на решение от кредитния съвет на
банката за одобряване на исканото финансиране.
По
делото ищецът е представил Споразумение от 21.06.2013 г. с нотариална
заверка на подписите на страните, които са
констатирали , че между тях има
сключен договор за консултантска услуга от 07.01.2013 г. В чл.1 от
споразумението страните са констатирали, че консултантът В. Х. е изпълнил „ точно ,добросъвестно и в пълен обем „
задълженията си по договора от 07.01.2013 г.,поради което определеното възнаграждение в размер на
150 000 лв се явява дължимо.
Уговорено е наред с това , че споразумението
от 21.06.2013 г. изпълнява ролята
на двустранен протокол за приемане на предоставената консултантска
услуга по смисъла на чл.8,ал.2 от договора от 07.01.2013 г.
Със
споразумението страните са уговорили ,че
дължимото възнаграждение в размер
на 150 000 лв ще
бъде изплатено от възложителя при условията на разсрочено плащане –на
девет погасителни вноски с последователни падежи, като последната вноска в
размер на 25 000 лв е с падеж до 31.12.2019 г. В
случай на забава на която и да е част от
възнаграждението, то целият остатък става незабавно предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че първите две вноски от споразумението , от
които първата в размер на 5000 лв и втората в
размер на 20 000 лв
не са били изплатени от възложителя на
падежа , поради което последният е бил уведомен чрез покана, че цялото
задължение в общ размер на 25 000 лв става предсрочно изискуемо. Поради неизвършено плащане ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за
изпълнение и такава е била
издадена за сумата от 25 000 лв./ за първите две вноски по споразумението/
по ч.гр.д.№ 2396/2014 г по описа на РС- Г..
Предмет на настоящото производство е вземането за остатъка в размер на
125 000 лв, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2503/2014 г. на РС –Г..
Спорният по делото въпрос е относно
датата на която е подписан договора
за консултантски услуги – ищецът твърди,че този договор е сключен на посочената в него
дата : 07.01.2013 г. Ответното дружество възразява, че договорът
е антидатиран и е подписан едновременно със споразумението
– на дата 21.06.2013 г.- дата на нотариалната му заверка. Подържа възражение по същество ,че ищецът не
е предоставил каквито и да е било
консултантски услуги на възложителя във връзка с банковия кредит, тъй
като последният е бил одобрен към дата
21.06.2013 г. , като към твърдяната от ищеца дата -07.01.2013 г. още не се е
знаело коя точно банкова институция ще отпусне кредита. Не е било ясно ,че кредитът ще бъде отпуснат точно от „У.Б.“АД, нито пък е бил известен размера на кредита и условията за неговото
отпускане.
Основният аргумент на ответното
дружество, че договорът от 07.01.2013 г.
е антидатиран е това,
че банковата сметка, посочена в договора е открита на дата 19.06.2013 г и няма как договорът да е подписан преди тази дата и да
възпроизвежда номера на тази банкова
сметка.
*** , че договорът
за консултантски услуги не е подписан на посочената в него дата:
7.01.2013 г.и в този смисъл действително
е антидатиран. Това следва от редакцията на чл.8,ал.3 от договора, съгласно който
възнаграждението следва да се заплати по
конкретна банкова сметка ***, открита в „С.Ж.Е“АД. По делото е документално установено, че банковата сметка е открита на
дата 19.06.2013 г и това е сТ.ло в изпълнение на
постигнатото споразумение с нотариална заверка на подписите и уговорката
за разсрочено плащане на възнаграждението.
Следователно напълно прав е първоинстанционният съд в преценката си, че договорът за
консултантски услуги е подписан, но не по-рано от датата 19.06.2013 г., на
която дата е открита банковата сметка, посочена в чл.8,ал.3 от договора. Към посочената дата 07.01.2013 г. нито е
открита банкова сметка ***, нито е било ясно ,че „У.Б.“АД ще отпусне банковия кредит, нито
неговия размер. Всъщност това обстоятелство се признава и от ищеца, който в
заявлението си за издаване на заповед за изпълнение вх.№7721 от 24.11.2014 г.,предмет на образуваното гр.д.№ 2396/2014 г по описа на РС-Г. изрично е посочил в т.14 от
заявлението,че банковата сметка е открита
на дата 19.06.2013 г.“, при това за целите на споразумението
от 21.06.2013 г.,т.е. два дни преди
сключването на споразумението с нотариална заверка на подписите.
Всъщност факта ,че договора за консултантска услуга е подписан заедно със споразумението от 21.06.2013 г. се признава и от самия ищец
в допълнителната искова молба /
л.64/. В нея ищецът пояснява, че
договорът е сключен в писмена форма, като е уговорено плащане в брой на
дължимото възнаграждение. По-късно първичният екземпляр от консултантския
договор е бил унищожен,тъй като плащанията в брой са били забранени по силата
на закона. Затова е бил съставен нов договор с абсолютно същите параметри, с
тази единствена разлика,че в новия договор е посочен № на банковата сметка, открита на дата 19.06.2013
г.
Фактически твърдението на ищеца е , че първоначалният
договор от 07.01.2013 г е бил унищожен
по общо съгласие на страните.
Впоследствие на 21.06.2013 г. във връзка с подписаното на
същата дата споразумение е подписан
новият консултантски договор, в който вече е посочена банковата сметка на консултанта.
Това
твърдение на ищеца, че първият
договор е бил унищожен не се установява
по делото и ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Освен
показанията на свидетеля Р.А.А., който е установил, че в началото на месец януари е
закарал ищеца В.Х. ***. По пътя
ищецът споделил пред свидетеля Р.А., че
ще сключва договор със “РИФ“
СД за консултантски услуги. Свидетелят е установил, че такъв договор е бил подписан „ в началото на януари 2013
г.“,но по –късно пак от ищеца е разбрал, че
пътуването до К. се оказало напразно, тъй като се наложило страните да
подпишат нов договор. Това е било
необходимо за да отпадне клаузата за плащане в брой и същата да бъде
заменена като плащането се
извърши по банков път.
Въззивният
съд не кредитира показанията на св. Р.А.,
който няма преки впечатления какъв точно
договор са подписали страните през м.януари 2013 г. Към момента на подписването
свидетелят е чакал около 50 мин. в кафене в гр.К., не е присъствал на срещата
между страните и няма непосредствени възприятия за подписването на договора.
Показанията на този свидетел
възпроизвеждат научени от ищеца обстоятелства. Правилно
съдът не е кредитирал показанията
на свидетеля Р.А., който признава факта
,че е кредитор на ответното СД по запис на заповед за сумата
280 000 евро, джиросан от Т. Х.а – майка на
ищеца.За това има висящо дело в ПОС, поради което между страните са налице
особени отношения,пораждащи най малко
съмнение в безпристрастието
на свидетелските показания.
Твърдението на ищеца , че първият консултантски договор е бил унищожен
и след това е приподписан нов договор не звучи
правдоподобно. Нищо не е налагало да се унищожава целият договор, за да се
промени в него една единствена клауза
относно плащането по банков път. В крайна сметка страните
са имали възможността по чл. 9 от договора да сключат анекс. Съгласно цитираната разпоредба всички
възникнали в процеса на работа въпроси и ситуации се договарят с писмена форма –анекс.
В заключение ПАС приема, че представеният от ищеца договор за
консултантска услуга с посочена в него дата 7.01.2013 г. е антидатиран,
а действителната дата на сключването му е 21.06.2013 г, на която дата е
подписано и нотариално завереното споразумение.
Въпросът за това коя е
действителната дата, на която договорът
е сключен е от съществено значение, тъй като е свързан с направеното от ответника възражение за нищожност на консултантския договор поради
невъзможен предмет.
Невъзможният предмет е равнозначен на липса на предмет,т.е.липса на
обекта на правоотношението. В настоящият
случай обекта е предоставянето на консултантска услуга, като
съгласно чл.7,ал.1 от договора консултантът се задължава да предоставя
консултация на възложителя „ през целия период от
сключването на договора до вземането на решение от страна на кредитния
съвет на „У.Б.“АД за одобряване на искания банков кредит“.
По делото е документално установено ,че молбата за отпускане на банков
кредит е подадена от „Р.Х.“ООД на дата 19.04.2013 г, а решението за разрешения
кредит е взето на дата 09.05.2013
г. Това именно е крайният срок, съгласно
договора до който е било възможно да бъде предоставена консултантската
услуга. Този краен срок
е изтекъл към датата 21.06.2013 г.- това
именно е действителната дата на
която е бил сключен консултантския
договор. При това положение договорът действително е с невъзможен предмет, тъй като дължимата престация
/ консултантската услуга/ е обективно невъзможно да бъде изпълнена. Към момента
на подписването на консултантския договор се оказва, че срокът
за неговото изпълнение е вече изтекъл.
Договорът е изначално нищожен, поради това ,че е с невъзможен
предмет- основание за нищожност, предвидено в чл.26,ал.2,предл.първо
от ЗЗД.
И така, консултантският договор е изначално нищожен и не поражда правни последици, поради
което не може да бъде валидиран чрез последващо
споразумение от 21.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите. Правата и задълженията, включително това на
възложителя за заплащане на консултантско възнаграждение възникват от договора,
а не от писменото споразумение.
Последното не може да санира един
договор, който не е породил правни последици именно поради това, защото е нищожен
поради невъзможен предмет.
До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като даващо
задълбочен и юридически точен отговор на
поставените с исковата молба въпроси.
В полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебни разноски направени пред въззивната
инстанция в размер на 3750 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно – същото съответства на фактическата и най-вече правна сложност
на делото.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 328 от 26.07.2016 година, постановено от Пловдивският
окръжен съд по т.дело № 419/2015 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА В. Х. Х.,
с ЕГН:********** да заплати на „Р.***, Х.а и С.„ град Г., ЕИК *** сумата
3750 лв,представляваща направени от ответника
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.