Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1195 гр.Пловдив, 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с.,
в публичното заседание на 18.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева , като разгледа докладваното от съдията АНД № 539/2020г. по описа на ПРС, VI
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление КТ № 147 от 31.07.2015г., издадено от
Заместник-кмет ОИЗЕУО в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
14ОА3275/13.12.2014г. на кмета на Община Пловдив, с което на ЕТ „Л. С.Г.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.С.“ № *****, представлявано
от С.И.Г. – А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, за нарушение на чл.50 във връзка с чл.15, ал.1 от Наредба за
разполагане на преместваемите обекти за търговски и
други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията
на Община Пловдив, съкр. /НРПОТДОДЕГОТОП/.
Жалбоподателят, в депозираната до
съда жалба, моли за отмяна на процесното наказателно
постановление по съображения изложени в нея. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.,
който моли процесното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното
от фактическа и правна страна:
В
НП е отбелязано, че същото е влязло в сила на 15.07.2016г., на основание чл.58
от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил търсен на посочения от него адрес на 07.07.2016г., но не е могъл да бъде намерен, съгласно
приложената към административнонаказателната преписка
разписка от тази дата. Считано от тази дата е прието е, че постановлението е
било връчено.
За
да намери приложение разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН следва върху НП да е
посочено, че нарушителят не е могъл да бъде намерен, респективно, че новият му
адрес е неизвестен, като от деня на отбелязването постановлението се счита за
връчено, след което започва да се брои предвиденият в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен
срок за обжалване на същото, в рамките на който, ако не е подадена жалба, то се
счита за влязло в сила. Необходимо е не само нарушителят да не е бил намерен на
посочения от него адрес, но и същият да е бил променен и новият му адрес да е
неизвестен. Т. е. налице са кумулативно предвидени предпоставки, за да се
прояви съставът на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е било редовно
връчено, когато това не могло да стане чрез личното му връчване на нарушителя.
Ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня
на отбелязването на посочените обстоятелства в постановлението. От посочената
разписка се установява, че на 07.07.2016г.
нарушителят е бил търсен на адреса, посочен в издаденото срещу него НП, но не е
могъл да бъде намерен, а именно гр. Пловдив, ул. „П.С.“ № ***. Не се установява
обаче жалбоподателят да е променил седалището и адреса си на управление, още
по-малко пък новият му адрес да е неизвестен, поради което не са били налице
кумулативно предвидените от чл.58, ал.2 от ЗАНН предпоставки, за да прояви
действието си тази разпоредба. Не само това, но и в същото НП е посочен адрес -
гр. Пловдив, ул. П. С.М. № **, на който е било установено
нарушението и същият е приет като място на извършването му. Ето защо не може да
се приеме, че този адрес е нов, още по-малко пък неизвестен, поради което и не
става ясно защо след като това е адресът, на който е била извършена проверката
и установено нарушението, нарушителят не е бил търсен там за връчване на
постановлението. С оглед изложеното посочената в разписката
информация не е достатъчна, за да обоснове извод, че е била спазена процедурата
за приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и съдът прие, че жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, от правоимащо
лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.06.2015г. била извършена
проверка от инспектори към Пловдивски общински инспекторат на обект „Л. - Б. и
Д.“, находят се в гр. Пловдив, ул. П. С.М. № **, стопанисван от ЕТ „Л.– С.Г.“ с
начален час 12:02 и в присъствието на управителя С.И.Г.-А.. При проверката било
установено, че пред обекта, който се
намирал в имот общинска собственост били разположени 13 броя маси за открито
сервиране с 56 броя седящи места на площ от **.49 кв. м., измерено с ролетка.
От източната страна на обекта върху имот общинска собственост били разположени
8 броя маси за открито сервиране с по 2 броя пейки към всяка от тях на площ
68.84 кв. м., измерено с ролетка, а върху масите за открито сервиране се
извършвало търговска дейност. Проверяващите констатирали също и че фирмата
оперираща в обекта ползвала общо 136,33 кв. м. общински терен за търговска
дейност, но нямала разрешение за ползване на имот общинска собственост за
търговска дейност съгласно Глава 1, Раздел 11 от ЗМДТ чрез поставяне на преместваем обект за търговия по чл. 56 от ЗУТ. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол Серия А №104505/11.06.2015г. с
указание на 12.06.2015г. дружеството жалбоподател да представи разрешение за
ползване на имот общинска собственост за търговска дейност.
След като това не било сторено, на
12.06.2015г. бил съставен АУАН с бланков № 3276/12.06.2015г. за извършено
нарушение по чл.50 във връзка с
чл.15, ал.1 от НРПОТДОДЕГОТОП, който бил връчен на управителя на ЕТ „Л. С.Г.“
на 15.06.2015г., която се запознала със съдържанието на акта, подписала го и
посочила, че има възражения. Такива
постъпили срещу акта по смисъла на чл.44, ал. 1 от ЗАНН, но били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган
/АНО/.
Въз основа на така съставения акт,
било издадено обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетел бе разпитана З.П.М., от която се установява, че е търсила лицето на
адреса му, но не помни колко пъти, като сочи, че жалбоподателят не е бил търсен
на обекта, който е бил стопанисван от Едноличния търговец.
В качеството на свидетел бе
разпитана и Р.В.Ч., която е била свидетел по съставянето на акта. От нейните
показания се установява, че по време на проверката на процесната
дата в проверявания обект действително е имало разположени маси за открито
сервиране на общински терен, като не е било представено разрешително за
ползване на терена, което не е било представено и впоследствие на датата
определена в констативния протокол.
Съдът кредитира показанията на така
разпитаните свидетели като логични и последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Действително се установява, че за така разположените маси за открито
сервиране в обект „Л. - Б. и Д.“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. П. С.М. № **, стопанисван от ЕТ „Л. С.Г.“, не е имало издадено
разрешение за ползване на общинския имот, съгласно специалната Наредба. Според
нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ масите за открито сервиране съставляват преместваеми обекти за търговска дейност и за тях съобразно
с ал.2 на чл.56 от ЗУТ следва да е издадено разрешение за поставяне в поземлени
имоти по ред, определен от Наредба на съответния Общински съвет. Така разпоредбата
на чл.15, ал.1 от НРПОТДОДЕГОТОП към
датата на проверката предвижда, че за извършване на търговска дейност в преместваемия обект се изисква разрешение за ползване на
общински имот по образец, издадено от Кмета на Община Пловдив или кмета на съответния
район, което разрешение се издава за определена площ, посочена в одобрена от
гл.архитект схема. В случая не се спори от страна на жалбоподателя, а и от
свидетелските показания се установява, че за констатираните на мястото на
проверката маси за открито сервиране не е имало издадено разрешение за ползване
на общински имот, като такова не е представено и в хода на съдебното
производство, с което е била нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1 от НРПОТДОДЕГОТОП.
Съдът обаче след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези
действия, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до опорочаване на административнонаказателното
производство, и са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Преди всичко, съдът констатира
неправилно прилагане на чл.50 от НРПОТДОДЕГОТОП като санкционна норма. Последната
разпоредба е субсидирана и предвижда отговорност за нарушения по Наредбата, за
които не е предвидена друга санкция. Същевременно, разпоредбата на чл.47, ал.1,
т.1 от НРПОТДОДЕГОТОП, към датата на проверката, предвижда отговорност за
поставяне на преместваем обект в нарушение на същата
Наредба. В случая е очевидно, че твърдяното от административнонаказващия
орган нарушение, а именно поставяне от страна на търговеца, на терен общинска
собственост, на 13 броя маси за открито сервиране с 56 броя седящи места на
площ от **.49 кв.м. и 8 броя маси за открито сервиране с по 2 броя пейки към
всяка от тях на площ 68.84 кв.м., без същия да има разрешение за поставяне,
съставлява именно поставяне на преместваем обект в
нарушение на Наредбата. Тук следва да се има предвид и определението на „преместваем обект“, отразено в разпоредбата на чл.1, ал.2
от Наредбата, в която изрично е посочено, че преместваеми
обекти по смисъла на същата са и масите и други подобни обекти, които не са
трайно прикрепени към земята.
Ето защо е налице нарушение на
чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, доколкото неправилно приложената санкционна норма
води до неминуем извод за незаконосъобразно определяне на наказанието.
Само за пълнота според настоящият
състав не са били спазени и императивните изисквания на нормата на чл.42, т.3
от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да
се посочи датата на извършване на нарушението. И в двата акта на
администрацията липсва въобще дата на извършване на нарушението. Посочена е
единствено датата на извършената проверка от служител на Пловдивски общински
инспекторат – 11.06.2015г., но не и датата, на която жалбоподателят ЕТ „Л. С.Г.“
е поставил масите за открито сервиране. Това не е станало на 11.06.2015г. и в
тежест на актосъставителя и на наказващия орган е
било да установят датата на извършване на нарушението и да посочат същата в
издадените от тях административни актове. В нарушение на посочените по – горе
разпоредби на ЗАНН същите не са я отразили в съставения АУАН и в издаденото НП.
Спазването на изискването за посочване на датата на извършване на нарушението в
конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, кога жалбоподателят е
осъществил състава на възведеното спрямо него административно нарушение. Не
посочване на датата на извършване на нарушението води до незаконосъобразност на
съставения акт и на издаденото въз основа на него НП поради неспазване на
изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, от една страна, с оглед
преценката дали са спазени преклузивните срокове,
предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно
наказателната отговорност. От друга страна, допуснатото нарушение на
процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и
поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява
нарушение, без да се указва кога същото е сторено.
Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване
правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Предвид това и гореизложените
мотиви, Съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо и поради горните мотиви и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление КТ № 147 от 31.07.2015г., издадено от Заместник-кмет
ОИЗЕУО в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 14ОА3275/13.12.2014г. на кмета
на Община Пловдив, с което на ЕТ „Л. С.Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „П.С.“ № ***, представлявано от С.И.Г. – А., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение
на чл.50 във връзка с чл.15, ал.1 от Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи
дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община
Пловдив, съкр. /НРПОТДОДЕГОТОП/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
- Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.