№ 96
гр. Варна, 28.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600423 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
АРНАУДОВА
Жалб.-подсъдим С. А. П., редовно призован, явява се лично, като се
води от органите на ОД „Охрана“ Варна, представлява се от адв. М. З. Т. от
АК – Добрич, редовно упълномощена от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
В. В. Д., редовно призован, явява се лично.
С. Ю. С., редовно призован, явява се лично.
Н. Н. Т., редовно призована, явява се лично.
Е. Ж. Б., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
Запознати сме с получения отговор от МБАЛ Добрич.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото. Запознати сме с получения отговор,
да се приеме.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
доколкото в днешното с.з. се явяват вещите лица, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
С оглед на така възприетото становище за необходимост от
провеждане на въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция,
съставът на съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал постъпилото
от МБАЛ-Добрич писмо с изх.№ 0871/16.02.2024 г.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и допълнителен разпит
на вещите лица:
В. В. Д. – 65 год., женен, неосъждан, български гражданин, висше
образование, без родство със страните .
С. Ю. С. – 64 год., женен, неосъждан, български гражданин, висше
образование, без родство със страните.
Н. Н. Т. – 64 год., омъжена, неосъждана, български гражданин, висше
образование, без родство със страните.
Е. Ж. Б. – 54 год., омъжена, неосъждана, български гражданин, висше
образование, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и знание.
В.Л.Д.: Поддържам представените заключения.
В.Л.С.: Поддържам представеното заключение.
В.Л.Т.: Поддържам представеното заключение.
В.Л.Б.: Поддържам представеното заключение.
На въпроси на адв.Т.: Първият ми въпрос е към доктор Д. и той е
следния. Ударът отзад последен ли е бил?
В.Л.Д.: Аз посочих в отговор на един от въпросите, че нямам
възможност да определя последователността на ударите. Не знам дали е
последен, или е първи.
Адв.Т.: Причинената плетка по челото на пострадалия би ли могла да се
получи с предадената инерция от удара отзад при падането?
В.Л.Д.: Под плетка да разбираме кръвонасядането по челото, което
напомня отпечатък от релеф на килим, мокет. Там механизмите са с или
върху твърд предмет. По принцип единия вариант това, което вие задавате
2
като възможност да е ударен и да е паднал на челото си, а другия вариант е
вече, лежейки по очи човек може да бъде блъсната главата му. И двата
варианта са възможни от техническа гледна точка.
Адв.Т.: Според Вас колко увреждания има от падане с придадено
ускорение?
В.Л.Д.: Няма как да се каже с придадено ускорение, защото имаме
доста различен смисъл в това дали травмата е с ускорение или не. В случая
падане от собствен ръст, той няма още достатъчна кинетична енергия, че да
можем да го отграничим от падане и без ускорение, просто залитане. Няма да
има морфологичен израз, т.е. кръвонасядане.
Адв.Т.: Дължи ли се отока на мозъка на пострадалия на установеното
по делото количество алкохол в кръвта му?
В.Л.Д.: За мен това количество алкохол в никакъв случай не отговаря на
реални стойности въобще. 7 на 1000, това можеше със същия успех да е и с
17 на 1000, със същата достоверност. А отокът на мозъка е резултат от
черепно-мозъчната травма, която той има. Той като има алкохол, по принцип
провокира, по-лесно се развива отока, но не се дължи на тази концентрация,
която е констатирана.
Адв.Т.: Отокът на мозъка в причинно следствена връзка ли е с
настъпилата остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност?
Съдът отклонява въпроса, тъй като вече е бил коментиран многократно.
Адв.Т.: Поддържате ли заключението, че не може да се определят
медико-биологичният квалифициращ признак на телесните увреждания?
В.Л.Д.: Нашата доктрина на съдебните лекари е такава, че ние
приемаме дадена травма като телесна повреда, когато тя се изяви като такава.
Т.е. проявила се обективно като такава. Трябва да има проява. А в случая
проявата е смърт. Така, че нямаме във времево каквото и да е разделяне на
травма от смърт. Ако този човек не беше починал, ако той беше приет в
болница и лекуван, това е друга работа. Но това само по себе си би значело,
че травмата е с по-малка степен на увреждане.
Адв.Т.: Бихте ли могли да отговорите на въпроса каква е
толерантността към алкохола и поносимостта към алкохол у подсъдимия?
Може ли да се даде отговор за поносимост към алкохол на едно определено
лице?
В.Л.Д.: Теоретично може, но ако трябва да го кажа в биохимичен план,
разграждането на алкохола е един процес, който има две основни системи –
едните са в черния дроб, и другите в мускулатурата. В черния дроб има една
ензимна система с включваща два ключови ензима алкохол дехидрогеназа и
алдехид дехидрогеназа. Според това всяка една от тези ензими има по три
форми, които се отличават с бързина на разграждане. И ако човек има бързо
3
разграждаща алкохол дехидрогеназа, и бързо разграждаща алдехид
дехидрогеназа, този човек бавно ще се напива и бързо ще изтрезнява. Но ако
обаче и двата ключови ензима са бавно разграждащи, то този човек бързо ще
се напива и бавно ще изтрезнява.
В крайна сметка за конкретен човек няма как да се установи как точно
разгражда. Има и трета форма, които имат бързо алкохол и бавно алдехид, но
те вече стават алкохолици.
Прокурорът – В заключението на експертизата за аутопсията, както и в
другите експертизи сте посочил на какво се дължи смъртта на Б. П. „
резултата от черепно мозъчната травма, кръвоизлива в под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка са довели до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност от централен произход“. Можете ли да кажете какво означава
това от централен произход?
В.Л.Д.: От мозъчен произход. Друг произход може да бъде директно,
болестно, прим. заболяване на белите дробове с една тежка пневмония, която
ще доведе до дихателна недостатъчност, дължаща се на пневмонията. От
сърцето също може да доведе до инфаркт.
Прокурорът: Ако приемем хипотетично, че пострадалият приживе е с
концентрация на алкохол такава, каквато Вие категорично изключихте, но да
приемем, че е наличен, той може ли да се движи на собствен ход, да извърви
разстояния напр. 5-6 метра в изправено положение и да пази равновесие?
В.Л.Д.: По принцип генерелизираните скали за концентрация на
алкохол и поведение ги определят до някъде 4.5 до 5. Няма такива все още,
които да описват поведение на човек над 5 на 1000. Затова казвам, че той би
трябвало при такава концентрация на алкохол да е в кома, и то дълбока, ако
не е умрял вече, и ако това изобщо прилича на истина.
На въпроси на съда - Има ли приети в теорията стойности, от които се
приемат, че над тази концентрация би трябвало да е в кома?
В.Л.Д.: По принцип в токсикологията генерално не се казва LD 100, т.е.
доза леталис 100 процента от хората, защото винаги ще се намери някой ,
който да не го има. Затова в науката се използва LD 50, т.е. доза леталис 50,
което за алкохола има разлики при различни автори, но е между 3.5 до 4
промила. Т.е. при такава концентрация половината от хората трябва да са
умрели. Някой може да издържи повече, и такива случаи има описани да
карат с 4.5 да е на ход, като голям казус има, но пък за 7 вече…./не се
доизказва/
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към доктор Д.
Съдът пристъпва към разпит на вещите лица по СПЕ
Адв.Т.: Искането ми за задача в предходно с.з. беше в.л. да посочат
какво е било психичното състояние на подсъдимия преди, по време и след
4
извършване на деянието, както и да опишат фазите на физиологичния афект,
тъй като в предходно с.з. пред първоинстанционния съд същите обявиха, че
не пишат фазите в експертизата, тъй като щели да се ползват от
освидетелстваните лица.
В.Л.С.: Това, което мога да кажа е, че преди, по време и след деянието
не се откриват данни за психично разстройство по смисъла на десетата
класификация на психичните заболявания. Що се касае до фазите на
физиологичния афект, те са подготвителна, фаза на взрив и фаза на
изчерпване. Това не е констатирано, имаме данни потвърдени чрез изследване
на кръв 2.34 промила, което отговаря и по клинични наблюдения на средна
степен на алкохолно опиване. При такава степен на алкохолно опиване не е
възможно да се появи физиологичен афект, нито патологичен.
Адв.Т.: А Вие изследвали ли сте толерантността и поносимостта на
подсъдимия към алкохола?
В.Л.С.: Има данни, че той всеки ден е употребявал по 700 мл.
концентриран алкохол по негови показания, а по време на интервюто каза, че
между 300 и 700 мл. водка е изпил преди деянието.
Адв.Т.: Но тук сте записали 200-300 грама в интервюто?
В.Л.Н.: Аз мисля, че това няма толкова голямо значение за
заключението на експертизата. Но така или иначе самия факт, че той
употребявал концентриран алкохол ежедневно в такива количества, просто
показва, че толерансът му е по-висок. Тези посочени стойности не са от
съществено значение дали са 150-200 или 250 грама или 300. Това единствено
може да ни даде основание, както и сме приели за по-висок толеранс.
В.Л.С.: Понеже винаги има някакви разминавания в съобщените данни
за употребено количество, както и винаги се подлагат на една или друга
критика измерванията, пък били те чрез издишания въздух или в кръвта на
концентрацията на алкохола, ние основно наблюдаваме поведението на
съответния освидетелстван, което той описва и което свидетелите описват.
Негово описание и посоченото от свидетелите, това е нашия критерий при
преценка.
Адв.Т.: На стр.7 от заключението относно интервюто, точно тук е
записано „не съм гледал, да съм изпил 200-300 мл. водка. Моят въпрос е
действително ли подсъдимият е споделил, че на въпросната дата е изпил 200-
300 мл. водка?
Съдът отклонява въпроса, тъй като съдът няма съмнение в
компетентността и обективността на вещите лица.
Адв.Т.: Какво според Вас представлява негативна афектна настройка?
В.Л.С.: Това означава раздразнителност, враждебно отношение,
повишена склонност към конфликти, понякога и към агресия. Дълбоко
вътрешно негативно възприемане на всякакъв вид послания от страна на
5
околните.
Това не е точно характерова особеност, но много често посочено е и в
експертизата при алкохолно опиване, средна степен тази нагласа се засилва,
на негативната раздразнителност и особено при хора, които са в недобро
обществено, лично, материално и т.н. положение. Когато са негативно
настроени към себе си и към света.
Адв.Т.: Рязко ескалиралата негативна афектна настройка не покрива ли
втора фаза на физиологичния афект?
Съдът отклонява въпроса, тъй като е отговорено на това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ, намира, че следва да определи на вещите лица възнаграждение
за явяването и изслушването им в съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица за явяване и изслушване в
съдебно заседание, както следва:
За в.л. В. В. Д. възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет
лева/. /изд.1 бр.РКО/
За в.л. С. Ю. С. възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет
лева/. /изд.1 бр.РКО/
За в.л. Н. Н. Т. възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет
лева/. /изд.1 бр.РКО/
За в.л. Е. Ж. Б. възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет
лева/, както и пътни разходи в размер на 33.52 /тридесет и три лева и
петдесет и две стотинки/ или в общ размер на 183.52 /сто осемдесет и три
лева и петдесет и две стотинки/. /изд.1 бр.РКО/
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания, да се даде ход на делото по
същество.
АДВ.Т.: Да се приключи делото.
СЪДЪТ намира, че обстоятелствата по делото са изяснени всестранно и
пълно, и не се налага събиране на нови доказателства, поради което следва да
бъде обявено въззивното съдебно следствие за приключено, и на основание
чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК да се даде ход на делото по същество, поради
което и пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че
6
депозираната жалба срещу присъдата на ОС-Добрич е неоснователна, поради
което моля да я оставите без уважение и да потвърдите акта на
първоинстанционния съд. Както в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, така и от проведеното от Вас съдебно следствие не
са се установили нови данни, които да променят първоначалния извод на съда
за виновност на подс.С. П.. Правилно същият е признат за виновен за деяние
по чл.115 и му е наложено считам адекватно наказание на извършеното от
него.
По принцип в депозираната жалба пред Вас са релевирани всички
основания за въззивна проверка, като беше посочено и съществено
нарушение на процесуалните правила. Аз считам, че такова не се съзира и
моля да приемете, че присъдата е правилна и законосъобразна. Съдът е дал
отговор на всички поставени от защитата въпроси в своите мотиви. Най-
важно по делото е това, че ние търсим причинна връзка между нанесените от
подсъдимия увреждания и смъртния резултат. Всякакви други интерпретации
считам, че лежат в сферата на хипотези, за каквито по делото не са събрани
никакви данни, да не говоря пък за доказателства. В.л. и конкретно
неколкократните изготвени и приети по делото СМЕ а и днес пред вас в.л. е
посочило, че никакви предходни заболявания, нито алкохолно опиване биха
могли да имат такова отношение към смъртта. Тя е безспорно резултат от три
комплексни фактора - черепно мозъчна травма, мозъчен кръвоизлив, и
контузия на мозъка, които са причинени от не по-малко от 6 удара от
подсъдимия. Това е единствения основополагащ въпрос по делото, и считам,
че той е намерил отговор в акта на ОС-Добрич.
Уточнението от в.л. - съдебен медик доктор Д. днес отново повтаряйки,
че тази смърт и травмите, от които тя е резултат са от централен произход,
т.е. няма болестни промени, които са довели до тази причина за смъртта.
Единствено и само тя е резултат от силните удари, не по-малко от 6 удара от
подсъдимия.
Окръжният съд е дал отговор и на поставените от защитата въпроси
дали не се касае за деяния по чл.118 и чл.119 от НК, като правилно е изложил
подробни аргументи и ги е изключил. Реална опасност за здравето на
подсъдимия не е имало. Дори и да приемем, че тази разкъсна рана е
причинена с някаква лека към средна сила, тя не може да бъде
противопоставена на всичките травматични увреждания, отново повтарям
най-малко 6 удара, и не може да бъде обоснована неизбежна отбрана, тъй като
в случая имаме две групи спречквания с нанасяне на удари. И ако в първата
фаза пострадалият е паднал на килима, където има достатъчно категорични
доказателства, вкл. и кървави следи, то налице е и втори епизод на удари в
коридора, където вече въобще не можем да говорим за нападение от страна на
пострадалия, което да е провокирало неизбежна отбрана и съответно
превишаване. В този смисъл са обилни и доводите на Окръжен съд Добрич.
Виждам защо защитата се опитва да насочи вниманието Ви към такава
7
концентрация която категорично се изключва от вещите лица да е била
реална концентрация при условията на живо лице. Както и вещото лице
посочи, в никой случай алкохолна концентрация над 4.5 промила не може да
доведе до такова състояние на организма различно от кома. Всички знаем, че
при комата тялото не може да извършва никакви движения било то и
съзнателни, а този пострадал с подобна концентрация над 4.5 промила не би
могъл да извършва установеното от съда придвижване от хола до коридора. И
това са обективни находки, защото тялото е намерено в коридора. Там е
извършен огледа и там е фиксиран. Фиксирани са и кървавите следи в хола.
Съответно това тяло никой жив организъм с концентрация подобна на
алкохол в кръвта не би могъл да пази равновесие, да координира своите
действия, камо ли да се държи на крака.
В този смисъл моля да отхвърлите тази версия на защитата, и да
потвърдите акта на първоинстанционния съд.
АДВ.Т.: Уважаеми Апелативни съдии, аз моля да отмените
първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
На първо място считам, че неправилно първоинстанционният съд е
установил фактическата обстановка по спора. В този смисъл присъдата е
постановена в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Аз поддържам изложеното в жалбата си оплакване относно
установеното наличие на алкохол в кръвта на пострадалия и в тази връзка, че
то също се намира в причинна връзка с настъпилата смърт. Подробно в
жалбата съм изложила оплакванията си за това.
По отношение на установената фактическа обстановка не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, вкл. и от дадените пояснения днес от
доктор Д., че подсъдимият е хванал главата на пострадалия, ударил я няколко
пъти силно в пода, доколкото е установен само един отпечатък от плетка, а
не множество такива. Отделно от това съдебния лекар заяви, че би могло
ударът, който е нанесен в тила също с този удар да е причинен и този
отпечатък от плетка. Отново, че пострадалия е тръгнал да излиза и бил
застигнат в коридора, както и прокурора подържа същото становище и е бил
ударен в тила, считам, че не се подкрепя от събраните по настоящото
производство доказателства. Още повече, че и в предходни с.з. доктор Д. е
заявил, че не може да отговори на въпроса къде точно е настъпила смъртта,
както и че не може да установи последователността на нараняванията,
получени както от пострадалия, така и от подсъдимия.
В тази връзка считам, че следва да бъдат кредитирани дадените
обяснения от подсъдимия в хода на ДП, в които той заявява, че първия удар
му е бил нанесен от пострадалия. Сл. налице са признаците по чл.119 от
НПК, деянието да бъде преквалифицирано по тази норма.
Безспорно е, че нападението е започнало от страна на подсъдимия. От
8
приетата по делото СМЕ, както и от обясненията на доктор Д. се установява,
че удара в главата на подсъдимия би могъл да бъде нанесен именно със
стъклена бутилка от водка, както е приел първоинстанционния съд. Безспорно
е, че подсъдимият е бил в седнало положение, когато е получил удара с
бутилката, а пострадалия е бил в изправено положение.
В обясненията си подсъдимият твърди, че е ударил пострадалия само
веднъж с юмрук и това в отговор вече на започнало противоправно поведение
от страна на пострадалия.
Безспорно са установени три удара, които са нанесени на подсъдимия,
като най-малко единият е със стъклена тежка бутилка, за която доктор Д. в
първо с.з. заяви, че същата е здрава, масивна бутилка.
От обясненията на подсъдимия и от СМЕ може да се направи
категоричен извод, че целта му е била само да отблъсне противоправното
нападение. Въз основа на това аз считам, че подсъдимият е бил поставен в
ситуация на неизбежна отбрана, като моля да се има предвид, че
противоправното поведение на пострадалия е било достатъчно сериозно, не
приключило и осъществено с нужния интензитет. Касае се за нанесен първи
удар с масивна бутилка и то по главата. Ударът е бил със средна сила, като
същият е причинил разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на
главата на подсъдимия. Т.е. нападението е било със средство, интензитет,
начин и нанасяне на уязвимо място, а именно в главата, който удар би могъл
да причини фатални увреждания на подсъдимия. Налице е била реална
опасност за живота и здравето на подсъдимия и точно поради това е
предприел действие по нанасяне на удар с едни юмрук, целейки да отблъсне
нападението на нападателя Б. П..
Отделно от това считам, че подсъдимият е бил в състояние на силно
раздразнение по смисъла на чл.118 от НПК, който е фактически въпрос.
Безспорно е, че е проявено насилие спрямо подсъдимия. Въпреки, че в
днешно с.з. и в предходните съдебните медици заявиха, че не е налице
физиологичен афект, аз считам, че това състояние не се покрива от
състоянието на силно раздразнение, визирано в нормата на чл.118 от НПК.
В днешно с.з. бе дадено устно разяснение от в.л., които отрекоха
наличието на физиологичен афект, заради употребения от него алкохол.
Привилегирования състав по чл.118 от НК не поставя такова изискване за
приложението му. В този смисъл са решения № 249/81 г. на Първо отделение,
решение № 306/74 г. на Второ отделение и решение № 265/81 г. на Второ
отделение. И ако продължим становището на прокуратурата, че инцидента се
е развил в две фази, то във втората би могло да се помисли дали вече
подсъдимия не е бил в състояние на силно раздразнение. В първо с.з. пред
първоинстанционния съд в.л. по СПЕ споделиха, че това състояние би могло
да се предизвика и от удара, който пострадалия е получил със стъклената
бутилка.
Не на последно място моля да вземете предвид и провокативното
9
отношение и поведение на пострадалия спрямо подсъдимия за което
безспорно се събраха доказателства. В тази връзка считам, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НПК, която е относима към нарушение на
материалното право. Поведението на потърпевшия е било предизвикателно в
значителна степен. От показанията на свид.Йорданова е видно какво е било
неговото поведение, а именно, че е бил с агресивно поведение, имал е лошо
пиянство, бил е провокативен и налитал на бой. В същата насока са и
показанията на свид.П., който е родственик както на подсъдимия, така и на
пострадалия, който определя Б. като алкохолик от класа и скандалджия. Така
вероятно е станало и на процесната дата, видно от постановените наранявания
на подсъдимия, който факт не следва да бъде пренебрегван.
Този факт следва да бъде отчетен при индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия, поради това аз Ви моля да се отмени
първоинстанционната присъда, да признаете подсъдимия за невиновен и да го
оправдаете поповдигнатото обвинение или алт. да преквалифицирате по по-
леко наказуем състав и да намалите размера на наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ За характеровите особености на първо място
на подсъдимия може да се съди и от свидетелските показания на неговата
майка, дадени на 13.10.21 г. в допълнение към казаното от защитата. От друга
страна, изслушвайки пледоарията на защитата, останах с впечатление, че тя
приема, че от страна на подсъдимия към пострадалия е имало един единствен
удар, а останалото се дължало на вероятно падане на пострадалия на земята.
От тук обаче не можем да направим обоснован извод от къде тогава са
причинени и от какъв резултат са останалите многобройни наранявания и
травми по главата на пострадалия Б. П.. Те не могат да се получат от един
единствен удар. Това е в разрес със заключението на СМЕ, които са
категорични, че травмите и причината за смъртта са резултат от не по-малко
от 6 силни удара по пострадалия. Т.е. изложеното от защитата по никакъв
начин не кореспондира с механизма на нанесените вреди, и това е една
защитна версия, която няма своята опора с доказателствата по делото.
ПОДС.П.: Бих искал да кажа, че се срамувам от това нещо, което се
случи между нас двамата. Друго не знам какво да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.П.: Искам справедливост за каквото съм сътворил, но за
убийство не може и да става дума.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
10
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11