№ 13883
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110154380 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. С., ул. „Д.“ №36, срещу А. с. – С., с която е предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 4 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.09.2021
г. до 20.09.2021 г., изразяващи се в болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил
ищецът да стои в съдебното заседание с белезници на краката, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /20.09.2021 г./ до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на 10.09.2021 г. претърпял неимуществени вреди при разглеждане
на в.н.о.х.д № 106/2021г. по описа на АСНС. Поддържа, че в съдебно заседание съдията
разпоредил да стои с белезници на краката. Търпял болка и неприятно усещане от металните
белезници. Същите затруднявали значително неговото движение. Счита, че в резултат от
това действие били нарушени ХОПЕС, ЕКЗПЧ, ДЕС и ДФЕС. Излага твърдения, че в
резултат от това действие бил подложен на унижение, стрес и жесток психически тормоз,
изпитал страх, безпомощност и отчаяние. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
които 2000,00 лева физически и 2000,00 лв. психически страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, за периода от 10.09.2021 г. до 20.09.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия оспорва
исковете по основание и размер. Заявява, че не са ангажирани доказателства твърдените
1
вреди да са пряка последица от конкретна дейност на АСНС, както и за наличието на
причинна връзка между твърдените вреди вследствие на проведеното съдебно заседание.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че съдът не се е разпоредил да бъдат премахнати
белезниците от краката на ищеца. Поддържа, че поставянето на белезници било в
съответствие с чл. 18, ал. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на
конвойната дейност на служителите на ГД „Охрана“ при МП и установената съдебна
практика на СЕС.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор Въжаров е изразила становище за
неоснователност на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди в резултат от
допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. По
предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: 1. нарушение на норма от правото на
Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти; 2. нарушението да е
достатъчно съществено; 3. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 4.
причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени
вреди.
В случая от писмените доказателства по делото се установява, че на 10.09.2022 г. е
проведено открито съдебно заседание по в.н.о.х.д № 106/2021г. по описа на АСНС, в което
ответникът по настоящото дело е имал качеството на подсъдим за тежко престъпление от
общ характер. В хода на същото ответникът е въведен в съдебната зала с крачни белезници и
е оставен с такива до момента, в който не е поискал премахването им. Видно от
представения протокол от заседанието, след като е поискал премахването на крачните
белезници съдът е разпоредил същите да се свалят и член на конвоиращия екип е изпълнил
разпореждането.
Съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на
конвойна дейност, при конвоиране на определена категория лица се поставят белезници на
краката. Сред тези лица са особено опасни за бягство, но и осъдените на над 10 години
лишаване от свобода, обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, участници
в организирани престъпни групи и др. Съдът намира, че наличието на белезници на краката
на подсъдимия за тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода
над 10 г. не нарушава достойнството му, и не цели неговото унижение или изтезание, а
представлява ограничителна мярка срещу бягство и опити за нерегламентирани контакти с
трети лица. Поставянето на белезниците е в съответствие с цитираната разпоредба, която
съдът не намира за противоречаща, както на европейското законодателство, така и в
2
частност на разпоредбата на чл. 4 от ХОПЕС, идентична по съдържание с чл. 3 от
ЕКЗПЧОС, която предвижда забрана за изтезания, нечовешко и унизително отношение.
Жестоко или нечовешко отношение се смята унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия
против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Поставянето
на белезници на краката по време на съдебно заседание не биха могли да доведат до
подобни неудобства и притеснения за подсъдимия, а бездействието на съдебния състав по
отношение на премахването им не може да се приеме за незаконосъобразно, още повече, че
белезниците са премахнати от краката на подсъдимия, веднага след отправеното искане в
тази насока.
Не се установява и твърдяното от ищеца тенденциозно и предубедено отношение на
членовете на съдебния състав, изразяващо се в умишлен и целенасочен тормоз, унижения
или изтезания.
На следващо място съдът не приема, че се установиха и настъпилите вреди, които да са
последица от това бездействие, без оглед на характера му. Показанията на свидетеля за
факта на несъобразяване на съдебния състав с искането на ищеца за сваляне на белезниците
противоречат на събраните в хода на делото доказателства и по – конкретно на
представения протокол от проведеното съдебно заседание, който по аргумент от чл. 179, ал.
1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В същия е отразено,
че искането на ищеца за премахване на белезниците е уважено. С оглед гореизложеното не
може да се приеме, че с гласните доказателства е установено противоправно поведение на
съдебния състав. Със същите не се установява и безспорно наличието на конкретни вреди
претърпени от ищеца.
Предвид изложеното, в това число и по критериите на Европейския съд по правата на
човека, следва да се приеме по делото, че не се доказаха елементите незаконосъобразно
фактическо бездействие на съда в проведеното съдебно заседание на 10.09.2021 г. в АСНС
по дело № 106/2021 г., нито причинени болки и страдания и съответно претърпени
неимуществени вреди поради нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отнасяне,
поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул.
„Д.“ № 36, срещу А. с. – С. осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3, ал.2 ДЕС вр. чл. 2в,
ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в периода от 10.09.2021 г. до 20.09.2021 г., изразяващи се в болки и
страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои в съдебното заседание с
3
белезници на краката, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното плащане
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4