РЕШЕНИЕ
гр. С., 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 337 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.02.2019 г. по
гр.д. № 1458/2017 г. Ихтиманският районен съд е признал за незаконно и е
отменил уволнението на С.А.Д., извършено
със Заповед № 459/05.10.2017 г. на директора на регионално поделение „ж.
с.С.” към ДП „НКЖИ”; възстановил е С.А.Д. на заеманата преди уволнението работа
на длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения/оператор ЛПМ”;
осъдил е ДП „Н. к. ж.и.”, ж. с.С., да заплати на С.А.Д. сумата 3360 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в
резултат на уволнението, за периода от 16.10.2017 г. до 16.04.2018 г.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство като
неправилно и необосновано с искане същото да бъде отменено. В жалбата е
изложено възражение срещу извода на първоинстанционния
съд, че ищецът се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ. Сочи се в
тази връзка, че ищецът не попада в категорията работници, по отношение на което
е налице закрилата от уволнение, визирана в някоя от хипотезите на чл.333 от ГПК.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител адв. П., оспорва същата
и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът С.А.Д. твърди, че е
работел при ответника ДП НК „ж. и.” – ж. с.С., на длъжността „Работник,
поддържане на железен път и съоръжения/Оператор ЛПМ” с място на работа в района
на жп гара К., и че на 15.10.2017 г. му била връчена заповед № 459/05.10.2017
г. на директора на ДП „НКЖИ”, Ж.П. с.С., за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т. 6, вр. чл 188, ал. 3 от КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”. Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не
е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Твърди, че на
14.09.2017 г. бил на преглед при личния си лекар, който го насочил за домашно
лечение на 14.09 и 15.09.2017 г. като
издаденото му за това удостоверение от личния лекар той представил на
работодателя. Твърди, че на 15.09.2017 г. се явил на работа, но състоянието му
не позволявало да извършва работата. Твърди, че на 18.09.2017 г. и след това
продължил ежедневно да се явява на работа и бил на разположение на
работодателя, но ни бил допускан да изпълнява задълженията си по трудовия
договор от работодателя с мотив, че с оглед здравословното му състояние няма да
може да работи. Ищецът твърди, че е с 36% трайно намалена работоспособност и
предложил на работодателя да бъде устроен на друга работа, но последният му
отказал и бил уволнен. Излага довод, че уволнението му е извършено в нарушение
на чл. 333 от КТ – без предварително разрешение на инспекцията по труда, както
и довод за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ – поискани му били
обяснения за неопределен период, а в уволнителната заповед били посочени
конкретни периоди, също и не били взети предвид и представените от него
документи. Твърди се, че след прекратяване на трудовото му правоотношение
ищецът останал без работа. Въз основа на тези твърдения до съда е отправено
искане за признаване на уволнението, извършено със заповед № 459/05.10.2017 г.
на директора на ДП „НКЖИ” – Ж.П. с.С., за незаконно и за неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в следствие
на незаконното уволнение за периода от 16.10.2017 г. до 16.04.2018 г. в размер
на 3360 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва
твърденията и доводите на ищеца в исковата молба като излага съображения за
законосъобразност на извършеното уволнение при спазване на всички изисквания на
КТ. Твърди, че ищецът не се е явил на работа на 14.09-15.09.2017 г., като
представеното с исковата молба удостоверение не представлява болничен лист,
като и от 18.09.2017 г. до момента на издаване на уволнителната заповед същият
не се е явявал на работа и не е представил оправдаващи отсъствието му
документи. Сочи, че не са били налице предпоставките на чл. 333 от ГПК за
закрила от уволнение – в представения от ищеца документ липсва предписание на
здравните органи за трудоустрояване, и посочената в представеното експертно
решение водеща диагноза не е сред изрично изброените в Наредба № 5 болести, при
което боледуващите от тях работници имат особена закрила.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява
от съдържащите се в приложеното трудово
досие на ищеца писмени доказателства /допълнителени
споразумения към трудов договор/, че ищецът е работел при ответника по
безсрочен трудов договор на длъжността „Работник, поддържане на железен път и
съоръжения/оператор ЛПМ/ при ЖПС Софи, ОУ В., МАМАГ К..
Не се спори по делото, което се
установява и от представената от ответното дружество таблица за отчитане на
работата на МАМГ К. за м. септември
С писмо изх. № 3731/28.09.2017 г.
на директора на ЖП с.С. ищецът е поканен в тридневен срок от получаването му да
представи писмени обяснения за неявяването му на работа за периода след
13.09.2017 г. В писмото е посочено, че в случай, че не се яви и не представи
оправдателен документ, ищеца ще бъде дисциплинарно уволнен съгласно чл. 188, т.
3, вр. чл. 190,ал.1, т. 2 от КТ.
В отговор на горепосоченото писмо
на 03.10.2017 г. ищецът е депозирал писмено обяснение, в което е посочил, че на
14.09.2017 г. получил криза и постъпил на преглед при личния си лекар, като
след извършения му преглед бил издаден медицински документ, който предал, а
през следващите дни се явявал на работа, но не бил допускан.
Представено е удостоверение на
„АИППМП д-р Йоли Костадинова” ЕООД ж 14.09.2017 г.,
според което на същата дата ищецът е бил прегледан и му е поставена диагноза
„сърдечна аритмия, неуточена”, като е посочено, че
същият остава на домашно лечение в периода от 14.09.2017 г. до 15.09.2017 г.
Видно от
представеното експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ С.№ 2013 от
23.12.2016 г., на ищеца е призната 36% трайно намалена работоспособност за срок
от 3 години /до 01.12.2019 г./ поради общо заболяване, с водеща диагноза
„хипертонична болест на сърцето”. В експертното решение е посочено, че лицето
може да работи като работник ПЖПС/оператор ЛПМ, при спазване на
противопоказните условия на труд: ТФР, нервно – психическо напрежение, нощен
труд, неблагоприятно положение на тялото.
Със заповед № 459/05.10.2017 г.
на директора на поделение ж. с.С. при ДП „НКЖИ” на ищеца С.А.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че същият не се е явявал на работа
на 14.09.2017 г.-15.09.2017 г. и от 18.09.2017 г. до настоящия момент, като не
е представил документ, обосноваващ отсъствието му – нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, и трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.
188, т. 3 от КТ.
Представена е епикриза
от 23.12.2017 г. на Болница Токуда, според която
ищецът е постъпил е бил на лечение в периода от 20.12.2017 г. до 23.12.2017 г.
за извършване на оперативна процедура -
транс уретална резекция на
простатата.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ
за периода от 16.10.2017 г. до 16.04.2018 г. възлиза на сумата 4836 лева.
Заповедта е връчена на ищеца на 15.10.2017 г.
Според показанията на св. Н. Д./съпруга
на ищеца/, съпругът й имал проблеми със сърцето. На 14 и 15 септември той не се
чувствал бил добре и отишъл на при
личния си лекар, но нямал право а повече болнични. На 15.09 ищецът се обадил на
директора и го помолил да му разреши неплатен отпуск да се лекува, за да запази
работното си място, но му било отказано.
Според показанията на св. Р. Е., на 14 септември ищецът го помолил да го
закара до базата, в която работел в ЖП - К., тъй като му било зле. Като излязъл
от базата ищецът казал на свидетеля, че поискал да му дадат един ден неплатен
отпуск, защото му било лошо, но му отказали. На следващия ден свидетелят отново
закарал ищеца до базата, като последният ме казал, че не го допускат до работа
и не го пускат в неплатен отпуск.
Съгласно показанията на св. К. С./ръководител
група производство МАМГ-К./, след завръщането му от отпуск на 26.09 свидетелят
научил от служителя, който го замествал, че на 18.09 ищецът се явил на работа и
представил медицинска бележка за 14-ти и 15-ти, като казал, че не му давали
повече болнични, защото е прехвърлил 180 дни в последните две години. Ищецът
казал, че не се чувства добре и искал по-лека работа и един от бригадирите му
казал, че няма такава работа, след което ищецът си тръгнал. Когато се явил а работа на 26.09, свидетелят
потърсил ищеца по телефона и го попитал защо не е на работа, като ищецът
отговорил, че е на легло и не може да дойде, както и че ще се яви на ТЕЛК,
надявайки се да се пенсионира по здравословни причини. Впоследствие свидетелят
разбрал, че ищецът е ходил при директора и е искал да му бъде разрешен неплатен
отпуск.
Софийският окръжен съд, при така
установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено едностранно от ответника – работодател със заповед №
459/05.10.2017 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, което е видно от цитираната в заповедта
разпоредба.
Дисциплинарните наказания се
налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се определени закона
изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното
наказание и отмяна на извършеното уволнение.
Настоящият състав намира, че дисциплинарното производство, в рамките на
което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”, е осъществено
в съответствие с установените законови изисквания.
Дисциплинарното наказание е
наложено от работодателя в рамките на преклузивния
срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, след осъществяване на процедурата по чл. 193, ал.
1 от КТ, с мотивирана писмена заповед, отговаряща на изискванията относно
нейното съдържание по чл. 195, ал. 1 от КТ. В заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание са посочени нарушителят, нарушението, времето на
извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Фактическото описание на нарушението в процесната уволнителна заповед, а именно – неявяване на
ищеца на работа на 14.09 и 15.09.2017 г., както и в периода от 18.09.2017 г. до
момента на издаване на заповедта, съответства предвиденото в чл. 190, ал.1, т.
2 от КТ дисциплинарното нарушение, за извършването на което на ищеца е наложено
наказанието „дисциплинарно уволнение”, а именно – неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни.
Спазено е предвиденото в чл. 193,
ал. 1 от КТ изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят
да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Работодателят е
поканил ищеца да даде обяснения за за неявяването му на работа в периода след 13.09.2017 г. с
представеното писмо изх. № 3731/28.09.2017 г. Описанието в посочената покана на
извършеното от ищеца нарушение, по повод
на което от него са поискани обяснения, а именно „неявяване на работа в периода
след 13.09.2017 г.”, макар и да не съдържа посочване на конкретни дати, в които
ищецът не се е явил на работа, е ясно и
недвусмислено относно времето на неявяването на работа, а именно от 14.09.2017
г. до момента на отправяне на поканата на 28.09.2017 г. Видно е, че се касае за
повтарящи се във времето еднородни нарушения, поради което посочването на
определен времеви период на извършването им е достатъчно, за да се приеме, че
вмененото на работника нарушение, предмет на поисканите от него обяснения, е описано
по начин, че същият да разбере за какво са му поискани обясненията. В този
смисъл неоснователно е направеното във въззивната
жалба възражение, че от жалбоподателя били изискани писмени обяснения за
неопределен период, а в последствие в заповедта за уволнение били посочени
конкретни дати. Посочените в уволнителната заповед конкретни дати /14 и
15.09.2017 г./ са част от общо посочения в поканата за даване на обяснения
период, а именно: след 13.09.2017 г. до отправянето на поканата по чл. 193, ал. 1 от КТ
на 28.09.2017 г. Тук следва да се отбележи, че посочването в уволнителната
заповед на краен момент на времето на неявяване на ищеца на работа /датата на
издаване на заповедта, в какъвто смисъл следва да се тълкува формулировката „до
настоящия момент”/, надхвърлящ периода, за който за поискани обяснения с
посочената по-горе покана, не опорочава заповедта за уволнение, след като в нея
е посочен съставомерен за нарушението по чл. 190, ал.
1, т. 2 от КТ признак, свързан с повторяемостта на процесното
нарушението, а именно неявяването на работа да трае най-малко два
последователни работни дни.
Безспорно е установено по делото,
че в течение на повече от два последователни работни дни, считано от 14.09.2017
г., до 28.09.2017 г., или 10 работни дни, ищецът не се е явявал на работа. Твърдението
на ищеца в исковата молба, че на 18.09.2017 г. и след това ежедневно се явявал
на работа, но не бил допускан да изпълнява трудовите се задължения, не се
доказа от събраните по делото доказателства. Не се твърди по делото, а и не се
установява в този период ищецът да е ползвал отпуск от предвидените в глава 8
от КТ. Установено е единствено от свидетелските показания, че ищецът е отправил
до работодателя молба за ползване на неплатен отпуск, която не е била уважена. Неплатеният
годишен отпуск е субективно право на работодателя /арг.
от чл. 160, ал. 1 от КТ/. Отказът на работодателя да разреши на работника
ползването на неплатен годишен отпуск не освобождава работника от задължението
му да се явява на работа и да изпълнява трудовите си задължения. Неявяването на работа при липсата
на писмено разрешение от работодателя
за ползуване на отпуск /било то платен или неплатен/ е дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ, за което работодателят
може да наложи
дисциплинарно уволнение. В случая фактът на неявяването на ищеца на работа
в горния период не се оспорва
от него, като защитната
му теза е за липса на
обективна възможност
да изпълнява трудовите си задължения поради влошено здравословно състояние. Действително, съгласно
разпоредбата на чл.
186 КТ нарушението на трудовата дисциплина
предполага виновно неизпълнение на трудовите задължения. Вината представлява психическото отношение на ищеца към извършеното
деяние - неявяването на работа в процесния период. В случая от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни, може да се направи извод за липса на вина у ищеца единствено за
неявяването му на работа в работните дни 14.09.2017 г. и 15.09.2017 г. Същият е
имал здравословни проблеми, налагащи домашно лечение в този период, което се
установява от представеното удостоверение от личния му лекар, подкрепено и от
гласните доказателства. От последните се установява, че на тези две дати ищецът
се е явил на работното си място, като е заявил, че не се чувства добре и е поискал
да ползва платен отпуск предвид невъзможността да се снабди с болничен лист,
като след като му е било отказано, същият си е тръгнал, т.е. не е изпълнявал
трудовите си задължения в рамките на работния ден. Относно неявяването му на
работа в периода след 18.09.2017 г. до датата на отправената му от работодателя
покана по чл. 193 от ГПК на 28.09.2017 г. - 8 работни дни, няма доказателства
това нарушение да не може да се вмени във вина на ищеца. Представената от ищеца
епикриза касае провеждане на болнично лечение на
ищеца в периода от 20.12.2017 г. до 23.12.2017 г. – близо два месеца след
извършване на нарушението, без да са налице никакви данни за проявени към процесния период симптоми на заболяването, за което ищецът
е бил подложен на медицинска интервенция, които да сочат за обективна
невъзможност да се явява на работа и да изпълнява трудовите си функции в този
период.
Не са налице доказателства, които
да обусловят извод за наличие на предпоставките на чл. 333, ал. 1 от КТ, при
които уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително
разрешение на инспекцията по труда. В случая не е налице нито една от
хипотезите на предварителна закрила при уволнение по посочената разпоредба. Към
момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът не е бил трудоустроен по
смисъла на чл. 314 от КТ. В представеното от него експертно решение на ТЕЛК №
2913 от 12.12.2016 г., с което му е определена 36% трайно намалена
работоспособност, не се съдържа предписание на здравния орган за
трудоустрояване, а процентът на признатата загубена работоспособност /под 50%/ изключва признаване на право на предварителна
закрила поради общо заболяване при липсата на предписание към работодателя за
трудоустрояване.
Не са установява и хипотезата на
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - ищецът да е
боледувал от болест, определена от наредба на министъра на здравеопазването, а
имено Наредба № 5, издадена от МНЗ и ЦС на БПС /ДВ, бр. 33/87 г./, а именно: исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза,
онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване и захарна
болест. От събраните по делото доказателства /експертно решение на ТЕЛК № 2913
от 12.12.2016 г./ се установява, че към датата на уволнението ищецът е имал
заболяване „хипертонична болест на сърцето”, което не попада в така
определените от горепосочената Наредба болести, при които работникът има
особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ.
С оглед на горното съдът намира, че ищецът е осъществил от обективна и
субективна страна соченото в заповедта за уволнение дисциплинарното нарушение, което с оглед
своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение е достатъчно, за да обоснове
наложеното от работодателя най-тежко наказание „дисциплинарно уволнение”. Поради това извършеното уволнение на ищеца на посоченото
в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение –
чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, е законосъобразно, а предявеният иск по чл. 344 ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му -
неоснователен.
Предвид са неоснователността на
главния иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна, неоснователни са и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3 от КТ.
Поради несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 от КТ
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски,
ответникът по жалбата следва да бъде осъден да му заплати направените разноски
за двете съдебни инстанции в общ размер 385,60 лв., от които 268,40 лева юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни
инстанции на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, и 117,20 лева платена държавна такса за въззивно
обжалване.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 27/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1458/2017 г. на Ихтимански
районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.А.Д. ***, ЕГН **********, срещу ДП „Н. к. ж.и.” ЕИК ***, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 459/05.10.2017 г. на
директора на регионално поделение „ж. с.С.” към ДП „НКЖИ”; за възстановяване на
С.А.Д. на заеманата преди уволнението
работа на длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения/оператор
ЛПМ”, и са осъждане на ДП „Н. к. ж.и.”, ж. с.С., да заплати на С.А.Д. сумата
3360 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа в резултат на уволнението, за периода от 16.10.2017 г. до 16.04.2018
г.
ОСЪЖДА С.А.Д. да заплати на ДП „Н.
к. ж.и.” сумата 385,60 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
него.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.