Определение по дело №1733/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 260733                              05.11.2020 г.                                                  град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори въззивен граждански състав

На:     пети ноември                                                                   две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                    Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева  

частно гражданско дело номер 1733 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.В.Г. от гр.***, подадена чрез адв. Галина Павлова, против определение № 3939 от 12.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 9815/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 766/27.02.2020 г. в частта му за разноските.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че макар и ответникът да е дал повод за завеждане на делото, същият имал право на разноски за прекратената част от производството. В тази връзка се сочи, че са налице предпоставките, съгласно които разноските в случая следва да се възложат на ответника, за което жалбоподателката излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да режи въпроса по жалбата, като приеме, че не е налице основание по чл.78, ал.4 ГПК и ищцата не дължи на ответника сумата от 25.63 лв. за разноски по делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не се взема становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 9815/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на Р.В.Г. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за приемане за установено, че не дължи на ответното дружество като погасени по давност следните суми: 1154.46 лв. – главница, 955.60 лв. – законна лихва от 27.09.2011 г. до подаване на исковата молба, 25 лв. – разноски, 440 лв. – адвокатски хонорар, за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № 982/2011 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова. В исковата молба са изложени обстоятелства, на които се основава претенцията.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подаден чрез пълномощник ю.к.Кантарска. Искът е оспорен като недопустим с твърдението, че изпълнителното производство е прекратено и ищцата не е легитимирана да оспорва сумите по изпълнението. Сочи се също, че ищецът няма правен интерес от самостоятелен отрицателен иск относно таксите и разноските по изпълнителното дело и искът за тях е недопустим. Исковата претенция е оспорена и като неоснователна, за което са изложени съображения. Поискано е присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение.

На проведеното съдебно заседание на 22.01.2020 г. не е бил даден ход на делото, поради нередовно призоваване на ответната страна. С протоколно определение, постановено в същото заседание, съдът е назначил адв. Павлова за процесуален представител на ищцата, на която е допусната правна помощ на основание чл.95 ГПК.

С молба от 23.01.2020 г., подадена от ищцата Г., чрез процесуалния й представител, е направено изявление по чл.232 ГПК за оттегляне на предявения иск в частта за разноските по изпълнителното дело в размер на 440 лв. По молбата съдът се е произнесъл с определение № 778/24.01.2020 г., с което  на основание чл.232 ГПК е прекратил производството по делото в частта относно предявения установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост като погасена по давност сумата от 440 лв. адвокатски хонорар по изпълнително дело № 982/2011 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова.

Първоинстанционното производство е продължило по отношение на отрицателните искове за недължимост на останалите суми, като в съдебно заседание на 17.02.2020 г. съдът е докладвал делото, както и определението от 21.01.2020 г. за частично прекратяване на производството. С постановеното по делото решение № 766/27.02.2020 г. на БРС е прието за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите от  1154.63 лв. – главница, 955.60 лв. – законна лихва от 27.09.2011 г. до подаване на исковата молба, и 25 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 8132/2011 г. на БРС и които вземания са предмет на изпълнително дело № 982/2011 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова. Със същото решение съдът е осъдил Р.Г. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 25.63 лв., представляваща разноски по делото, съобразно прекратената част на производството.

По повод постъпила в БОС „въззивна жалба“ вх.№ 10833/04.03.2020 г. от Р.Г. против първоинстанционното решение в частта му за разноски, с определение № 1407/02.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1145/2020 г. по описа на БОС въззивният съд е прекратил образуваното пред него производство и е върнал делото на БРС за произнасяне по постъпилото от Г. искане от 04.03.2020 г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното от БРС решение в частта му за разноските.

С обжалваното определение № 3939/12.06.2020 г. районният съд е приел, че молбата на ищцата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Прието е, че макар и ответникът да е дал повод за завеждане на делото, същият има право на на разноски само за прекратената част от производството, съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Констатирано е, че според практиката на ВКС (Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д.№ 831/2017 г. на ВКС, II т.о.), когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, като в този случай е допустимо при прекратяване на делото съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството. В тази връзка е прието, че в случая по делото няма доказателства, че претенцията на ищцата за сумата от 440 лв. е удовлетворена от ответника след предявяване на иска, което да е основание за оттеглянето му, като мотивите на адв. Павлова да иска прекратяване на делото в тази му част са: „след като се запознах с материалите по делото и с писмения отговор на ответника…оттеглям така предявения иск“, т.е. претенцията е оттеглена веднага, след депозиране на отговора на исковата молба, в който ответникът не твърди, че искът за сумата от 440 лв. е недопустим. По тези съображения, БРС е отхвърлил молбата на Р.Г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на БРСи препраща към тях на основание чл.278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК. В допълнение съм съображенията на районния съд следва да се добави следното:

Страните в процеса имат право да претендират разноските, които са направили в процеса, като отговорността те да бъдат понесени от съответната страна е обвързана от изхода на съдебния спор. Отговорността за разноски  е обективна (безвиновна) и се понася от загубилата страна, дори когато процесът е бил добросъвестно воден от нея. В този смисъл, съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, какъвто е и настоящият случай – производството пред БРС е частично прекратено на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне от ищеца на иска относно сумата от 440 лв., поради което ответникът „ЕОС Матрикс“ има право да претендира разноски за прекратената част на производството, както правилно е приел и районния съд.

Следва да се има предвид, че делото пред БРС не е било частично прекратено в самото му начало, за да се приеме, че ищецът не носи отговорност за разноски. Такава отговорност за ищцата не би възникнала само ако производството се прекрати преди на ответника да бъде връчен препис от исковата молба за отговор. В случая, на ответното дружество е връчен препис от исковата молба и същото е подало писмен отговор преди прекратяването, като молбата на ищцата за оттегляне на иска за сумата от 400 лв. е подадена след отговора и в резултат на направените от ответника оспорвания относно допустимостта на този иск. При това положение, на общо основание по силата на чл.78, ал.4 ГПК ищцата дължи разноски на ответника, съобразно прекратената част на делото.

Следва да се отбележи също, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото само в хипотезите на оттегляне на иска, отказ от иска и поради недопустимост на иска. В случая, предявеният установителен иск за недължимост на разноските по изпълнителното дело е процесуално недопустим и на това основание производството по него подлежи на прекратяване, поради което ответникът има право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. В този смисъл са били и възраженията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмения му отговор, което всъщност е мотивирало ищцата да оттегли претенцията си в тази част, видно от изявленията в молбата й за оттегляне на иска. Ето защо, наведените в частната жалба доводи относно това дали ответникът е дал или не е дал повод за завеждане на делото са ирелевантни, тъй като не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК – липсва признание на иска, нещо повече, дружеството е оспорило претенциите на ищцата и поради това съдът се произнесъл с решение по спора. Ето защо, в ищцата неправилно се позовава на чл.78, ал.2 ГПК и на цитираната в жалбата съдебна практика, като изложените в тази връзка доводи от жалбоподателката са изцяло неоснователни.

С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3939/12.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 9815/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата на Р.В.Г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 766 от 27.02.2020 г. в частта му за разноските.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.