РЕШЕНИЕ
№ 175
09.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Диана Динкова …….........……………………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………………………......................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 196 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Глобалпак БГ“ООД, гр.Хасково,
срещу Ревизионен акт № Р-16002618003871-091-001/12.11.2018г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от–Г. П. Й.-Началник
на сектор–възложил ревизията и Ц.С. Д.-Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Пазарджик-ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №19/14.01.2019г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ на НАП, гр.
Пловдив, в частта му, с която на „Глобалпак
БГ” ООД е начислен ДДС в размер на 15 701.73 лева, върху
данъчна основа от 78 508.63 лева и са начислени лихви в размер на
427.00лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г. на база
коригирането на декларираният
от дружеството данъчен резултат за периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. от „ДДС за
възстановяване”-5520.10 лева на „ДДС за внасяне”-10181.63 лева.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния
акт.
Твърди се, че същият е незаконосъобразен и необоснован,
както и постановен при непълнота на събраните доказателства.
В хода на
извършената ревизия, дружеството представило документи доказващи
вътреобщностната доставка–фактура № **********/08.05.2018г. на стойност 78 508.63 лева(40143.20
евро), международна товарителница (ЧМР) с подпис и
печат на изпращач от която било видно че превозът на стоките от България до Ч.
е осъществен от „БГ Т.” ЕООД , с МПС рег. № Х 99****/Х83****, за което била
издадена и фактура №
**********/31.05.2018г., която с оглед допуснатата по невнимание грешка била
анулирана с протокол №
00000001/13.07.2018г. и на нейно място била издадена фактура с № ********** от
13.07.2018г. Сcщо така по повод осъщественото от дружеството
обжалване на АПВ № Р-16002618003871-071-001/03.08.2018г. по адм. дело №
2835/2018г. пред АДмС-Пловдив, в отговор
на запитване превозвачът уведомил с писмо дружеството, че доставката е била предадена и приета от получателя в гр. Надлак, Румъния по негово
искане, което се установило и с показанията
на шофьора на транспортното средство и техническият сътрудник на превозвача.
За да можело да
се докаже по категоричен начин наличието
на ВОД, следвало да се държи сметка за
чл. 7, ал.1 от ЗДДС, дефиниращ понятието, а именно необходимо било да се установи, че стоката е
напуснала територията на страната и е
достигнала получателя и в друга държава членка, но следвало да се има предвид,
че законодателят не е посочил конкретна държава членка, съответстваща на
държавата на получателя. Само при доказване
на посочените предпоставки, възниквало право на
доставчика на основание чл. 53, ал.1 от ЗДДС, да обложи ВОД с нулева
ставка, като относно документите
удостоверяващи ВОД, нормата препращал
и към чл. 45 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Тежестта на доказване била върху ревизираното
дружество предвид общите правила на доказване. От особена важност било
установяване транспортирането на
стоките, т.е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се
възползва от нулевата облагаема
доставка, в който смисъл била и практиката на Съда на Европейският съюз.
В случая, в
обжалваното решение последователно били изложени фактите за извършената
доставка, като органът по приходите бил обсъдил наличието на представени от
представляваното дружество документи, които съдържали необходимите реквизити.
Поради това според жалбоподателя
възприетото от органа по приходите, че стоката декларирана като ВОД не е била доставена и разтоварена в Ч., дори и това
да било така, не представлявало нарушение от което да следва, че в случа няма вътреобщностна
доставка, тъй като било видно, че
стоката е напуснала територията на
Република България и е пристигнала на територията на друга държава- членка.
Представените по преписката доказателства, преценени в тяхната съвкупност
водели на извода, че са налице
необходимите предпоставки на чл. 7,
ал.1 вр. с чл. 53, ал.1 от ЗДДС. Сочи
се, че „Глобалпак БГ” ООД, в качеството
на добросъвестен доставчик е взел всички зависещи възможни разумни мерки за
обезпечаване на годни и достатъчни
доказателства, за това че стоката е
напуснала територията на Република България и е доставена в друга държава
членка. Ето защо, дори да се приемело, че стоката е разтоварена в Румъния, а не
в Ч., то това обстоятелство не можело да се вмени, като вина на
доставчика, имайки предвид причините довели до това посочени от
превозвача. В тази връзка, според оспорващия, следвало да се съобрази и т. 27 от Решение на СЕС по дело С -492/13г.
Като се имало
предвид, че за събиране на доказателства, задължението да се получи стоката се
носело от купувача, евентуалната нередовност, макар такава в случая да нямало,
не можело да доведе до лишаване на „Глобалпак БГ”ООД, от освобождаването, от
което имали право да се ползват. Цитира се чл. 138, пар.1 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2016г. и се твърди, че съгласно постоянната
практика на съда на ЕС, във всички
случаи, когато разпоредбите от дадена Директива били безусловни и достатъчно
точни по своето съдържание,
частноправните субекти имали право да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу
държавата независимо от качеството в което тя действала. Макар, че чл. 131 от цитираната
директива да оставяла на
държавите-членки определено право на
преценка, при приемане на условията за
освобождаване от ДДС, предвидени в чл. 138 от нея, с цел
да осигурят правилното и ясно прилагане на тези освобождавания, това
обстоятелство не засягало точния и
безусловен характер на предписаното в последния член задължение за освобождаване. Според
жалбоподателя, това означавало че чл. 138 пар. 1 от Директивата пораждал директен ефект, позволяващ на данъчно
задължените лица да се позовават на
него срещу държавата, пред националните юрискидкции във връзка с
освобождаването на начисляване на ДДС,
при вътреобщностна доставка. Твърди се,
че от събраните по преписката доказателства било видно,че в случая била налице достатавка на стоки изпратени или превозени до местоназначение извън територията на Република България, но на територията на
Общността за сметка на продавача, за
друго данъчно задължено лице(EMPISAN OBHODNI
S.R.O.), действащо
в това си качество в държава членка разлчина от държавата в която започнало изпраането или превоза на
стоката. Отделно от това EMPISAN OBHODNI S.R.O.
информирало, че е получило
стоката по фактура №
*********/08.05.2018г., като в тази връзка представило и фактура № 180326 от 11.05.2018г. , издадена от него,
съгласно която същата стока е продадена
на негов турски контрагент, като е
посочил, че тя се транспортира със същия
превоз–товарен камион и ремарке. Касаело се за нормална търговска операция и ако контрагента на
жалбоподателя бил сключил сделка, докато
стоката била на път, не съществувала забрана той да договаря продажбата й. При така установената фактическа
обстановка, според оспорващия, ревизиращият орган бил подходил неправилно и необосновано, като също така
възприел, че следва да се начисли на
сделката и ДДС със ставка 20%, едва ли не внушавайки, че е налице реализация на
стоката на територията на Република България.
Твърди се също, че неправилно при
обжалването на издаденият ревизионен акт по административен ред, е било отхвърлено искането на дружеството за
събиране на допълнителни доказателства и било възприето, че фактите и
обстоятелствата са изяснени. Този извод на органа бил в противоречие с
принципа на чл.5 от ДОПК. След като обясненията на превозвача, били приети за
достоверни, макар и да не били счетени за доказателство,
пряко и пълно водещо до доказване твърденията на обжалващия, то следвало чрез
насрещна проверка да бъдат събрани и
обяснения от превозвача относно това - къде и при какви обстоятелства стоката е
била транспортирана и приета.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт, ведно с
потвърждаващото го решение.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на „Глобалпак
БГ”ООД е била извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС попадащи
във времевия обхват от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 година. Процесната ревизия е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002618003871-020-001
от 05.07.2018г.(л.246), връчена по електронен път на дружеството на 05.07.2018г.
ЗВР е изменяна досежно времевия обхват на ревизията, който е разширен включен и
периода 01.06.2018г.-30.06.2018г. със ЗИЗВР № Р-16002618003871-020-002 от
18.07.2018г, издадена от органа по
приходите, възложил ревизията. Заповедта
за изменение на ЗВР е надлежно връчена
на ревизираното лице, по електронен път на 19.07.2018г.
С Искане №
16002618003871-040-001 от 05.07.2018г., връчено електронно на 05.07.2018г., и
Искане № 16002618003871-040-002 от 19.07.2018г., връчено електронно на 19.07.2018г. от
дружеството, на основание чл. 37, ал.2 и
ал.3 от ДОПК е изискано в 14-дневен срок
от получаването му, е изискано да се
представят, документи и справки и относими към извършващата се ревизия както и
обяснения на основание чл.56,ал.1 ДОПК. Такива са представени с писмо вх. № 19348/19.07.2018г. и писмо вх. № 20011/26.07.2018г. и двете при
ТД на НАП-Пловдив, офис
Пазарджик.
С протокол №
1463002/31.07.2018г., към ревизионното производство са присъединени и протокол
за извършена проверка № П-16002618118842-041-001 от 03.07.2018г., ведно с
приложените към него доказателства, касаещи извършена насрещна проверка на „БГ Транслоджистик” ЕООД, гр. С..
На
03.08.2018г. по отношение на „Глобалпак БГ”ООД бил издаден АПВ с №
Р-16002618003871-171-001, потвърден с Решение № 368/27.08.2018г. на Директора на ТД на НАП,
гр.Пловдив.
На 09.08.2018г.
по отношение на „Глобалпак БГ”ООД, бил издаден и АПВ с № Р-16002618003871-171-002.
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16002618003871-092-001/17.10.2018г.,
изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия,
съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Събраните при проверката доказателства са
приобщени като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.
Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният
доклад е връчен електронно на 17.10.2018г. Срещу доклада е
подадено възражение с вх№К7-44 от
30.10.2018г. , с приложени към него документи .
Производството е
приключило с издаването на процесния РА№Р- 16002618003871-091-001/12.11.2018г.
от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на същата.
В ревизионният
акт, неразделна част от който е ревизионният доклад, въз
основа на извършена проверка и присъединени в административното производство
доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от
ревизионния доклад, е прието за установено, че през ревизирания период и по –конкретно през м. 05.2018г. дружеството е декларирало облагаема
доставка с нулева ставка на данъка –ВОД
на стоки в размер на 78508.63 лева по фактура
№ 00000273 от 08.05.2018г. с получател EMPISAN OBHODNI S.R.O. За доказване
на превозаь дружеството е представило документи -фактура №
**********/08.05.2018г. на стойност
78 508.63 лева(40143.20 евро), международна товарителница (ЧМР) с подпис и печат
на изпращач превозвач и получател на стоката, с посочен товарен пункт –Haskovo, разтоварен пункт
- Nove Mesto 110 00/Praha
1/ Czech Republic,
като превозът на стоките от
България до Ч., съгласно представените
документи бил осъществен от „БГ Т.” ЕООД, с МПС рег. № Х 99****/Х83****, за което била
издадена и фактура №
**********/31.05.2018г., до 2542 лева, ДДС-0.00 лева и предмет извършен международен превоз
България-Ч.-Т. с авт. № Х99****/Х83****, сумата по която била заплатена по банков път
на 11.06.2018г. Възприето е също, че към фактурата за транспорт
са приложени и 2 бр. ЧМР : 1- с изпращач „Глобалпак БГ” ООД получател- EMPISAN OBHODNI S.R.O. и превозвач „БГ
Т.”ЕООД, с мпс. № Х99****/Х83****, с положени подпис на превозвача и получателя, в която не е отбелязана дата на поучаване на
стоката; и 2. с изпращач -EMPISAN OBHODNI S.R.O., получател -контрагент от
трета страна –Т. и с превозвач „БГ Т.” ЕООД с мпс. № Х99****/Х83**** .
Посочено е също,
че с протокол № 00000001/13.07.2018г. фактурата е анулирана и на нейно място била издадена фактура с №
********** от 13.07.2018г. –до 1000 лева ДДС- 20.00 лева, и коригиран
предмет/транспорт само посока България- Ч.. Обективирана и е и осъществената
спрямо „БГ Транслоджистик” ЕООД насрещна проверка, приключила с протокол № П
-16002618118842-141-001/03.07.2018г. Според възприетото в ревизионният
акт, в представеният от превозвача пътен
лист не е регистрирано пристигане на
автомобила на територията на Република Ч.
и няма разходнооправдателни документи издадени от тази страна. Посочено
е също, че за периода не е извършвано
заплащане по фактура №
0…0273/08.05.2018г. , а сумата е
отразена като вземане по сметка 413”Клиенти –валута”. Съответно на база
събраните доказателства, е направен изводът, че в конкретният случай, стоките
се транспортират от Република България,
но не става ясно къде се разтоварват, къде приключва превозът им, а знанието за
местоназначението на транспортираните
стоки е от важно значение за преценката
дали е на територията на общността или извън нея, с оглед приложимостта на
режима на ВОД. Посочено е, че от анализът на събраните доказателства не
може да се направи изводът, че стоките са транспортирани до територията на друга държава членка,
където са получени, като по силата на чл. 53, ал.3 от ЗДДС, и чл. 46 от ППЗДДС,
когато доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичане на
календарния месец, следващ календарния месец , през който данъкът за доставката е станал изискуем се счита , че
доставката е облагаема със ставка 20 на
сто. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117,
ал. 2 от закона, а в случая ревизираното дружество не е извършило корекции във връзка с цитираните разпореди. Съответно, прието е, че за данъчен период 01.05.2018г.-31.05.2018г., следва
да се начисли ДДС от 20% върху
стойността на декларираната доставка на основание чл. 86, ал.1 вр. с чл. 66,
ал.1,т.1 и чл. 67 от ЗДДС , а именно в размер на 15701.73 върху данъчна
основа 78 508.63 лева и е коригиран
декларираният от дружеството данъчен
резултат за същия период, от ДДС за
възстановяване 5520.10 лева на ДДС за
внасяне 10181.63 лева.и са начислени
лихви в
размер на 427 лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г. на основание чл. 175,
от ДОПК, вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ . ЗА данъчен период 01-06.2018г. до 30.06.2018г. е направен
извода, че не са налице основания за коригиране на данъчния резултат.
Ревизионният акт,
в частта с която е начислен допълнителен ДДС в размер на
15 701.73 лева, върху данъчна основа от 78 508.63 лева и са начислени
лихви в размер на 427.00лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г. на база коригирането
на декларираният
от дружеството данъчен резултат за периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. от „ДДС за
възстановяване”-5520.10 лева на „ДДС за внасяне”-10181.63 лева е оспорен по
реда на чл. 152 от ДОПК , с
жалба с № ВхК6474 от 26.11.2018г. при ТД
на НАП-Пловдив, офис Хасково, постъпила в „ОДОП“ Пловдив на 09 04.12.2018г. и заведена с вх. № 2-25-89 от същата дата.
С Решение № 19/14.01.2019г.
Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и ревизионният акт в осорената
част е потвърден.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 15.01.2019г., видно от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път на лист 54 от
делото. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 24.01.2019г. , чрез ТД на НАП, офис Хасково, т.е. чрез ненадлежен
орган по приходите по чл.5 от ДОПК вр.с чл.
7, ал.1, т.2 от ЗНАП-Директорът на ТД на НАП-Пловдив, на 24.01.2019г. и
заведена с вх. № ВхК-4289#4 от същата
дата.
По
делото, по искане на оспорващата страна са събрани гласни доказателства , чрез
разпит в качеството на свидетели на П. П.Г., М. Б.М.и В.Х.К..
Съдът намира, че
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган.
Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт
№ Р-16002618003871-091-001/12.11.2018г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от–Г. П. Й.-Началник на
сектор–възложил ревизията и Ц.С. Д.-Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Пазарджик-ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №19/14.01.2019г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ на НАП, гр.
Пловдив.
С ревизионният акт, в оспорената му част, на „Глобалпак БГ” ООД, е начислен ДДС в размер на
15 701.73 лева, върху данъчна основа от 78 508.63 лева и са начислени
лихви в размер на 427.00лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г.на база коригирането
на декларираният
от дружеството данъчен резултат за
периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. от „ДДС за възстановяване”-5520.10
лева на „ДДС за внасяне”-10181.63 лева.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила
в срока установен от чл. 114, ал.
2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен доклад №Р-16002617009228-092-001/22.06.2018г. е съставен в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал.
2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал.
2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения.
Според настоящият съдебен състав, актът в обжалваната му част е издаден при
неправилно приложение на материалния
закон.
Дефиницията
за вътреобщностна доставка се съдържа в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - доставка на стоки, транспортирани от
или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. С Директива
2006/122 е предоставено на държавите-членки правото да определят
документите за доказване на извършването на вътреобщностни доставки. Съгласно
чл.53 ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 с изключение на
освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал. 2, са облагаеми с нулева
ставка на данъка. Постоянната практика на СЕС приема, че освобождаването
на вътреобщностна доставка на дадена стока е приложимо, когато правото на разпореждане,
като собственик на тази стока е прехвърлено
от продавача и продавачът докаже че получената стока е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на държавата
членка на изпращане.
В
конкретния случай не е спорно, че доставчикът " Глобалпак БГ" ООД е
регистрирано за целите на ДДС лице в България, а получателят EMPISAN OBHODNI S.R.O. е регистрирано за целите на ДДС лице в друга
държава-членка, а имено Република Ч..
Според
чл.53 ал.2
от ЗДДС
документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с правилника за
прилагане на закона, а именно чл.45
от ППЗДДС.
Разпоредбата визира две алтернативни групи документи, удостоверяващи
извършването на ВОД - документ за доставката (чл. 45 т.1) и документи,
доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка (чл.45 т.2).
Според чл. 45,
т.1 б."а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката.
В случая не е
спорно наличието на фактура № **********/08.05.2018г. на
стойност 78 508.63 лева(л.281) за продажба на стоки–плат 191 158.10 м., съдържаща изискуемото
нормативно съдържание, нито се формира спор относно валидността на
идентификационния номер по ЗДДС на получателя.
Спорен по делото между страните се явява
въпросът транспортирани ли са стоките от територията на страната ни до територията на друга държава членка на ЕС и получени ли са
същите.
С
оглед събраната в ревизионното производство информация, че транспортът на фактурираните
от оспорващото дружество стоки, е извършен за сметка на българският доставчик, в случая приложима е хипотезата на чл.45 т.2
б."б" от ППЗДДС
т.е. документите, с които доставчикът, следва да удостовери извършването на ВОД
са транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика.
Съгласно
съдебната практика от тълкуването на цитираната правна уредба – следва, че отказ на правото на освобождаване
от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки -
когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта
на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало
да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от
приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11,
както и практиката на ВАС изразена в Решение № 16690 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6838/2019 г., I о.,
Решение № 14900 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
5350/2019 г., VIII о.,
Решение № 3784 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. №
5420/2016 г., I о.,
Решение № 7654 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №
12691/2012 г. др.
Твърденията
на ревизиращият орган, издал ревизионният доклад , които са послужили и като основания за отказа от освобождаване от облагане с ДДС при ВОД, са
че липсват доказателства, че стоките са
реално транспортирани, разтоварени и
получени от получена на територията
на Ч.. Твърденията на ревизираното лице, излагани и в хода на административното
производство са, че стоката е транспортирана, разтоварена и получена от
получателя, но не на територията на Ч., а на територията на друга държава–членка,
а именно –Република Румъния.
По мнение на настоящия съдебен състав в
настоящото съдебно производство събраните в настоящото производство
доказателства обосновават извода, че в случая вътреобщността доставка,
действително е била осъществена.
От
показанията на св. Г., св. Мюмюн и св. Кирчева, който в тази им част са
единни и непротиворечиви и съответстват
на събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът в тази
им част кредитира, както и от
представената фактура и ЧМР, се установява, че стоката е натоварена на м.п.с. № Х 99****, с
ремарке № / Х 8*** ЕЕ.
Доказва
се и че стоките реално са напуснали територията на Република България
и са въведени на територията на Румъния. В тази насока
ревизираното лице е представило фактура № ********** на стойност 72.37 лева издадена от Дунав мост-Видин
Калафат АД–дружество осъществяващо дейности по управление, експлоатация и
поддръжка на комбинирания граничен мост на река Дунав при Видин- Калафат, вкл.
събиране на таксите от за преминаване на
м.п.с., която фактура е издадена на 11.05.2018г. по отношение на м.п.с. № Х
99****, на което процесният плат е бил
действително натоварен, както и документ
удостоверяващ заплащане на винетна такса от 11.05.2018г. наименован „Калафат”,
на стойност 51.28 лева. Тези
документи са приети без оспорване от страна на ответника и доказателствената им
стойност за целите на настоящото производство не се опровергава от останалият
събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и събраните гласни
доказателства събрани чрез разпита на св. Г., който е пряк свидетел – очевидец имащ
непосредствени възприятия към натоварването, превоза и разтоварването на
стоките, тъй като именно той е шофьорът на товарният автомобил, с който стоката е била транспортирана. От
същите се установява, че стоката е била натоварена в Република България, и е
разтоварена в гр. Надлак–Румъния. Тези
показания доколкото съответстват на събраните писмени
доказателства и в частност и на пътният-лист представен от превовача, от който
е видно, че маршрута на моторното превозно средство е преминавало през гр. Надлак , Румъния, поради което съдът ги кредитира.
За доказване на твърденията си ревизираното лице е представило и транспортен документ - международна
товарителница CMR (л.199), и в която като товарен пункт е посочено Хасково,
България и дата
08.05.2018г., като разтоварен
пункт - Nove Mesto,Czech Republic, а като м.п.с. с което да се
извърши транспорта – такова с рег. №Х99****/ Х 8*** ЕЕ, и писмо от превозвача
от 31.08.2018г.,в което е удостоверено, че стоката за чийто превоз е издадена
фактура № 25/13.07.2018г. е доставена и приета от получателя в гр. Надлак,
Румъния, приета е от представител на получателя, като приемането е извършено
документално, стоката не е превозена до
посоченото в ЧМР товарителница място по желание и указание на представителя на получателя, а служителят
на „БГ Транслоджистик” ЕООД, извършил съответният курс П.П.. В товарителницата, която е приета без
оспорване от ответника, фигурират печати
и подписи на изпращача, получателя и превозвача. Фактът, че в кл. 24 на
товарителницата липсва датата на получаване при положение, че същата съдържа
подпис и печат на изпращача, превозвача
и получателя(истинноста
на които подписи не са оспорени по реда
на чл. 193 от ГПК вр. с пар.2 от ДОПК в настоящото производство) не съставлява нередовност на транспортният документ, поради която да
следва да се приеме, че транспортирането на стоката не е било осъществено. В
този смисъл и трайната практика на ВАС изразена , вкл. в Решение № 17450 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5851/2013 г., I о.
Нещо повече, с цел удостоверяване и
доказване на осъществения транспорт и
получаване на стоката в хода
на съдебното производство по обжалване на ревизионният акт, жалбоподателят е
представил като писмено доказателство удостоверяващо твърденията му и
декларация от 15.04.2019г. от управителя на EMPISAN OBHODNI S.R.O. (л.284), в която последният е
удостоверил получаването на стоката
посочена във фактура №
00000000273/08.05.2018г. По същество,
така представените писмени потвърждения от изпращача и от получателя не са нормативно изискуеми(доколкото
както вече бе посочено приложима е хипотезата на чл. 45,т.2, б.”б” от ППЗДДС), поради коеото и иррилевантно е и дали съдържанието
им отговаря на изискуемото съобразно чл. 45,т.2,б.”а” от ППЗДДС, но същите се
явяват косвени доказателства, удостоверяващи реалното транспортиране и
физическото напускане на стоката от територията на България. Действително, по делото не се доказва, че стоката е
получена на територията на Ч., но се установява че е налице реална доставка на същата до получателя на територията на Република
Румъния. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗДДС изисква доставка на стоки до друга държава-членка на ЕС, но не конкретизира
коя е тази държава-членка и че тя именно следва да е посочената в товарителницата такава. Безспорно
Република Румъния е член на ЕС , съответно е държава-членка по смисъла на чл.7,
ал. 1 от ЗДДС . Съгласно практиката на ВАС - Решение № 2750 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2014 г., VIII
о., съществен
момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до
територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане
на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия.
Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата
държава - членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на
напускането на стоката от територията на страната, задължението за
самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС
лице-получател на стоката. Освен това след предаване на стоката от доставчика
на превозвача, същият няма как да влияе и контролира обстоятелството къде точно е осъществена
доставката на стоката.
Следва да се посочи и че ответната страни, нито твърди, нито доказва, че получателят на стоките не е декларирал ВОД на стоката по фактурата издадена от „Глобалпак БТ” ООД, но и законът не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка.
Съгласно чл. 7, ал. 1
от ЗДДС наличието на доставка или не, не е обвързано с изискването
същата да е възмездна, още по-малко с наличие на реално плащане на цената по
същата, което е въпрос на облигационни отношения между страните по нея. Поради
което липсата на доказателства за заплащане
на стоката също не е основание за отказ
от признаване на една доставка за ВОД по смисъла на посочената норма.
От
гореизложеното може да се направи извода, че
в настоящият случай дружеството-жалбоподател е успял да докаже, че
стоката е прехвърлена и е транспортирана до територията на друга държава-членка
и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока физически е
напуснала територията на държавата-членка на доставката и съобразно практиката
на СЕС - Решение по
дело С-273/11 и др. следва да се приеме, че процесната ВОД е била
осъществена.
Същевременно
от събраните по делото доказателства не
може да се установи недобросъвестност на
ревизираното лице по отношение на
доставката. Такива изводи не са и презюмирани от решаващият орган и последният
не е събрал и представил доказателства
за това, че данъчнозадълженото лице
е знаело или е трябвало да знае , че сделката е част от данъчна измама.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира, че с РА незаконосъобразно е
начислен ДДС поради недоказани ВОД по
спорната фактура , респ. Е коригиран данъчният резултат за периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. от „ДДС за
възстановяване”- 5520.10 лева на „ДДС за
внасяне”- 10181.63 лева и са начислени
лихви в размер на 427.00лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за
основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт в оспорената му част ще
следва да бъде отменен.
Жалбоподателят
не е ангажирал искане за заплащане на сторените по делото разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК,
Административен съд - Хасково
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р-16002618003871-091-001/12.11.2018г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от–Г. П. Й.-Началник на
сектор–възложил ревизията и Ц.С. Д.-Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Пазарджик-ръководител на ревизията, в потвърдената
му с Решение №19/14.01.2019г. на
Директора на „ОДОП“,при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, част, с която на „Глобалпак БГ” ООД е начислен ДДС в размер на 15 701.73 лева, върху
данъчна основа от 78 508.63 лева и са начислени лихви в размер на
427.00лева за периода 15.06.2018г.-12.11.2018г. на база
коригирането на декларираният
от дружеството данъчен резултат за периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. от „ДДС за
възстановяване”-5520.10 лева на „ДДС за внасяне”-10181.63 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: