№ 2
гр. Велико Търново, 04.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело
№ 20224001000320 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 279
във вр. с чл. 274 – 278 във вр. с чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от В. И. Г., синдик на „Билбобул“ ООД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 7003, *******, със
съдебен адрес: гр. София, ******** против Разпореждане № 260572/01.08.2022 г.,
постановено по т. д. № 491/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е върната
въззивна жалба вх. № 260494/28.02.2022 г. по т. д. № 491/2020 г. на подателя В. И. Г.,
синдик на „Билбобул“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ********, на
основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради неотстраняване на допуснати нередовности.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за удължаване на срока за
изпълнение на указанията за оставяне без движение на въззивната жалба. Освен това е
върнал въззивната жалба, без да конкретизира кое от двете указания ни било изпълнено.
Неправилно било прието и, че не била хипотезата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, поради което се
дължала държавна такса, а не е приложил разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, поради което
дадените указания за предварително внасяне на държавна такса противоречали на закона.
Неправилно била върната и жалбата, поради това, че не се четяло пощенското клеймо.
Прави се извод, че жалбата следвало да се върне, когато е просрочена, а не когато съдът се
съмнява, че е просрочена.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страната и
данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството по т. д. № 491/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано
въз основа на предявен от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София против „Билбобул“
ООД, гр. Русе иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Постановено е Решение № 260001/21.01.2022 г. по т. д. № 491/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе. Същото е съобщено на В. И. Г., синдик на „Билбобул“ ООД (н) на
11.02.2022 г. – лично.
По пощата е постъпила въззивна жалба от частния жалбоподател вх. №
260494/28.02.2022 г. на Окръжен съд – Русе.
С Разпореждане № 260206/30.03.2022 г., постановено по т. д. № 491/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Русе, въззивна жалба вх. № 260494/28.02.2022 г. е оставена без движение,
като нередовна. На жалбоподателя е указано, че в едноседмичен срок следва да отстрани
нередовностите на въззивната жалба, като представи доказателства за спазване на срока за
обжалване, тъй като пощенското клеймо не съдържа дата, както и да внесе държавна такса в
размер на 68.06 лв. и да представи доказателства за това.
Съобщението за отстраняване на нередовностите е получено от жалбоподателя на
18.04.2022 г. – лично.
С Молба Вх. № 260959/20.04.2022 г. жалбоподателят е поискал продължаване на
срока за отстраняване на констатираните нередовности, тъй като е в невъзможност да се
снабди с доказателство кога е изпратена въззивната жалба – извадка от електронната
система за препоръчани пратки, поради обстоятелството, че електронната система на
„Български пощи“ ЕАД била блокирана от 15.04.2022 г.
С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 260572/01.08.2022 г.,
постановено по т. д. № 491/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е върната въззивна
жалба вх. № 260494/28.02.2022 г. по т. д. № 491/2020 г. на подателя В. И. Г., синдик на
„Билбобул“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ********, на основание чл.
262, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради неотстраняване на допуснати нередовности.
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил в
дадения му едноседмичен срок, а и три месеца по-късно (макар да е констатирал, че не се е
произнесъл по молбата за продължаване на срока), нередовностите на въззивната жалба
съобразно дадените указания, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК и жалбата следва да бъде върната.
Обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
2
Настоящата инстанция намира, че Окръжен съд – Русе е допуснал нарушения, които в
настоящия случай са съществени и обуславят неправилността на крайния акт, с който
въззивната жалба е върната, поради неотстраняване на допуснатите нередовности в срок.
При извършената проверка съобразно правомощията си настоящият състав на
въззивната инстанция констатира, че на жалбоподателя са дадени указания: да представи
доказателства за спазване на срока за обжалване, тъй като пощенското клеймо не съдържа
дата, както и да внесе държавна такса в размер на 68.06 лв. и да представи доказателства за
това. Липсва обаче предупреждение относно последиците, които следва да бъдат приложени
в случай, че той не изпълни дадените указания. Постъпила е молба от жалбоподателя за
продължаване срока за отстраняване на констатираните от съда нередовности, с правно
основание чл. 63 от ГПК. По същата липсва произнасяне от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че при наличие на молба по чл. 63 от
ГПК съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт - като уважи или откаже
искането за предоставяне на правна помощ. По този начин съдът не е определил срок за
отстраняване на допуснатите нередовностите. След като не е определен срок от съда се
налага изводът, че липсва такъв, в който тези указания да бъдат изпълнени. За да може
законосъобразно да приложи последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът във всички
случаи следва преди това да е дал подробни и ясни указания по отстраняването на
допуснатите нередовности на въззивната жалба, срок, в който те да бъдат изпълнени, както
и да е указал на жалбоподателя, че в случай на неизпълнение на дадените указания,
подадената от него жалба ще бъде върната. Само тогава подателят на жалбата следва да бъде
санкциониран чрез прилагане на последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Като не е сторил
това (в случая не е определен срок за отстраняване на констатираните нередовности и не е
указал на жалбоподателя, че в случай на неизпълнение на дадените указания, подадената от
него жалба ще бъде върната), Русенският окръжен съд е допуснал съществени нарушения,
които са се отразили на правилността и на обжалваното в настоящото производство
Разпореждане № 260572/01.08.2022 г., постановено по т. д. № 491/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе.
На следващо място настоящият състав на въззивната инстанция не споделя и
изводите на първоинстанционния съд по отношение на указанията за дължимата за
въззивното производство държавна такса, тъй като по предявен иск по чл. 694 от ТЗ,
съгласно ал. 7 на същия член държавната такса се определя върху 1/4 от вземането, за което
е предявен установителния иск, и не се събира предварително, а ако искът бъде отхвърлен с
влязло в сила съдебно решение, разноските са за сметка на ищеца - несъстоятелен длъжник.
Идеята на законодателя е да не се затруднява достъпът до правосъдие за установяване на
действителното правно положение между страните по спорните вземания в производството
по несъстоятелност, поради необходимостта от предварително внасяне на големи държавни
такси (затова и таксите са в значително намален размер спрямо нормалните размери и не се
внасят предварително). Този довод важи в най-голяма степен за несъстоятелния длъжник,
защото обикновено той няма достатъчно средства за разноски в масата и има утежнена
3
процедура за разрешаване плащане на разноски от особената сметка под разпореждане на
синдика - само след изрично разрешение на съда по несъстоятелността.
Изключението, предвидено за освобождаване от предварително събиране на
държавна такса, касае единствено дела, водени за попълване на масата на несъстоятелността
и такива по специалните отменителни искове - арг. от чл. 620, ал. 5 от ТЗ. На следващо
място, законодателят е предвидил изключение от общото правило на чл. 620, ал. 5 от ТЗ в
нормата на чл. 694, ал. 7 изр. второ от ТЗ. В този смисъл разпоредбите, с които
законодателят освобождава от предварително внасяне на държавни такси, участниците в
производството по несъстоятелност, са изрично и изчерпателно предвидени изключения. С
разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ е въведено изключение от принципа на чл. 73, ал. 3 от
ГПК за предварително внасяне на държавна такса за правораздавателната услуга, като
отговорността за разноските, включваща и заплащане на държавната такса, е обусловена от
изхода на спора, предмет на исковата молба. Затова безспорно приложение на нормата на
чл. 694, ал. 7, изр. второ от ТЗ по аналогия е недопустимо. Преценката на съда за
дължимостта на държавната такса е в зависимост от произнасянето по основателността на
предявен установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ГПК и то с влязъл в сила съдебен акт. С
оглед подаването на въззивна жалба в рамките на предвидения в чл. 258 от ГПК
преклузивен срок, тя е породила суспенсивен ефект, с оглед на което е приложима
разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Държавна такса както за въззивно, така и за касационно
обжалване не се дължи към момента на тяхното депозиране, което води до неправилност на
указанието в тази част.
По гореизложените мотиви, частната жалба, по която е образувано настоящото
производство, е основателна, а обжалваното Разпореждане № 260572/01.08.2022 г.,
постановено по т. д. № 491/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е незаконосъобразно и
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на
Окръжен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия – проверка на
редовността на въззивната жалба.
С оглед изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от
ГПК, определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 260572/01.08.2022 г., постановено по т. д. № 491/2020
г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5