Определение по дело №59070/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29674
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Гергана Живкова Троянова
Дело: 20211110159070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29674
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110159070 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
С искова молба ищецът „ЧЕХ - Йосиф Новосад“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „132“, № 14, ет. 1, е предявило срещу
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“, № 136, осъдителни искове за сумата от 18158,97 лева с ДДС, представляваща
стойност на доставени и незаплатени продукти по заявка за плащане №
02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по схема „Училищно мляко“ и заявка за плащане №
02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по схема „Училищен плод“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
сумата от 958,47 лева, представляващи лихва за забава от 07.04.2021г. до 13.10.2021г.
Ищецът твърди, че с Акт за одобрение с изх. № 01-2600/4080/31.08.2020г. и на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“, чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебни заведения -
схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ (Наредбата), във връзка с чл. 6, параграф
1 и параграф 2 от Делегиран регламент 2017/40/03.11.2016 г. за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1308/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на
плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран
регламент (ЕС) № 907/2014г. на Комисията, ответникът Държавен фонд „Земеделие“ е
одобрил „ЧЕХ - Йосиф Новосад“ ООД за изпълнител по схема „Училищен плод“ за
доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредбата съгласно
Приложение № 1 за срок от една учебна година, за изпълнител по схема „Училищен мляко“
за доставяне на мляко и млечни продукти по смисъла на чл.10 от Наредбата съгласно
Приложение № 2 за срок от една учебна година, както и за изпълнител по схема „Училищно
мляко“ и схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла
на чл. 11а от Наредбата съгласно Приложение № 3 за срок от една учебна година. Твърди, че
за периода 01.11.2020г. - 31.11.2020г. е доставил по одобрен график продукти по схема
„Училищно мляко“ на обща стойност 97733,97 лева, както следва: 76150,12 лева без ДДС -
доставени мляко и млечни продукти, 3628,19 лева без ДДС - доставен пчелен мед.
Поддържа, че за същия период доставил и продукти по схема „Училищен плод“ на обща
стойност 29723,95 лева. Заявява, че продуктите били приети от представителите на учебните
заведения без възражения, но част от стойността на продуктите в размер на процесната сума
от 18158,97 лева с ДДС (15132,48 лева без ДДС), не била одобрена и заплатена от ответника
1
по подадената от ищеца заявка за плащане № 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по
схема „Училищно мляко“ и заявка за плащане № 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по
схема „Училищен плод“. Предвид изложеното, счита, че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, поради което за дружеството е налице правен интерес от
предявяване на посочените по-горе искове, които счита, че намират правното си основание в
чл.59 от ЗЗД за търсената главница и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заявената мораторна лихва.
Ответникът счита, че исковете са неподведомствени на гражданските съдилища,
евентуално, че са неоснователни, тъй като ДФ „Земеделие“ има право да не заплати сумите
по заявката, ако при проверка установи неизпълнение по договора от страна доставчика, а в
случая е констатирано, че доставените продукти не отговарят на критерия за порция,
съответно част от плодовете не са придружени със сертификат за качество.
Софийският районен съд, 55 състав, като разгледа данните по делото, счита, че спорът
следва да се разгледа от АССГ по следните съображения:
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор,
доколкото не е предвидено друго в специален закон. Съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно
мляко" /Наредбата/ (в приложимата редакция от ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 19.06.2020
г.), Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издава акт за одобрение на
заявителя по съответната схема. Актът е по образец, утвърден от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, и е за срок една учебна година. Съобразно § 4 от
Преходните и заключителни разпоредби от Наредбата, същата е издадена на основание чл.
47а, ал. 4 и чл. 55г, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/. Предвид изложеното, приложим
към спора се явява специалният закон - чл. 55г, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, като на основание
чл. 2, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС, за индивидуалните административни актове, които се
издават при прилагане на общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, се
прилага Административнопроцесуалният кодекс (АПК), доколкото в този закон не са
установени особени правила. Според чл. 5, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на
Комисията от 3 ноември 2016 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на
плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран
регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията, помощта, предоставена на държава членка по
силата на схемата за училищата, се разпределя между заявителите на помощ, които са
одобрени от компетентния орган на държавата членка, в която се намира учебното
заведение, за което се доставят и/или разпределят продуктите. Според чл. 5, § 2 от
Делегиран регламент (ЕС) 2017/40, Държавите членки избират заявителите за помощ
измежду следните организации: а) учебни заведения; б) органи в сферата на образованието;
в) доставчици или дистрибутори на продукти; г) организации, действащи от името на едно
или повече учебни заведения или образователни органи и създадени специално с цел
управление и предоставяне на някоя от дейностите, посочени в параграф 1; д) всеки друг
публичен или частен орган, който се занимава с управлението и предоставянето на някоя от
дейностите, посочени в параграф 1. Прилагането на схемите за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет,
съобразно чл. 2 от Наредбата. Според чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредбата, заявители по
схемите могат да бъдат: 1) учебните заведения; 2) еднолични търговци, търговски дружества
и кооперации, които са поели задължение към едно или повече учебни заведения за доставка
на плодове и зеленчуци и/или на мляко и млечни продукти; 3) производители на плодове и
2
зеленчуци, включително организации и групи на производители на плодове и зеленчуци,
признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския
съюз и подзаконовите актове по неговото прилагане, и производители на мляко и млечни
продукти, включени в приложение № 3, които имат одобрени обекти по чл. 9, ал. 5 и чл. 10,
ал. 2, т. 2; 4) общините – за учебните заведения, които се намират на тяхната територия. В
чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата е предвидена възможност Държавен фонд „Земеделие“
да постанови пълен или частичен отказ за одобрение на заявител по Схема "Училищен
плод" и/или Схема "Училищно мляко", когато: т. 1 - не е спазено изискването на чл. 13, ал.
4; т. 2. заявителят не отстрани констатираните нередовности и/или непълноти или не
представи исканите документи съгласно чл. 14. Ищецът попада сред субектите по т. 2 от чл.
13, ал. 1 от Наредбата, поради което в отношенията между страните е приложим
специалният закон - Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ (Обн.,
ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г., изм., бр. 21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп.,
бр. 63 от 17.07.2020 г., бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 4.12.2020 г., изм., бр. 13 от
16.02.2021 г., изм. и доп., бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.09.2021 г.).
По делото ищецът твърди, че на 08.01.2021г. е подал пред ДФ „Земеделие“ заявка за
плащане № 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по схема „Училищно мляко“ и заявка за
плащане № 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. по схема „Училищен плод“ за извършени
доставки на плодове, зеленчуци и млечни продукти за периода 01.11.2020г. - 31.11.2020г.
Твърди, че е приложил всички изискуеми документи по чл.15 от Наредба за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебни заведения - схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко".
Поддържа, че с уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане №
02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г., издадено от заместник - изпълнителен директор на
Държавен Фонд „Земеделие“, ответникът ДФ „Земеделие“ бил отказал изплащане на част от
финансова помощ по извършени доставки за отчетен период от 01.11.2020г. - 31.11.2020г. в
общ размер на 15132,48 лева без ДДС, поради неизпълнение на условието на чл.9 ал.6 и чл.
11, ал. 1 от Наредбата.
Отказът, обективиран в уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане
№ 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г., издадено от заместник - изпълнителен директор на
Държавен Фонд „Земеделие“, има характер на индивидуален административен акт
съгласно чл. 21 от АПК – така и в Решение № 7821/19.06.2020г. на Върховния
административен съд на Република България - Пето отделение, постановено по адм. дело №
861/2020 г. В решението е посочено, че актът който засяга правата и законните интереси на
жалбоподателя е писмо, издадено по реда на чл.18 от наредбата, тъй като със същото са
определени по основание и размер изплатените суми по подадените заявки, както и размера
на редуцираните суми и правното основание за това. Това писмо съдържа отказ за частично
плащане на поисканите суми, предвид констатираните нередности, и представлява акт по
смисъла на чл.18, ал.6 от Наредбата, който би подлежал на съдебен контрол. В процесния
случай, видно от представеното по делото уведомително писмо за одобрение на заявка за
плащане № 02/22/310720/00795/01 от 08.01.2021г. , издаден от заместник - изпълнителен
директор на Държавен Фонд „Земеделие“, със същото се отказва предоставяне на финансова
помощ в размер на в общ размер на 15132,48 лева без ДДС на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от
Наредбата. Според чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп., бр. 14 от 2005 г.,
изм., бр. 12 от 2015 г.), отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни
помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с
административни договори или административни актове. Характерът на актовете,
издавани от органите на разплащателната агенция – Държавен фонд „Земеделие“, с които
одобрява/мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ и/или иска връщането на
вече изпратени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
3
договори, сключени с ползвателя на помощта по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери", е разяснен с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ
колегия, по тълк. д. № 1/2014 г., като същите се определят като индивидуални
административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
Институтът на административния договор е въведен с нормите на чл. 19а–19ж от АПК
(обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). Съгласно даденото в чл. 19а от АПК легалното
определение, административният договор е писмено съглашение между административен
орган и граждани или организации. Съгласно чл. 19а, ал. 1 от АПК, в производството пред
административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси
от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон. Затова неговото
съдържание не се определя свободно от страните, а се подчинява на императивни правила,
съдържащи се в закон. Нормата на чл. 19а от АПК е материалноправна, няма придадено
обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред, съобразно определение
№ 3 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 78/2017 г., 5-членен с-в.
Приложение намира и нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (в редакцията на ДВ, бр. 12 от
2015 г.), съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно ал. 2, за вземанията си от
физическите и юридическите лица, както и за недължимо платени и надплатени суми по
схеми и мерки за подпомагане, фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение
от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Националната агенция за приходите.
Независимо от обстоятелството, че административните договори са уредени за първи
път със ЗИДАПК, обн. ДВ, бр. 74 от 2016 г., Административнопроцесуалният кодекс не
урежда процесуалния ред за разглеждане на произтичащите от тях претенции /с изключение
на договорите по § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ/ до влизане в сила на ЗИДАПК, обн. бр. 77
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. , с който нормата на чл. 19ж, ал. 1 АПК е изменена в
следния смисъл: споровете относно действителност, изпълнение, изменение или
прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен
съд.
В § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.; изм. с
Решение № 5 на КС на РБ, бр. 36 от 2019 г.) е предвидено, че съдебните производства по
спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с
изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред
гражданските съдилища.
Изключение при подведомствеността е налице само по отношение на
правоотношенията, попадащи в предметния обхват на ЗУСЕСИФ, за които намират
приложение нормите на пар. 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ вр. чл. 27 ЗУСЕСИФ, както и на
пар. 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ относно исковите производства, образувани до
25.12.2015г. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските
производители (обн. ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), е изменена нормата на чл.
27, ал. 5 ЗПЗП, като новата редакция предвижда, че вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С § 5 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. )
4
е придадено действие по отношение на заварени случаи единствено на нормите на чл.
20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП относно решения за налагане на финансови корекции и актове за
установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този
закон.
От така изложената правна уредба следва изводът, че към 15.10.2021 г - датата на
предявяване на исковете пред Софийски районен съд с искова молба с вх. №
70445/15.10.2021 г., относно вземанията във връзка с административните договори,
представляващи, както бе посочено, частни държавни вземания и производствата по тях се
извършват по реда на Административния процесуален кодекс пред административните
съдилища на основание § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.; изм. с Решение № 5 на КС на РБ, бр. 36 от 2019 г.).
В процесния случай правоотношението между страните е възникнало с издаването на
31.08.2020 г. на Акт за одобрение с изх.№ 01-2600/4080/31.08.2020г. – т.е. след влизане в
сила на § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.; изм. с
Решение № 5 на КС на РБ, бр. 36 от 2019 г.), поради което и производството е подсъдно на
административните съдилища по реда на АПК и предявените искове пред СРС са
недопустими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, Софийски районен
съд, 55 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59070/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 55 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Административен съд – София -
град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
пред Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5