РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр. Добрич , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500161 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261271/20.11.2020г., подадена от Р. ИВ. Г. ЕГН********** от гр.
Б., *** , чрез упълномощения адв.С.С., срещу решение №260031/30.10.2020г.
по гр.д.№667/2019г. на РС-Б., с което е отхвърлен предявеният от него срещу
”Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” №258, с ЕИК *********, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2
869,93 лв.(две хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и три
ст.), представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от
5.04.2018 г.- 4.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. Б., *** с кл. № ***.
Намира рлешението за постановено в съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на правни норми и
необосновано. Съдът не обсъдил възраженията на ищцовата страна по
фактическата и правна страна на спора. Не изпълнил служебното си
задължение за обсъждане действителност на клаузи от договора с оглед
1
техния евентуален неправомерен характер. Не обсъдил относимост към спора
на правните норми, заявени от ищцовата страна и тяхната приоритетна сила.
Не обсъдил всички доказателтва , не изложил мотиви за тяхвата
доказателствена стойност относно конкретен факт,правопораждащ правото на
ответника да получи процесната сума. Иска отмяна на решението и уважаване
на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по жалбата от
насрещната страна, която я оспорва с доводи, излагани и пред районния съд
относно установените между страните облигационните отношения,
съществуването и надлежното установяване на вземането му за стойността на
начислената за минал период ел.енергия, с позоваване на съдебна практика,
приложимост на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Иска потвърждаване на
решението.
Жалбата е депозирана на 20.11.2020г., т.е.в срока по чл.259 от ГПК, с
начало 09.11.2020г, отговаря на изискванията на чл.260 и 251 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното
си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е Р. ИВ. Г.
ЕГН********** от гр. Б., ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД -
гр.Варна, за установяване на това, че не дължи на ответника сумата от 2
869,93 лева, представляваща цена на незаплатена потребена електрическа
енергия по фактура № ********** от 08.07.2019г. за периода от 5.04.2018 г.-
4.04.2019 г. за обект с абонатен №**********, клиентски №***, в гр. Б., ***,
ап.*.
С атакуваното в цялост решение искът е изцяло отхвърлен. Въззивната
инстанция намира решението за правилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните доказателства, вкл. заключението
2
на вещото лице инж. В. Ч., че на 04.04.2019г. от служители на „ЕРП
Север“АД е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-
електромер с ид. №1115031500783942, с който се измерва доставената в
имота в гр. Б., ***, ап.*. Според св. С. Г., като *** е участвала в проверката на
04.04.2019г. и подписала протокола за резултатите от нея. Проверката е
извършена в отсъствието на собственика на партидата или негов
представител, поради което са били привлечени двама свидетеля, подписали
протокола. С преносим компютър, снабден със софтуер за четене на
активираните регистри, било констатирано активиране на трета тарифа, която
не се визуализира на екрана. При проверката на СТИ на ищеца са отчетени
показанията по първа/нощна/тарифа –8044kwh и по втора/дневна/тарифа-
18610 kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М 15”, на
фирмена „ТК“, на ведомствена пломба „Energo Pro 2044562“. Електромерът е
демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол
№1202643/04.04.2019г., подписан от двама свидетели, в който е отразено
демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба №560397. Протоколът има доказателствена сила за
фактите по член 180 от ГПК- съставен е от посочените служители, един от
които свидетелят С. Г. , в присъствието на трети лица, и отразява изявленията
им относно състоянието на СТИ. Извършена е метрологична експертиза на
електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Русе. Резултатите от експертизата са
обективирани в констативен протокол №1238/28.06.2019г., който отразява
представянето на електромера в запечатан плик с пломба №560397,
придружен с констативен протокол №1202643/04.04.2019г. , които факти,
съобразно правилото на чл.181, ал.1 от ГПК, придават достоверност на датата
на констативния протокол за резултатите от проверката на оператора. За
външния вид на електромера в протокола на БИМ е отразена констатация за
отсъствие на механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок,
наличие на необходимите обозначения на табелката на СТИ, наличие на
пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция- фирмен
знак, знак от метрологична маркировка. Същият съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването/измервателната грешка е от -0.39.% до +0.56%/. Не е отчетена
грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически
изправен. При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в
3
тарифната схема на СТИ като действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 -
14725.3 kwh.
Претендираното за заплащане от ответното дружество количество
ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен регистър, за
което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като
на основание чл.50 от ПИКЕЕ, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ
/така становище за начисление на ел.енергия от 04.07.2019 г. /, за период от
05.04.2018г. до 04.04.2019г., разделен на два под периода /поради промяна на
цените с оглед данните от фактурата/, т.е. за период една година назад, е
начислено количеството потребена електроенергия и е издадена фактура №
********** от 08.07.2019г.на стойност 2 869.93лева със срок за плащане до
18.07.2019 г.
Вещото лице е констатирало и, че СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен електромер
Caratdigitron M02, произведен през 2015г., предназначен за директно
измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че
СТИ е правилно свързано и отчита при допустима грешка. Няма данни за
повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на
процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Електромерът е
монтиран в обекта на потребление на 29.09.2015г., като за монтажа е съставен
протокол №2018823, в който са записани нулеви начални показания по два от
тарифните регистри- 1.8.1/нощна тарифа/ и 1.8.1/дневна тарифа/. Няма
записани показатели за други регистър, но е налице активиране на такъв-
1.8.3, който не е визуализиран на дисплея. Няма данни за часовите интервали
на денонощието, през които измерената ел.енергия се е записвала в първи,
втори и трети тарифен регистър. Няма данни ищецът да е подавал заявление
за промяна на параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа 1.8.3. При
данните за производство на електромера през 2015г. и монтаж в обекта на
ищеца на 29.09.2015г., с нулеви показания по двата регистъра, следва извод,
че процесният електромер е монтиран като нов. Невизуализирането на
измерената енергия е софтуерно реализирано. Записаната в невизуализирания
4
регистър е отчетена при метрологичната експертиза на БИМ. Не е установено
”Енерго про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ да
разполагат с версия на софтуер за препрограмиране /въвеждане на нови
данни в паметта на СТИ/.
Безспорно е, че се касае за облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни Общи условия, по силата на което електроразпределителното
дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща доставената за собствения му
недвижим имот електроенергия. Това правоотношение има своята специална
регламентация в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г./, и
създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от КЕВР Правила
за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/. Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ от
2013г./обн.ДВ, бр. 98/2013 г. / са изцяло отменени /с решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. изключая
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са отменени с решение №2315 от
2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр.97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, т.е. към
датата на проверката на СТИ - 23.03.2019г. действително е липсвала
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребеното, тъй като новите ПИКЕЕ от 2019г., приети от
КЕВР с решение по т. 1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21,
ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, са обнардвани в
ДВ, бр.35/30.04.2019г. С §2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. е регламентирано, че
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал
към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на
съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване
на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена
от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Специална регламентация на процесното правоотношението в Закона за
5
енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г., последно изм. и доп. ДВ
бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./, не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на
чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради
грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от
реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да
липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване/така Решение
№ 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение №
21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о./.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за
техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената
електроенергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което
част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение
№150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/. При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители /така решение по гр.д.№2991/2018г. на
3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство
в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му
след монтиране на средството в обекта на ищцата /с установената
параметризация в две тарифи от производителя на монтирания за първи път в
обекта на ищеца електромер и факта, че електроразпределителното дружество
не разполага със софтуер за програмиране/. Изводът, че отчетената,
невизуализирана на дисплея енергия е фактически преминала , обективиран в
констативните протоколи се подкрепя от заключението на вещото лице по
6
допуснатата от съда СТЕ. Процесното СТИ е правилно свързано, съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия, а тезата, че отразеното в невизуализирания
регистър количество енергия не е доставено, е мислима единствено при
неправилно функциониращ електромер. При липса на данни за отклонения
при работата на СТИ, то показанията в регистър 1.8.3 са верни и отразяват
действително доставена енергия, която не е отчетена и не е заплатена именно
поради софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца– купувач, предвид, че
ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част
от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената
му електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период
от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но
това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
В този смисъл заключението на вещото лице е, че цялото количество
ел.енергия, записано в невизуализирания регистър е остойностено
математически вярно по цени за технологични разходи и мрежови услуги за
битов клиент. Що се касае за продължителността на софтуерното въздействие
поради невъзможността да се установи началният му момент, следва да се
посочи, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на
СТИ, т.е. отговорността на купувача може да се ангажира назад във времето
до датата на монтиране на СТИ, което в процесния случая е осъществено на
29.09.2015г., т.е. преди процесния период. Аргумент в подкрепа на горния
извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите ПИКЕЕ, издадени от
КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в които се установи,
че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа
енергия в тези регистри. Така процесният период от 05.04.2018г. до
04.04.2019г.,, за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия, е
след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
7
При така установеното, процесното количество електроенергия,
начислено от ответника на 2 869.93лева се дължи от ищеца по сключения
между страните договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва и
правилно е отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца,
заел позицията на въззивник следва да бъде осъден да заплати на ответника,
заел позицията на въззиваема страна, разходите за водене на въззивното
производство.Във въззивното производство същият е сторил разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 1032лева с ДДС/860лева +172лева
ДДС/, което въззивникът счита за прекомерно.
Минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение за
една инстанция при цена на иска 2 869.93лева възлиза на сумата от
430.90лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платеното
адвокатско възнаграждение от 860лева/без ДДС/ надвишава два пъти
минималното и следва да бъде намалено до минималния размер при
съобразяване не голямата правна и фактическа сложност на делото, факта, че
е част от многобройна група дела, идентични по предмет. Следователно
възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е
основателно, респ. разходите за адвокатско възнаграждение на въззиваемата
страна не и се дължат в пълен размер, а в минималния размер от
430.90лева/без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от
430.90лева, равняващ се на 86.18 лева, на въззиваемата страна се следва
адвокатско възнаграждение за зашита срещу подадената жалба с вкл. ДДС в
размер на 517.08 лева.
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260031/30.10.2020г. по гр.д.№667/2019г.
на РС-Б..
ОСЪЖДА Р. ИВ. Г. ЕГН********** от гр. Б., ***, ДА ЗАПЛАТИ на
8
„Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г,
съдебно-деловодни разноски в размер на 517.08 лева /с ДДС/ адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9