№ 61
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20211100513853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г.Ф. – гр. София срещу Разпореждане от
29.10.2021 г. по изпълнително дело № 20217880400561 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788
при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд, с което е оставено без уважение
възражението на жалбоподателя приетото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя в размер на 400,00 лв. да бъде намалено на 200,00 лв.
Обжалваното разпореждане е инкорпорирано в съобщение с изх. № 8846/29.10.2021 г.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно,
несъобразено с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) и че не е налице фактическа и правна сложност, като се излагат
подробни съображения в тази насока. С оглед релевираните доводи жалбоподателя моли
отказът на съдебния изпълнител да бъде отменен, а разпореждането за разноските да бъде
изменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено на
200,00 лв. и като законна последица от това да бъде намалена и полагащата се на ЧСИ такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Претендират се
разноски.
В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя
А.К.К., с което се изразява становище за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде
оставена без уважение, като се излагат подробни съображения за това.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на
насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по
делото, прие следното:
Изпълнително дело № 20217880400561 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ,
е образувано по молба с вх. № 5028/23.09.2021 г. от взискателя А.К.К., чрез пълномощник
адв. Г.Н., въз основа на Изпълнителен лист от 19.08.2021 г., издаден по ГД № 1337 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Карлово срещу длъжника Г.Ф. за сумите от 960,00 лв. –
1
разноски, сторени пред първата инстанция, и 373,63 лв. – разноски, сторени в
производството пред въззивния съд.
С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
извърши пълно имуществено проучване, да наложи запор на вземания по банкови сметки,
посочени в обезпечителната заповед, като му е възложил и правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно,
с което взискателят А.К. е овластил адв. Г.Н. да го представлява и защитава в
изпълнителното производство. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в
размер на 400,00 лв., като не е уточнен начин на плащане, записано е, че е внесена сумата от
400,00 лв., като в частта „от които в брой“ е оставено празно място.
С постановление от 23.09.2021 г. ЧСИ М.К. е приел за събиране по изпълнителното
дело разноски в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя.
На същата дата – 23.09.2021 г., на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение (ПДИ), с която е съобщено на длъжника и за приетото адвокатско
възнаграждение.
Срещу така приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на
01.10.2021 г. длъжникът е депозирал възражение чрез куриер, заведено по изп. дело с вх. №
5183/04.10.2021 г. С възражението длъжникът е заявил искане адвокатското възнаграждение
да бъде намалено на 200,00 лв., като това да бъде съобразено и при изчисляване на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в съобщение с изх. № 8846/29.10.2021 г.
съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число и
разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е поместена в Част първа
„Общи правила“, която на общо основание намира приложение касателно целия граждански
процес, включително изпълнителното производство. В посочената разпоредба (чл. 78, ал. 5
от ГПК) е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да
намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от
жалбоподателя минимум от 200,00 лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения
казус се установява, че предмет на принудително събиране са парични вземания срещу Г.Ф..
В тази връзка, на първо място, с оглед качеството на конкретния длъжник, като юридическо
лице, създадено по силата на Кодекса за застраховането (чл. 518 и сл. от КЗ), натоварено от
Държавата да изпълнява специфични функции, съдът приема, че за взискателя не
съществува трудност за събиране на вземанията му, поради което не е налице фактическа и
правна сложност на изпълнителното производство. На второ място, съдът съобразява, че в
2
рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от НМРАВ
в размер на 200,00 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Горното се обосновава и от обстоятелството, че вземането
е събрано в срока за доброволно изпълнение, доколкото след събиране на цялото вземане в
срока за доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални
действия от процесуалния представител на взискателя, свързани с принудителното
изпълнение.
Още един аргумент в подкрепа на извода, че в случая на взискателя се дължи
единствено платено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
производство е приетото в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според което първоначалният взискател прави разноски за възнаграждение
на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен
съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Именно втората хипотеза касае настоящия случай. Процесуалният представител на
взискателя е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ,
включително да определя начина на изпълнение, което ограничава значително ролята на
представителя в изпълнителното производство и свежда усилията му до иницииране на това
производство.
В допълнение следва да се отбележи и че в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че сумата от 400,00 лв. е „внесена“, като не е отразен начина на плащане, а в
частта „от които в брой“ не е посочено нищо. Това обстоятелство най-малкото поражда
неяснота и съмнение относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение.
Етимологията на думата „внесена“ навежда на извод за извършена банкова операция, което
от своя страна изисква по делото да бъде представено и платежно нареждане за извършения
превод, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което в настоящия случай не е сторено. Съдът обаче е обвързан
от искането в жалбата за намаляване на тези разноски до посочения размер, тъй като
възражение за недължимост въобще на тези разноски не е изрично наведено.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане за
отказ, инкорпорирано в съобщение с изх. № 8846 от 29.10.2021 г. по изпълнително дело №
20217880400561 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ, следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, намаление на
определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от
200,00 лв. Като последица от това ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на разноските в настоящото производство:
В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Взискателят също няма
право на разноски в настоящето производство. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят (ответникът по жалбата) не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не
може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител.
3
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ инкорпорираното в съобщение с изх. № 8846/29.10.2021 г. Разпореждане от
29.10.2021 г. по изпълнително дело № 20217880400561 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788
при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на Г.Ф. по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до размера на сумата
от 200,00 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя А.К.К., ЕГН **********, с адрес: с. В.Л., Община
Карлово, Област Пловдив, ул. „29-******* по изпълнително дело № 20217880400561 по
описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 при КЧСИ от 400,00 лв. до размера на сумата от 200,00 лв.
(двеста лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4