Р Е Ш Е Н И
Е № 2386
гр. Пловдив, 14.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4332 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против С.Е.Я., ЕГН: **********,***,
с която са предявени искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.
86 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 13862,05 лв.-
просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление № *** и сумата от
1 202, 27 лв.- договорна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.03.2017
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 27.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.10.2007 г.,
между ответника С.Я. и трето лице – кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен договор
за кредит за текущо потребление № ***, въз основа на който дружеството е
предоставило заем в размер на 20 000
лв., с които се частично се погасява кредит в Уникредит булбанк АД в размер на
15 000 лв. при условия, подробно уговорени в договора за кредит. Банката е
изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на кредитополучателя
горната сума. Кредитът бил изцяло усвоен. По силата на договора
кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 120 месеца от датата
на усвояване, при падежна дата за заплащане на месечните вноски 27-мо число на
месеца и краен срок на издължаване 19.09.2017 г., както и да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 7,45 % лева. Поради забава в плащането на
дължимите месечни вноски на основание чл. 19.2. от Общите условия, кредитът е
станал автоматично предсрочно изискуем на 27.12.2011 г. Твърди се, че
ответниците следва да се считат уведомени за предсрочната изискуемост с
връчване на препис от настоящата искова молба.
Твърди
се, че на 10.12.2012 г. между кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора
спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомени за прехвърлянето с писмо с
обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от
предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В
случай, че съдът не приеме уведомяването с писмо с обратна разписка, да се
счита, че с исковата молба ответникът е уведомен.
Моли се претенцията да бъде уважена. Претендират се и разноски.
С оглед нередовното връчване на
препис от исковата молба от ответника и по – късното узнаване съдът е приел, че
е налице депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. В отговора
са изложени съображения за неоснователност на исковите претенции. Оспорва
изцяло твърдяната предсрочна изискуемост, която макар да е записано, че
настъпва автоматично не му е надлежно
съобщена. Твърди се, че договорът за прехвърляне на вземания е нищожен, оспорва
се уведомяването на ответника за извършената цесия, оспорва се действителността
на цесията. Прави се възражение за погасяване на вземанията, претендирани от
ищеца по давност. На основание изложените доводи се иска отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не следва да се разглежда
приложеното частно гражданско дело, доколкото производството по предявените
искове по реда на чл. 422 ГПК е прекратено.
Видно от договор за кредит за
текущо потребление от 19.10.2007 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е
предоставила на кредитополучателя С.Е.Я.,
сумата от 20 000 лв,. от които 15 000 лв., с която да
рефинансира кредит в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК. Срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като е отразено, че кредитът
се усвоява еднократно чрез раплащателната сметка, посочена в него с титуляр
ответника. Уговорено е, че падежната дата за месечните вноски е 27-мо число на
месеца. За предоставения кредит е уговорено, че се заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора и
надбавка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „*** – (Приложение 2 към договора). Към датата на сключване на
договора, е отразено, че базовият лихвен процент е 5,19 %, стандартната
надбавка е 2,26 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,45
%. ГПР е уговорен в размер на 8,20, като е предвидено същият да бъде променян
при предпоставките, предвидени в Общите условия. Кредитът се сочи, че се
обезпечава със Залог на бъдещо вземане, като в тази връзка е представен и приет
като доказателство Договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от
19.10.2007 г. Отразено е, че неразделна част от договора са общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Към договора
е приложен и погасителен план, подписан от страните, в който са отразени
размерите на месечните погасителни вноски, като падежът на последната
погасителна вноска, настъпва на 19.09.2017 г. Към договора е подписано от
ответника и съгласие за директен дебитен превод. Неразделна част от договора са
и приложените и подписани от ответника Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление, както и Условия по кредитна програма ***. Съгласно
чл.19, ал. 2 от общите условия, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. В чл. 20, ал.1 от общите
условия са предвидени случаите, в които кредиторът има право да обяви кредита в
предсрочно изискуем.
С договор за покупко – продажба
на вземания от 10.12.2012 г. БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила на ищцовото дружество
вземания по посочени в Приложение към договора – приемо – предавателен
прототокол, предоставени потребителски
кредити , сред които е и горепосочения потребителски кредит. В договора е
посочена цена на везманията в размер на 763,859,82 лв., изчислена на база на
данните, съдържащи се в приложение № 1 към договора. Видно от приетото по
делото, като доказателство пълномощно, БАНКА ДСК ЕАД в качеството си на цедент
е упълномощила ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД в качеството на цесионер да подпише
писмените съобщения по чл.99, ал. 3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по
прехвърлените вземания. От банката е
потвърдено настъпилото прехвърляне на вземанията.
По делото са приети, като
доказателство уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по Договор
за кредит за текущо потребление от 19.10.2007 г., в което са отразени дължимите
към 18.12.2012 г. суми от ответника, включващи главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. Видно от представеното известие за доставяне това
уведомление не е връчено с изпратеното през 2012 г. писмо – отразено е, че „пратката не е потърсена от получателя“.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
всестранно и компетенто изготвено, се установява, че кредиторът БАНКА ДСК ЕАД е
изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит за текущо потребление
от 19.10.2007 г., като е предоставило сумата от 20000 лв. Кредитът е усвоен
изцяло по разплащателната сметка на ответника на 19.10.2007 г. Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 27.12.2011 г. Плащането на суми за
погасяване на кредита е преустановено на
16.01.2012 г. Размерът на закупения
дълг на С.Я. по договора за цесия от 10.12.2012 г. по пера и общо към
18.12.2012 г. е както следва: непогасена главница в размер от 13862,05 лв. и
договорна лихва в размер от 1904,34 лв. т.е. 1305,88 лв.- цедирана договорна
лихва и 598,46 лв. – цедирана наказателна лихва/ санкционираща лихва, законна
лихва в размер от 410,78 лв. и разноски 1 001,40 лв. или общ размер
17178,57 лв. Броят и размерът на договорените и неиздължени вноски за
погасяване на кредита към датата на изготвяне на заключението е непогасена главница в размер на 13862,05 лв.
и договорна лихва в размер на 1 305,88 лв. за периода от 27.12.2011 г. до
04.09.2012 г. Установява се, че размерът на дълга на ответника по договора след
приспадане на извършените плащания по пера и общо към датата на подаване на
исковата молба 27.03.2017 г. е сумата от 13862,05 лв.- непогасена главница и
договорна лихва по погасителен план за периода от 27.03.2014 г. до 27.03.2017
г.- 1202, 27 лв., както и заемни такси в размер от 150 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност, както и възраженията си
за липса на основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и
недействителност на договора за цесия и възраженията, касаещи липса на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията.
Съдът счита, че от приетите по
делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения договор
за прехвърляне на вземания.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем, обезпечен с поръчителство. Съгласно приетото по делото, като
доказателство пълномощно ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения
до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да се приеме, че е
налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
По отношение на оспорването на ответника, че лицето, подписало уведомлението не
е било надлежно овластено за това, следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като съдът приема, че не са налице данни за противопоставяне на
юридическото лице за извършените от соченото, като техен представител
лице. От съдържанието на приложеното към
исковата молба уведомление може да се направи категоричен извод, че същото
изхожда от ищцовото дружество в качеството му на упълномощено от цедента лице. Съобщението за извършената цесия е
направено от цесионера, но от името на банката. Дали предприелият правно
действие от чуждо име има надлежно учредена за това представителна власт е
въпрос на нейното доказване, като дори действията от чужда име да са извършени
без представителна власт, те не се приравняват от закона на действия, извършени
от свое име – чл. 42 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. (В този смисъл Решение № 204 от
25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.)
Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението,
каквито твърдения не са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г.
по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на
ВКС/. От друга страна неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на цесията. Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия,поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на
цесията,длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно
от дълга. Липсата на уведомление
обаче не прави цесията недействителна,нито освобождава длъжника от задължението
да плати на новия кредитор. Не са налице и останалите сочени от ответника основания
за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена, както
цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е преустановил плащанията на погасителни вноски по процесния договор
за кредит на 16.01.2012 г., от когато датира последното по
договора плащане. С него задълженията по същия не са погасени. В т.19.2 от
общите условия към процесния договор за кредит, които са приети от ответника и
с това станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на
предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, в който случай целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. От доказателствата по делото се установява,
че ответникът кредитополучател е изпаднал в забава след последното плащане на 16.01.2012 г. и 90 дни след са настъпили предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Последната не
настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и
да е било месечна вноска и изтичане на предвидения в ОУ период след това, а
може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в съответствие и с
изискванията на чл.432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените в договора случаи
банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Според
установената съдебна практика, в това число приетото в т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез
едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите,
когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без
да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена
т.нар.”автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
чрез едностранно изявление до длъжника. В посоченото тълкувателно решение е
постановено още, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В тази връзка производството по делото е прекратено в частта
относно предявените първоначално установителни искове по реда на чл.422 ГПК,
поради което обстоятелството, че предсрочната изискуемост не е обявена преди
подаване на заявление по чл.417 ГПК, е без значение за изхода на спора. В
съдебната практика по въпроса – Решение №77/10.05.2016г. по т.д.№3247/2014г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение №169/17.01.2017г. по т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и
др., се приема, че исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от
нея на ответника по иска. В конкретния
случай съдът е сезиран с осъдителни искове, като ищецът поддържа, че
предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба. В последната се съдържа
изявление в тази насока, като с нея се претендират и последиците от предсрочна
изискуемост, връчена е на ответника, поради което съдът намира, че изискването
на чл.60, ал.2 ЗКИ и горепосоченото тълкувателно решение са изпълнени. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът установява съществуването на вземането по договор за кредит,
обявен за предсрочно изискуем, като може да определи за момент на настъпване на
предсрочната изискуемост дата, различна от твърдяната от банката. (В
този смисъл Решение № 64 от 17.07.2015 г. по т.д. № 3187/2013г. на ВКС, I
т.о. ).
Според съда, няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на
длъжника от цесионер, а не от първоначалния кредитор, тъй като съгласно чл.99,
ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности. Правото на кредитора да обяви
вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането, която
преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане. По смисъла на закона
цесионерът придобива всички съпътстващи вземането права, в това число
потестативното право да обяви същото вземане за предсрочно изискуемо. Това
произтича и от разпоредбата на чл.71 ЗЗД, която принципно е приложима спрямо
всеки кредитор – както първоначален, така и последващ такъв на основание
договор за цесия. Съдебната практика също допуска уведомлението за предсрочна
изискуемост да изхожда от цесионер – Решение №169/17.01.2017г. по
т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о., ето защо съдът намира, че възраженията на
ответника в насока на това, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, е
неоснователно. В този смисъл е и постановеното по този въпрос на основание чл.
290 ГПК Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г., с което се приема, че при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В случая дори да се приеме, че препис от исковата молба не е бил
надлежно връчен на длъжника на датата, посочена в съобщението – 21.06.2017 г.,
то следва да се приеме, че същото е връчено на 19.04.2018 г., когато
упълномощеният представител на ответника е проучил делото. Още повече, че към
този момент е настъпил крайния падеж на задълженията по договора и съответно
същите се явяват дължими. Съгласно решение
№ 15 от 09.05.2017 г. по т. д.№ 60034/2016 на I
гр.о., решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 600053/2016 на II гр.о., решение № 184 от 04.07.2017 по т. д. №
60361/2016 на IV гр. о. и др вноските падежирали до датата на приключване на съдебното дирене,
са вземания, възникнали на основание договора за кредит и като такива следва да
се съобразят от съда, а още на по –голямо основание ще следва да се съобрази,
че изцяло е настъпил падежът на задълженията по договора за кредит. Това е
така, тъй като длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение на падежниралото вземане в рамките на
цедираното вземане. Не може въобще да се
отрече съществуването на самото вземане и прехвърлянето му на цесионера, като
се отхвърли иска само поради факта, че
по отношение на тези вноски е настъпил
падежа им, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това
вземане по отношение на тези падежираните вноски.
Съдът счита за неоснователно и
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на цедираното
вземане. Съгласно трайната съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за
противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013
г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че
падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната
дата на същия, а именно: 19.09.2017 г., който момент настъпва след подаване на
исковата молба и съответно обуславя недействителност на възражението на
ответника за погасяване на задължението за главница. По отношение на
претенцията за договорна лихва, то периодът, за който се претендира същата е
три години преди подаване на исковата молба, поради и което съдът приема, че
същата не е погасена по давност.
С оглед горното съдът намира, че в полза на ищеца съществува и е
изискуемо вземането по отношение на кредитополучателя, поради и което следва да
се уважат изцяло предявените осъдителни искове.
Следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата.
По отговорността
за разноски.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски за производството по осъдителния иск в общ размер от 804,41 лв. , от които 604, 41 лв.- държавна такса по осъдителния
иск, 100 лв.- депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът е определил на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
от 100 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Е.Я., ЕГН: **********,*** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 13862,05 лв.- просрочена главница по Договор
за кредит за текущо потребление № *** от 19.10.2007 г. и сумата от 1 202, 27 лв.-
договорна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.03.2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
27.03.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 804,41 лв. –разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ