№ 77
гр. Монтана, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К - 004089/ 24.01.2024г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите гр.София, на „И.А.М.” АД със седалище и адрес на управление
град София е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер 3 000.00 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, който обжалва същото с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Поддържа становище, че НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
тъй като не е установено извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателя при извършена
проверка на 16.05.2023г. с Констативен протокол № К- 2742937 в офис „Easy
Credit” АД в гр. Монтана, бул. Трети март №64 и последваща такава с
Констативен протокол № К-2743576 от 21.07.2023г. и Пртокол за проверка по
документи №К-0121981/11.08.2023г., е установено следното нарушение:
На 15.05.2023г. кредиторът „И.А.М.” АД в стопанисван от него офис в
гр. Монтана, бул. Трети март №64, сключил договор за паричен заем №
4798727/15.05.2023г. с потребител, който не съдържа задължителната
информация съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно:
годишен процент на разходите (ГПР) по кредита, дължими от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителната стойност.
Тези действия на кредитора се доказват от съдържанието на
предоставения договор за паричен заем № 4798727/15.05.2023г., приложен на
л.53 до л.58 от делото, видно от който е, че в чл.2, ал.1, т.8 от договора е
посочен ГПР, като абсолютна процентна стойност – 41.72%. В приложения
договор за кредит липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран ГПР, което от своя страна води до неяснота относно включените в
него компоненти. Не става ясно как е формиран ГПР от 41.72% при лихвен
процент по кредита – 35.00%.
Към сключения договор с потребител е приложен погасителен план,
съгласно който към всяка вноска е добавена сума в размер на 22.38 лева за
възнаграждение за предоставяне на гаранция. В чл.4 от сключения договор е
посочено, че в 3-дневен срок от сключването на договора, потребителя следва
да предостави едно измежду три обезпечения – две физически лица
поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
2
Извършена е и последваща проверка за изясняване на факта включен ли
е размерът на това допълнително възнаграждение за предоставяне на гарант в
посочения ГПР. В приложеното становище кредиторът е посочил, че не е
включил сумата за допълнително възнаграждение за предоставяне на гарант в
ГПР, с оглед на което действителният размер на ГПР е различен от този,
който е посочил в договора за потребителски кредит от 15.05.2023г.
Проверката е извършена във връзка с изпълнение на план програма на
КЗП по спазване на изискванията на ЗПК за месец май 2023г.
По време на последващата проверка е констатирано, че договорът за
паричен заем от 15.05.2023г. не съдържа цялата задължителна информация,
посочена по-горе, съгласно изискванията на ЗПК.
Актосъставителят счел, че с това деяние кредиторът „И.А.М.” АД е
нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит.
При предявяването на АУАН жалбоподателя не е правил възражения. В
срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН е направил писмени възражения, с които
оспорил констатациите.
АНО счел, че възражението е неоснователно и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Свидетелските показания на В. Б. Ц., актосъставител и Р. П. И.,
свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е
реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е
определено наказанието.
Твърденията на жалбоподателя, посочени в жалбата са неоснователни,
като съображенията на съда за това са:
При реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
3
опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено
в състава на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и
обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на
кредитора, който добре е запознат със съдържанието на акта, видно и от
подаденото в срок възражение.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички
установени по преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните
доказателства, като правилно е преценил, че са налице осъществени състави
на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
От установената по делото фактическа обстановка се установява нарушението
по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и
НП дата и място, дружеството-жалбоподател при сключване на договор за
потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити,
съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно не е
вписал: не е включил размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция в ГПР, което е дължимо на кредитора и е включено във вноските по
погасителния план по договора, като това обстоятелство води до съществена
разлика между формално посочения в договора размер и действително
прилагания от кредитора, което се приравнява на непосочване на ГПР по
кредита, не съдържа задължителната информация за действителната стойност
на ГПР и е в нарушение на горната разпоредба.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на
сключения договор №4798727/15.05.2023г., приложен към
административнонаказателната преписка.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар
закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов
съставомерен резултат, такива фактически са налице – засягане правата на
неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за
предлагания продукт. В случая, задължително следва да се отчете, че се касае
до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само
4
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с
клиентите. При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалбата
за изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощен орган,
в кръга на неговата материална и териториална компетентност и съдържат
всички законово определени реквизити и отговаря на изискванията за форма.
В тях е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителят, съдържа се и конкретно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна. Посочени са точно конкретните законови разпоредби,
които са нарушени с деянието и съответната норма, въз основа на която
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са посочени
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, поради което
по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от
формална страна. Описаната в наказателното постановление фактическа
5
обстановка се установява от констатациите, съдържащи се в съставените
констативни протоколи, съответства на посочената такава в акта за
установяване на административно нарушение и се доказва от приобщения
към делото доказателствен материал.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските в производството в размер на 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К - 004089/ 24.01.2024г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите гр.София, с което на „И.А.М.” АД, ЕИК:
ххх, със седалище и адрес на управление град София е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 лева на
основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28 ет.2 ап.40-46,
представлявано от управителя А.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на КЗП, ГД „Контрол
на пазара”, РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище
гр.Монтана, площад Жеравица №1 ,ет.8, стая 804, разноските по делото в
размер на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-гр.Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6