№ 551
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20241200900059 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Страни в процеса са „Дзалли“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Габрово, м. „Айвузов копак“ № 1, представлявано от Д.Р., и
„Модело“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Копривлен, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, представлявано от Н.П.П..
Осъществи се размяната на книжа по чл. 367-373 от ГПК.
Проектът за доклад по делото е следният:
1 - Релевантни факти и обстоятелства по казусите - „Дзалли“ ООД твърди, че
на 27.10.2021 г., в качеството си на възложител, сключило договор за
изработка на ишлеме с изпълнител „Модело“ ЕООД и подизпълнител „Фоур
Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“, Истанбул, Република Турция.
Съгласно договора, изпълнителят „Модело“ ЕООД, по поръчка на
възложителя „Дзалли“ ООД, се задължил на ишлеме да извърши кроене,
шиене, багрене, пране и гладене на облекла /или да извърши, след
допълнително уточнение от възложителя, само част от посочените операции/
по предоставени от възложителя модели /мостри/, техническа документация,
разходни норми и други видове проекти. Чл. 2.3 от договора давал възможност
на изпълнителя да възлага работа на подизпълнителя, но за възложената
работа, според чл. 2.4, изпълнителят „Модело“ ЕООД отговарял пред
възложителя „Дзалли“ ООД изцяло като за своя работа. Възнаграждението,
според чл. 3 от договора, следвало да се заплаща само на изпълнителя
„Модело“ ЕООД, включително и за възложената на подизпълнителя работа.
До края на 2022 г. възложителят „Дзалли“ ООД заплатил на изпълнителя
„Модело“ ЕООД авансово общо 1 571 900 лева без ДДС, на основание
издадени от изпълнителя данъчни фактури по процесния договор за изработка
на ишлеме. Заплатената сума с включен ДДС възлизала на 1 886 280 лева.
Срещу част от авансово заплатената сума, изпълнителят „Модело“ ЕООД
1
предал на възложителя „Дзалли“ ООД готова продукция по договора за
изработка на ишлеме от 27.10.2021 г., издал фактури за възнаграждения по
договора и съответната на издадените фактури част от авансово заплатените
суми била приета от страните като заплатено възнаграждение по договора. В
резултат на това частично изпълнение, към 31.12.2022 г. изпълнителят
„Модело“ ЕООД останал задължен към „Дзалли“ ООД, по предоставените му
парични аванси, за сума в размер на 1 337 000 лева без ДДС. Този размер на
задължението си изпълнителят потвърдил като съществуващ в неговите
счетоводни регистри в свое писмо от 11.01.2023 г. по повод одиторска
проверка на възложителя. През 2023 г., по време на действието на посочения
договор за изработка на ишлеме, и друга част от авансово платените суми
била приета от изпълнителя „Модело“ ЕООД като възнаграждение по
издадени от него фактури за изработена от него на ишлеме, предадена и
приета от възложителя продукция съгласно същия договор. На 07.03.2023 г.
„Дзалли“ ООД отправило 3-месечно предизвестие за прекратяване на
договора за изработка на ишлеме от 27.10.2021 г., сключен между „Дзалли“
ООД, като възложител от една страна, а от друга страна „Модело“ ЕООД, като
изпълнител, и „Фоур Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“, като
подизпълнител. В същия ден управителят и на двете дружества - Николаос
Папаниколау, в свой имейл потвърдил получаването на предизвестието. Така
договорът за изработка на ишлеме бил прекратен, считано от 07.06.2023 г. С
прекратяването на договора отпаднало основанието, поради което „Модело“
ЕООД било получило частта от авансово заплатените суми, срещу която не
била предадена и приета изработена на ишлеме продукция, и за него
възникнало задължение да я върне на „Дзалли“ ООД. Възложителят поканил
изпълнителя да възстанови остатъка от сумите, авансово заплатени от
„Дзалли“ ООД на „Модело“ ЕООД, задължението за връщане на които не било
погасено чрез прихващане срещу вземания по фактури за изработеното по
прекратения договор. Поканата била направена с изричен текст в същото
предизвестие от 07.03.2023 г., с което било направено и изявлението за
прекратяване на договора за изработка на ишлеме от 27.01.2021 г. Срокът за
плащане бил определен на 3 месеца, считано от получаването на
предизвестието с поканата, и изтекъл на 07.06.2023 г., едновременно с
прекратяването на договора за изработка на ишлеме. След това „Модело“
ЕООД извършило едностранно прихващане на негови вземания за
възнаграждение за изработеното по договора за изработка на ишлеме, срещу
вземания на „Дзалли“ ООД за платените авансово суми, които не били
върнати след прекратяването на договора за изработка на ишлеме.
Прихващането било направено с кредитно известие от 30.09.2023 г., по силата
на което насрещните вземания били погасени за сумата от 197 111,11 лв. След
извършеното по този начин частично погА.ване, „Модело“ ЕООД останало
задължено към „Дзалли“ ООД за възстановяването на суми по 23 фактури,
общо възлизащи на 1 085 140,74 лв. без ДДС, или 1 302 168,89 лв. с ДДС. На
30.10.2023 г. „Дзалли“ ООД изпратило до „Модело“ ЕООД уведомление, с
2
което извършило прихващане на насрещни вземания, за сумата в общ размер
на 181 233,85 лв. с ДДС, която представлявала вземане на „Модело“ ЕООД
срещу „Дзалли“ ООД и съответствала на задължения на „Дзалли“ ООД към
„Модело“ ЕООД по издадени от „Модело“ ЕООД фактури за възнаграждение
по прекратения договор за изработка на ишлеме от 27.10.2021 г., а именно:
фактура № **********/20.06.2023 г. за 3920,82 лв. с ДДС, фактура №
**********/31.07.2023 г. за 18 672,49 лв. с ДДС и фактура №
**********/31.07.2023 г., с първоначална стойност 374 501,89 лв. с ДДС и
остатъчна стойност в размер на 158 640,54 лв. с ДДС, след прихващане на
кредитни известия с № ********** /за 18 750,24 лв. с ДДС/ и ********** /за
197 111,11 лв. с ДДС/, срещу насрещните вземания на „Дзалли“ ООД спрямо
„Модело“ ЕООД в общ размер на 1 302 168,89 лв. с ДДС, съответстващи на
задължения на „Модело“ ЕООД към „Дзалли“ ООД по издадени от „Модело“
ЕООД фактури за авансови плащания по прекратения договор за изработка на
ишлеме от 27.10.2021 г., които не били върнати. С уведомлението от
30.10.2023 г., „Дзалли“ ООД поканило „Модело“ ЕООД незабавно да заплати
остатъка от вземането на „Дзалли“ ООД, равняващо се на сума от 1 120 935
лева с ДДС. Уведомлението, заедно с включената в него покана за плащане,
било получено в „Модело“ ЕООД на 31.10.2023 г., което било удостоверено в
обратна разписка от 31.10.2023 г. и товарителница на куриер „Еконт“ от
същата дата. След извършените прихващания на насрещни вземания,
„Модело“ ЕООД останало задължено и не върнало на „Дзалли“ ООД сумата от
1 120 935 лева с ДДС, която получило като авансови плащания по договора за
изработка на ишлеме от 27.10.2021 г. „Модело“ ЕООД се обогатило с тази
сума, получена от него на основание, отпаднало на 07.06.2023 г. с
прекратяването на договора за изработка на ишлеме. „Модело“ ЕООД
дължало връщане на тази сума, но до момента не го сторило. В негова тежест
възникнало и задължение да заплати на „Дзалли“ ООД законната лихва върху
сумата от 1 120 935 лева за периода от 08.06.2023 г. /денят, който следва датата
на прекратяване на договора/ до датата на подаване на исковата молба на
„Дзалли“ ООД. Размерът на въпросната законна лихва бил 115 549 лева. Иска
се осъждане на „Модело“ ЕООД да заплати на „Дзалли“ ООД обща сума в
размер на 1 236 484 лева, от които главница в размер на 1 120 935 лева,
получена авансово по прекратен на 07.06.2023 г. договор за изработка на
ишлеме от 27.10.2021 г., с която „Модело“ ЕООД неоснователно се обогатило,
сумата 115 549 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано
от 08.06.2023 г. /денят, който следва датата на прекратяване на договора/ до
датата на подаване на исковата молба на „Дзалли“ ООД, и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
„Дзалли“ ООД до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
„Модело“ ЕООД оспорва исковете на „Дзалли“ ООД както по основание, така
и по размер. Не се оспорва обстоятелството, че на 27.10.2021 г. между
„Дзалли“ ООД, като възложител, „Модело“ ЕООД, като изпълнител, и „Фоур
3
Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“, Истанбул, Република Турция, като
подизпълнител, се сключил договор за изработка на ишлеме. Договорено било,
че за изработването на готовите облекла може да се ползва подизпълнител от
Република Турция, като един от подизпълнителите бил вторият договарящ -
„Фоур Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“. Основните и помощните
материали трябвало да се предоставят от възложителя. Предаването на
готовата продукция се осъществявало от изпълнителя в склада на възложителя
в гр. Габрово или в негов склад в гр. Благоевград. Било уточнено, че
плащането се извършва след предаването на всяка конкретна партида готови
облекла, която се уточнявала предварително с отделен анекс към договора.
Възложителят никога не бил осъществявал авансово заплащане на
възнаграждението по договора на изпълнителя. Подизпълнителят трябвало да
изработи облеклата, използвайки своите производствени мощности и трудови
ресурси на територията на Република Турция, при осъществяването на
митнически режим „Пасивно усъвършенстване“. Последният разрешавал да
се внА.т временно стоки извън митническата територия на ЕС в друга страна,
в случая Турция, за да се подложат на операции по усъвършенстване или
преработка, и получените компенсаторни продукти да бъдат оформени под
съответен митнически режим. При осъществяването на тези митнически
правила държавата, в която се извършвала преработката, в случая ушиването
на готови облекла от внесените материали, обезпечавала задължителен износ
на готовия нов продукт, като събирала временна митническа такса, която се
възстановявала на вносителя след реекспорта на продукцията, създадена за
него. Митническата такса представлявала гаранция, че внесената стока след
обработването ще бъде изнесена от страната и няма да се разпространява на
нейна територия. Претендираните от възложителя суми представлявали
стойността именно на тези митнически гаранции, които били внесени от него
като собственик на основните и допълнителни материали. Допълнително към
сумата, без да се уточнява нейният размер, били включени и курсовите
разлики, които според възложителя следвало да се понесат от изпълнителя,
въпреки че собственик на материалите и на крайния готов продукт бил
именно възложителят. В случая не се касаело за авансово преведени суми в
изпълнение на предмета на договора - ушиване на готови облекла с материали
на „Дзалли“ ООД, а за изпълнение на задължение от страна на възложителя за
заплащане на митническа такса при ползването на митническия режим
„Пасивно усъвършенстване“. Посочените суми били преведени чрез
счетоводството на „Модело“ ЕООД и въпреки че фактурите, по счетоводни
причини, били оформени като авансово плащане, те не постъпили в
имуществената сфера на изпълнителя, а били заплатени незабавно на
турските митнически власти. Сумите били преведени чрез турския
подизпълнител. Те никога не били постъпвали в патримониума на „Модело“
ЕООД и същото не дължало тяхното връщане. Имуществено разместване на
парични средства в полза на „Модело“ ЕООД никога не било осъществявано.
Внесените митнически гаранции се освобождавали и възстановявали след
4
проверката на митническите органи по съответствието на внесените
материали с изнесената готова продукция. До този момент турските
митнически власти не освободили посочените суми, поради което искът на
„Дзалли“ ООД бил предявен преждевременно. Не се оспорва твърдението, че
договорът е прекратен с тримесечно предизвестие, отправено на 07.03.2023 г.
от „Дзалли“ ООД, считано от 07.06.2023 г. В предизвестието ясно се сочел
произходът на претендираните суми. Последните представлявали заплатени
митнически гаранции за вноса на материали в Турция за ушиване на облекла,
не били за сметка на изпълнителя и не се дължали от него. В договора изрично
било посочено, че дори при възлагане на изработката на облеклата на
подизпълнителя, предадените за изработката материали остават собственост
на възложителя. Собственик на материалите, които били внос в Турция и от
които трябвало да бъдат изработени облеклата, дължащ представянето на
митническата гаранция, бил именно възложителят, който дължал и
съответната митническа такса за постъпването им в страна извън ЕС. От
разменената между страните електронна кореспонденция ставало ясно, че
именно възложителят е поел задължението да заплаща митническите
гаранции, които след освобождаването им от турските митнически власти
следвало да му се връщат обратно. Нямало спор, че въз основа на предадените
основни и допълнителни шивашки материали, изпълнителят ушил поръчаните
от възложителя готови облекла чрез подизпълнители, които осъществявали
дейността си на територията на Република Турция. В предизвестието, което
предхождало със 7 месеца уведомлението за прихващане на насрещни
вземания, ясно било посочено, че сумите, които възложителят претендира, не
са поради неизпълнение на предмета на договора, а представляват митни
сборове, които са събрани от турската митница и все още не са освободени и
върнати поради административни причини, за които изпълнителят не можел
да бъде държан отговорен. „Модело“ ЕООД не приемало компенсация между
сумите, дължими за възнаграждение за извършената работа по ушиването на
облеклата, и гаранционните депозити, заплатени от възложителя на турските
митнически власти. Страните се споразумели с разменени имейли по
отношение на условието за връщането на митническите гаранции, а именно -
освобождаването им от турските власти. Възразява се по повод на
извършената в нарушение на чл. 103 от ЗЗДог компенсация между сумите,
внесени като митническа гаранция, и възнаграждението по договора за
изработка. В случая вземанията не били насрещни, изискуеми и ликвидни.
Всъщност възложителят не се издължил по договора за изработка на ишлеме,
като не заплатил цялостното възнаграждение за извършената работа. По
възлагане от страна на „Дзалли“ ООД, изпълнителят извършил реконструкция
на избрани от възложителя помещения за склад, които да притежават
характеристиките на място, в което да се съхраняват платове, нетърпящи влага
и миризми, при оптимална температура. Стойността на ремонта, която
следвало да се поеме от възложителя, тъй като складът се преустройвал за
негови нужди, била в приблизителен размер на 300 000 лева, като до
5
настоящия момент възложителят не заплатил на изпълнителя каквито и да е
суми в тази връзка. За изграждането на този склад бил сключен договор за
логистика от 30.12.2021 г., който „Модело“ ЕООД изпълнило без да му е
заплатено, и за предсрочното прекратяване на който възложителят дължал
неустойка в размер на 66 498,22 лв. /34 000 евро/. В случая безспорно било
установено наличието на действително възникнало договорно
правоотношение между страните, породено от сключен помежду им
неформален договор за изработка, по което било извършено изпълнение.
Възложителят не правел разлика между прекратяване на договора и разваляне
на договора. Правните им последици били различни и съществени. При
разваляне на договора последиците настъпвали с обратна сила, докато
настоящият случай се отнА.л до договор с периодично/продължително
изпълнение и при прекратяването му последиците били за в бъдеще. Макар
вече облигационната връзка да не съществувала, всичко, което било дадено
въз основа на валидно сключения, но прекратен договор, оставало дадено на
правно основание, а не поради отпадането му с обратна сила. Сключеният
договор за изработка на ишлеме бил с продължително/периодично действие и
за него не можела да се приложи разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗДог.
Прекратяването на договора имало действие занапред. Изяснило се, че
имуществената претенция не се основава на авансово заплатени суми, които
са дадени на отпаднало основание, а са необходимо и договорено условие за
изпълнението по договора за изработка на ишлеме, изпълнен от субект, чието
седалище е извън територията на ЕС. Не били налице предпоставките на
неоснователното обогатяване. Липсвали елементите на този фактически
състав. Неоснователен бил и искът за лихва, тъй като не се установявало
дължимо на възложителя вземане, чийто падеж да е настъпил и изпълнителят
да е в забава. Моли се за отхвърляне на претенциите на „Дзалли“ ООД.
Предявяват се насрещни искове. „Модело“ ЕООД претендира присъждане на
сума в общ размер на 247 732,07 лв., от която: сумата от 181 233,85 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договора за изработка и
издадени от изпълнителя и приети от възложителя фактури - фактура №
********** от 20.06.2023 г., на стойност 3920,82 лв. с ДДС, фактура №
********** от 31.07.2023 г., на стойност 18 672,49 лв. с ДДС, и фактура №
********** от 31.07.2023 г., с първоначална стойност 374 501,89 лв. с ДДС и
остатъчна стойност в размер на 158 640,54 лв. с ДДС, след прихващане със
сумите по кредитни известия с № ********** /18 750,24 лв. с ДДС/ и
********** /191 111,11 лв. с ДДС/, като възнаграждението се дължало за
изработени, доставени и приети от възложителя стоки, и сумата от 66 498,22
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
логистика. Въпросните суми не се оспорвали от „Дзалли“ ООД. Претендират
се и разноските по делото.
Възложителят сочи, че договорът за изработка на ишлеме е можел да бъде
изменен и допълнен само по взаимно съгласие на страните с писмен анекс. В
случая не бил подписван подобен анекс. Разменената между страните
6
електронна кореспонденция нямала характер на писмен анекс. Договорено
било заплащането на възнаграждението да се извършва в срок до 10 дни след
завършване и приемане на работата. Сумите по фактурите, в които било
посочено „Авансово плащане“, платени преди завършване и приемане на
работата по договора, били платени при първоначална липса на основание.
Тяхното връщане било дължимо веднага. Възложителят и изпълнителят
приели промяна в договора, като предвидили част от възнаграждението за
отделни партиди и в рамките на определен период от действието на договора,
да бъде заплащано преди завършване и приемане на работата. Промяната била
извършена във връзка с приложението на хипотезата по чл. 2.3 от договора за
изработка на ишлеме, при която изпълнителят, при надхвърляне на неговия
производствен капацитет, можел да възложи работата на подизпълнителя със
седалище в Турция, при което да му предаде получените от възложителя
материали, а подизпълнителят да извърши работата при осъществяването на
митнически режим „Пасивно усъвършенстване“. При този митнически режим,
съгласно изискванията на турските митнически органи, било необходимо да се
депозират суми за гаранции при вноса на материалите за преработката им на
ишлеме от подизпълнител на територията на Турция, които, след връщане на
изработената продукция и документално закриване на митническите режими,
следвало да бъдат възстановени. С такива суми изпълнителят и
подизпълнителят не разполагали и поискали съдействие от възложителя.
Промяната на договора била извършена въз основа на предложение от страна
на възложителя да предостави пари, като временна финансова помощ, за
покриване на гаранциите, под формата на авансово плащане към „Модело“
ЕООД, след което „Модело“ ЕООД да плати сумата като аванс към
подизпълнителя „Фоур Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“.
Предложено било всеки аванс да бъде прихванат от текущите фактури за
изработка на продукция, издадени от доставчика /изпълнителя/ на клиента
/възложителя/ след период от 6 месеца, като това било разумен срок за
производство на стоките, представяне на всички документи за закриване на
митническия режим и възстановяване на парите от турската митница.
Изчисляването на авансовите плащания трябвало да бъде направено в
съответствие със стойността на проформа фактурите, издадени от „Дзалли“
ООД на „Модело“ ЕООД, въз основа на 9,6 % гаранция за мита, наложена за
материали от ЕС, + 20 % ДДС върху нея. Било предложено авансовото
плащане да се извършва два пъти месечно - в средата и края на месеца, като за
целта „Модело“ ЕООД трябвало да издаде фактура на „Дзалли“ ООД за тази
сума. Било предложено първото плащане, направено през януари, да бъде част
от тази схема. Предложени били 2 варианта: Вариант 1: „Дзалли“ ООД да
поеме 100 % от гаранциите за период от 6 месеца - от януари до юни, авансите
да бъдат прихванати от текущите фактури, издадени от „Модело“ ЕООД към
„Дзалли“ ООД за изработка на продукцията, считано от юли, и всички
авансови плащания да бъдат прихванати до 31.12.2022 г., и Вариант 2:
„Дзалли“ ООД да поеме 100 % от гаранциите за период от 3 месеца /януари-
7
март/, като авансово плащане към „Модело“ ЕООД, след което участието в
гаранцията да се разпредели между тях по предложената схема. Направеното
предложение било видно от имейл от 11.02.2022 г. на Христина Кръстева,
финансов директор на „Дзалли“ ООД, отправено до изпълнителя и
подизпълнителя по договора. Към 16.02.2022 г. страните по договора за
изработка на ишлеме постигнали съгласие да приложат Вариант 1, което било
видно от имейл от същата дата на Христина Кръстева. В допълнение към
съдържанието на Вариант 1, страните постигнали съгласие подизпълнителят
„Фоур Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“ да кандидатства за
разрешение да използва гаранционен режим с отстъпка от турското
правителство и ако го получи през юни, плащанията по договорения начин да
бъдат спрени. Авансите следвало да се плащат на „Модело“ ЕООД в местна
валута / български лева/ + ДДС. Относно курсовия риск /курсовите разлики/
лев-турска лира, страните се съгласили той да бъде покрит от изпълнителя и
подизпълнителя по договора. Независимо че тези промени в договора за
изработка на ишлеме не били въведени с писмен анекс, подписан от законните
представители на страните, срещу тях никоя от страните по договора не
възразила и в съответствие с разпоредбата на чл. 301 от ТЗ следвало да се
приеме, че са били потвърдени. Промените, по същество, се свеждали до
момента на заплащане на възнаграждението - преди завършване и приемане
на работата по отделните партиди по договора, за периода от 25.01.2022 г. до
31.12.2022 г. Авансово платените от „Дзалли“ ООД суми, които не били
погасени чрез прихващане на насрещни вземания на „Модело“ ЕООД за
изработена и приета от възложителя по договора продукция, следвало на
01.01.2023 г. да бъдат върнати от „Модело“ ЕООД като получени заради
продукция, която не е изработена и предадена. Договорът за изработка на
ишлеме от 27.10.2021 г. не съдържал клаузи, задължаващи възложителя да
заплаща други по характер и предназначение суми, освен такива за
възнаграждение. Авансово платените суми, претендирани от възложителя,
нямали връзка с договора за логистика, а имали характер на възнаграждение
по договора за изработка на ишлеме. Неоснователно било възражението на
изпълнителя, че въпросните суми били платени от възложителя в изпълнение
на негово задължение, като собственик на материалите за преработка на
ишлеме, да депозира гаранции пред турските митнически органи при вноса на
тези материали за преработката им от подизпълнител на територията на
Турция. В процесния договор за изработка на ишлеме не било предвидено
такова задължение в тежест на възложителя. Не бил подписан анекс към
договора, който да внА. промени в този смисъл. Разменените между страните
имейли, с които била въведена промяна в договора за изработка на ишлеме по
отношение на авансово заплащане на част от възнагражденията, не съдържали
уговорки за въвеждане на задължение в тежест на възложителя,
самостоятелно и на собствено основание, да заплаща митнически гаранции. В
документите от турската митница никъде не ставало дума за митнически
задължения на „Дзалли“ ООД. Съгласно турското законодателство,
8
митническата гаранция се дължала от компанията, която е вносител на
материалите за обработка в Турция. В случая това бил подизпълнителят „Фоур
Туинс Текстил Санаи ве Тикарет Сиркети“. Клаузата на чл. 2.5 от договора за
изработка на ишлеме касаела само отношенията между страните по договора,
но не и митническите задължения на лицата, които фактически извършват
вноса на материали на територията на Турция. „Дзалли“ ООД, както
фактически, така и юридически, не било в позицията на вносител на стоките в
Турция. Действително, възложителят знаел целта, за която изпълнителят
използвал предоставените му авансови суми. Именно поради това
обстоятелство, в предизвестието, отправено от възложителя до изпълнителя,
съществувал текст, с който се претендирало възстановяване на сумите,
платени за гаранции от „Модело“ ЕООД или негов подизпълнител в полза на
турските митнически органи. Обстоятелството, че „Дзалли“ ООД било
информирано за целите, за които „Модело“ ЕООД ще използва
предоставените му авансово суми, не създало задължение за възложителя в
допълнение на предвидените в негова тежест съгласно договор за изработка на
ишлеме от 27.10.2021 г. Постъпването на сумите в банковите сметки на
изпълнителя удостоверявало постъпването им в неговия патримониум. Без
значение било от този момент насетне в чия полза и за какви цели е извършил
плащания изпълнителят. Изложените обстоятелства очертавали фактически
състав, при който „Дзалли“ ООД, като възложител по договора за изработка на
ишлеме от 27.10.2021 г., заплатило на „Модело“ ЕООД, като изпълнител по
същия договор, авансово суми под формата на възнаграждение по договора.
Срещу част от авансово платените суми, изпълнителят изработил и предал, а
възложителят - приел, готова продукция по отделни партиди и за
договорената цена, и било извършено прихващане на насрещните вземания.
Частта от авансово платените суми, срещу които до 31.12.2022 г. изпълнителят
не предал готова продукция, следвало да бъде върната на 01.01.2023 г.
съгласно описаната промяна в условията на плащане на възнаграждението по
договора. В посочения срок изпълнителят не изработил и не предал, а
възложителят не приел готова продукция, възнаграждението за която да е
заплатил авансово. Основанието, заради което били платени сумите, не се
осъществило за част от авансово платените суми и изпълнителят по договора
следвало да ги върне на 01.01.2023 г. Възложителят претендирал тяхното
връщане с покана след прекратяването на договора за изработка на ишлеме.
Ако не бъдело установено, че страните по правновалиден начин са извършили
промяна на чл. 6, изр. 2 от процесния договор за изработка на ишлеме от
27.10.2021 г., то следвало да остане действаща и приложима уговорката, че
заплащането на възнаграждението ще се извършва в срок до 10 дни след
завършване и приемане на работата. Следователно сумите по фактурите, в
които било вписано „Авансово плащане“, платени преди завършване и
приемане на работата по договора, били платени при първоначална липса на
основание и тяхното връщане било дължимо веднага. Ал. 1 на чл. 55 от ЗЗДог
намирала приложение и при прекратяване на сделката, какъвто бил
9
процесният случай. Ако съдът приемел, че извънсъдебното прихващане,
извършено от „Дзалли“ ООД на 30.10.2023 г., не е породило своя погасителен
ефект, или ако не направел съдебно прихващане на същата сума, то тогава
възложителят моли съда да разгледа и да се произнесе по увеличени размери
на исковете му, като прибавя 181 233,85 лв. към претенцията си за главница и
28 580,58 лв. към тази за лихва. Възложителят намира предявените насрещни
искове за основателни, прави изявление за прихващане на вземанията по тях
със своите претендирани вземания и моли за отхвърлянето им.
„Модело“ ЕООД твърди, че гаранциите все още не са освободени от турската
митница поради проблеми, породени от несъответствие между количеството,
качеството и произхода на внесените и предоставени платове и броя на
изработените и изнесени облекла. Това несъответствие било допуснато
именно от възложителя, който в представените проформа фактури и анекси
посочил грешно количество /метраж/ плат, което не отговаряло на бройката
готова ушита продукция, а посочил и различен произход на платовете.
Количеството плат не кореспондирало с посочените бройки готови облекла.
Получавала се разлика между внесените количества платове и ушитите от тях
бройки. Невръщането на сумите за платените гаранции до настоящия момент
се дължало на грешка в дадената от „Дзалли“ ООД разходна норма и на
грешно деклариран произход на платовете. Видно от разменените имейли,
възложителят приел да изплаща гаранцията, свързана с уговорения от
страните режим на пасивно усъвършенстване. Той винаги демонстрирал
активно поведение, насочено към правните последици на сделката, като
целево превеждал посочените суми за изплащането на митническите
гаранции, след като бил уведомяван по електронен път за вида и характера на
посоченото плащане. В подкрепа на тези разсъждения била и константната
практика на ВКС. Следвал изводът, че между страните е налице допълнителна
писмена уговорка, съгласно която митническата гаранция ще бъде заплатена
от „Дзалли“ ООД и ще му бъде възстановена след връщането й от турската
митница. Именно собственикът на платовете и другите съпътстващи
материали /възложителят/ бил задължен да заплати таксите за митническо
усъвършенстване, които се възстановявали след износа на съответното
количество готови дрехи обратно в България. В случая „Модело“ ЕООД било
представител на вносителя и не внА.ло през турската граница собствена стока
за допълнителна преработка. Имало възстановяване на такива митнически
гаранции в полза на „Дзалли“ ООД. Това станало с фактура № ********** от
31.07.2023 г., с първоначална стойност 374 501,89 лв. с ДДС. Техническото
плащане на гаранциите, едновременно с транспортирането на платовете от
България за Турция, било извършвано от изпълнителя, поради което сумите
минавали транзитно и целево през неговата счетоводна сметка „412-авансови
сметки-клиенти“ и незабавно, в рамките на 24 часа, били нареждани по
банковите сметки на турския подизпълнител, който ги плащал на митницата
при освобождаването на вноса. Тези суми не постъпвали в имуществената
сфера на „Модело“ ЕООД и не били осчетоводявани като приход. В този
10
смисъл било правно несъответно да се твърди, че те са постъпвали в
имуществото на изпълнителя и то се е увеличило, а с тяхната стойност се е
обеднил възложителят. В действителност „Дзалли“ ООД плащало мито за
вноса на собствените си платове и шивашки материали, които договорило да
се ушият на ишлеме от подизпълнителите при прилагането на митнически
режим „Митническо усъвършенстване“. Именно тези свои суми възложителят
насочвал към изпълнителя и му разрешавал да си удържа от тях
възнаграждението по договора за изпълнените поръчки. С това възложителят
всъщност признавал, че това са негови средства и че с тях оперира той,
включително като се разплаща с „Модело“ ЕООД за извършената работа по
ушиването на облеклата от собствените на „Дзалли“ ООД платове. Не била
постигната писмена договореност относно поемането на курсовите разлики,
дължащи се на преизчисляването на количеството дължими турски лири в
евро поради спада на курса на турската лира към еврото, което възниквало
при различни обменни курсове. В случая то следвало да се поеме от „Дзалли“
ООД въз основа на разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от ЗЗДог вр. чл. 288 от ТЗ,
която предвиждала възложителят да заплати разходите, извършени от
изпълнителя, които са в съответствие с възложената работа. Изпълнителят
многократно заявявал на „Дзалли“ ООД, че не поема за своя сметка курсовите
разлики, дължащи се на спада на турската лира към еврото. Това бил разход
във връзка с изпълнението на поръчката и се дължал от възложителя, а не от
изпълнителя. Не било извършено предоговаряне на чл. 6 от договора. Тази
договорка между страните била спазена, с изключение на заплащането на
възнаграждението по последната изработена продукция, за което именно
възложителят настоявал за компенсация между сумата за гаранции и
възнаграждението по договора. Това била още една индиция, че и той считал,
че гаранциите са негови средства, а не предварително престирано
възнаграждение, което, ако било такова, трябвало да се уреди с констативен
протокол, а не чрез прихващане. Никога не било постигано съгласие т. нар.
„авансово плащане“ да се счита за предварително. Нямало общ юридически
факт, от който да произтича обогатяване на „Модело“ ЕООД за сметка на
обедняване на „Дзалли“ ООД, тъй като възложителят платил, за да обезпечи
отношенията по изпълнението на договора за изработка. Не било налице
неоснователно обогатяване. Възложителят делегирал на изпълнителя и
подизпълнителя да извършват плащанията на гаранциите към турските
митници;
2 - Правна квалификация на претенциите и възраженията на „Дзалли“ ООД:
чл. 55, ал. 1 от ЗЗДог, чл. 309а, ал. 1 от ТЗ и чл. 103-104 от ЗЗДог, а на тези на
„Модело“ ЕООД - чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 103-104 от ЗЗДог;
3 - Кои факти и обстоятелства се признават - сключването на договора за
изработка на ишлеме, превеждането на претендираните от „Дзалли“ ООД
парични суми на турските митнически власти чрез счетоводството на
„Модело“ ЕООД, прекратяването на договора за изработка на ишлеме на
07.06.2023 г., знанието на възложителя за каква цел използва преведените му
11
суми изпълнителят и основателността на предявените насрещни искове;
4 - Кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване - признатите в
предходната точка;
5 - Как се разпределя тежестта за подлежащите на доказване факти и
обстоятелства - „Дзалли“ ООД следва да докаже, че е превело претендираната
главница на „Модело“ ЕООД и че това е станало без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание; „Модело“ ЕООД трябва да докаже,
че претендираната от „Дзалли“ ООД главница му е била преведена с
основание, което се е осъществило и не е отпадало; и двете страни трябва да
докажат, че вземанията им, които са прихванали извънсъдебно или искат да
прихванат съдебно, са насрещни, валидни, изискуеми и ликвидни; и
6 - За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.
Първоначалните и насрещни претенции са редовни и допустими.
По делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.
Страните са направили искания за приобщаване на писмени доказателства,
разпит на свидетели и назначаване на експертиза, по които обаче произнА.не
ще има на последващ процесуален етап, защото същите се нуждаят от
прецизиране, поясняване и коригиране, което налага да се изслушат и устните
обяснения на процесуалните представители във връзка с тях.
Воден от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните, че произнА.не по направените от тях
доказателствени искания ще има на последващ процесуален етап.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
02.12.2024 г. и да започне в 13:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, чрез адвокатите, на имейли
****************@**********.*** и ********@*****.***, като им се изпратят и
копия на настоящото определение, а на „Дзалли“ ООД - и екземпляр от
допълнителния отговор и приложенията към същия.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.
НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12