МОТИВИ

           към присъда

          по нохд №  636/2012 год., СпНС, 6 с-в

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.Б.  за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинения срещу:

Р.Л.Й. , роден на *** в гр.К., жител и живущ ***, ******, ******, ******-реабилитиран, ЕГН-**********

ЗА ТО В А, Ч Е:

През месец септември и октомври 2009 г., в качеството на подбудител, в съучастие с М.М.Ш., ЕГН-**********, Ю.С.И., ЕГН- **********, като подбудители, и Н.З.Н., ЕГН-**********, като извършител, и действайки по поръчение на организирана престъпна група, посочена в т.2 от обвинението, умишлено склонил М.М.Ш., ЕГН-**********, да склони другиго да пренесе от Р.Т.я в Р.Б. през границата на страната високо рискови наркотични вещества, в изпълнение на което Ю.С.И. подбудил Н.З.Н., ЕГН-********** да пренесе от РТ. в РБ. през границата на страната високо рискови наркотични вещества, което Н. направил на 07.10.2009 г. през ГКПТП М.Т., пренесъл през границата на страната без надлежно разрешително високо рисково наркотично вещество „хероин", в особено големи размери, с нетно тегло 27.415 кг., със съдържание на активно вещество „деацетилморфин" 45%, на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лева и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.5 вр. ал.1 б.“ж“, вр. чл.93 т.20, вр. чл.20 ал.3 от НК

 

           И  ЗА ТО В А, Ч Е:

 За времето от началото на 2006 г. до 06.11.2009 г. организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК на територията на страната, с участници Ю.С.И.., ЕГН-**********, М.М.Ш., ЕГН-********** и Н.З.Н., ЕГН-********** - престъпление по чл.321 ал.З т.1 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК

Ю.С.И., роден на *** ***, жител и живущ ***, ******, ******, ******, ЕГН-**********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

През месец септември и октомври 2009 г. в област Р., в качеството на подбудител, в съучастие с Р.Л.Й., ЕГН-**********, М.М.Ш., ЕГН-**********, като подбудители и Н.З.Н., ЕГН-**********, като извършител, след като е бил подбуден от М.М.Ш., ЕГН-**********, да склони другиго да пренесе от Р.Т. в Р.Б. високорискови наркотични вещества, и действайки по поръчение на организирана престъпна група, посочена в т.2 на обвинението, умишлено склонил Н.З.Н., ЕГН-**********, без надлежно разрешително, да пренесе през границата на страната от Р.Т. в Р.Б. високо рисково наркотично вещество, което Н. направил на 07.10.2009 г. през ГКПП „М.Т.", пренесъл без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество „хероин", в особено големи размери, с нетно тегло 27.415 кг., със съдържание на активно вещество „деацетилморфин" 45%, на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лева и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.5 вр. ал.1 б."ж", вр. чл.93 т.20, вр. чл.20 ал.3 от НК;

 

И ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

За времето от месец януари 2009 г. до 27.01.2010 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК на територията на страната, образувана и ръководена от Р.Л.Й., ЕГН-**********, и с участници М.М.Ш., ЕГН-********** и Н.З.Н., ЕГН-********** - престъпление по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК.

 

М.М.Ш. - роден на *** ***,  ******, ******, женен, осъждан, безработен, ЕГН-**********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

През месец септември и октомври 2009 г., в качеството на подбудител, в съучастие с Р.Л.Й., ЕГН-**********, Ю.С.И., ЕГН- **********, като подбудители и Н.З.Н., ЕГН-**********, като извършител, след като е бил подбуден от Р.Л.Й., ЕГН-********** да склони другиго да пренесе от Р.Т. в Р.Б. през границата на страната високо рискови наркотични вещества, и действайки по поръчение на организирана престъпна група, посочена вт.2 на обвинението, умишлено склонил Ю.С.И., ЕГН-**********, чрез убеждаване и предлагане на парично възнаграждение, да склони другиго да пренесе от Р.Т. в Р.Б. през границата на страната високо рискови наркотични вещества, в изпълнение на което Ю.С.И. подбудил Н.З.Н., ЕГН-**********, без надлежно разрешително, да пренесе от Р.Т. в Р.Б. през границата на страната високо рискови наркотични вещества, което Н. направил на 07.10.2009 г. през ГКПП М.Т., пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително високо рисково наркотично вещество „хероин", в особено големи размери, с нетно тегло 27,415 /двадесет и седем килограма и четиристотин и петнадесет грама/, със съдържание на активно вещество „деацетилморфин" 45% на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 /един милион седемстотин осемдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева и случая е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.5 вр. ал.1 б."ж", вр. чл.93 т.20, вр. чл.20 ал.З от НК;

 

И ЗА ТОВА, ЧЕ:

         За времето от началото на 2006 г. до средата на м.ноември 2009 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК, на територията на страната, образувана и ръководена от Р.Л.Й., ЕГН-********** и с участници Ю.С.И., ЕГН- ********** и Н.З.Н., ЕГН-********** - престъпление по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК.

 

          Н.З.Н. , роден *** ***, жител и живущ ***, ******, женен, ******, безработен, неосъждан, ЕГН-**********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 07.10.2009 г. около 16.00 часа на ГКПП М.Т., като извършител, в съучастие с Р.Л.Й., ЕГН-**********, М.М.Ш., ЕГН-**********, и Ю.С.И., ЕГН-**********,като подбудители и действайки по поръчение на организирана престъпна група, посочена в т.2 на обвинението, след като през месец септември и октомври 2009 г. е бил умишлено склонен от Ю.С.И.., ЕГН-**********, чрез убеждаване и предлагане на парично възнаграждение, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната от Р.Т. в Р.Б. високо рисково наркотично вещество „хероин“, в особено големи размери, с нетно тегло 27.415 кг. /двадесет и седем килограма и четиристотин и петнадесет грама/ със съдържание на активно вещество „деацетилморфин" 45% на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лв. / един милион седемстотин осемдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лв./ и случая е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.5 вр. ал.1 б."ж", вр. чл.93 т.20, вр. чл.20 ал.2 от НК;

 

И ЗА ТОВА, ЧЕ:

За периода месец септември и октомври 2009 г. , до 07.10.2009 г., участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, на територията на страната, образувана и ръководена от Р.Л.Й., ЕГН-********** и с участници Ю.С.И., ЕГН- **********, М.М.Ш., ЕГН-********** - престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр. ал.1 вр. чл.93, т.20 от НК.

 

С определение на СпНС, 4-ти състав е одобрил споразумение между прокуратурата, защитниците и подсъдимите Р.Л.Й. и С.Ю.И.  за прекратяване на наказателното производство.На двамата е определено наказание съгласно постигнатото споразумение.В одобреното споразумение няма произнасяне по отношение на веществените доказателства по делото.Производството продължава спрямо подсъдимите М.М.Ш. и Н.З.Н. като делото се разглежда от настоящия /нов/ съдебен състав.

Спрямо подсъдимия Ш. производството протече по чл.269, ал.3 НПК. За този подсъдим е издадена Европейска заповед за арест  и е издирван щателно на всички известни адреси на територията на страната, обявен е за общодържавно издирване. Спрямо Ш. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е наложена принудителна мярка „забрана за напускане на територията на страната“.Безспорно е установено, че М.Ш. пребивава на неустановено място на територията на Федерална Република Германия. В хода на съдебното производство М.Ш. е упълномощил защитник - адвокат С..Заключението на назначената съдебно графическа експертиза категорично сочи, че пълномощното е подписано от подсъдимия М.Ш..Упълномощеният защитник на подсъдимия заявява, че e уведомил подзащитния си, както за воденото наказателно производство, така и за датите на съдебните заседания съгласно чл.180, ал.3 НПК.

Представителят на Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в хода на съдебните прения  излага становище, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства,  като прави анализ на същите. Приема, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.Прокурорът счита, че обвиненията срещу всеки от подсъдимите са доказани от показанията на разпитаните свидетелите Ю.И., Р.Й., Ж., Г., К., Н. и други, както и от ВДС от експлоатираните СРС.   Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения обвинителен акт срещу подсъдимите М.М.Ш. и Н.З.Н. на които са повдигани и предявени обвинения за престъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и по чл.242, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 б.”ж” от НК за всеки един съответно поотделно.

Според прокурора доказателствата, водят до категоричния извод, за функционираща ОПГ, като всеки един от подсъдимите  имал определена задача и роля в престъпното сдружение. Групата  била създадена с користна цел и да върши престъпления, а именно: международен трафик на наркотици от Р.Т. и С. през Р.Б. за страни от ЕС, като основните задачи и указания за набирането на хора, така наречените „мулета” са давани от Й. на подсъдимите Ш. и И.. Същите  били натоварени със задача да намират превозни средства и лица, които да пренасят от Р.Т. през Б. наркотични вещества и в тази си роля подсъдимият Ш. е подбудил и склонил И. да намери човек, които да пренесе наркотик от Р.Т. в Р.Б.. Същото е сторено, като св. И. причислява към престъпната дейност и подсъдимия Н..

Фактическата обстановка, намерила отражение в обвинителния акт, в която са изложени всички факти и обстоятелства, водела до категоричния извод за извършената престъпна дейност от подсъдимите, като се подкрепяла от доказателствата по делото. Изключение правели  обясненията, дадени в хода на съдебното следствие от подсъдимия Н.. Същите представляват една изградена от него защитна версия, която по никакъв начин не кореспондира с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

С плеодоарията си прокурорът сочи, че въз основа на всички писмени и гласни доказателства, подкрепени с ВДС събрани с използваните СРС, безспорно се установявало и авторството на извършените деяния от подсъдимите  Ш. и Н., като последният  бил наясно в съзнанието си с какво се занимава И. и какво му е възложено да извърши.

Количеството и стойността на пренасяното наркотично вещество предопределяло, че същото е „в особено големи размери”, квалифициращо обстоятелство според обвинението за престъплението по чл. 242 НК.

Двамата подсъдими Ш. и Н. от субективна страна са имали пълно съзнание у себе, че действат задружно, с една обща цел, чрез престъпната си дейност да получат облаги  в не малки размери и е налице користната цел у всеки един от тях. Същите са съзнавали  обществено опасния характер на деянията си и са предвиждали настъпването на обществено опасните последици. 

Представителят на държавното обвинение пледира  за  присъда, с която да бъдат признати подсъдимите Ш. и Н. за виновни за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, като при определяне на наказанията следва да се прецени участието на всеки един в престъпната дейност, тяхната личност и не на последно място завишената обществена опасност от самите престъпни деяния, за които са им повдигнати обвинения.

Обвинителят отправя искане съда да наложи наказания „Лишаване от свобода”, които да са ефективни и съразмерни, с оглед на гореспоменатите обстоятелства, като се прецени и възможността за прилагане на чл.55 НК за всеки един от двамата подсъдими. Пледира се за приложението на чл.23 НК и чл.59 НК.  

По отношение на веществените доказателства, приложени по делото прокурорът намира, че са налице предпоставките на чл.53 НК, като спрямо  телефоните, чрез които са уговаряни срещи и са давани указания за извършване на престъпната деятелност счита,че следва да бъдат отнети в полза на държавата, а наркотичното вещество следва да бъде отнето и унищожено по предвидения от закона ред.

Защитникът на подсъдимия М.Ш.  пледира за оправдателна присъда като излага доводи, че не е доказано  обвинението по несъмнен и категоричен начин, както изисква Закона.

Според защитата липсват доказателства М.Ш. да е участвал в ОПГ по смисъла на чл.321 НК. В подкрепа на своята теза  адвокат С. посочва, че не следва да се кредитират  показанията на свидетеля Й. по отношение на казаното от него за обща дейност с подзащитния й поради това, че тези негови показания макар и в качеството му на свидетел противоречат със събраните чрез СРС доказателства за проведените разговори между двамата.  

Според  процесуалния представител на подсъдимия Ш. показанията на  свидетелите Ж. и К. не съдържат  никакви доказателства, относно дейността на Ш. като подбудител.

Акцентира се  върху подслушаните  при експлоатирането на СРС разговори, като основен в тях бил коментарът между Й. и Ш. за материал във вестник „Телеграф”. Сочи се, че подобен коментар на публикация в печатно издание,  може да се направи от всеки.

Според защитата разговорите между Й. и Ш. касаят фаянс, майстори и  складове, като няма доказателства, които да дават основание за направа на извода, че тези понятия са били символични и разговорът между двамата е бил провеждан във връзка с организиране на транспорт на наркотици.

В резултат на направения анализ на събраните доказателства процесуалния представител на подсъдимия Ш. пледира за оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения на клиента й.

Защитникът на  подсъдимия Н. пледира за това, че по пункт първи от обвинението изпълнителното деяние  е доказано и е установено, че на 07.10.2009 година Н. без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество /хероин/ в особено големи размери.Адвокат Б. излага доводи, че правилната правна квалификация би следвало да бъде не по ал. 4, а по чл. 242 а, ал. 2 от НК.

По пункт втори от обвинението процесуалния представител на подсъдимия Н. излага становището си, че клиентът му следва  да бъде оправдан. Основанията му за това са следните: Деянието по чл. 321 от НК следва да е извършено при пряк умисъл. Н. би следвало да съзнава, че участва в ОПГ създадена с цел да извършва престъпления по чл. 354 от НК и групата е създадена с користна цел. Доказателства за това по делото не са събрани. Напротив всички доказателства по делото сочели, че единственото желание на клиента му  било да изкара някой лев като извърши митническа контрабанда. Според него всеки от разпитаните по делото сочи, че подзащитният му  бил в ролята на „муле” като под това понятие житейски се е наложило разбирането, че става дума за човек, който се поставя в услуга на някой срещу заплащане да пренесе нещо през границата на страната без знанието и разрешението на официалните власти. „Мулето” не участва в ОПГ, то е  „инструмент на групата и външен за нея човек“. „Мулето” е „наемник“ на ОПГ. Въпреки, че с действията си то допринася за увеличаване печалбите на ОПГ, в крайна сметка то е „жертва“ на тази група. Макар и да действа в съучастие като извършител с членове на групата, „мулето” не става неин член. 

    Защитникът излага съображения за прилагане разпоредбата на чл.55 НК при определяне на наказанието, както и развива теза в насока реализиране института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 НК.       

 Подсъдимия Н. в своя лична защита подържа казаното от защитника си.В последната си дума   Н.Н. моли  Съда за справедлива присъда.

    Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Подсъдимият М.М.  Ш.  е  роден на *** ***, ******, ******, женен, осъждан, безработен, ЕГН-**********.

Подсъдимият   Н.З.Н. е роден *** ***, живущ ***, ******, женен, ******, безработен, неосъждан, ЕГН-**********.

 От справката за съдимост на подс. Ш. е видно, че по НОХД№5080/2006г. на СГС,  изменена с решение по ВНОХД №1217/2007г. на САС,влязла в сила 29.12.2007г. за престъпление по чл.  354 а ал.2 изр. 1 вр. ал.1 НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. По  ЧНД № 2482/2008г.  с определение, влязло в законна сила на 05.09.2008г.,  СГС освобождава условно Ш. от изтърпяване на останалата част от наказанието му лишаване от свобода в размер на 5 месеца и  23 дни, определено му по   НОХД№5080/2006г. на СГС,  като на основание чл. 70, ал.6 НК определя изпитателен срок в размер на  шест месеца.   

    През периода 2005-2009 г. Р.  Й.  участвал в международен канал за трафик на наркотици от Р.Т. през Р.Б. и Р.С. за ЕС. На 13.06.2005 г. в гр.С.  Й.  е задържан заедно с лицето К. Р. - турски гражданин, като в лекия автомобил на Й. са открити 4 кг. хероин.

   През 2006 г., Й.  привлича в организираната от него престъпна група и други лица. През 2006 г. Подс. М.Ш.  пренасял 4 кг. наркотично вещество, но при реализацията на 25.08.2006 г. подс.Ш. е задържан и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. След като Ш. изтърпял наложеното му наказание и излязъл от  Затвора  към престъпната група се присъединил и свидетелят Ю.С.И..

   Към 06.09.2008г. до средата на м. ноември 2009г. съществувала организирана престъпна група с ръководител Р. Й. и участници подс. М.Ш. и св.  Ю.С.И.. Дейността на групата била свързана с придобиване и държане без надлежно разрешително на наркотични вещества, както и със създаване на организация - намиране на лица, които конкретно пренасят наркотичните вещества на територията на страната ни, като членовете на престъпното сдружение са създавали необходимите условия за осъществяването на тази дейност. От тази дейност, касаеща забранени от закона наркотични вещества/ хероин/, членовете следвало да реализират материални облаги, немалки по стойност доходи, което сочи на създаването и участието в групата с користна цел.

    Св.Р.Й. поддържал и осъществявал връзката с доставчиците на наркотика, посочвал времето и мястото на срещите в Т. и давал указания за движение по трасето до и в Р.Б.. Той бил лицето, което организирало, ръководило и контролирало дейността на другите участници в престъпната схема - М.Ш. и св. Ю.И., чиято роля била да издирват и склоняват лица, включително чрез убеждаване и обещаване за парични възнаграждения, които да извършват фактически контрабанда на наркотик/ хероин/. М.Ш. и Ю.И. имали  задължението и отговорността по обезпечаване на надеждността на т. нар.“наркомулета“ и укриването на наркотика по време на пренасянето му.

    Членовете на групата Й., Ш. и И. поддържали комуникация помежду си. Подс. Ш. живеел в с. В., което се намирало на 10 км. от с.П., където живеел свидетелят И., като двамата се познавали отдавна.

    През 2009г. свидетелят Й. търсил човек, който да пренесе голямо количество наркотици /хероин/ от Р.Т.. Свидетелят  Й.  споделил за това на подсъдимия М.Ш.. Св. Й. заявил на подс. Ш.,че ще има заплащане за трафика / със средства осигурени от „сърбина“, неустановено лице/ .Тогава подс. Ш.  обещал на св.Й., че ще намери човек, който да пренесе наркотиците. На неустановена дата, през м.09.- м.10.2009г. подс. Ш. се свързал със св. И. с предложението последният да намери лице, което фактически да пренесе наркотиците. Св. И. следвало да получи пари за дейността си във връзка с трафика на хероин.

Подсъдимият Н. работил във Р. Ф.Решил да закупи шевни машини и да направи шивашки цех. С тази цел Н. регистрирал фирма-  ЕООД, закупил шевни машини, наел сградата на училището в гр.К. През 2009г. Н. имал сериозни финансови затруднения и споделил този факт със св. Ю.И., когото познавал. На неустановена дата,през  м.09.- м.10.2009г. св. И.  предложил на подсъдимия  Н. да го свърже с лице, което да му уреди пренасяне на  пакети с хероин от Т. за Б., като за тази услуга подс. Н. щял да получи сумата от 7000 евро.  св. И.  убедил подсъдимия Н., че нямало да има проблеми относно пренасянето на наркотика. Подс. Н. следвало да тръгне за Р.Т. и да „прогони“  маршрута, тоест да събере информация за часовото натоварване по двата гранични пункта и начина на извършване на проверка по границата на двете държави. Подс. Н. приел предложението на И.. Тогава свидетелят Ю.И. гарантирал пред  подс. Ш. за надежността на подсъдимия Н.. Подс. Н. видял срещата по този повод между свидетеля Ю.И.  и подс. Ш..

След като свидетелят Ю.И. уговорил подсъдимия Н.Н. да извърши контрабандното пренасяне на наркотично вещество подсъдимият Ш. уведомил св.  Й., че  намерил човек който ще пренесе наркотиците от Т.След като го попитал дали е сериозен човека и получил гаранции за това св. Й. дал на подс. Ш. телефонния номер на „сърбина“, който щял да  им каже откъде да вземат наркотика и с кого да се свържат. Ш. осъществил връзката между сърбина, свидетеля Ю.И. и подсъдимия Н..

В резултат на постигнатите „договорености“, подс. Н. се свързал със свидетеля Н.Н. и го помолил да го закара с лекия автомобил до гр.Ил.Н.  обяснил, че  си търси пазар за шевни машини. Двамата уточнили подробности по пътуването и  на 02 октомври 2009г. предприели пътуване към Р. Т. през МП „М.Т.“ и пристигнали в гр.И., където се разделили.  На следващия ден подсъдимия Н. и свид.Н. се срещнали и потеглили към Р. Б. през граничен пункт М.Т..

  Подс.  Н. продължил да поддържа версията пред свид.Н. , че е намерил пазар за шевните машини, като не го уведомил  за истинската причина за пътуването. Свид.Н. не знаел, че ще се извършва трафик на хероин.

  При завръщането си в Б.  Н. се срещнал със св. И.. На срещата подс. Н. споделил за свои намерения и колебания в насока да се откаже от трафика на наркотиците, но след отправена заплаха от страна на св.И. се съгласил да пренесе чантите. Заплахата била отправена към децата и други близки на Н..На тази среща св. И. му обяснил подробности около пътуването, начина на свръзка и мястото на получаване на пратката. И. дал инструкции на Н. къде и на кого на територията на Р.Б. следвало да се предаде пратката с наркотици.

  На неустановена дата, през м.10.2009г. св. Ю.И. се свързал с подсъдимия Н.  и му казал  да потегли за Р.Т. и че му е дал телефонния номер на човека, който ще му предаде два  сака. Тогава  Н. се свързал със свидетеля Н.Н.. По - късно  двамата потеглили за Т. с автомобила на Н.  „ *******“.   Преминали границата през ГКПП „М.Т.“. При влизане на територията на Р.Т., Н. помолил  св.Н. да го остави в гр.Ч.,  където живеела леля му. Двамата се разбрали, на следващия ден - 07. 10.2009г., около  09.00 часа, да се срещнат на предварително определена автобусна спирка в гр.И. Вечерта на  шести октомври 2009г. Н. прекарал в гр.Ч. Същата вечер подс. Н. получил телефонно обаждане от телефон с № *****, от който мъжки глас му съобщил мястото на срещата – автобусна спирка кв. „А.“ гр. И..На следващата сутрин на телефона на Н. се обадило непознато лице , което говорило развален български или сръбски език. Това лице позвънило от уличен телефон и потвърдило мястото на срещата.

  На уговореното място - автобусна спирка в гр. И.,кв. „А.“,  и на уговорената дата  07.10.2009г.  сутринта с жълто такси дошло непознато за подс. Н. лице, което носило два сака. След известно време дошъл свидетелят С.Н. със своя автомобил „*******„ с ДК№ ********. Н. и неустановеното лице разговаряли , а свидетелят Н. качил единия сак в багажника на автомобила. Другият сак взел подсъдимия Н. и го сложил на задната седалка на автомобила. След това подсъдимия Н. и свидетелят Н. потеглили за Б. към ГКПП - М.Т..В двата сака били поставени 55 бр. пакети с различно тегло, съдържащи прахообразно вещество с нето тегло 27 415/двадесет и седем хиляди и четеристотин и петнадесет/ грама, представляващо високорисково наркотично вещество, а именно  хероин със съдържание на диацетилморфин 45%.

     На 07.10.2009 г. около 15.00 часа управляваният от свидетелят Н. лек автомобил „*******“ с рег.№ ******* навлязъл в междинната бариера между Р.Т. и Б.. На същата дата - 07.10.2009г.  свидетелите Д.Д.  и  Н.Г./ митнически служители/   работили на трасе „ вход“ на МП /Митнически пункт/  гр. М.Т..

След извършване на паспортна проверка свид.Д. задал стандартен въпрос към пътуващите в автомобила дали имат  вещи за деклариране. На въпроса подс. Н. и св. Н. дали отрицателен отговор. По критерия анализ на риска митническите служители Д. и Г.  решили да извършат проверка на багажа. Двата пътнически сака, които Н. взел от неизвестно лице  на автобусната спирка в гр. И., били съответно в багажника на автомобила и на задната седалка. При отварянето им митническите служители открили подредени пакети с правоъгълна форма, облепени с кафяво тиксо и сини ленти. Пакетите били под безразборно разхвърляни дрехи и обувки. При проведеният полеви тест, прахообразното вещество съдържащо се в провереният пакет реагирало положително на хероин.

Подсъдимият Н. казал, че саковете му са дадени от непознато лице в гр.И. и  трябва да ги  остави на автогарата в гр. Ш.. Свидетелят Д. уведомил началника на смяната, а той от своя страна началника на митническия пункт.

Свидетелят Н.К. / гл. инспектор/ при Митница Б.- МП М.Т. станал свидетел на действията на колегите си Д. и Г., на реакциите на подс. Н. и св. Н., както и на установеното при проверката, вкл.на извършения полеви тест. Свидетелите Х. и Я. / митнически служители/ възприели визуално пакетите с наркотици поставени в пътническите сакове, автомобилът „*******“, с който те били пренасяни, както и двамата мъже / подсъдимия Н. и св. Н./.

След констатиране на нарушението веднага били сезирани компетентните органи.При пристигане на място разследващия полицай   изготвил протокол за оглед на местопроизшествие/том 3, ДП/. Видно от съдържанието на протокола за оглед  подсъдимият  Н.Н. е пренесъл в двата сака 5 бр. пакети, обвити с кафяво тиксо, с различно тегло, като единия от пакетите е бил със залепени сини ленти тиксо.

  В хода на досъдебното производство е извършена експертиза № 234/12.11.2009 г./ том 3 ДП/ , изслушана и приета в о.с.з.,  видно от заключението на която,  общото брутно съдържание на 55 броя пакети е 28 401/двадесет и осем хиляди и четиристотин и един / грама, а нетното тегло на прахообразното вещество е 27 415/двадесет и седем хиляди и четеристотин и петнадесет/ грама. Прахообразното вещество с  нетно тегло 27 415/двадесет и седем хиляди и четиристотин и петнадесет/ грама по морфологични белези и химичен състав се определяло като хероин със съдържание на диацетилморфин 45%.

Предметът на контрабандата е високо рисково наркотично вещество - хероин, което съгласно легалното определение в ЗКНВП има наркотично действие ,няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол съгласно Единната конвенция на наркотичните вещества от 1961 г., Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1972г., ратифицирани от Р.Б. и включен в Приложение №1 към чл.3,ал.2 на ЗКВНВП като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“ поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина

Стойността на, пренесеното без надлежно разрешение, наркотично вещество /хероин/ ,определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, възлизала на сумата от  1 781 975 лева /един милион седемстотин осемдесет и един деветстотин седемдесет и пет лева / .

По делото е изготвена оценителна експертиза, видно от заключението на която / т. 3 ДП/  стойността на лекия автомобил „*******“ използван за контрабандата на наркотика / хероина/ възлизала на сумата от 5 950 лева.

 След залавянето на пратката били установени подсъдимия Ш. и свидетелите Й. и И..При проведените беседи с оперативни работници, подс. Н. подробно разказал как  бил вербуван, за да пренесе наркотика от И. до гр.Ш., кои са лицата съпричастни към това. В резултат на прилагане на СРС се установила и конкретната роля на всеки един от тях в създадената организация за осъществяването на незаконен трафик на наркотични вещества. Предвид ролята си свидетелят  И.  предложил и уговорил Н. да извърши контрабандното пренасяне на наркотично вещество, а провалът на пратката предизвикала сериозни притеснения в участниците и между тях започнала усилена телефонна кореспонденция, в която  изясняват причините за провала. След като свидетелят Й. и  подсъдимия Ш. стигнали  до извода, че св. Ю.И.  носи цялата отговорност за това, поради неудачен избор на „муле“ и непроконтролирано от него превозно средство. Именно във връзка с това, св.Й. предложил на подсъдимия Ш., последният да отведе И. на уговорено място за да бъде наказан.

 Тримата усилено започнали да  събират  информация, доколко сведенията които дава Н. застрашават всеки от тях персонално, като изграждат стратегия за бъдещо поведение.

  На 09.10.2009 г. във в-к „Телеграф“ била отпечатана статия , в която се коментирало за задържани от митнически служители наркотици на задната седалка на лекия автомобил, а в интернет пространството течала информация,  че задържаните пакети с хероин имат синя лента тиксо. След като се запознали с тази информация  свидетелят Й. предложил на подсъдимия Ш. да се укрие, за да не бъде уличен, че  склонил  И. и чрез него Н. в престъпление. Ш. и Й. започнали да търсят адвокати на Н., които да го успокоят и да начертаят линия на поведение, прикриваща дейността на останалите участници в престъпната схема.

Реализацията на горното е видна и от проведения разговор между И. и Н., в който И. се опитва да изчерпи информация за дадените показания от Н. и да го уговори да не съобщава за съпричастността му и тази на подс.Ш. в престъпната схема.

 Независимо от провалената пратка и задържането на Н., Й. и Ш. продължили да издирват сигурно „наркомуле“ и превозно средство с тайници, като реализират пратка на хероин през ГКПП - К., по което деяние е образувано ДП № 141/2009 г. на ОД на МВР - София.

 Анализът на събраната информация по отношение на Й. дал основание на съответните компетентни органи да стигнат до извода, че се подготвяло и осъществяването на пренасянето на  наркотични вещества за К. И. и тази информация била предоставена на властите в И., като на 09.11.2009г. Й. бил задържан. Според изпълнената молба за правна помощ, Р.Й. бил обвинен за съпричастност в международен канал за трафик на хероин /т.6, стр.67-77 ДП/.

 След задържането на св.Й., подс. Ш. напуснал страната ни  през ГКПП „Д. М.“ .

Фактическата обстановка по делото  се установява по несъмнен и категоричен начин от  гласните доказателствени средства: свидетелските показания на свидетелите  К.  К.,  С.Н., Н.  К., В. Х., Д. Я., Д.Д., Н.Г., отчасти от показанията на свидетелите Р.Й.,  Ю.И., Б.Ж., И.И.;  от части от обясненията на подс. Н./ в т.ч. прочетените на  осн. чл. 279 ал.1 т.3 НПК обяснения/; от писмените доказателства по делото приобщени на осн. чл.283 от НПК ( в т.ч.  справки за съдимост на подсъдимите, протоколи за разпознаване на лица, протоколи за обиск и изземване, приемо- предавателни протоколи, Акт за установяване на митническо нарушение, протокол за доброволно предаване, справки, протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2009г.) ; от заключенията на относимите по делото експертизи ( ФХЕ № 234/2009г. на в.л. Б. ,СОЕ на в.л. Г.) ; от веществените доказателства; от  писмените и веществените доказателствени средства, добити посредством използване на СРС,  съдържащи се в приложените по делото компакт дискове и изготвените за тях протоколи, оформени в обособени за целта томове секретни материали, предявени на страните в съдебно заседание.

С оглед разкриване на обективната истина по делото тепърва са допуснати от Съда и разпитани в хода на  съдебното следствие и непосочени в справката към обвинителния акт  свидетели В. Х., Д. Я., както и Р.Й. и  Ю.И./ спрямо които предходен съдебен състав е одобрил споразумение/.

С кредитираната част от  показанията си  свидетелите Р.Й.  и  Ю.И.  сочат ролята на подсъдимия М.Ш. в организираната престъпна група и създават една непротиворечива картина за неговата дейност. Тези свидетелски показания сочат и конкретните действия на подсъдимия Н.. Те се  допълват от показанията на свидетелите Д.Д., Н.Г., К.К., С.Н., Н. К., В. Х., Д. Я., от прочетените и приети по реда на чл.282 от НПК, физико химическа експертиза №234/2009г., изготвена от в.л. Б., съдебно оценителна експертиза, изгогвена от в.л. Г., от прочетените и приети на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от  предявените и приети в хода на съдебното следствие веществени доказателства и веществени доказателствени средства на осн. разп. чл.284 НПК.

Спазени са законовите изисквания при прилагане на специалните разузнавателни средства. Налице е разрешение от компетентен орган - председател или упълномощен от него заместник председател към съответния окръжен съд и събраните в резултат на прилагането им доказателства се ценят от съда при оценка на доказателствата.

В разговорите се съдържа информация относно дейността на групата и ролята на М.Ш. в нея. Разговорите на Й. с подсъдимия Ш. сочат връзката между двамата и обосновават изводите за ролята на всеки един от тях в групата. Анализът на проведените разговори между Й. и Ш. показва начина на функциониране на престъпната група, нейното структурно устройство, създадените връзки и зависимости. Описаните в разговорите действия на участниците в групата след задържане на пратката с хероин на 07.10.2009г. категорично доказват тяхната съпричастност към престъпната дейност. В тази връзка цитираните разговори показват намерение да се продължи престъпната дейност и по този начин да се компенсира причинената загуба.Видно от съдържанието на разговорите Ш. и Й. правят опити да получат информация за поведението на подсъдимия Н. и полагат усилия да прекъснат връзката си с него като дават указания лицето, което го е привлякло да се скрие за известно време.Тези действия сами по себе си говорят на наличието на създадена йерархична конспиративна структура за извършване на престъпления.Става ясно, че Й. е станал гарант за успешното пренасяне на наркотичното вещество и му се търси отговорност за провала.В същото време Й. иска от Ш. да накаже виновника за провалената доставка - Ю.И.. Последният лично избрал Н. и е гарантирал пред Ш. за него. Единствено обещанието на Ш., че ще намери сигурен човек , който да вземе останалите „70 квадрата фаянс“ (наркотици) са причина Й. да не настоява за наказанието на Ю.И..

Относно разшифроването на кодовите думи и изрази,  внимателното проследяване на протоколите от СРС показва, че  не са употребявани директно думи като „наркотици”, или каквито и да било прочие производни, които са можели автоматично да издадат предназначението на контактите им. Всички подобни компрометиращи думи или такива, които е можело да издадат планираните места на срещи,  време и др.  относими към незаконната  им дейност, са се заменяли или с друга дума, или с условна фраза, но така че да се сети насрещния какво се има в предвид. Показанията на св. Б.Ж. относно използваните кодови думи при разговорите също помагат за разкриване на обективната истина. От значение за разкриване истинския смисъл и съдържание на шифрованите думи и изрази е и кредитираната част от обясненията на подсъдимия Н..

Разговорите между подс. Ш. и св. И. съдържат обвинения за избора на Н. и предаване на указанията на Й. относно поведението на последния.Става ясно, че И. за един дълъг период от време се е укривал като не се е прибирал в къщата си.

 Събраните в резултат на експлоатирани СРС доказателства показват поведението на Ш., Й. и И. след осуетеното от митническите органи незаконно пренасяне на хероина.Техните коментари по новината за залавянето на наркотика са особенно показателни относно тяхната съпричастност към инкриминираната деятелност. В тази връзка Съдът не приема твърдението на защитата, че тези коментари са такива кавито може да направи всеки гражданин.

Съдебния състав приема показанията на свидетеля Р.Й. в основната им част,  относно релевантната за обвинението фактология, за достоверни.  Кредитираните му показания се подкрепят от съдържанието на проведените разговори установени в резултат на прилагани СРС, писмените доказателства по делото, от свидетелските показания  на свидетелите Ж., К. и И., от кредитираната част от показанията на свидетеля Ю.  И., както и от приетата за достоверна част от обясненията на подсъдимия Н.Н..

В кредитираните си показания св. Р.Й. отрича да е познавал подс. Н. и да е разговарял с него по телефона.Тези твърдения на Й. се подкрепят от кредитираната част от показанията на свидетеля Ю.И.. Й. подробно разказва за познанството си с подсъдимия  М.Ш. и това, че е говорил с него за наркотиците и тяхното „прекарване“ от Т.. Според свидетеля Й. : „М. трябваше да намери човек , които да прекара наркотиците от Т.“. Св. Й. сочи  за начина по който склонил подс. Ш. да се заеме с търсенето на лице, което да извърши трафика на наркотика (на задържания впоследствие на митническият пункт хероин). „М. трябваше да намери човек, който да вземе наркотиците …Аз обещах на М., че човекът ще си плати за прекарването.  За прекарването на наркотиците трябваше да плати сърбина. Ставаше въпрос за хероин. Аз попитах М.Ш. дали може да се прекарват наркотици…“(из показанията на св. Й. депозирани в о.с.з от 23.11.2012г).Впоследствие  св. Й. дал на подс. Ш. телефонния номер на „човек ,който може да осигури наркотиците“. Този човек бил „сърбин“ (неустановено по настоящото дело лице). Св. Р.Й. разказва подробно за вида на наркотика, начина по който осъществил връзката между „сърбина„ и подс. Ш., че  възнагражденията (по веригата) ще са подсигурени с пари на „сърбина“, сочи за последващите си действия и разговори с подс.Ш. след „хващането“   ( задържането) на подс. Н.. След „провала“ св. Й. твърди, че „сърбинът“ му се обадил и го заплашил, че ще убие семейството му. За поправяне на случилото се  сърбинът поискал да пренесе наркотици до И.. Тези твърдения на Й. намират потвърждение във факта, че в последствие той е задържан при пренасяне на наркотик в К. И..

Причината за отправените заплахи била, че св. Й. препоръчал подс. Ш. и гарантирал за него. Твърдението, че св. Й. разбрал за задържането на наркотика от Ш. се потвърждава от разговорите между двамата. В тази им част показанията на свидетеля Й. са логични, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират с останалите приети за достоверни доказателства по делото и поради тези причини Съдът ги кредитира и гради изводите си върху тях.

Не се кредитират  с доверието на съда показанията на свидетеля  Й., които са в противоречие с  приетата по - горе за установена фактическа обстановка. Така,  не се кредитират показанията на Й. с които той отрича да е познавал св.И.. Тези му твърдения се опровергават от достоверния доказателствен материал, включително  от кредитираната част от обясненията на подс. Н.. Така, с  кредитираната част от обясненията си  подс.Н. потвърждава, че пред него  св. Ю.С.И. е говорил ( по телефона)  със свидетеля Р. Й. за „ фаянс“, тоест за наркотиците.„ Ю. говореше за фаянс. Ю. ми каза, че ще взема две чанти с фаянс… Ю. ми каза да взема две чанти… а той говори с Р.за ФАЯНСИ..“ ( из обясненията на подс. Н., депозирани пред съда в хода на съдебното следствие в о.с.з. от  24.01.2013г.). Тези недостоврени показания на св. Й. категорично противоречат и на резултатите от експлоатиране на СРС, материализирирани в протоколите за изготвяне на ВДС и в самите ВДС.По същата причина не се кредитират показанията му и в насока че нямало никакъв „гарант“ във връзка  с„ договореностите“,  касаещ трафика на хероина.

Съдът кредитира отчасти и показанията на свидетеля Ю.С.И., а именно тези му свидетелски показания, които са в унисон с приетата по- горе фактическа обстановка, докато останалата част от свидетелските му показания се преценяват за недостоверни.

Кредитират се показанията му, с които свидетелят Ю.С.И. разказва подробно за познанството си с подсъдимите М.Ш. и Н.Н., че той ( св. И. ) следвало да получи възнаграждение във връзка с трафика на наркотиците. Кредитират се и показанията  на свидетеля Ю.С.И. в насока, че  подсъдимият  Н.  знаел, че пренасял наркотици, като в тази им част показанията на И. се приемат за достоверни, тъй като кореспондират с целия достоверен доказателствен материал по делото.“… Н. замина да прекарва наркотици за Б. от Т.. Наркотиците от Т. са хероин , то друго няма…Той / Н./ се удари в гърдите и каза: „ Не аз ще го прекарам наркотика…Н. знаеше, че се пренасят наркотици…“(из показанията на св. Ю.С.И., депозирани в о.с.з. от 23.11.2012г).С кредитираните си показания  св. И. свидетелства и че Н. се заема с фактическото извършване на трафика на наркотиците от Т., не безплатно, а срещу парично възнаграждение. Тази част от показанията на свидетеля И. кореспондират с целия останал достоверен доказателствен  материал по делото и по тази причина им се дава вяра от съда.

Не се кредитират показанията на свидетеля Ю.С.И. в насока, че неговата роля и участие се изчерпвала с това да  запознае  Н. и Ш., тъй като за последния знаел, че се занимавал с  наркотици. С тези си показания свидетелят  И. на практика отрича участието си и ролята си в организираната престъпна група. Като недостоверни се преценяват показанията на св. И. в насока, че подс. Н. сам, директно, го потърсил с искане да пренася наркотици, да става „ муле“.  От приетия за достоверен доказателствен материал по делото се установява, че подс. Н.  споделил за финасови проблеми, а  възползвайки се от това, св. И. го склонил да пренесе наркотиците, чрез убеждаване и предлагане на парично възнаграждение. Показанията на този свидетел, в посочената им некредитирана част,  са  в противоречие с кредитираната част от обясненията на подс. Н., с показанията на свидетеля К., както и със съдържанието на подслушаните разговори при експлоатиране на специални разузнавателни средства. Впрочем, фактът, че именно след задържането на подс. Н. , св. И. не е вдигал телефона си, изключил го е и се е укривал, за да не бъде установен, сам по себе си опровергава твърденията му. Многобройни са доказателствата, че именно И. е давал указания на Н. и той е трябвало да получи пратката в Б.. Няма доказателства за пряк контакт между Н. и Ш.. Напротив, от достоверния доказателствен материал по делото се  установява, че именно св. И. е осъществявал тази връзка. Показателен в това отношение и е фактът за предприетите действия от И., след като разбира за задържането на Н.. В кредитираната част от обясненията си подс. Н. сочи, че  бил склонен именно от И., да пренесе от Т. за Б. двата сака, като сочи  за обещаване на парична сума от И.. С тези си обяснения подс Н. опровергава приетите за недостоверни показания на св. И..С кредитираната част от обясненията си подс.Н. сочи и че инициативата  не била негова, в смисъл той да търсил И. с директно предложение  да става „наркомуле“, а напротив, след като споделил със св. И. за финансовите си затруднения, последният му предложил да пренесе въпросните два сака. С кредитираната част от  обясненията си  Н. сочи и че саковете ( тези които са задържани на митницита, съдържащи пакетите с хероин) са били  за св. И.. Тези кредитирани обяснения на подсъдимия Н., а също така и целият останал достоверен доказателствен материал, опровергават приетата за недостоверна част от свидетелските показания на И..

Свидетелят Б.Ж. бил оперативен работник в ТЗ “БОП“ гр.Б. и в изпълнение на служебните си задължения е провел беседа с подсъдимия Н. и със свидетеля С.Н.. Кредитират се тези му показания, които са в унисон с приетатата по - горе фактическа обстановка. Показанията на свидетеля Ж. разкриват първоначалните обяснения и разяснения на двамата, техните реакции и споделените мотиви.Свидетелят Ж. лично е възприел поведението на Н. и неговия разказ.Тези показания изясняват начина по който Н. е бил привлечен за транспортирането на наркотика, обещаната му сума за това и лицето, което е следвало да получи наркотика- свидетелят И.. Св.Ж. разказва за функционирането на организацията, ролята на членовете и, първоначалните реакции на всеки един от тези лица при научаването на новината за задържането на т.нар. “наркомуле“ и предприетите действия. В тази им част показанията му се кредитират, тъй като те кореспондират с други събрани и приети за достоверни доказателства и не се опровергават.Фактът, че този свидетел е полицейски служител не е основание да не се кредитират неговите показания или същите да се омаловажават. Ж. пресъздава  факти и обстоятелства, които лично е възприел. Няма основание да се приеме, че този свидетел е заинтересован. По делото  липсват и каквито и да е било основания да се приеме, че свидетелят по някакъв начин, пряко или косвено, е заинтересован да навреди на подсъдимите, обвинявайки и набеждавайки ги в престъпления, което изобщо да не са извършени, или  които да са  били осъществени, но от друг автор.

Съдът не цени  тази част от показанията на свидетеля  Ж., която представлява оперативна извънпроцесуална информация, с неясен произход.

Съдът оценява като достоверни  показанията на свидетеля К.К.К.,   първоначално е провел беседа с Н., още на митническият пункт, като този свидетел  разкрива първоначалните разяснения на подсъдимия , неговите реакции и споделените мотиви. Свидетелят  К. като оперативен работник  в сектор „Наркотици“ при „БОП“ гр.Б. и е посетил ГКПП - М.Т. веднага след като е бил уведомен, че има задържани наркотици.Този свидетел лично е възприел първоначалния разказ на подсъдимия Н.. Пред него подсъдимият Н. е разкрил начина на вербуването си и лицата които участвали.Н. посочил ,че бил склонен от Ю.И. да пренесе наркотика и заявил, че има готовност да стане  т.нар. „нарко муле“. „….Н. разказа схемата, по която е вербуван и начина по който е взел този наркотик. Аз чух от  Н., че е вербуван от лице с име Ю... Н. е съгласен  да отиде до Т. и да пренесе стоката - хероина, това го разбрах при беседата с него лично. Н. се съгласява да стане „ муле“…“ (из показанията на свидетеля  К. депозирани в о.с.з. от 29.11.2012г/. Този свидетел лично е разбрал от Н., че не познава Р.Й. и М.Ш. както и, че не е говорил с тях по телефона. Свидетелят твърди, че Н. е споделил пред него, че само е виждал М.Ш. заедно с Ю.И..  Показанията на този свидетел се основават на получената информация от подсъдимия Н. и на лични негови възприятия на поведението му.Те кореспондират с други събрани доказателства и подпомагат съда при оценката на обясненията на този подсъдим. Внимание заслужават показанията на свидетеля К. относно механизма на деянието и по - конкретно комуникацията  на Н. с И. и лицето, което е предало наркотика в Т..В тази връзка свидетелят казва: „Н. ми обясни, че са направили две пътувания - това, когато е задържан с хероина , но е имало и предно пътуване , като при това пътуване Ю. е казал на Н. да си купи турска карта за телефон и да си хареса някое място в И.. Н. си взел карта и е огледал някаква спирка в кв.“А.“ гр.И.“ С показанията на св. К. се изяснява начинът по който подс.  Н. е бил привлечен и склонен да извърши транспортирането на наркотика, обещаните му пари за тази цел, както и лицето, което  следвало да получи наркотика на територията на  страната ни, именно свидетелят  Ю.И.. С тези показания на свидетеля К. се сочи и за други членове на  престъпното сдружение, а именно за подс. Ш. и  св. Р.Й..  С тези показания се разкриват конкретни  факти и обстоятелства  относно  функционирането на организацията, както и ролята на всеки от нейните членове. Тук следва да се посочи, че не са малко случаите, когато  при оперативните беседи  по време на полицейска проверка едно лице, което впоследствие става бъдещ обвиняем, да  направи пред оперативен работник някакви  извънпроцесуални признания за интересуващи делото факти и обстоятелства. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че след като полицейският служител е възприел конкретни извънпроцесуални изявления на подсъдимия, тези негови лични възприятия могат да бъдат въведени в процеса, чрез разпита му като свидетел и депозиране на свидетелски показания ( така и Решение № 256 от 4.06.2009 г., н. д. № 243/2009 г., I н. о., НК, ВКС). Свидетелят, макар и да е служител на МВР, след като не е участвал в друго процесуално качество по делото, не е извършвал и не са му възлагани да извършва действия по разследването на досъдебното производство, а същевременно нормата на чл.118 от НПК принципно не забранява  полицейските служители да бъдат свидетели по делото, и след като е  възприел конкретни извънпроцесуални изявления на подсъдимия, то е напълно допустимо тези му възприятия да бъдат въведени в процеса чрез разпита му.Разбира се, тук следва да се посочи, че показанията на този оперативен работник по същество възпроизвеждат заявените пред него извънпроцесуални „самопризнания“ на подсъдимия, които той  направил незабавно след задържането на хероина на митницата. Тези показания могат да се ценят като източник на косвени, производни доказателствени факти. За да могат да обусловят несъмнен извод относно възпроизведения факт (в случая авторството), те трябва да бъдат подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други косвени доказателства. Сигурно е, че само върху тях не е допустимо да се правят осъдителни изводи.Разбира се, доказателствата в подкрепа на обвинителната теза по настоящото дело, далеч не се изчерпват с показанията на полицейските служители.Напротив, тук е достатъчно  да се споменат кредитираната част от показанията на свидетелите Й. и И., показанията на митническите служители  задържали наркотика, пренасян от подс. Н., резултатите от експлоатирането на  специални разузнавателни средства, материализирани във ВДС и в протиколите за изготвяне на ВДС,  както и писмените доказателства. Не без значение и фактът, че свидетелят К.  отишъл на митницата,  лично  възприел задържаните пакети с наркотично вещество, начинът им на опаковане, автомобилът, с който  бил транспортиран хероина. „… Хероинът беше в правоъгълни пакети… видяхме на ГКПП спряна кола „***“…, когато отидох при колата видях единия сак на задната седалка ( из показанията на свидетеля К. депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. от 29.11.2012г.).Показанията на свидетеля К. значително допринасят за изясняването на фактическата обстановка и се кредитират изцяло с доверието на съда. Показанията на свидетеля К. са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал по делото и Съдът се позова на тях при постановяване на присъдата  си.

 Съдът цени показанията на свидетеля С.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените такива по ДП.Тези показания са достоверни, логични и кореспондират с останалите доказателства.След констатиране на основанията по чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 ,пр.2 НПК бяха прочетени показанията на свидетеля дадени пред орган на ДП в цялост. След прочитането на показанията свидетеля изцяло подкрепи показанията си дадени пред орган на досъдебното производство.

В показанията си пред съда, Н. разказа за две пътувания за И. с подсъдимия Н.. Посочи подробно обстоятелствата около двете пътувания. Внимание заслужават показанията на свидетеля относно поведението на Н. при срещата им сутринта на 7.10.2009г. на автобусната спирка в квартал „А.“ в гр.И..Показанията на св.Н. съвпадат с обясненията на Н.,в кредитирната им част,  относно мястото на вземане на двата сака и лицето което ги е предало. Следва да се отбележи и фактът, че показанията на св.Н. относно преминаването на границата, извършената проверка и констатираното количество наркотик в двата сака съвпадат с показанията на разпитаните като свидетели митнически служители.   Причината за липсата на пълни  спомени на свидетеля  за конкретиката  на инкриминирания случай са логично обясними с изминалото не малко време.

 Свидетелят И.  С.И.  бил към инкриминирания период „оперативен работник“ в отдел „Наркотици“, Дирекция “ПОТП“ към ГД“КП“ и в тази връзка е работил целенасочено спрямо Р.Й.. В показанията си свидетеля описва престъпната дейност на Й. и тази на подсъдимия Ш. във връзка със задържания наркотик на ГКПП - М.Т.. С показанията си свидетелят И. още сочи, че  митнически служител му се обадил  и  съобщил за задържаната пратка с хероин  на митническия пункт. Тези показания на свидетеля И. кореспондират с останалите доказателства по делото и в тази връзка Съдът ги цени и ги взема предвид при изграждането на изводите си относно фактическата обстановка по делото.

Съдът не цени тази част от  показанията на свидетеля И., която представлява оперативна извънпроцесуална информация с неясен произход.

 Съдът кредитира с доверието си изцяло показанията на свидетелите Д.Д., Н.Г., Н. К., В. Х. И Д. Я.. Свидетелите Д. и Г.  са извършили митническата проверка и са открили двата сака, в които се оказали пакетите с наркотично вещество - хероин. Показанията на Д. и Г. са на свидетели очевидци и поради тази причина са от съществено значение за изясняване на обективната истина. Показанията и на петимата свидетели са логични, подкрепят се от другите събрани по делото доказателства и се допълват помежду си. Показанията на всички изброени петима митнически служители допринасят за изясняването на фактическата обстановка. Показанията на свидетелите Д. и Г. са ценни като  показват конкретните реакции на подсъдимия Н. от момента на пристигането му на трасето за митническа проверка до пристигането на разследващите органи. Свидетелите Д. и  Г. описват начина, по който намират пакетите, облепени с кафяво тиксо и в които по- късно е открито наркотичното вещество - хероин. Двамата посочват, че и свидетелят С.Н., който е управлявал автомобила и подсъдимия Н. са дали идентични обяснения за това кой транспортира двете  чанти. „ .. Попитахме ги на кой са чантите, където са намерени пакетите с хероин. Н.Н. каза, че това е негов багаж, който му бил изпратен…“ ( из показанията на св.  Н.Г., депозирани в хода на съдебното следствие, в  о.с.з. от  29.11.2012г.).Показанията на тези свидетели са ценни и по отношение на местоположението на чантите в автомобила, извършената проверка и съхраняването на съдържанието на чантите до извършването на оглед. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели, по никакъв начин не се опровергават и не се оборват от останалия доказателствен материал, събран по делото.  Напротив, данните извлечени от показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин релевантните  по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а именно извършването на деятелността и авторството.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Н.З.Н.  в часта им относно заявените от него в хода на съдебното следствие  правно релевантни факти и обстоятелства: относно времето и мястото на осъществяване на инкриминираната контрабанда на хероин; че споделил за свои финансови затруднения със свидетеля Ю.И. и  последният, възползвайки се от това, го убедил  да пренесе  саковете срещу пари;  че подс. н. поддържал комуникация по този повод за пренасянето на саковете със свидетеля Ю.И.;  че Н.  не познавал св. Й. и подс.Ш., но  видял последния на среща с И.; относно отправените му заплахи от И.; относно това, че Ю.И. предложил на подс. Н., последният да заяви, че чантите са негови (на Н.), като  прикрие участието на И. в инкриминираната деятелност. Достоверни са още обясненията на подс. Н., дадени в хода на съдебното следствие, относно пътуването му до гр.И., срещата с непознатото лице на автобусна спирка в И., Р. Т., получаването на двата сака, качването им в автомобила и пътуването до ГКПП - М.Т., както и последващите действия. Съдът дава вяра и на прочетените на осн. чл. 279 ал.1 т.3 от НПК обяснения на подс. Н. депозирани по ДП пред съдия в частта им относно заявеното, че  свидетелят  Р. Й. се явявал ръководител на подс. Ш. и св. Ю.  И.. „ … Р.се явяваше… ръководител на  М. и Ю.“ (из прочетените обяснения на подс.Н. депозирани на 12.10.2009г. по ДП пред съдия). Тези обяснения на подсъдимия Н. се кредитират с доверието на съда, тъй като кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал, вкл. с показанията на св. К. и с кредитираната част от показанията на св. Ж.. По същите съображения се кредитират и прочетените  обяснения на подс.Н., в частта им в която заявява, че свидетелят Ю.И. му предложил да пренесе чантите срещу сума от 7 хил. евро, както и че се говорело за чанти пълни с „ фаянс“. Впоследствие същите чанти, съдържащи не „фаянс“, а  пакети с хероин, са задържани на Митницата М.Т. и в този смисъл визираните обяснения на Н. допринасят и за изясняването на кодовите думи използвани при подслушаната телефонна комуникация. Така става ясно, че членовете на групата използвали кодова дума „ фаянс“  за наркотичното вещество ( хероин).

С кредитираната част от обясненията си подс. Н. сочи още,  че след като приел да пренесе саковете само видял среща между И. с подс.Ш.. Впрочем последното е в подкрепа на връзката между Ш. и И., респ. че Ш.  търсил, чрез  И.  „наркомуле“. В подкрепа на  този извод са  и  кредитираната част от показанията на свидетеля Й., които сочи, че е предал именно на подс. Ш. обещанията за даване на пари, за трафика, по веригата, осигурени от „сърбина“, както се разбрал отново с подс. Ш., последният да се заеме със задачата да осигури „ наркомуле“.Това подс. Ш. действително е сторил, чрез подс. И.,  на когото са поставени тези задачи от подс. Ш.. Горните изводи се потвърждават и от ВДС и протоколите за изготвяне на ВДС от експлоатиране на специалните разузнавателни средства / от съдържанието на подслушаната комуникация/, както и от показанията на свидетелите Ж. и К..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н., депозирани на 12.10.2009г. по ДП пред съдия прочетени на осн. чл. 279 ал.1 т.3 от НПК, относно това, че разговарял със св. Р.Й., още повече, че същите след прочитането им не се поддържат от подс. Н..  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н., депозирани в хода на съдебното следствие, относно причината за първото пътуване до И., за незнанието му за съдържанието на саковете и че паричната сума му била  обещана в заем, а не представлявала парично възнаграждение за контрабандата на наркотиците. Некредитираната част от обясненията на подс. Н., се опровергава от целия достоверен доказателствен материал, включително от кредитираната част от показанията на св. И., който сочи, че  подсъдимият Н. знаел, че преняся наркотици. „…Той     ( Н.) се удари в гърдите и каза : „ Не аз ще го прекарам наркотика…Н. знаеше, че се пренасят наркотици…“ (Из показанията на св. Ю.С.И., депозирани в о.с.з. от 23.11.2012г.).Некредитираните обяснения на подс. Н. се опровергават и от показанията на св.  К., както и от целия останал достоверен доказателствен материал. Обясненията на подсъдим по делото, освен източник на доказателства, могат да служат и като средство за защита. Съдът счита,  че в тази им некредитирана част обясненията на подс. Н.  съставляват защитна теза, поради което не следва да им се дава вяра. Несъмнено подсъдимият е субектът на процеса, който е най- заинтересован от благоприятен за него изход на делото. Именно като израз на желанието му да се оневини, се приемат некредитираните обяснения на подс. Н..

Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като по делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или опровергават.

Приетите и предявени по реда на чл.284 НПК веществени доказателствена и веществени доказателствени средства  също подкрепят описаната фактическа обстановка и допълват и изясняват установените релевантни факти и обстоятелства.

Съдът зае становище, че може и следва да се позове на събраните по делото ВДС, тъй като същите изцяло се подкрепят от събраните по делото достоверни гласни и писмени доказателства.По отношение на експлоатирането на специалните разузнавателни средства стриктно е спазен предвидения нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган, и предписващ надлежното им обективиране на съответен материален носител. Събраните по делото ВДС намират опора в свидетелските показания на св. К.  и св. Н., както и  в кредитирана част от свидетелските показания на свидетелите И., Й., Ж. и И., в приетата за достоверна част от обясненията на подсъдимия Н.. Съдът  изложи съображения и не споделя доводите на защитниците, че след като свидетелите Ж., К. и И. са оперативни работници към сектор „БОП”, то са предубедени, повлияни или заинтересовани и не биха могли да дадат обективни показания по делото. Нищо подобно в показанията им не се разкрива. Те съвсем точно и ясно, без следа от пресилване или някакъв вид полицейска предубеденост, на която се позовава защитата, разказват включително за това, което са възприели  непосредствено. Действително свидетелите Ж. и И. се позовават и на оперативна информация. Тук, Съдът отчита, че факти и обстоятелства с източник само оперативни данни, не могат да бъдат ценени по делото, поради което игнорира показанията на свидетелите в тази им част. Следва да бъде застъпено становището, че не съществува никаква пречка обаче  да се кредитират показанията им за възприетото непосредствено. Все пак това са лица, следили дейността на групата и непосредствените им наблюдения са ценни за делото. Това, което съобщават свидетелите на чутото и видяното от тях при използване на СРС изцяло кореспондира с данните от ВДС, а освен това от показанията на тези свидетели се проследява връзката между фиксираните с ВДС разговори и други действия, пътувания, уговорки за лични срещи между тях и с други лица.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и заключението на в.л. В.Б. по извършената физико - химическа експертиза ( ФХЕ № 234/ 12.11.2009г., том 3, ДП) и заключението на в.л.  Г.И.Г. (том 3, ДП) по извършената съдебно оценителна експретиза (СОЕ). Съдът не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и безпристрастността на вещите лица, извършили визираните ФХЕ и СОЕ, поради което ги присъедини към останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз основа на тях. Останалите от извършените по  ДП експертизи, приети и изслушани в  о.с.з., не допринасят за разкриване на обективната истина, не изясняват  релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,поради което не се вземат предвид при изграждане на  изводите относно гореописаната фактическа обстановка.   

 Всички изброени по-горе кредитирани доказателства, на които Съдът се позовава, са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянията си подсъдимият Ш. е  осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 от НК и на чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.93, т.20 НК, а подсъдимият Н. е  осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.242, ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 

Подсъдимият М.М.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление   по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 от НК, тъй като през месец септември и октомври 2009 г., в качеството на подбудител, в съучастие с Р.Л.Й., ЕГН-**********, Ю.С.И., ЕГН-**********, като подбудители и Н.З.Н., ЕГН-**********, като извършител, след като е бил подбуден от Р.Л.Й., ЕГН-********** да склони другиго да пренесе от Р.Т. в Р.Б., през границата на страната  високо рискови наркотични вещества, умишлено склонил Ю.С.И., ЕГН **********, чрез убеждаване и предлагане на парично възнаграждение, да склони другиго да пренесе от Р.Т. в Р.Б., през границата на страната ни високо рискови наркотични вещества, в изпълнение на което Ю.С.И. подбудил Н.З.Н., ЕГН-**********, без надлежно разрешително, да пренесе от Р.Т. в Р.Б., през границата на страната високо рискови наркотични вещества, което Н. направил на 07.10.2009 г. през ГКПП М.Т., пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително високо рисково наркотично вещество „хероин“, в особено големи размери, с нетно тегло 27,415 /двадесет и седем килограма и четиристотин и петнадесет грама/, със съдържание на активно вещество „деацетилморфин“ - 45%, на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лева /един милион седемстотин осемдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/ и случаят е особено тежък.

Фактът, че подсъдимият Ш. е автор на горното деяние се установява от целия достоверен доказателствен материал.    

Събрани са многобройни доказателства за конкретни действия на свидетеля Й., с които подбудил подсъдимия Ш., последният да предприеме действия по склоняване, чрез убеждаване и обещаване от страна на свидетеля И. на парично възнаграждение на  подсъдимият Н., за да пренесе последният инкриминираното количество наркотично вещество/ хероин/. Изложеното сочи, че в случая са установени обективните признаци на основния състав на престъплението по чл.242 ал.2 от НК - подсъдимия Н. -  извършител  пренесъл през границата на страната високорискови наркотични вещества безспорно без да има надлежно разрешение за това, като подсъдимият Ш. е действал в качеството  на подбудител по смисъла на  чл. 20, ал.3 от НК.  В тази насока са кредитираната част от съда показания на свидетелите Р.Й., С.И., приетата за достоверна част от обясненията на подсъдимия Н., веществените доказателствени средства, съдържащи разговори между подсъдимия Ш. и свидетелите Й. и И.. Друг обективен признак на разглежданата контрабанда, релевантен за нейната правна квалификация, за по - тежко наказуемия състав на чл. 242 ал.4 вр. ал.2 НК, е стойността на наркотичните вещества. Тази стойност е 1 750 500 лева (определена по ПМС № 23/29.01.1998 г.)  и тя обосновава признака „особено големи размери“ (над 140 пъти МРЗ към инкриминираното верме на престъпното посегателство – контрабандата на хероина). Деянието представлява и „особено тежък случай“. Съгласно легалната дефиниция на чл.93 т.8 от НК „особено тежък случай“ е този, при който извършеното, с оглед настъпилите вредни последици и другите отекчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието или на дееца. Тоест за осъществяване на квалифицирания състав „особено тежък случай“ на престъплението  по  чл.242 ал.4 вр. ал.2 от НК  е необходима едновременната наличност на висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, Съдът прие,  че установените по делото факти визират случаят като „особено тежък“ по смисъла на легалната законова дефиниция. От обективна страна разглежданото престъпление представлява контрабандиране на наркотик, като пренасянето на хероина  било предхождано от действия, насочени към осигуряване на наркотичното вещество и техническото организиране на контрабандата, с оглед безпрепятственото пренасяне на пакетите през границата. Следва да се има предвид и вида на веществото - силно действуващ наркотик  „хероин“ с тегло от  27, 415 килограма,  с високо процентно съдържание на активния компонент „диацетилморфин“- 45 тегловни процента. Стойността на предмета на контрабандата, надхвърля многократно нужното за признака „особено големи размери“/ предвид стойностния критерий приет за това с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК/, което също сочи за завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние. Налице е  и  висока степен на обществена опасност на дееца - подс. Ш.,  който е осъждан,видно от справката му за съдимост. Ето защо, Съдът прие, че случаят е „особено тежък“ по смисъла на чл.93 т.8 от НК, като едновременно с това и предмета на контрабандата / хероина/ е  „особено големи размери“ и затова квалифицира извършеното и по ал.4 предл.1-во на чл.242 от НК по отношение на подс. Ш..

От субективна страна подсъдимият Ш. е извършил престъплението с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като е съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на общественоопасните последици.

В  настоящия казус е налице т. нар. „ съучастие в съучастие“, което най- общо може да се дифинира като дейност, която не е насочена пряко към извършителя на престъпното посегателство, а към друг съучастник. По конкретно в случая е налице т. нар.  „подбудителство към подбудителство“, тъй като подс. Ш. умишлено е  мотивирал подс. И., последният да склони подс. Н. да пренесе хероина. При това положение отговорността и на двамата ( тоест на Ш. и И.), следва да е на подбудители. (Разбира се,  въпросът относно отговорността на И. е разрешен, с влязлото в сила определение за одобряване на споразумение, като по настоящото делото той има качеството на свидетел). На следващо място с Наказателния кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК, като в случая инкриминираното посегателство ( контрабандата на хероина) е сторено от извършителя - подс. Н., поради  което и подбудителят- подс. Ш. следва да отговаря като съучастник. Обективните признаци на извършеното, които бяха описани по-горе,сочат на общност в умисъла, като  общественоопасният резултат съвпада с това, което съучастниците  са целяли и затова подбудителят  - подс. Ш. следва да отговаря в рамите на постигната цел от извършителя - подс. Н..

Подбудите на подсъдимия Ш. са лично облагодателстване, а причините за престъплението - незачитането на установения законов ред.

Съдът  призна подсъдимия  М.М.Ш. за невинен  в това да е извършил горното деяние, действайки по поръчение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение с правна квалификация чл.242, ал.1, б.“ж“ вр. чл.93, т.20 НК.

В конкретния казус предметът на контрабандата - наркотично вещество изключва съставомерност на деянието по чл.242,ал.1 НК. Двете алинеи на чл.242 НК съдържат собствени белези от обективна страна, самостоятелен предмет на престъпление, включително и самостоятелно посочено изпълнително деяние. Деянието по ал.2 НК визира контрабанда със специфичен и строго определен предмет - наркотични вещества, поради което представлява отделен и самостоятелен състав на това престъпление, различен от този по ал.1, чиято хипотеза, съдържаща седем форми на изпълнителното деяние (букви “а”- “ж”), обхваща останалите и общи случаи.  След като съобрази горното Съдът оправда подсъдимия  Ш. по това обвинение. По отношение на обвинението подсъдимият Ш. да е действал по поръчение на организирана престъпна група при това Съдът изцяло принципно е на становище, че участник в групата не може да действа по нейно поръчение.

При отграничаването на двете законови хипотези, използвани от законодателя като самостоятелни квалифициращи обстоятелства -  „в  изпълнение на решение на организирана престъпна група” и „по поръчение на  организирана престъпна група” може да бъде направен извод, че те имат  отношение към субекта на вторичното престъпление. При граматическото тълкуване на първата хипотеза може да бъде направен извод, че извършителят  на престъплението е член на групата, предвид това, че той е съпричастен към   взимане на решението за извършване на конкретното престъпление, докато  при втората хипотеза извършителят е лице, което не е участник в групата и извършва вторичното престъпление по поръчение на организираната престъпна група.

Подсъдимият М.М.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна  и състава на престъпление   по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.93, т.20 НК, тъй като за времето от 06.09.2008г. до средата на м.ноември 2009 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК, на територията на страната, образувана и ръководена от Р.Л.Й., ЕГН-********** и с участници Ю.С.И., ЕГН- **********.   

Фактът, че подсъдимият Ш. е автор на горното деяние се установява от целия достоверен доказателствен материал.  

Легалното определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или повече престъпления.

Организираната престъпна група е сдружение, което е структурирано, състои се от три или повече лица, то е трайно, участниците в него действат съгласувано, като преследват  за цел - извършването на престъпления. Участието  в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. В това се изразява съществената разлика между  участието в престъпна група и останалите престъпления на т. нар. „необходимо съучастие“. Участието в престъпна структура следва да се разграничи от приготовлението като стадий в развитието на умишленото престъпление, което е главна форма на предварителната престъпна дейност. Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи възможността или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално определено престъпление. Между участниците в задружно осъществяване на приготовление липсва устойчивата организационна връзка на йерархическа субординация. Докато организираните сдружения са създадени с цел най-често за неограничен брой и видово определени престъпления, като между участниците съществува трайна и устойчива връзка.

След горните пояснения,в настоящото производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение начин, че участниците в деянието са повече от трима, следователно е установено от обективна страна, че се касае до структурирано трайно сдружение на повече от три лица, действащи обединено и с обща цел, съгласувано да извършват в страната престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като дейността им не е инцидентна- за някакво точно определено и конкретно престъпление,а напротив обхваща и съгласието на посочените лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления от определен тип, като те са съзнавали, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати. Организирана група по смисъла на чл. 321 НК е налице, когато има съгласуване на волята на три и повече лица за осъществяване на едно или повече престъпления, тоест  има общ умисъл на участниците в сдружението да извършват престъпления, какъвто в случая се доказва по несъмнен начин  от доказателствата по делото. Няма никакво съмнение, а и по делото е събран категоричен доказателствен материал, сочещ на задружната престъпна  дейност на подсъдимия Ш.  и свидетелите / по настоящото дело/ Й. и И. по отношение придобиване и държане без надлежно разрешително на наркотични вещества, както и създаване на организация - намиране на лица които конкретно пренасят наркотичните вещества на територията на страната, като са създавали необходимите условия за осъществяването на тази дейност.

Изпълнителното деяние на чл. 321 , ал.2 НК членуване в организирана престъпна група следва да се осъществи чрез извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.Деянието от субективна страна е осъществено само тогава когато деецът е съзнавал , че поне три лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат  конкретни престъпления , които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК.

По несъмнен начин се установява обективния признак „участие в организирана престъпна група“ по отношение на подсъдимия Ш., като той е действал не суверенно и независимо, а напротив,  бил е подчинен на управленските решения на ръководителя на престъпната структура Р.Й.. Доказа се категорично, от целия достоверен доказателствен материал по делото, и  йерархично място на подсъдимия М.Ш. в изградената престъпна структура, което е  било след ръководителя на групата, като Ш. е набирал т.нар.“мулета“ за транспортирането на наркотика и е уточнявал подробностите около предаването му от доставчика в Р.Т.. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Ш.  и посочените свидетели не са действали при обикновено съучастие. Общият умисъл на участниците в сдружението е да извършват множество престъпления от посочения тип, а не на конкретно определено  посегателство, като те са осъществили обективните признаци на престъпния състав на чл. 321 от НК.

С оглед характера на извършваната дейност всеки от участниците в групата е изпълнявал определени функции, като се е стремял да ограничи възможността да бъде разкрит от органите на полицията, поради което не би могло да се очаква, че ще демонстрира връзката си с останалите и ще извършва  демонстративно горната дейност,  касаеща забранени от закона наркотични вещества. От гледна точка на приложението на закона ( чл. 93 т. 20 от НК) Съдът намира, че според законодателя, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 321 от НК следва от  обективна страна групата да е структурирана с персонален състав  от три и повече лица. Що се касае до изискванията за осъществяване на престъпния състав от субективна страна,в тази връзка следва да се посочи, че  не е необходимо член на групата да познава всички в нея или три и повече лица и да подържа връзки най-малко с двама, трима или повече лица. Достатъчно е всеки от членовете  да съзнава че, осъществява престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия. М.Ш., Р.Й. и  Ю.И. са осъзнавали, че извършват престъпна дейност свързана с трафик, придобиване и държане на предназначени за разпространение  наркотици в престъпна обвързаност. Подс. Ш., като участник в ОПГ и нейн член,  познавал ръководителя Й., както при това  бил  подчинен на неговите  управленчески решения.

От субективна страна, деянието е извършено от Ш. виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 ,пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  деятелността на останалите членове в структурираната група и неговите действия са били насочени към реализирането на общия за групата резултат. От дейността си, касаеща забранени от закона наркотични вещества/ хероин/, членовете следвало да реализират материални облаги, немалки по стойност доходи, което сочи на създаването и участието в групата с користна цел, от субективна страна.

 С разпоредбата на чл. 321 ал.3 НК, редакцията в ДВ бр. 27/10.04.2009г., се въвежда квалифициращ елемент, от субективна страна „когато групата е създадена с користна цел“. Действително, подсъдимият Ш. е признат за виновен за престъпна деятелност, която е осъществена за времето от началото на 06.09.2008г.  до  месец ноември  2009г., тоест част от визираната инкриминирана деятелност, касае и един период,  преди влизане в сила на  редакцията на чл.321 ал.3 НК от ДВ бр. 27/2009г., въвеждаща посочения по- горе квалифициращ елемент. Към момента на довършване на инкриминираното продължено престъпление, а именно през месец ноември 2009г., е действала именно тази редакция на чл.321 ал.3 НК, ДВ бр.27/2009г., поради което подсъдимия  следва да носи отговорност и за този квалифициращ признак. Това е така, понеже  престъплението по чл. 321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от НК, а именно участието в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с такава да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК е типичен пример за продължено престъпление. Неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато за определен времеви период. То трае непрекъснато, до възникване на обстоятелство, което го прекратява. От този момент престъплението се счита за довършено,  което в случая е станало при действието на  визираната редакция на Закона  от ДВ бр.27/2009г поради което и следва да се носи отговорност от подсъдимия и за визирания квалифициращ признак от субективна страна.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимия М.Ш. за виновен в извършване на престъпление    по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.93, т.20 НК за посочения в присъдата период, именно от 06.09.2008г. до ноември 2009г.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

Съдът  призна подсъдимия  М.М.Ш. за невинен, в това да е участвал в организираната престъпна група за периода от началото на 2006г. до 05.09.2008г. и по отношение на участието в същата група на Н.З.Н., ЕГН-**********, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по повдигнатото и предявено му обвинение в горния смисъл. В тази насока Съдът зае становище, че събраните доказателства за престъпната дейност на организираната престъпна група сочат, че подсъдимият Ш. участва в групата след запознанството си със свидетеля Р.Й.. Видно от свидетелските показания на Й. двамата са се запознали покрай работа на строителни обекти в гр.София към есента на 2008г.Това станало след излизането на Ш. от затвора.Тогава Й. споделил за предложението на „сърбина“ да пренасят наркотици и след като Ш. се съгласил да участва и бил привлечен към групата.Тези показания на Й. се потвърждават и от показанията на свидетеля И., който наблюдавал като оперативен служител дейността на Й.. Поради така установените факти Съдът прие, че подсъдимия Ш. е станал член на групата, ръководена от Й., от този момент.

Поради изложеното Съдът оправда Ш. по обвинението за участие в групата за периода началото на 2006г. до 05.09.2008г.

Съдебният състав, като взе предвид събраните доказателства ,анализа им и разпоредбата на закона намери, че подсъдимият Н. е привлечен, склонен, инцидентно за пренасяне на наркотично вещество от Р.Т. в Р.Б. и не е член на организираната престъпна група. В тази насока Съдът излага допълнителни мотиви в правната обосновка на оправдателната присъда по обвинението за участие в организираната престъпна група на подсъдимия Н.Н..

Подсъдимият Н.З.Н.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление   по чл.242, ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК , тъй като на  07.10.2009 г. около 16.00 часа на ГКПП М.Т., като извършител, в съучастие с Р.Л.Й., ЕГН-**********, М.М.Ш., ЕГН-**********, и Ю.С.И., ЕГН-**********, като подбудители, след като през месец септември и октомври 2009 г. е бил умишлено склонен от Ю.С.И., ЕГН-**********, чрез убеждаване и предлагане на парично възнаграждение, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната от Р.Т. в Р.Б. високо рисково наркотично вещество „хероин“, с нетно тегло 27.415 кг. /двадесет и седем килограма и четиристотин и петнадесет грама/ със съдържание на активно вещество „деацетилморфин“ 45%, на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лв. / един милион седемстотин осемдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лв./.

Субект на престъпната контрабанда е подсъдимият Н..Той е наказателно отговорен, тъй като е извършил деянието като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Фактът, че подсъдимият Н. е автор на горното деяние се установява от целия достоверен доказателствен материал.

От обективна страна е налице формата на изпълнителното деяние по чл.242,ал.2 НК - пренасяне през границата на страната от Р.Т. в Р.Б. на високо рискови наркотични вещества – хероин.Деянието е извършено на 07.10.2009г. около 16.00 часа на ГКПП М.Т..Пренасянето представлява дейност, извършена през границата на страната с използването на превозно средство -  л.а. „*******“ с ДК № *** , собственост на С.Н.Н. –ЕГН ********** и безспорно е осъществено от него. Пренасянето на наркотичните вещества е извършено без надлежно разрешително , доколкото липсва нужното позволение по смисъла на чл.32 от ЗКВНВП, за да може те да бъдат превозени през границата. Предметът на контрабандата е високо рисково наркотично вещество - хероин, което съгласно легалното определение в ЗКНВП има наркотично действие ,няма легална употреба , пазар и производство и е поставен под контрол съгласно Единната конвенция на наркотичните вещества от 1961 г., Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1972г., ратифицирани от Р.Б. и включен в Приложение №1 към чл.3,ал.2 на ЗКВНВП като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“ поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.Хероинът по своята същност представлява високорисково наркотично вещество, доколкото е в състояние да предизвика състояние на зависимост върху човешкия организъм.Наркотичното вещество е с нетно тегло 27.415 кг. /двадесет и седем килограма и четиристотин и петнадесет грама/ със съдържание на активно вещество „деацетилморфин“ 45%, на обща стойност, определена съгласно Приложение № 1 от Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, в размер на 1 781 975 лв. / един милион седемстотин осемдесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лв./

Деянието е довършено от подсъдимия Н. в момента на фактическото пренасяне на предмета на контрабандата през държавната граница. Подсъдимият е пресякъл държавната граница,преминал е паспортен контрол и след това на територията на страната е извършена митническа проверка, при която в двата сака е открито наркотичното вещество.

Съдът отново следва да отбележи , че липсва корелативна връзка между съставите на престъпление по чл.242,ал.1 НК и по чл.242,ал.2 НК.Двата състава са напълно самостоятелни и не се намират в съотношение на основен към квалифициран или общ към специален.Те съдържат собствени белези от обективна страна , самостоятелен предмет на престъпление , включително и самостоятелно посочено изпълнително деяние. Изразът “надлежно разрешително“ по чл.242,ал. НК не кореспондира с израза „разрешение на митницата“ по чл.242,ал.1  от НК. Както бе посочено „надлежно разрешително „ е такова по смисъла на чл.32 от ЗКВНВП, издавано от министъра на здравеопазването, каквото несъмнено не е налице. При преценка за осъществен състава на престъпление по чл.242,ал.2 НК не следва да се смесва митническата с държавната граница на страната.  Държавната граница е  „линията, която огражда територията на Р.Б.. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната”- §1, т.1 от ДР на ППЗМВР. Съгл. т.2 от същия параграф „преминаване на границата“ е „пресичането на линията”. ГКПП са  обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, но в рамките на българска територия- виж чл. 2 от Наредбата за ГКПП, чл.2 и 3 от ЗМ и чл.82 от ППЗМВР. Именно затова на територията на ГКПП, която е суверенна част от държавната територия, държавата осъществява своите правомощия по митнически контрол чрез митническите служители. Несъмнено подсъдимият е пресякъл държавната граница с факта на извършения паспортен контрол и след като не е обявил пред съответния митнически служител пренасяния наркотик, е пресякъл условната митническа граница. След като стоката, в случая наркотичното вещество, е установена при митническа проверка, осъществена след преминат граничен контрол от гранична полиция, деянието е довършено.

 По делото са събрани категорични доказателства за това, че Н. е знаел за съдържанието на пренасяния от него „багаж“.В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Ю.И., Н.Н., К., установеното поведение на подсъдимия и неговите обяснения в кредитираната част, както и целия останал достоверен доказателствен материал по делото. Подс.Н.Н. е  бил склонен да пренесе наркотичното вещество през границата от свидетеля И..Той е използвал материалното затруднение на подсъдимия и непосредствено го  мотивирал да извърши престъплението като му е обещал сумата от 7 000 евро.

 Престъплението е  извършено при пряк умисъл- подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е противоправността и наказуемостта на деянието. Знаел е, че пренася  в автомобила наркотични вещества - хероин, без да притежава надлежно разрешение за това. Независимо от това, с ясното съзнание за противоправността на деянието си, подсъдимият го е извършил, желаейки настъпването на негативните последици, насочвайки всичките си усилия към постигане на общественоопасния резултат.Н. е извършил поредица от съзнателни действия за настъпването на престъпния резултат.

Съдът зае становище, по изложените по - горе съображения, че в конкретния случай предмета на контрабандата - наркотично вещество изключва съставомерност на деянието по чл.242,ал.1 НК. Двете алинеи на чл.24 НК  съдържат собствени белези от обективна страна , самостоятелен предмет на престъпление, включително и самостоятелно посочено изпълнително деяние.Следва да се поясни, че деянието по ал.2  на чл.242 от  НК визира контрабанда със специфичен и строго определен предмет – наркотични вещества, поради което представлява отделен и самостоятелен състав на това престъпление, различен от този по ал.1, чиято хипотеза, съдържаща седем форми на изпълнителното деяние (букви “а”- “ж”), обхваща останалите и общи случаи. След като съобрази горното Съдът оправда подсъдимия Н. по това - при горното деяние да е действал по поръчение на организирана престъпна група, както и предметът на контрабандата да е в особено големи размери и едновременно с това случаят да е особено тежък.

Съдебният състав счита, че  подс. Н.  не е осъществил квалифицирания състав на ал.4 на чл.242 НК. Осъществяването на този квалифициращ признак изисква предмета на контрабандата да е в особено големи размери и едновременно с това случаят да е особено тежък. В конкретния случай действително предмета на контрабандата е в особено големи размери. Същевременно съгласно чл.93т.8 НК „особено тежък случай „ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът прие , че двата комулативни признака не са налице в условията на едновременно проявление, спрямо подс.Н..

Това е така, защото за да се квалифицира извършеното престъпление като “особено тежък случай” следва да се отчете кумулативна даденост на две предпоставки - изключително висока степен на обществена опасност и 1/. на деянието и 2/. на дееца: Действително, в конкретния случай, се касае до значително количество инкриминирано наркотично вещество, което е пренесено през границата на страната, но това обстоятелство (обуславящо първия квалифициращ признак “особено големи размери”), само по себе си, не е достатъчно за да се квалифицира деянието като “особено тежък случай”. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която “Съдържанието на “особено тежкия случай” не се изчерпва само с едно обстоятелство, отнасящо се до деянието, колкото и това обстоятелство да е съществено”.

Освен това, разпоредбата на чл.93, т.8 НК предполага личността на дееца да разкрива  висока степен на обществена опасност. В конкретния случай, подсъдимият Н. не разкрива степен на обществена опасност , различна или пък - по-висока от обичайната: Той е неосъждан, семейно и трудово ангажиран, поради което не може обосновано да се поддържа, че е налице  “изключителност”  в отрицателен аспект при тези данни за личността му.

С тези съображения Съдът постанови присъдата си спрямо подсъдимия Н.Н. като го призна за виновен в извършване на престъпление по  чл.242 , ал.2 вр.чл.20,ал.2 НК и го призна за невинен по обвинението с правна квалификация по чл. 242 ал.1 б. „ж“ и ал.4  от НК.

Съдът прие, че подсъдимият Н.З.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.321 ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК а, именно  за периода месец септември и октомври 2009 г. до 07.10.2009 г., да е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, на територията на страната, образувана и ръководена от Р.Л.Й., ЕГН-********** и с участници Ю.С.И., ЕГН- **********, М.М.Ш., ЕГН-********** поради което и  на основание чл.304 НПК Съдът го оправда изцяло по така повдигнатото и предявено обвинение.

Легалното определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или повече престъпления.

Организираната престъпна група е сдружение, което е структурирано, състои се от три или повече лица, то е трайно, участниците в него действат съгласувано, като преследват  за цел - извършването на престъпления. Участието  в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Докато организираните сдружения са създадени с цел най-често за неограничен брой и видово определени престъпления, като между участниците съществува трайна и устойчива връзка. Участието в такава организирана престъпна група означава подсъдимият да е изразил съгласие - писмено или устно или пък с някакви действия воля за участие в групата, която, както се сочи в обвинителния акт, вече е съществувала и е била ръководена от свидетеля Р. Й., както  и да е имал знанието за целта, за която е създадена въпросната група. Липсват събрани каквито и да било доказателства от които да се направи обоснован  извод, че подсъдимият Н. дал съгласие за участие в такава ОПГ.Напротив от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че липсват такива присъединителни волеизявления от негова страна. Безспорно е установено, че Н. е познавал единствено свидетелят Ю.С.И., който е посочен за участник в ОПГ. Това познанаство не води до извод че подс. Н. е бил член на престъпната структура. И.  имал задачата да набира лица, които да пренасят наркотичното вещество от Р.Т. до Р.Б. -  т.нар „наркомулета“. Деянието по чл. 321 от НК следва да е извършено при пряк умисъл. Н. би следвало да съзнава, че участва в ОПГ създадена за преследване на посочените по - горе предварително дефинирани цели. Доказателства за това по делото няма. Напротив, всички доказателства по делото сочат, че желанието на Н. било да припечели някакви  пари, предвид затрудненото си към момента финансово положение, като извърши инцидентно  контрабандата на наркотиците. Действително, както отбелязва защитата, всеки от разпитаните по делото сочи, че  Н. се поставил в услуга на ОПГ като „ наемник“ , срещу заплащане, да пренесе наркотиците през границата на страната без знанието и разрешението на официалните власти. Доказателствата по делото сочат, че подс. Н. не участва в организираната престъпна група,  не е бил част от персоналния   състав на същата. Макар и да е действал в съучастие като извършител с членове на групата, относно контрабандата на наркотика ( хероина), с това подс. Н. не става автоматично член на престъпната структура. Изпълнителното деяние на чл. 321, ал.2 НК - членуване в организирана престъпна група следва да се осъществи чрез извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата, каквато констатация не може да се направи по отношение на подс. Н.. Деянието  е осъществено само тогава когато деецът е съзнавал, че поне три лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат  конкретни престъпления, които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК. Липсата на информираност по отношение на принадлежността към тази трайна структурирана организация и липсата на съгласие по отношение за принадлежност към нея е основание да се приеме, че подс. Н. не е извършил престъплението по чл.321, ал.2 НК от обективна и субективна страна.

Вярно е, че при преценката на умисъла на участника в групата не съществува изискване той да познава всички останали членове и да е детайлно запознат с цялостния предмет на престъпната дейност , но следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че той съзнава принадлежността си към конкретната престъпна група, носеща белезите визирани в чл.93,т.20 НК.

При оценката на доказателствата не е възможно да се направи дори хипотетичен извод в тази насока.

Предвид извода , че не е извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК от Н.Н. Съдът счита, че не следва да обосновава липсата на квалифициращите обстоятелства по чл.321, ал.3 пр.2 т.2 НК.

      

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:

 

По наказанието на Н.Н. за престъплението по чл.242, ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК :

При определяне вида и размера на наказанието на Н.  Съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, целите  по чл.36 НК, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на Н.    за контрабандата на наркотици, осъществена при съучастие,  Съдът отчете и характера и степента на неговото участие, както и приносът му като извършител.

Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве, както и със законоустановения митнически режим. Отделно от това,  престъплението по чл. 242 ал.2 НК  поначало  създава предпоставки за последващо извършване на други престъпления по чл. 354 а НК.                                                                         

 Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска:  Подсъдимият Н. не е осъждан, не са налице доказателства за други негови противообществени прояви.

 Като смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчете :  чистото съдебно минало на подсъдимия Н.; семейното му положение, като има деца за които полага съответни грижи;  фактът, че полага общественополезен труд ; затрудненото му финансово състояние, заради което  приел да извърши деянието, респ.  мотивите  и подбудите; добрите му характерични данни; това, че се касае за една изолирана и инцидента проява в живота му. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете : изминалия сравнително немалък период от време от извършване на инкриминираната деятелност до реализирането на показателната отговорност.

 Не без значение е  обстоятелството, че действително, след като се съгласил да извърши контрабандата на хероина, у подсъдимия Н. се появили колебания относно последващото му участие, които били преодолени с помощта на отправени заплахи /с думи /от св. И.. Действително тези последващи заплахи не водят до отпадане  наказателната отговорност на  подс. Н., доколкото същият разполагал с възможността да не извърши инкриминирания трафик и да потърси съдействие от органите на полицията, след като се чувствал застрашен.  Горното, обаче,  следва да бъде отчетено в контекста на индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия  Н.,  като смекчаващо вината му обстоятелство.

От друга страна са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства:За реализиране състава на чл. 242 ал.2 НК, за което престъпление подсъдимият Н. е признат за виновен, не се изисква предметът на контрабандата да е в „особено големи размери“. Тези бележки се правят от Съда предвид разпоредбата на  чл.56 от НК, според която не са отегчаващи отговорността обстоятелствата, които са взети предвид  от закона при определяне на съответното престъпление. Тази забрана в случая не е налице и съответно следва да се отчетат като отегчаващи отговорността му обстоятелства:   особенно големите размери на  предмета на контрабандата, вида на наркотчното вещество – хероин, което  е със  сериозни последици за  човешкото здраве,  наличието на  високо съдържание на активното наркотично действащо вещество „деацетилморфин“- 45%. Гореизброените  отегчаващи обстоятелства сочат на завишена степен на обществена опасност на конкретното инкриминирано деяние.

Съдът счете за справедливо да се приложи  хипотезата по чл.55, ал.1 НК.  Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, независомо от отчетените отегчаващи такива, несъмнено са многобройни по смисъла  на тази разпоредба и Съдът счита, че  най- лекото предвидено в разп. на чл.242, ал.2 НК наказание- „Лишаване от свобода за срок от 10 години“ би било несъразмерно тежко с оглед конкретното деяние, което безспорно представлява една инцидентна проява в живота на подсъдимия. В случая и наказание в минимално определения от закона размер би се явило несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия.

 Ето защо Съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК- под най- ниския предел, установен в разп. на чл. 242, ал.2 НК, като осъди Н. на „Лишаване от свобода“ за срок от  9 (ДЕВЕТ) години. Според Съда този размер на наказанието е достатъчен за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК и е достатъчен за  превъзпитанието на дееца. Именно това  наказание е справедливо.

 Доколкото за деянието по  чл. 242, ал.2 НК се предвижда и кумулативно наказание “Глоба” в размер между 100 000 лева и 200 000 лева и с оглед приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1,  т.1 НК, Съдът счита, че  следва да приложи и нормата на чл.55, ал.3 НК и да не налага наказанието глоба. Влошено материално състояние, семейното му положение, трите непълнолетни деца в семейството, мотивират съда да не налага  това наказание . Налагането на комулативно предвиденото наказание „глоба“ дори и при условията на чл.55,ал. НК би било изключителна тежко и несъразмерно.

По тези съображения  решаващият съдебен състав намира, че  чрез така определеното наказание  в най- пълна степен ще се постигнат целите на наказателната репресия по  чл.36 от НК. Същевременно по този начин ще се осъществи и генералната превенция на нак. репресия, като ще въздействува  поправително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

С оглед размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ са налице пречки за приложение института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 НК спрямо подсъдимия Н..

Съдът на осн.чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС определи първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наказанието   9 (ДЕВЕТ) години „Лишаване от свобода“  на подс. Н. в „затвор” или „ затворническо общежитие от закрит тип“.                

На осн.чл. 59, ал.1 НК бе приспаднато времето, през което подс. Н.З.Н. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 09.10.2009г. до 31.03.2010г. както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 01.04.2010г. до 23.11.2011г.

 

 По наказанията на М.Ш. за прест. по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 от НК и за прест. по чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК:

Санкцията предвижда за извършеното от подсъдимия деяние по чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК, наказание  от вида на „Лишаване от свобода“ за срок  от 3/ ТРИ/  до  10/ ДЕСЕТ/  години, а за  прест. по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 от НК,  предвиденото в Закона наказание е „Лишаване от свобода“ от  15 / ПЕТНАДЕСЕТ / до / ДВАДЕСЕТ / години и  комулативно „Глоба“ от  200 000 лв. до  300 000 лева.

При така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация, Съдът съобразявайки всички индивидуализиращи  отговорността  обстоятелства,  тяхната тежест,  целите по  чл. 36 от НК,  счете,  че  за всяко от престъпленията, наказанията на подсъдимия М.М.Ш. , следва да се определят  при условията на чл. 54  от НК, над законовия минимум, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на Ш.   за контрабандата на наркотици, осъществена при съучастие,  Съдът отчете и характера и степента на неговото участие, както и приносът му като подбудител.

По отношение на престъплението по чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Ш.  Съдът отчете: сравнително завишената степен на извършеното престъпно деяние. Аргументи в тази насока Съдът черпи от факта, че престъпната структура е функционирала за един немалък период от време. Освен това има и няколко квалифициращи признаци на осъществяваната престъпна организирана дейност -  групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, а за реализирането на квалифицирания състав е достатъчен и само един от тези признаци. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчита и по-високото йерархично място, което подсъдимият Ш. е заемал в престъпната структура, непосредствено след ръководителя на групата.

Като отегчаващо отговорността на Ш., за престъплението по чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК, се отчете и проявената  от този подсъдим упорита престъпна воля. Аргументите за това на Съда са следните: По  ЧНД № 2482/2008г.  с определение, влязло в законна сила на 05.09.2008г.,  СГС освобождава условно Ш. от изтърпяване на останалата част от наказанието му лишаване от свобода в размер на 5 месеца и  23 дни, определено му по   НОХД № 5080/2006г. на СГС и на основание чл. 70, ал.6 НК определя изпитателен срок в размер на  шест месеца.  Следователно изпълнително  деяние на  престъпното посегателство по  чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК, за подс. Ш.,  започва още в изпитателния срок определен му от съда при условното му предсрочно освобождаване от затвора. Този факт обоснова и изводът на Съда за проявена упорита престъпна воля от подс. Ш..

По отношение  престъплението по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 от НК/контрабанда на наркотици/  за подс. Ш. се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на склонност и приоритетност в престъпната му дейност да извършва единнствено и само престъпни посегателства, касаещи забранени от закона наркотични вещества, доколкото според справката за съдимост са извършвани само такива.  

От друга страна са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да се отчетат при определянето на санкциите за двете инкриминирани деяния, а именно изминалият сравнитлено немалък период от време от извършването на престъпленията до реализирането на наказателната отговорност, при липса на данни за подс. Ш. да е извършил друга неправомерна проява. Като смекчаващо отговорноста обстоятелство при индивидуализиране на наказанията и за двете престъпления съдът отчете и семейната  ангажираност на подс. Ш..

При определяне на наказанията, Съдът взе  предвид както обществената опасност на всяко едно от деянията, така и обществената опасност на М.  Ш., отегчаващите и смекчаващите вината  обстоятелства. Съдът намери, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по см. на чл. 55 от НК, поради което и определи наказанията при условията на чл.54 от НК, в рамките предвидени в санкционната част за всяко едно от престъпленията, като за престъплението по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр.чл.20 ал.3 от НК му се наложи наказание в размер над, но близо до предвиденият минимум , а именно „Лишаване от свобода,, в размер на 16/ ШЕСТНАДЕСЕТ/ години и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на  200 000/ ДВЕСТА ХИЛЯДИ/ лв. За деянието по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК Съдът също  определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер над, но близо до предвиденият минимум, а  именно 3 /ТРИ/ години и  6 /ШЕСТ/ месеца   „лишаване от свобода„. 

  Съдът съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи определяне размера на наказанието на подсъдимия М.Ш.  наложи Лишаване от свобода в размер от шестнадесет години за престъплението  по чл.242, ал..4вр.ал.2 вр.чл.20,ал.3 НК. Наложи се и кумулативно предвиденото наказание глоба в  минималния размер посочен в разпоредбата на  чл.242, ал..4вр.ал.2 вр.чл.20,ал.3 НК, а именно 200 000 лева.

Съображенията за прилагане на наказанието „глоба“ заедно с наказанието „лишаване от свобода“ на съда са, че така определеното наказание в достатъчна степен ще укаже своя превъзпитателен характер спрямо подсъдимия, съгласно изискването на чл.36 от НК. Конкретния размер на наказанието „глоба“ - 200 000 лева Съдът съобрази с обществената опасност  на престъплението и лишаване на осъдените от част  от получените приходи от незаконната дейност.При определяне на конкретния размер на наказанието „глоба“ Съдът се води от разбирането, че наказанието би изпълнило целите, визирани в чл.36 НК,  ако би представлявало съществено засягане на имущественото състояние на лицето и би се възприело от него, като осезателно въздействие върху неговия патримониум.

 По отношение на подсъдимия  Ш. Съдът  приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 НК като му наложи едно общо наказание в размер на най- тежкото определено за двете престъпления -„Лишаване от свобода,, в размер на 16 години.

 На основание чл.61, ал.2 ЗИНЗС се определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното едно ,общо и най- тежко наказание от 16 години „Лишаване от свобода“.

На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ се присъедини наказанието „Глоба“ в размер на  200 000 лева.

С  оглед така определения  им размер Съдът намира, че наложените наказания ще бъдат достатъчни, както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

По веществените доказателства, държавни такси и разноски:

  На осн. чл. 242, ал.7 НК предметът на престъплението – посоченото наркотично вещество бе отнет в полза на държавата.

 На осн. чл.242, ал.8 НК Съдът постанови и отнемане в полза на държавата  лекия автомобил. Същият представлява превозно средство по смисъла на посочената разпоредба, респ. е средство за извършване на престъплението и следва да се отнеме. Не може да се приеме, че неговата  стойност явно не съответствува на стойността на престъплението при съпоставката на стойността на автомобила със стойността на  наркотичното вещество. В този аспект изключението в разп. на  чл.242, ал.8 НК е неприложимо.

По отношение на останалите веществените доказателства Съдът ще се произнесе допълнително с определение / по реда на чл.306,ал.1 НПК/.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК Н.З.Н., ЕГН ********** се осъди да заплати в полза на Държавата сумата 1381,33 лева /хиляда триста осемдесет и един лев и тридесет и три стотинки/, представляваща съответната част от разноските по делото и държавни такси за служебното издаване на изпълнителен лист.

При условията  на чл.189, ал.3 НПК М.М.Ш., ЕГН ********** се осъди да заплати в полза на Държавата сумата 1947,13 /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща съответната част от разноските по делото и държавни такси за служебното издаване на изпълнителен лист.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           Председател:

 

        Член - съдия :