Решение по дело №3139/2022 на Административен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 236/07.02.2023 г.

гр. Пловдив,  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив – ХІХ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	1. ПЕТЪР КАСАБОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	ПЕТЯ ДОБРЕВА	и с участието
на прокурора	ДАНИЕЛА СТОЯНОВА	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 3139  по описа на съда за 2022 г.

                              

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София и на Н.И.С., чрез пълномощника му адв. В.С. против решение № 1754 от 17.10.2022 г. по адм. д. 350/2022 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.

С подадената от ГДИН София касационна жалба се оспорва решение тона АС Пловдив в осъдителната му част, като се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение от 3500 на 2700 лв. С подадената от С. касационна жалба се оспорва решението на АС Пловдив в отхвърлителната част и се иска уважаване на предявения иск в пълен размер.

В съдебно заседание, касаторите ГДИН София и Н.И.С. не се явяват и представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните им части, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило  по искова молба от Н.И.С., чрез пълномощника му адв. В.С., против ГДИН – гр. София за за присъждане на сумата от общо 7 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив и наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив и ЗООТ“Хеброс“. Периодите на пребиваване във всяко едно от заведенията, както и претендираните суми, са както следва :

- 800 лева за периода от 26.02.2018г. до 18.05.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;

- 1 000 лева за периода от 04.08.2018г. до 10.12.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;

- 4 000 лева за периода от 10.12.2018г. до 20.07.2020г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив;

- 1 800 лева за периода от 20.07.2020г. до 10.12.2021г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ “Хеброс“.

 В исковата молба са изложени твърдения по по отношение на всяко едно от заведенията за неосигуряване на достатъчно жилищна площ /пренаселеност на килиите – „нетната площ на килията е под 3 кв. м.“/, без санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на нормално осветление и проветрение, тъй като са се отваряли само част от прозорците. Отделно от това за престоя в Затвора – Пловдив се твърди, че е бил работещ и не е воден на „каре“, а за престоя в ЗООТ “Хеброс“, че са водени само три пъти седмично на баня и 100 л.св. е трябвало да се изкъпят на 3 душа, не са имали лавка, а храната е била малко и некачествена, защото се приготвя от непрофесионални готвачи, лекарката на затвора е отказвала да ги преглежда. С горното се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.

С решението си по делото, административният съд е осъдил ГДИН София да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от общо 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периода от 14.12.2018г. до 01.01. 2019г вкл., от 02.01.2019г. до 13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до 26.09.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до 21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до 24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до 19.07.2020г. вкл., както и в ЗООТ “Хеброс“ в периода от 20.07.2020г. до 10.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба, а именно 09.02.2022г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил исковите претенции в останалите им части, както следва: за сумата в размер на 800 лева за периода от 26.02.2018г. до 18.05.2018г., вкл. и за сумата в размер на 1 000 лева за периода от 04.08.2018г. до 10.12.2018г., вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив, както и до пълния размер от 4 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 10.12.2018г. до 20.07.2020г., вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора – Пловдив, като неоснователни.

  За да постанови този резултат, съдът е приел, че по отношение на исковите периоди, касаещи Арест – Пловдив /26.02.2018г. – 18.05. 2018г. и 04.08.2018г. – 10.12.2018г./ С. е пребивавал само в периодите от 28.02.2018г. до 12.04.2018г. и от 05.08.2018г. до 10.12.2018г. /доколкото това е крайната дата на този исков период/, поради което в останалата част, а именно от 26.02.2018г. до 27.02.2018г. вкл., от 13.04.2018г. до 18.05.2018г. вкл. и за 04.08.2018г. исковете са недоказани, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Арест – Пловдив. По отношение на периодите от 28.02.2018г. до 12.04.2018г. вкл. и от 05.08.2018г. до 10.12.2018г. вкл., за които се установи, че ищецът действително е бил в Арест – Пловдив, от събраните по делото доказателства се установява, че в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. По отношение на периода от 10.12.2018г. до 20.07.2020г., за който ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, че ищецът С. за периода от 10.12.2018г. до 13.12.2018г. вкл., от 04.03.2019г. до 09.05.2019г. вкл. и на 20.07. 2020г. няма данни да е пребивавал в посоченото от него заведение.

За периода, в който е установено, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора – Пловдив, а именно от 14.12.2018г. до 06.03.2019г. вкл. и от 10.05.2019г. до 19.07.2020г. вкл., съдът е приел, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Изключение от горното правят периодите от 02.01.2019г. до 13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до 26.09.2019г. вкл., от 19.11. 2019г. до 21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до 24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до 19.07.2020г. вкл., в които ищецът е пребивавал на Пост №2, стая № 70, която е с площ от 25,02 кв. м., т.е. за не повече от 6 л. св., а в нея са пребивавали между 7 и 9 л. св., т.е. налице е твърдяната пренаселеност. За такива съдът приема и периода от 14.12.2018г. до 01.01.2019г вкл., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други лишени от свобода е пребивавал С. в стая №56 на Пета група в този период.

Що се касае до ЗООТ “Хеброс“, съдът е приел от събраните и неоспорени от страните доказателства, че не може да бъде установено по безспорен начин с колко други л. св. е пребивавал ищецът в спално помещение № 1, в което е бил настанен и в което е пребивавал през целия период, а именно от 20.07.2020г. до 10.12.2021г.

Като се изключи констатираната пренаселеност по периоди, съдът е отхвърлил претенцията за други незаконосъобразни действия или бездействия на пенитенциарната администрация по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС в исковите периоди.

По справедливост, съдът е присъдил обезщетение в общ размер на 3500 лв. за претърпените неимуществени вреди, като се е позовал и на критерии за обезвреда, изводими от конкретни решения на ЕСПЧ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в цитираните в решението периоди, предмет на исковата молба.    

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на достатъчна жилищна площ от 4 кв.м., в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба на Н.С., че не са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели, които са дали показания при какви условия се търпи наказанието, колко човека има в една стая, има ли дървеници, гризачи. Съдът подробно е обсъдил тези показания, но ги е съпоставил с представените от ГДИН София писмени доказателства и правилно не ги е кредитирал.

Пръскането срещу дървеници и гризачи, което е доказано със съответните протоколи, изключва незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

Правилно първоинстанционния съд е приел за периодите, за които е отхвърлена исковата претенция,  че площите в помещенията, в които е пребивавал касатора са съответствали на критериите за най- малко 4 кв. нетна площ, като от тази площ са изключени площите на санитарните възли, мебелите и леглата.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН София за недоказаност на претърпените от С. неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, където е изтърпявал наказание ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН София за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив и ЗООТ „Хеброс“. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в  исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1754 от 17.10.2022 г. по адм. д. 350/2022 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.