МОТИВИ към Присъда №220 от 21.07.2017г. по НОХД №2533/2017г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия К.С.Н., ЕГН:**********, за това, че през месец август 2009
год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до месец
юни 2012г. е поддържал заблуждение у Д.Н.З., ЕГН:********** и с това е причинил
имотна вреда, както следва: на Д.Н.З., ЕГН:********** *** в размер на 50 000
лв. и на Н.Д.З., ЕГН:********** *** в размер на 10 000 лв., като общата
стойност на имотната вреда е в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева и причинената
вреда е в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209,
ал.1 от НК.
По внесения в съда обвинителен акт е било образувано
НОХД №2227/2016г. по описа на РС – Пловдив, І н.с., по което е била постановена
Присъда от 03.02.2017г., с която подсъдимият К.Н. е признат за виновен, в това,
че през месец август 2009 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до края на 2010г. е поддържал заблуждение у Д.Н.З., ЕГН:**********
и с това е причинил имотна вреда, както следва: на Д.Н.З., ЕГН:********** *** в
размер на 50 000 лв. и на Н.Д.З., ЕГН:********** *** в размер на 10 000 лв.,
като общата стойност на имотната вреда е в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/
лева и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210,
ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание от
три години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Със същия съдебен акт подсъдимият е бил
признат за невинен в това да е извършил престъплението до месец юни 2012г. и е
бил оправдан по така повдигнатото му обвинение в този смисъл. С присъдата е
имало произнасяне по направените по делото разноски и по тези, направени от
частните обвинители.
Посоченият съдебен акт е преминал през въззивен
контрол по жалба на подсъдимия и по протест на прокурора, последният единствено
досежно приложението на института на условното осъждане.
В хода на съдебното производство пострадалите Д.Н.З. и
Н.Д.З. са конституирани като частни обвинители.
В съдебно заседание по настоящото НОХД представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна квалификация
на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на
подсъдимия Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано от
минималния до средния, предвиден в закона размер, което на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години.
Повереникът на частните обвинители – адв. Б., се
солидаризира с казаното от прокурора, но моли за ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. В хода на съдебните прения частните
обвинители Д.Н.З. и Н.Д.З. поддържат повереника си.
Защитниците на подсъдимия – адв. Д.и адв. П., считат,
че повдигнатото спрямо подзащитния им обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК не е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Молят за постановяване на оправдателна
присъда. В условията на евентуалност се прави искане за налагане на наказание
при условията на чл.55 от НК, с приложение на института на условното осъждане.
Подсъдимият К.Н. не се признава за виновен. В хода на
съдебното следствие не дава обяснения по обвинението. На осн. чл.279, ал.1, т.4
от НПК бяха приобщени обясненията му, дадени пред друг състав на съда по НОХД
№2227/2016г. по описа на РС – Пловдив, І н.с., в съдебно заседание, проведено
на 03.02.2017г. В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от
защитниците си, а при дадената му последна дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.С.Н. е роден на ******, постоянен адрес:***,
настоящ адрес:***, б., български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно
образование, работещ, ЕГН:**********.
Свидетелят Д.З. и синът му Н.З. познавали подс. К.Н. от
преди инкриминирания период. Свидетелят Н.З. и подс. К.Н. работили заедно в „***“
ООД до 2008г., когато последният напуснал работа в това дружество. През месец
Август 2008г. подс. К.Н. започнал работа като *** на „***“ ООД. В новоучреденото
дружество подсъдимият бил освен *** и ***. Съдружници в дружеството били и свидетелите
А.С.М. и М. П.С.. В Търговския регистър като предмет на дейност на дружеството
било вписано: покупка на стоки или други вещи с цел тяхната препродажба в първоначален
преработен - обработен вид, авто-сервиз, търговско представителство и
посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки и др. незабранени от
закона дейности. През лятото на 2009г. една от основните дейности, развивани от
дружеството, била внос и търговия с автостькла.
През месец Юни 2009г. подс. Н. предложил на свид. Н.З.
да започне работа при него в „***“ ООД. Свид. Н.З. се съгласил и през месец Юни
2009г. започнал да осъществява трудови функции в дружеството като „***“. От своя страна свид. Д.З. започнал често да посещава
сина си на работното му място в „***“ ООД, където често се засичал с
подсъдимия. Последният знаел, както и другите служители на фирмата, че свид. Д.З.
е реализирал продажба на недвижим имот и има налични парични средства. Тъй като
подс. К.Н. имал необходимост от пари, решил че може да убеди свид. Д.З. да му
ги даде. За целта той решил, че за да заинтригува свид. Д.З. и да го мотивира
да му предаде парите ще му предложи да стане съдружник в дружеството срещу
съответно дялово участие. Първоначално подсъдимият разговарял със свид. Н.З., като
отправил предложение към баща му - свид. Д.З., да бъде приет за съдружник в
дружеството срещу съответното дялово участие. Свидетеля Н.З. обсъдил това с
баща си - свид. Д.З.. Тъй като
последният търсил възможност да инвестира получените от продажбата пари се
заинтересувал от предложението и потърсил среща с подс. Н.. На тази среща
присъствали свидетелите Д.З. и Н.З., както и подсъдимият. Провели разговор, при
който в най – общи линии се разбрали, че свид. Д.З. ще даде определена парична
сума, срещу която ще получи дялово участие в „***“ ООД.
Няколко дни след това – на 15.08.2009г. в офиса на „***“
ООД била проведена нова среща между свидетеля Д.З. и подсъдимия К.Н.. На тази
среща не присъствал свид. Н.З., но присъствали свид. А.М. /която била ***/ и
свид. Г.Й.. Последният бил представен на свид. Д.З. като „***“ на „***“ ООД. При
проведения разговор подс. Н. потвърдил предложението си и уточнили подробностите
със свид. Д.З.. Двамата се договорили свид. Д.З. да бъде приет като съдружник в
дружеството със 7% дялово участие, чийто финансов еквивалент възлизал в размер
от 60 000 лв. Така представено предложението се сторило добро на свид. Д.З. и
той се съгласил. Тогава свид. Г.Й., който се ползвал с репутацията на много
добър финансов експерт предложил на свид. Д.З. да се „узаконят парите“. Свид. Г.Й.
обяснил на пострадалия Д.З., че преди да сключи договора с подс. Н., като ***
на дружеството, следвало да се подпише Договор за временна финансова помощ, по
смисъла на който свид. Д.З. получавал от свид. Г.Й. сумата от 60 000 лв.
Изтъкнал аргумент, че по този начин нещата щели да се уредят по-най добрия
възможен и бърз начин. Тъй като свид. Д.З. не бил наясно как следва да се
уредят документално нещата, във връзка с направеното му предложение за съдружие,
се съгласил. Свид. Д.З. подписал Договор за временна финансова помощ, с посочена
в него дата 10.06.2009г., по смисъла на който свид. Д.З. получавал от свид. Г.Й.
сумата от 60 000 лв. Договорът обаче бил фиктивен, тъй като свид. Й. не е
предоставял на свид. Д.З. цитираната парична сума. По отношение на посочената в
договора по ранна дата „10.06.2009г.“ свид. Й. обяснил на свид. Д.З., че е
добре договорът за временна финансова помощ да предхожда договора с „***“ ООД. След подписването на посочения
договор се пристъпило и към подписването на Договор за паричен заем от
15.08.2009г. между свид. Д.З. от една страна, в качеството му на „заемодател“ и
„***“ ООД, представлявано от *** К.С.Н., като заемател/длъжник. Съгласно този
договор свид. Д.З. се задължавал в едногодишен срок да предаде сумата от 60 000
лв. на подс. Н. като *** и *** на „***“ ООД за оборотни нужди на дружеството. Подс.
Н., като *** на дружеството, пък следвало в едногодишен срок да организира връщането
на договорената сума. Наред с това „***“ ООД и подс. Н., в качеството си на ***
на 75 % от дяловете на дружеството се задължавал в срок от един месец да
прехвърли 7% от капитала на дружеството на свид. Д.З., като по този начин
следвало да бъде приет за съдружник в дружеството с посоченото дялово участие,
чийто финансов еквивалент възлизал в размер на 60 000 лв. Договорът бил
подписан в два екземпляра, по един за всяка една от страните.
Няколко дни по-късно, без да проведе какъвто и да с
разговор със свидетелката М.С. /*** на „***“ ООД/ и да я информира за
направените уговорки и подписания договор, подс. Н. отново се срещнал със свид.
Д.З.. При проведената среща под предлог, че е разговарял със свид. М.С. подс. Н.
уведомил свид. Д.З., че договорът не може да бъде изпълнен. Като основна
причина за това посочил нейното несъгласие
с пописания договор и условията за приемане на свид. Д.З. като съдружник в
дружеството. След като развоя на нещата му бил представен по този начин свид. Д.З.
разбрал, че сключеният между него и подс. Н. Договор за паричен заем от
15.08.2009г. няма да породи съответно правно действие, а също и този който
формално бил подписал със свид. Г.Й.. Подсъдимият Н. му предложил друг вариант
за съдружие с 2% дялово участие, чийто финансов еквивалент възлизал в размер от
60 000 лв., но свид. Д.З. не се съгласил. Паричните средства на свид. Д.З.
обаче били нужни на подсъдимия. Поради това и под предлог, че същите са му необходими
като оборотни за дейността на дружеството подс. Н. настоял свид. Д.З. да му
даде първоначално договорената сума от 60 000 лв., с обещанието да му ги върне
в края на същата календарна година /2009г./. Подсъдимият нямал намерение да
стори това. За да бъде още по убедителен пред свид. Д.З. в „коректността“ на
намерения си и за да го мотивира да извърши имущественото разпореждане, като му
предостави паричната сума в размер на 60 000 лв., подсъдимият го уверил, че ще
му върне не само пълния размер на дадената сума пари, но и допълнителна такава,
като компенсация, че му ги е предоставил. По този начин подс. Н. успял да убеди
свид. Д.З. да извърши акт на имуществено разпореждане и да му даде пари в
размер на 60 000 лв.. тъй като направеното предложение му се сторило изгодно и
като добър начин да инвестира наличните си парични средства.
Във връзка с постигнатите уговорки на два пъти /на
22.08.2009г. и на 24.08.2009г./ на подсъдимия била предоставена договорената
парична сума в общ размер на 60 000 лева /50 000 лева от свид. Д.З. и
10 000 лева от сина му – свид. Н.З./.
На 22.08.2009г. подс. Н. и свид. Й. отишли в дома на
свид. Д.З.. След тяхното пристигане свид. Д.З. помолил съпругата си - свид. И.П.
- З. да преброи наличните пари. Свидетелката след като изброила парите /10 000
евро и 10 000 лева/ ги предала на съпруга си свид. Д.З., който пък ги дал
на подс. К.Н.. Така на 22.08.2009г. подс. К.Н. получил една част от уговорената
парична сума в размер на 30 000 лв.
Два дни по-късно /на 24.08.2009г./ свид. Д.З. предприел
действия по предаване и на другата част от уговорената сума на подс. Н.. Тъй
като в деня на предаването на парите свид. Д.З. нямал налични 30 000 лв.
помолил сина си - свид. Н.З., да му услужи с пари в размер на 10 000 лв.
Свидетеля Н.З., който вече бил запознат с водените между баща му и подс. Н.
разговори се съгласил да му ги даде. Така същия ден /24.08.2009г./, в който свид.
Д.З. предал на подс. Н. пари в размер на 20 000 лв. в офиса, ползван от свид. Г.Й.,***
“, свид. Н.З. лично в офиса на „***““ ООД предал на подс. Н. обещаната на баща
му сума от 10 000 лв. За да затвърди създадената невярна представа, че парите
са необходими като оборотни средства на дружеството, веднага след като получил,
дадените от свид. Н.З., пари в размер на 10 000 лв., подс. Н. под предлог, че
отива да освободи пристигнали два контейнера със стока бързо напуснал офиса.
След като разбрал, че сключеният Договор за паричен
заем от 15.08.2009г. няма да породи съответно правно действие, а предаването на
една част от парите в размер на 30 000 лв. било факт, свид. Д.З. поискал
гаранция за връщането им. Подс. К.Н. отново уверил свид. Д.З., че няма да има
проблем за връщането на парите. Свидетеля Д.З. поискал от подс. К.Н. да му
подпише запис на заповед. Последният се съгласил. При предаването на втората
част от парите на 24.08.2009г. в офиса ползван от свид. Г.Й. ***, подс. К.Н., в
присъствието на свид. Г.Й. за получената обща сума от 60 000 лева подписал и
предоставил на свид. Д.З., в качеството си на представляващ „***“ ООД - 2 бр.
идентични записи на заповед, съответно от 22.08.2009г. и от 24.08.2009г. всяка
от които за сумата от 30 000 лв. Като авалист и на двете записи на заповед се
подписал свид. Г.Й.. След като предал парите и получил изготвените записи на
заповед свид. Д.З. и за миг не се усъмнил в намеренията на подс. Н..
Безапелационната готовност и изготвянето на самите записи на заповед затвърдили
у свид. Д.З. убеждението, че подс. Н. е коректен и ще изпълни дадените
обещания. След като напускал офиса свид. Д.З. отишъл при съпругата си - свид. П.-З., която го чакала в намиращата се
в близост сладкарница „Неделя“. Той й показал изготвените записи на заповед. Обяснил
й, че не трябва да се притесняват за дадените пари, тъй като с тези документи
било гарантирано тяхното връщане.
В последствие на 23.09.2009г. свид. Д.З. започнал
работа в „***“ ООД като ***. При ежедневните си контакти с подс. К.Н. той
многократно се интересувал какво става с парите и кога ще получи обещаната „лихва“
за тях, още повече, че наближавало и края на годината. Всеки път подс. К.Н. го
успокоявал и уверявал, че всичко ще бъде наред. При едно от поредните
запитвания от страна на свид. Д.З. за парите и обещаната „лихва подс. Н., за да
затвърди създадената невярна представа, му поискал копия от изготвените записи
на заповед, под предлог, че следвало да се осчетоводят в счетоводството на
дружеството. Още на следващия ден свид. Д.З. му предоставил копия от същите,
като останал с впечатлението, че всичко е наред. Тези документи не били
необходими за осчетоводяване, тъй като получената парична сума в общ размер на
60 000 лева не била постъпила в касата на дружеството, а подсъдимият я
разходвал за свои нужди. Към онзи момент обаче това не било известно на свид. Д.З..
Уверенията на подс. К.Н. към свид. Д.З., че ще спази обещанието си продължили и
през 2010г.
През месец Март 2010г. свид. Г.Й. се срещнал със свид.
Д.З. и поискал от него да му даде пари в размер на около 6000 лв., за да
попълни данъчна декларация. Свидетеля Д.З. поискал обяснение за това. Тогава свид.
Г.Й. му обяснил, че тези пари са дължими във връзка с формално подписания
Договор за временна финансова помощ, с посочена в него дата 10.06.2009г.
Свидетеля Д.З. категорично не се съгласил, тъй като не бил получавал тази сума
от свид. Г.Й.. Тогава двамата се уговорили и подписали Анекс към договор за
временна финансова помощ от 10.06.2009г. по смисъла на който взаимно прекратявали
действието му и декларирали, че са си уредили финансовите взаимоотношения и
нямат претенции един към друг. Това обстоятелство породило съмнения у свид. Д.З.,
че нещо не е наред по отношение на дадените от него пари, но се доверил на
създадената от подс. К.Н. представа, че е коректен и лоялен партньор.
През месец Септември 2010г. вследствие на
ръководството и управлението на подс. К.Н. финансовото състояние на „***“ ООД и
дейността на дружеството били с изключително негативни показатели, поради което
с решение на останалите съдружници *** на дружеството станал свид. Х.И.. До
края на 2010г. подсъдимият продължавал да уверява свид. Д.З., че ще спази
обещанието си, като върне парите, а свид. Д.З. ще получи „лихва“ за това.
През месец Януари 2011г. последвала нова смяна и ***
на „***“ ООД станал свидетелят Н.К.Х..
Свидетеля Д.З., който продължавал да работи като *** в
дружеството, след като узнал, че подс. К.Н. вече не е *** се усъмнил и у него започнало
да се затвърждава опасение, че нещо не е наред. Той отишъл и лично разговарял с
подс. К.Н. като поискал обяснение за парите си. При този разговор подс. Н.
уклончиво му обяснил, че „нещата са се объркали“. Тогава свид. Д.З.
предположил, че до този момент подс. Н. умишлено е отлагал изпълнението на
поетите задължения. Тъй като вече бил изминал първоначалния срок за връщането
на парите уговорен като „края на 2009г.“, както и през един продължителен
период от време /до края на 2010г./ свид. Д.З. не получавал ясен отговор кога и
как ще му бъдат върнати те, той преценил че няма друга алтернатива и за да ги
получи обратно следва да потърси правата си по съдебен ред, тъй като бил
гарантиран от издадените 2 бр. записи на заповеди. Той предявил по надлежния
ред двата броя записи на заповед. Последното съвпаднало по време когато на „***“
ООД - гр. Пловдив от Про Кредит Банк бил отпуснат заем, като паричните средства
били преведени по банковата сметка на дружеството.
От ЧСИ В.А.било сторено необходимото и сумата от 66
000лв. от сметката на „***“ ООД - гр. Пловдив били пренасочени за вземането на
свид. Д.З..
От началото на 2011г. счетоводно „***“ ООД - гр.
Пловдив било обслужвано от свид. М.К.Я.. Основно счетоводството на дружеството
функционирало на принципа на „документалната обоснованост“, като за всеки
приход или разход следвало да има изготвен и съответен документ. Оборотът на
големите парични суми се осъществявал единствено по банков път. Във връзка с
това и информацията за пренасочване на парите от банковата сметка на
дружеството - банково извлечение било изпратено към свид. М.Я.. Когато тя
получила банковото извлечение първоначално не могла да разбере къде са били
пренасочени 66 000 лв. от сметката на дружеството, поради което веднага се
свързала с банковия служител. От него узнала, че сумата от 66 000 лв. била
запорирана в полза на свид. Д.З.. След като установила това свид. М.Я. веднага
се свързала с *** на „***“ ООД - гр. Пловдив - свид. Н.Х. и му съобщила, че
парите на дружеството са били запорирани от частен съдебен изпълнител.
Свидетелят Н.Х. веднага разпоредил да бъде извършена проверка дали
претендираната от свид. Д.З. сума е постъпвала в дружеството и дали същата е била
осчетоводявана като приход.
Действията, които свид. Д.З. предприел по връщането на
дадената от него и сина му сума, рефлектирали и върху служебните отношения на
работното му място в „***“ ООД - гр. Пловдив, като трудовото му правоотношение
било прекратено през месец Май 2011г.
Във връзка с предприетите действия от страна на свид. Д.З.
за връщане на дадената от него и сина му парична сума били образувани и водени
т.д. №381/2011г. по описа на ОС - Пловдив и т.д.№ 382/2011г. по описа на ОС –
Пловдив, по всяко едно от които свид. Д.З., в качеството си на ищец, чрез упълномощения
от него процесуален представител - адв. Г.М., поискал от съда „***“ ООД ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, да бъде осъдено да му заплати сумата
от по 30 000 лв., представляваща главница по записи на заповед, съответно от
24.08.2009г. и от 22.08.2009г., издадени от К.С.Н., в качеството на *** на ответното
дружество.
Междувременно, при извършената по нареждане на свид. Н.Х.
проверка в счетоводството на дружеството, било установено, че сумата от 60 000,
предоставена от свид. Д.З. и сина му – свид. Н.З., на подс. К.Н. не е постъпвала
и не е била отразена като приход в касата па „***“ ООД - гр. Пловдив. Същото
послужило като основание за оспорване от страна на „***“ ООД - гр. Пловдив, представлявано
от Н.К.Х. като ***, на предявените от свид. Д.З. искове по образуваните дела.
С Решение №594/20.12.2011г. по т.д. №381/2011г. по
описа на ОС – Пловдив, в сила от 12.03.2015г., бил отхвърлен предявеният от Д.З.
против „***“ ООД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, иск за заплащане
на сумата от 30 000 лв., представляващи дължима главница по запис на заповед от
24.08.2009г., като неоснователен.
С Решение №24/13.01.2012г. по т.д. №382/2011г. по
описа па ОС – Пловдив, в сила от 12.06.2013г., бил отхвърлен предявеният от Д.З.
против „***“ ООД ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, иск за
заплащане на сумата от 30 000 лв. главница по запис на заповед от 22.08.2009г.,
с падеж 22.09.2009г., издаден от К.С.Н., в качеството му на *** на ответното
дружество, ведно със законна лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на исковата молба 20.05.2011г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
В процеса на водените дела, от изготвените по всяко
едно от тях съдебно-счетоводни експертизи, свид. Д.З. узнал, че за дадените
пари в общ размер от 60 000 нямало счетоводно отразяване за постъпилите парични
средства в касата на „***“ ООД - гр. Пловдив.
След постановяване на посочените съдебни решения свид.
Д.З. ***.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно - почеркова експертиза от вещото лице М.С., като на същото била
предоставена за изследване запис на заповед /находяща се в т.д. №382/2011г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, търговско отделение XVII състав/ за сумата от
30 000 лв., издадена от името на „***“ ООД, представлявано от К.С.Н. в полза на
Д.Н.З. с място и дата на издаване: гр. Пловдив, 22.08.2009год. /Копие от същата
е приложено по досъдебното производство/. От заключението става ясно, че ръкописният
текст и подписите, положени за „издател“ - 2 бр. са изпълнени от К.С.Н.. Подписът
за “поръчител“ е изпълнен от Г.С.Й..
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена още една съдебно - почеркова експертиза от вещото лице С.С., от чието
заключение се установява, че ръкописният
текст в Запис на заповед от 24.08.2009 год., започващ с думите „24.08.2009г…..“ и завършващ с думите „….*********“ с изпълнен
от К.С.Н.. Подписите след „Издател:“ и „Подпис:“ в Запис на заповед от
24.08.2009 год. са изпълнени от К.С.Н.. Подписът след „Поръчител:“ в Запис на заповед
от 24.08.2009 год. е изпълнен от Г.С.Й..
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – частично от прочетените на осн. чл.279, ал.1,
т.4 от НПК обяснения на подсъдимия, депозирани по НОХД №2227/2016г. по описа на
РС – Пловдив, І н.с.; отчасти от показанията на свидетеля Д.З., дадени пред
настоящия съдебен състав, отчасти от прочетените му на осн. чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК отчасти показания, дадени пред органа на досъдебното
производство и изцяло от прочетените му на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК отчасти показания, дадени пред органа на досъдебното производство; отчасти
от показанията на свид. Н.З., дадени непосредствено пред настоящия съдебен
състав, изцяло от прочетените му на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК отчасти
показания, дадени пред друг състав на съда и изцяло от прочетените му на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК отчасти показания, дадени пред органа на
досъдебното производство; изцяло от показанията на свид. В.Г., дадени пред
настоящия съдебен състав; отчасти от показанията на свид. Г.Й., депозирани пред
настоящия съдебен състав и отчасти от прочетените му изцяло на осн. чл.281,
ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, дадени пред друг състав на съда; отчасти от
показанията на свид. П.Г., дадени пред настоящия съдебен състав; изцяло от
показанията на свид. Н.Х., дадени пред друг състав на съда, приобщени към
доказателствата на осн. чл.281, ал.1, т.4 от НПК; отчасти от показанията на
свид. А.М., дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК,
както и изцяло от показанията на свидетелите И.П. - З., М.Я., М.С., К.Т., Х.И.
и К. Г., дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид
и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство две съдебно –
почеркови експертизи. Експертните заключения са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност и според преценката на съда са извършени
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК –
фирмена документация за „***“ ООД /л.70 – 76, т.І от дос.пр./, характеристична
справка за подсъдимия /л.87, т.І от дос.пр./, заверено копие на допълнително
споразумение към трудов договор №000006 от 23.09.2009г. /л.90 – 91, т.І от
дос.пр./, заверено копие на трудов договор №000006 от 23.09.2009г. /л.92, т.І
от дос.пр./, заверено копие на Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение /л.93 – 94, т.І от дос.пр./, заверено копие на Договор за
временна финансова помощ /л.110 – 111, т.І от дос.пр./, заверено копие на Анекс
към договор за временна финансова помощ
/л.136, т.І от дос.пр./, договор за паричен заем от 15.08.2009г. /л.12 -13,
т.ІІ от дос.пр./, заверено копие на нотариален акт /л.15 – 16, т.ІІ от
дос.пр./, заверено копие на Решение, постановено по т.д. №382/2011г. по описа
на ОС – Пловдив /л.22 – 23, т.ІІ от дос.пр./, заверено копие на Решение,
постановено по т.д. №381/2011г. по описа на ОС – Пловдив /л.26 – 27, т.ІІ от
дос.пр./, заверено копие на Решение по гр.д. №381/2011г. по описа на ОС –
Пловдив /л.28, т.ІІ от дос.пр./, заверено копие на Решение, постановено по т.д.
№334/2012г. по описа на АС – Пловдив /л.56 – 57, т.ІІ от дос.пр./,
удостоверение от Агенция по вписванията /л.67 – 69, т.ІІ от дос.пр./, заверени копия
на два броя запис на заповед от 22.08.2009г. и от 24.08.2009г., справка за
съдимост на подсъдимия /л.11 от съд.пр./, заверени копия на трудови договори и
допълнителни споразумения /л.120 – 130 от съд. пр. по НОХД № 2227/2016г./,
заверено копие на разпореждане за отпускане на пенсия /л.131 от съд.пр. по НОХД
№2227/2016г./, заверено копие на препис – извлечение от Акт за смърт /л.132 от
съд.пр. по НОХД №2227/2016г./, заверени копия на ученическа и студентска книжка
/л. 133 – 136 от съд.пр. по НОХД №2227/2016г./, заверени копия на удостоверение
от Агенция по вписванията и нотариални актове /л.151 – 157 от съд.пр. по НОХД
№2227/2016г./.
В съдебното производство пред настоящия съдебен състав
пострадалият Д.З. беше подробно разпитан за развилите се събития през
инкриминирания период. За един релевантен по делото факт същият не можа да си
спомни. В тази връзка на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК бяха приобщени показанията му, дадени пред
органа на досъдебното производство, относно това, че договорът за паричен заем
от 15.08.2009г. е бил предварително изготвен от свид. Г.Й.. Така приобщените му
показания се кредитират от съда при изграждане на изводите му от фактическа
страна. Нормално и логично е поради отминалия период от време свидетелят да
няма точен спомен за това обстоятелство.
Показанията му, дадени непосредствено пред настоящия
съдебен състав не се ценят, в частта, в която заявява, че именно той е бил
инициатор за инвестицията на парите си, а не че подсъдимият първи е направил
предложение за това. В тази връзка беше разпитан и синът му – свид. Н.З., на
чиито показания в посочената част съдът дава вяра. Свид. Н.З. е категоричен, че
предложението за инвестиция на парите на баща му е било направено именно от
подсъдимия К.Н., първо пред него, а впоследствие и пред баща му. Показанията на
свид. Д.З., депозирани пред настоящия съдебен състав, не се ценят и в частта, в
която сочи, че изготвянето на записите на заповед е било общо решение, взето
между него и подсъдимия. За това обстоятелство бяха приобщени на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показанията на свид. Д.З., дадени пред органа на
досъдебното производство при проведения му разпит на 13.05.2013г., където е
заявил, че предложението за изготвяне на записи на заповед е било негово.
Именно на тези показания съдът дава вяра, тъй като след прочитането им на
посоченото процесуално основание, свидетелят Д.З. потвърди, че е така. В хода
на съдебното следствие бяха приобщени към доказателствата по делото на осн.
чл.281, ал.1, т.1 от НПК показанията на свид. Д.З., дадени пред друг състав на
съда, досежно това срещал ли се е насаме със свид. Г.Й. и досежно това, че
едната от записите на заповед е била преписана, тъй като е била сгрешена, а впоследствие
грешната е била унищожена. Така приобщените показания на свид. Д.З. не се
възприемат от съдебния състав при изграждане на изводите му за фактическата
установеност на развилите се събития. При констатиране на противоречията за тях
свид. Д.З. даде логично обяснение за изнесените от него пред настоящия съдебен
състав твърдения относно тези факти, на които именно съдът дава вяра. На осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени показанията на свид. Д.З., дадени
пред органа на досъдебното производство и в частта им, в която е заявил, че сумата
от 10 000 лева свид. Н.З. е дал от името на баща си. Пред съдебния състав пък
каза, че свид. Н.З. ги е дал от свое име. При така констатираното противоречие
следва да се кредитира казаното от свид. Д.З. пред органа на досъдебното
производство, тъй като същото е съответно на изнесените от свид. Н.З.
твърдения. Последният е категоричен, че е дал на подс. К.Н. сумата от 10 000
лева, тъй като баща му е поискал да му услужи с такава сума, във връзка с
договорките му с подсъдимия. В останалата част показанията на свид. Д.З.,
депозирани пред съдебния състав се ценят.
Свидетелят Н.З. също беше разпитан подробно и детайлно
за развилите се събития. Наличието на противоречие относно това на коя точно
дата е дал сумата от 10 000 лева на подсъдимия наложи прочитане на
показанията му, дадени пред друг състав на съда, на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, където е заявил, че това е станало на 24.08.2009г. Така приобщените показания, за това
обстоятелство, се ценят от съда, а не заявеното от него, непосредствено пред
настоящия съдебен състав, че е станало няколко дни след това. На осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени показанията на свид. Н.З., дадени
пред органа на досъдебното производство, в частта касаеща обстоятелството дали
дадената от свид. Н.З. сума е дадена преди тази от баща му. При изграждане на
изводите от фактическа страна следва да се даде вяра на така приобщените гласни
доказателства, доколкото се установява по делото, че парите са дадени от свид. Н.З.
рано сутринта, а тези от свид. Д.З. са дадени по – късно на същия ден. В
останалата част показанията на свид. Н.З., депозирани пред съдебния състав се
ценят.
Неоснователно е и не се споделя от съда становището на
защитата за това, че единствено и само показанията на свидетелите Д.З. и Н.З.
сочат на виновност на подсъдимия. Показанията на тези двама свидетели, в
кредитираната от съда част, са пълни, подробни и богати на детайли относно
случилите се събития. Именно в множеството им детайли показанията им намират
пълно съответствие с доказателствения материал по делото, възприет от съда. Показанията
им се подкрепят не само помежду им, но и от други събрани по делото гласни
доказателства. В аспекта на това следва да се посочи, че казаното от двамата
пострадали е съответно на изнесените твърдения от свидетелите П.Г., И.П. - З., К.Г..
Последната е категорична, че в дружеството се е говорило, че свид. Д.З. е дал
пари и че ще става съдружник, което пък е в директно противоречие с версията на
подсъдимия и на свид. Г.Й.. Наличното съответствие на показанията на
пострадалите с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства е основанието
показанията им да бъдат възприети от съда като достоверни. А становището на
защитата в обратния смисъл да бъде прието за неоснователно. Обстоятелството, че
свид. Г.Й. е изготвил част от документите, във връзка с отношенията на
пострадалия Д.З. и подсъдимия, не може да промени горния извод. Той не може да
бъде променен и от това, че част от свидетелите, които не са очевидци на
предаването на паричната сума на подсъдимия, сочат, че са разбрали, че тя е
била дадена на свид. Г.Й.. Категорично се доказва от показанията на
пострадалите, за които няма каквито и да е основания за некредитиране на
твърденията им, че парите са дадени не на друг, а на подсъдимия. Наред с това
се установява също, че свид. Г.Й. е бил наясно с развиващите се събития и с измамните
действията на подсъдимия, което е и причината според съда да депозира противоречиви,
неясни и неубедителни показания.
Казаното от свид. П.Г. не се цени относно заявеното от
него, че договорът за временна финансова помощ, за който след това е бил
сключен анекс, е имал три страни – свид. Д.З., свид. Г.Й. и подсъдимият К.Н..
Така изнесеното от него е в директно противоречие с приложеното писмено
доказателство – заверено копие на Договор за временна финансова помощ, от което
е видно, че страните по него са само две – свид. Д.З. и подсъдимият. Не се
кредитират с доверие и приобщените му показания, дадени пред друг състав на
съда, на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, в частта за която свидетелства за
предаване на пари, тъй като след констатиране на противоречията свидетелят ясно
и логично обясни, че не е бил свидетел очевидец на предаване на парични
средства и не знае на кого са били дадени. В останалата част показанията на
свид. П.Г. се възприемат от съда при изграждане на изводите му от фактическа
страна.
Показанията на свид. Г.Й., дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав, тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК,
дадени пред друг състав на съда, показанията на свид. А.М. /дадени в хода на
досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност,
с оглед проведеното съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК/, както и приобщените
обяснения на подсъдимия на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК, депозирани по НОХД
№2227/2016г. по описа на РС – Пловдив, І н.с., се ценят единственото относно
заявените факти за познанството им. Всички други твърдения в показанията на
цитираните двама свидетели и в обясненията на подсъдимия не се ползват от съда,
тъй като на изнесената версия, че пари не са били давани на подсъдимия от
свидетелите Д.З. и Н.З., че свид. Г.Й. е този, който е дал пари на свид. Д.З. и
че не се касае за измамни действия от страна на подсъдимия, се противопоставят всички
останали събрани доказателства. Действително
обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и
доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа
страна върху неговите обяснения, същите следва да кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Казаното от
подсъдимия, че свидетелите Д.З. и Н.З. не са му давали парични средства, както
и че записите на заповед са били изготвени, заради отношенията на свид. Д.З.
със свид. Г.Й., не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
кредитирани от съда. Тези твърдения не се подкрепят дори от показанията на
свид. А.М. и свид. Г.Й., които принципно се опитват да поддържат защитната
версия на подсъдимия. Техните показания не се ценят не само заради близките им
отношения с подсъдимия Н., но и заради директното им противоречие с останалите
доказателства, кредитирани от съда. Не може да се пренебрегне и обстоятелството,
че обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Г.Й., не само не се
подкрепят относно релевантните за предмета на доказване факти, но и са
противоречиви помежду си. Освен това се наблюдава неясно, неубедително и
колебливо изнасяне на твърдения, което съдът отдава на неистинността им. Същественото
в случая е обстоятелството при какви конкретни условия подсъдимият е получавал
пари от свидетелите Д.З. и Н.З.. Така, в пълно противоречие с действителността,
подс. Н. посочил в договора за паричен заем от 15.08.2009г., подписан от него и
свид. Д.З., че е собственик на 75% от дяловете на „***” ООД и срещу сумата от
60 000лв. ще прехвърли 7% от тях на свид. Д.З. до края на 2009г. Освен това,
възползвайки се от неосведомеността на този пострадал, първоначално той му
заявил, че въпреки подписания договор, единият от съдружниците не бил съгласен
с посочените в документа условия за приемането на З. за съдружник. Всъщност,
видно от показанията на свид. С., подс. Н. изобщо не е поставял пред нея
въпроса за приемането на друго лице като съдружник и конкретно на свид. Д.З..
Въпреки това подсъдимият представил на пострадалия Д.З. посочената версия, с цел
все пак да се сдобие с парични средства. Впоследствие започнал да го уверява,
че сумата му трябва за оборотна за дружеството, че ще я върне в края на
годината и ако свид. Д.З. му я предостави ще получи „лихва“ за нея. С цел да
получи парите подсъдимият подписал и двата записа на заповед, съответно от 22.08.2009г.
и от 24.08.2009г. Всъщност нищо от така заявеното от подсъдимия не отговаря на
обективната истина, тъй като нито подс. Н. притежавал 75% от дяловете на
дружеството, нито имал намерение да направи нужното, за да стане свид. Д.З.
съдружник с определено дялото участие, нито пък е имал намерение да даде на
пострадалия „лихва“ за парите му и да внесе получените от З.пари в активите на
дружеството. Последното директно се доказва от писмените доказателства по
делото, видно от които никаква част от парите на З.не са постъпвали в „***” ООД
и именно това е била причината исковете им срещу него да бъдат отхвърлени като
недоказани. Същевременно пострадалите са категорични в твърденията си, че са
предавали конкретно посочени в показанията им парични суми именно на подс. Н. и
точно с цел свид. Д.З. да получи някакво парично обезщетение за предоставените
на подсъдимия пари, като гарантирал вземането си със записи на заповед. Няма
каквото и да е основание казаното от двамата пострадали да бъде поставено под
съмнение.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.С.Н., ЕГН:**********,
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК, тъй като през
месец август 2009 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага
е възбудил и до края на 2010г. е поддържал заблуждение у Д.Н.З., ЕГН:**********
и с това е причинил имотна вреда, както следва: на Д.Н.З., ЕГН:********** *** в
размер на 50 000 лв. и на Н.Д.З., ЕГН:********** *** в размер на 10 000 лв.,
като общата стойност на имотната вреда е в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/
лева и причинената вреда е в големи размери.
От обективна страна с действията си подсъдимият, с цел
личното си имотно облагодетелстване, през месец август 2009 год. в гр. Пловдив е
възбудил у Д.Н.З. заблуждение, първоначално, че срещу предоставената от
последния парична сума ще получи дялово участие в „***“ ООД, а впоследствие, че
ще получи „лихва“ за парите си, че именно от подсъдимия зависи осъществяване на
намеренията на свид. Д.З., тъй като той притежава 75% дял от дружеството. В
резултат на всички тези неправилни възприятия, подс. Н. директно е заявявал на пострадалия
Д.З. да му предостави конкретна парична сума в общ размер от 60 000лв. Освен
това в началото подс. Н. го е заблудил, че така посочените парични средства ще
бъдат внесени в касата на посоченото дружество, като напълно ясно е съзнавал,
че това няма да бъде сторено, тъй като не е имало никакво съгласие между всички
съдружници за това, а и самият подсъдим изначало не е имал намерение да внася
сумите, а е смятал единствено да се разпореди с тях в свой интерес. Пряко
доказателство за тези действия на подсъдимия са както показанията на
разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда, така и установената в
писмените доказателства липса на всякакви постъпления в дружеството от името на
свид. Д.З.. Мотивиран от неправилните си представи за действителността свидетелят
Д.З. извършил акт на юридическо разпореждане със собствени парични средства –
общо сумата от 50 000 лева, а свид. Н.З., /посредством създаденото от
подсъдимия у баща му заблуждение/ извършил акт на юридическо разпореждане със
собствени парични средства – сумата от 10 000 лева. В резултат на тези
разпореждания, за двамата пострадали настъпила имотна вреда /50 000 лева за
пострадалия Д.З. и 10 000 лева за пострадалия Н.З./. Подс. Н. поддържал
създаденото заблуждение до края на 2010г., чрез устни увещания за правомерно
придобиване и разходване на предоставените му парични средства, уверение, че
парите са необходими за подобряване финансовото състояние на дружеството и че
ще бъдат оборотни за дружеството, като срещу тях свид. Д.З. ще получи „лихва“,
чрез подписването на записи на заповед, както и чрез искането на копия от
същите уж за осчетоводяване, което не е било осъществено.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият Н. е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като е действал с предвидената в закона
користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал,
че формира неправилна представа у свидетеля Д.З., както и че посредством него е
формирал неправилна представа и у свид. Н.З.. Още при заявеното от него, че
свид. Д.З. ще стане съдружник в „***“ ООД срещу опредена парична сума, която ще
бъде внесена в касата на дружеството, а впоследствие, че свид. Д.З. ще получи
лихва за дадените от него пари, подс. Н. е бил наясно, че нито свид. Д.З. ще
стане съдружник, нито пък ще получи „лихва“ за парите си, нито пък последните
ще бъдат внесени в касата на дружеството за подобряване на финансовото му
състояние. Въпреки това обаче е взел сумата от 50 000 лева от пострадалия Д.З.
и сумата от 10 000 лева от пострадалия Н.З., с ясното съзнание, че ще ги
използва за себе си. Ясно е, че е целял престъпния резултат - настъпването на
имотната вреда за пострадалите лица.
Налице е и по – тежката квалификация на чл.210, ал.1,
т.5 от НК, тъй като от измамата резултира вреда в „големи размери”. Причинената
от престъплението вреда за двамата пострадали надвишава сбора на 70 минимални
работни заплати за страната по същото време /МРЗ към инкриминирания период е
била 240 лева/, което е предпоставка за квалифициране на измамата по чл.210,
ал.1, т.5 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
налага изводът, че с действията си подсъдимият К.С.Н. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК за периода от края на 2010г. до месец юни
2012г. Поддържането на заблуждение у пострадалото лице изисква активните
действия на извършителя относно затвърждаване на вече създадените неправилни
представи, във връзка с които е било извършено имуществено разпореждане в полза
на дееца. В конкретния случай, видно от приобщените по делото гласни
доказателства и по-конкретно показанията на свидетеля Д.З., той е преустановил
контактите си с подсъдимия Н. в края на 2010г., когато се е убедил, че няма да
получи „лихва“ от подсъдимия за предоставените му парични средства. Именно в
този момент подс. Н. е спрял да убеждава
пострадалия, че „всичко ще е наред”, а и самият свидетел Д.З. е спрял да търси
контакт с него. Поради това и подсъдимият К.С.Н. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН в това да е извършил вмененото му престъпление по чл.210, ал.1, т.5,
вр. чл.209, ал.1 от НК за периода до месец юни 2012г. и на основание чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимия за
лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската му правна култура.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът
отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни,
тежкото му социално положение, трудовата му ангажираност и отминалия период от
време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство прецени по – високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, доколкото се касае за
причинената имотна вреда, която значително надвишава стойността, която
практиката влага в понятието “големи размери”. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва на
подсъдимия да се наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият
съдебен състав е на становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия
реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.С.Н., следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените по делото разноски за експертизи в
размер на 290 /двеста и деветдесет/ лева.
Подсъдимият К.С.Н. следва да бъде осъден да заплати на
частните обвинители Д.Н.З., ЕГН: ********** и Н.Д.З., ЕГН: ********** сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща направените от последните разноски за
адвокатско възнаграждение.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ