РЕШЕНИЕ
Номер
Година 2020 Град
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд петнадесети състав
На двадесет и седми
февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 91 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "А.Х."
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д.Б.Б./към датата на депозиране на жалбата/, срещу
Наказателно постановление №03-011754/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270,
ал.2 и ал..3 от КТ , на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.415 В, ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/
лв.
В жалбата се твърди,
че обжалваното наказателно постановление не
е връчвано по реда на чл. 58, от ЗАНН и в този смисъл се приема, че
срокът за обжалване е спазен, приема се, че НП е незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че управителят не е запознат със съдържанието на
съставения АУАН и не е имал възможност да направи възражения или да представя
документи в срока по чл. 44 от ЗАНН, както и че при явяването му в Областна
дирекция Инспекция по труда Варна на 02.12.2019 г. му е било отказано да се
запознае с административно-наказателната преписка и да получи издадените АУАН и
Наказателно постановления, като в заключение се иска НП да бъде отменено изцяло, алтернативно да се
намали наложената на санкцията до предвидения от закона минимум.
В
съдебно заседание въз. дружество не се представлява, тъй като не е открит
представляващ на известните по делото адреси.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение,
което в последствие е било отстранено, счита, че в хода на АНП не са допуснати
процесуални нарушения и моли съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
06.06.2019г служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. К.Д., извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на „"А.Х." ЕООД,
ЕИК *********. Повод за проверката бил получени сигнали от работници на
дружеството за неизплатени трудови възнаграждения, като едно от лицата била К.Д.Д..
Във връзка с подадения сигнал св. Д. и М. Д.- също служител на Д”ИТ” посетили
седалището на дружеството – к.к.“Чайка-3“, х-л „Орхидея“, оставили призовка и
изискали документи по спазване на трудовото законодателство. Към този момент
дружеството се представлявало от трима управители- Д.Б.Б., И.М.И.и А.А.Г., като
представителството на всеки един от управителите /съобразно отразеното в
Търговския регистър - общодостъпен за всички/ се осъществявало винаги заедно с
някой от другите двама управители.
В последствие в Д“ИТ“ –
Варна били представени изисканите документи. След проверка на документите в
това число и разчетно-платежна ведомост за месец април 2019г., предоставени
от дружеството, св. Д. констатирала, че
на лицето К.Д.Д., работеща на длъжност „специалист маркетинг и реклама“ не било
изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената
работа през месец април 2019г. Във ведомостта за процесния месец било начислено
възнаграждение на Д., но същото не било изплатено, като липсвал подпис. До
приключване на проверката, в Д“ИТ“ били представени доказателства за изплатеното
трудово възнаграждение за месец април 2019г. на въпросното лице.
Въз основа на горното св.Д.
преценила, че възз. дружество е допуснало нарушение на трудовото
законодателство.
На 26.06.2019г. била
изпратена покана до тримата управители на дружеството за явяване в Д”ИТ”, за
съставяне на АУАН, но поканата се върнала с отразяване „непотърсена” и печат от
17.07.2019г.
На 19.07.2019г.
горепосочената свидетелка изготвила
втора покана изх.№19067913/19.07.2019г. до дружеството чрез неговите
управители, за явяване на 26.07.2019г. на в 09.00ч. в Д“ИТ“-Варна за съставяне
на АУАН. Поканата била публикувана на 19.07.2019г. на интернет страницата на ИТ
и била поставена на таблото за съобщения в Д“ИТ“-Варна, като била свалена на
26.07.2019г..
На 26.07.2019г. св.Д.
констатирала, че представляващите и управляващи „"А.Х." ЕООД не са се
явили за съставяне на АУАН. Поради това на 29.07.2019г. св.Д. съставила АУАН
бл.№03-011754 срещу дружеството. В съдържанието на акта било посочено, че
дружеството е допуснало нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като на лицето К.Д.Д.,
работеща на длъжност „специалист маркетинг и реклама“ не било изплатено в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа през
месец април 2019г. За дата на извършване на нарушението била определена датата,
31.05.2019г. , тъй като съобразно представените от дружеството вътрешни правила
срокът за заплащане на трудовото възнаграждение бил не по-късно от 30-то число
на месеца, следващ месеца , за който се начислява заплатата. АУАН бил съставен в отсъствието на
представляващите дружеството и не им бил предявен и връчен. По седалището на
дружеството било изпратено едно писмо с обратна разписка, чрез неговия
управител Д.Б., с която го уведомявали, че са съставени множество АУАН срещу
дружеството, в това число и АУАН бл.№03-011754, като ведно с писмото били
изпратени и АУАН. Писмото с обратна разписка било върнато в цялост в Д“ИТ“ на
19.08.2019г. с отбелязване , че пратката е непотърсена. Била предприета
процедура по чл. 416, ал.3 от КТ , като на
21.08.2019г. като АУАН
бл.№03-011754 бил публикуван на интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за
връчен след изтичане на
7-дневен срок от поставянето на съобщението.
На 04.09.2019 г. въз основа на материалите по преписката
административно наказващия орган издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка,
протоколи за публикуване на съобщения призовки, съобщения, трудов договор, ведомости и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.К.Д.,
тъй като същите кореспондират с писмените доказателства събрани по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените
материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и
тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП и че са били
налице предпоставките за приложение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН..
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал
на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено
на посочения адрес. В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставките, визирани
в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената процедура. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване
факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата,
отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното
лице и от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен
срок за обжалването му пред въззивната инстанция и едва след изтичане
на този срок и при липса на жалба НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване
в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО
го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по
принудителен път. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по
смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма,
отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него
адрес, което както съдът посочи по-горе липсва,
така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа
две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения
от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да
са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е
изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органът не е посочил в НП начинът на
връчване, респективно причините довели до невръчването му на
жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи,
че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето
не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за
доставяне,отбелязването е че „пратката е непотърсена“.. От това
отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на
адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Отбелязването,
че "пратката не е потърсена "
не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес,
респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Поради това
настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по
разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя
и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба
не би могла да се явява просрочена. В горния смисъл изобилства практика на
касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно
к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016
година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.;
Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд
гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда
за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д.
№ 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и
много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки
горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В
хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради
което е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в
АНП на санкционираното лице.
На първо място АУАН е съставен на осн.
чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият състав намира, че
предвид липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е
достигнала до дружеството чрез неговите управители, АНО е нямал законово
основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е
налице нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. В
действителност на 26.06.2019г. е била изпратена покана до представляващите
дружеството да се явят за съставяне на АУАН, но тази покана се е върнала с
отразяване в известието за доставяне, че е „непотърсена” и въпреки това
поканата е била публикувани в интернет страницата на ГД „ИТ“
и на таблото за съобщенията в местната дирекция . Следователно АУАН е съставен
в нарушение на закона и доколкото именно с АУАН се слага началото на
наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много
съществен начин.
На следващо място АУАН е връчен по
реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на
АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради
което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и
401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно
наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител
на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са
приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са
били търсени и не са били открити. Представени са доказателства , че поканата
за съставяне и процесния АУАН са
изпращани по пощата по седалището
на дружеството, но пратките са върнати
от Български пощи с единствено отбелязване „непотърсена”. Специалната
разпоредбата следва да се тълкува през
призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване
на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или
в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично
връчване на АУАН на представител на нарушителя, поради което неправилно
актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано
писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е
намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е
върнато непотърсено, което както бе отбелязано по-горе в мотивите на решението
е съвсем различна хипотеза от ненамирането на лицето на адреса.
Предвид горното съдът намира, че не е
следвало да се предприема връчване на АУАН чрез поставяне на
съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления
или на интернет страницата преди да се изчерпи възможността за лично връчване
на представляващите дружеството. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за
да премине към връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО
следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка -
невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е
следвало да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на
АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя
доказателства в АНП липсват. Предвиденото задължение за контролните органи за
предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е
повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да
упражнят в пълен обем правото си на защита. Преди издаване на наказателното
постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата
на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне
преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен
акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект
участва в производството е в неговата съдебна фаза, а очевидно, след като са
били предоставяни документи в хода на административното производство е имало
възможност за контакт и с представляващите дружеството. АНО е нарушил правото
на участие на нарушителя, респективно правото му на защита в досъдебната фаза
на процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че
горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си
незаконосъобразност на НП. В този смисъл е практиката на Административен
съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 /
2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.
Предвид
горното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в
съдебната фаза на процеса.
От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна
е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля
от съда.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №03-011754/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270,
ал.2 и ал..3 от КТ , на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.415 В, ал.1 от КТ на А.Х." ЕООД, ЕИК
********* с посочен представляващ Д.Б.Б.е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/
лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: