№ 2350
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20221100500469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 20194951 от 06.10.2021 г. СРС, 54 с-в, по гр. д.
№49316/2018 г. е отменил наложеното със заповед № Д-188/04.07.2018 г. на
директора на Поделение „П.П. - София“, упълномощен от управителя на
„БДЖ – П.П.“ ЕООД дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ на В. Б. АЛ., като
незаконосъобразно.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „БДЖ – П.П.“ ЕООД с оплаквания, че същото е нищожно, тъй като
било постановено срещу субект без надлежна процесуална легитимация.
Излага се, че надлежен ответник било Поделение „П.П. - София“, а не „БДЖ-
П.П.“ ЕООД. Твърди се, че съдът неправилно бил постановил решението си
на показанията на свидетел, които следвало да се ценят при условията на чл.
172 ГПК. Сочи се, че съдът не е взел предвид посоченото в длъжностната
характеристика на ищеца задължение да осъществява дейност по опазване на
имуществото в обекти на територията на ВД „Надежда“. Твърди се, че в
решението не бил обсъден протокол от 11.06.2018 г. за извършена кражба.
Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба. С Молба от
19.05.2022 г. е поискал съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
1
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 357 вр. чл.
188, т. 2 КТ. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение „БДЖ-
П.П.“ ЕООД за длъжността „охранител“ в охрана на обекти и съоръжения –
Вагонно депо „Надежда“ при „БДЖ – П.П.“ ЕООД – Регионален център –
София. Със заповед рег. № Д-188/04.07.2018г. на директора на ППП - София,
връчена на 06.07.2018 г., му е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Ищецът твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Излага, че не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина. Сочи, че на него било възложено да осъществява дейност по
охрана само в определен участък от обект с обща площ от 350 дка., като в
неговия участък не била извършвана кражба. тъй като е издадена в
нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Моли съда да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.
Страните не спорят, че са в трудово правоотношение, по силата на
което ищцата изпълнява длъжността „охранител“ в ППП-София.
Със заповед № Д-188/04.07.2018 г. на директора на ППП-София,
връчена на ищеца на 06.07.2018 г., му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ за
неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. В
мотивите на заповедта е посочено, че на 01.06.2018 г. срещу 02.06.2018 г. е
взломена вратата на склад № 1, находящ се във ВД – Надежда, като преди
това е елиминирана сигналната сирена на склада. При инцидента е извършена
кражба на 2 бр. макари с навит ел. проводник – голяма и малка, като на
голямата са били 750 метра, а на малката – неустановено колко метра.
Впоследствие в района на депото са немерени и върнати в склада 370 метра
проводник. За времето от 19,00 ч. на 01.06.2018 г. до 07.06.2018 г. на
дежурство във ВД „Надежда“ е бил В.А., който не е извършвал периодични
обходи на територията на депото, с което е допуснал кражбата. А. е предал
дежурството без да докладва за нередности.
С доклад с вх. № 93-03-92/07.06.2018 г. В.Ж. – Началник на „звено
самоохрана“ при ППП – София е информирал директора на ППП-София, че
на 02.06.2018 г. е бил уведомен за кражбата, станала на 01.06.2018 г. срещу
02.06.2018 г. В доклада е посочено, че на дежурство през процесния период е
била трета смяна, в състава на която е посочено, че се включват 10 лица, сред
които и ищецът А..
Със съобщение с изх. № 93-03-92/14.06.2018 г., връчено на А. на
15.06.2018 г., ищецът е уведомен, че е образувано дисциплинарно
производство във връзка с инцидента, станал на 01.06.2018 г. срещу
02.06.2018 г. На работника е даден 3 дневен срок за депозиране на писмени
обяснения.
На 16.06.2018 г. В.А. е представил писмени обяснения по
дисциплинарното производство, в които е изложил, че не е извършвал обход
на склада, в който е извършена кражбата, тъй като съгласно извършеното
разпределение му е било възложено да осъществява охрана на други обекти, а
2
не на склад № 1.
От заверени за вярност извлечения от книгата за ежедневен инструктаж
на ВД „Надежда“ и работния график на охранителите се установява, че за
времето на твърдяната кражба от склад № 1 охраната във ВД „Надежда“ е
осъществявана от трета смяна, част от която е бил и В.А. заедно с още 9
охранители.
От трудов договор № 16 РЦ Сф/03.04.2017 г. се установява, че между
„БДЖ-П.П.“ ЕООД и В.А. е възникнало безсрочно трудово правоотношение
за длъжността „охранител“ в охрана на обекти и съоръжения – Вагонно депо
„Надежда“ при „БДЖ-П.П.“ ЕООД – Регионален център – София. От
представения препис от длъжностна характеристика за длъжността
„охранител“ се установява, че основната функция на длъжността е
осъществяването на дейност по опазване на имуществото на територията на
РЦ-София, ТЦПП- София, ЛД-София, ВД-София, собственост на „БДЖ-ПП“
ЕООД.
Със Заповед № 601/29.09.2017 г. са закрити, считано от 01.10.2017 г.,
ТЦПП – София и Вагонно депо „Надежда“ и е създадено ППП-София. С
уведомително писмо, получено на 11.10.2017 г. от А., ищецът е уведомен, че
правата и задълженията по трудовото му правоотношение с РЦ-София се
прехвърлят на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ на ППП-София от 01.07.2017 г.
От представения план за охрана чрез звено за самоохрана в „ВД-
Надежда“ при ППП-София от 30.03.2016 г. се установява, че охраната в
депото се осъществява чрез 2 стационарни и 4 мобилни поста. Заедно с плана
е представено копие на схема на охранявания обект, върху която схема няма
посочена дата на изготвяне. Върху същата не е посочено от кой е изготвена.
Схемата е оспорена от ищеца с твърдение, че не съответства на прилаганата
към датата на инцидента.
По делото е представен констативен протокол от 11.06.2018 г., с който е
установена липсата на магистрален електропровод 1/185 м2 – 183 м., и 13/18
жилен магистрален кабел – 388 м.
Не са събрани други относими писмени доказателства.
От показанията на свидетеля В., които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, но които настоящият състав намира за безпротиворечиви и ясни, се
установява, че на 01.06.2018 г. срещу 02.06.2018 г. ищецът е бил на смяна,
като съгласно разпределението му е било възложено да охранява трети
четвърти и пети коловоз. През този период на смяна на пост 14, който
отговарял за охраната на склад № 1, били други двама охранители, а не А..
От показанията на свидетеля Л., които съдът кредитира като надеждни
при съобразяване на чл. 172 ГПК, се установява, че през процесния период А.
не е имал задължение да извършва обход на склад № 1, а функциите му са
били свързани с обиколка на коловози 21 и 22 и проверка на вагоните по тях
за отворени кутии, липсващи кабели. Двамата свидетели твърдят, че
представената от ответника схема на охранявания обект не е била аккуална
към датата на инцидента. И двамата свидетели сочат, че в процесната вечер
не се е чула алармена сигнализация от склад № 1.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
3
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността
„охранител“, като със заповед рег. № Д-188/04.07.2018г. на директора на ППП
- София, връчена на 06.07.2018 г., му е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.10 КТ за
неизпълнение на трудови задължения, описани в мотивите на заповедта.
За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че не е доказано,
че в нощта на 01 срещу 02.06.2018 г. на ищеца е била възложена охраната
именно на склад № 1или е възникнала необходимост от намесата му при
охраната на този обект.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният
съд е постановил решение срещу ненадлежна страна.
Съгласно практиката на ВКС (реш. №25/14.03.2022 г. по г.д. 1728/21г.
трето ГО) в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ
организационно обособената структура притежава специална
правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове,
но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в
чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална
легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като
процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото
лице /което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално
легитимирано да участва по делото като главна страна/. Поради това и в този
случай като надлежни страни в процеса могат да участват както
организационно обособената структура - поради призната й от КТ
правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на
решението /реш.№.325/22.07.11 г. по г.д.№.954/10, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК, реш.№.301/12.06.12 по г.д.№.966/09, ІV ГО, реш.
№.380/10.01.4 по г.д.№.2034/13, ІV ГО/.
Другите възражения на въззивника също са неоснователни.
Действително съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„охранител“ на лицата, които я заемат е вменено да осъществяват дейност по
опазване на имуществото в обекти на ВД „Надежда“. В същото време
охраната на обекта не се осигурява едновременно от всички охранители,
които да осъществяват дейност на цялата територия на депото. Видно от
плана за охрана от 30.03.2016 г. охраната на ВД „Надежда“ се осъществява
чрез два стационарни и четири мобилни поста. От плана и от показанията на
свидетелите се установява, че охраната на склад № 1 е обезпечена от Пост №
14. Не са представени доказателства, от които да се установи, че на ищеца е
възложено да изпълнява функции по охрана в процесната вечер на поста,
отговорен за охраната на склад № 1. Не се доказа също чрез активиране на
алармена система или по друг начин да е била сигнализирана необходимостта
от намеса на ищеца за охрана на обект извън неговия район.
Възражението за необсъждане на протокола от 11.06.2018 г. е
неоснователно. Цитираният протокол е частен свидетелстващ документ.
Същият е съставен единствено, за да се установи липсата на материали от
склад № 1. При неустановено задължение на ищеца да охранява този склад
4
през периода, през който се твърди да са възникнали липсите, този документ
не установява допуснато нарушение на трудовата дисциплина от А..
Не може да се сподели твърдението във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение се основава единствено на показанията на
свидетели, които следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Районният
съд е представил и анализирал събраните писмени доказателства. В същото
време, ответникът-въззивник не е представил доказателства, от които да се
установява, че на ищеца са били възложени конкретни задължения за охрана
на склад № 1 в процесния период, при неизпълнението на които същият да е
осъществил нарушение на трудовата дисциплина, предпоставящо налагането
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни и наложеното наказание е
незаконосъобразно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 600 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20194951 от 06.10.2021 г. на СРС, 54 с-в,
по гр. д. № 49316/2018 г.
ОСЪЖДА „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „****да заплати на В. Б.
АЛ., ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестотин лева/ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5