РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20241870200306 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. С. В., ЕГН **********, против Наказателно
постановление НП № 24-0338-000297/07. 06. 2024 год. на Началник група към ОД МВР С.,
РУ С., за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с което на осн. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. На основание Наредба № І-з-2539 на МВР са отнети на жалбоподателя 15 контролни
точки.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Твърди, че е издадено при съществено процесуално нарушение
на чл. 40 ал. 3 ЗАНН. Твърди се в жалбата че П. В. не е бил водача не управлявал МПС, нито
е употребявал алкохол. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се
твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които са съществени. В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, като за него се явява
и защитникът му адв. ТОНИ ЦОНЕВ от САК, редовно упълномощен по делото. Последният
поддържа изцяло жалбата. Моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП, като навежда
подробни доводи за това.
Административно - наказващият орган, редовно призовани не изпращат
представител, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
СЪДЪТ, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 28. 01. 2024 год. , бил съставен АУАН на жалбоподателя, затова, че около
01:19 часа, жалбоподателят управлявал в община С., на път К., - Р.-Б.-С.-П. – С., в курортен
комплекс Б. срещу хотел Р. П. с посока на движение от КВЛ към хотел Р. управлява
собствения си лек автомобил С. Г. В. с рег. табели ******. В отделно изречение при
описание на нарушението в АУАН е посочено „водачът отказва проба с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер 0174 ARDM, калиброван до месец 04. 2024 година,
за установяване употребата на алкохол, което актосъставителят е приел че съставлява
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Дадените в НП квалификация на нарушението, както и описанието му и
обстоятелствата при които е извършено съвпада с тези, визирани в АУАН.
С обжалваното наказателно постановление, на жалбоподателя П. С. В. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, за това че 28. 01. 2024 год. , бил съставен АУАН на жалбоподателя,
затова, че на 28. 01. 2024 година около 01:19 часа управлявал в община С., на път К., - Р.-Б.-
С.-П. – С., в курортен комплекс Б. срещу хотел Р. П. с посока на движение от КВЛ към хотел
Р. управлява собствения си лек автомобил С. Г. В. с рег. табели ******. Както в АУАН, така и
в НП, в отделно изречение при описание на нарушението е посочено „водачът отказва проба
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследвасе с доказ. Анализатор и за мд. Изследване и вземане на биологични
проби за хим. Лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, с което според посоченото в НП виновно е нарушил чл. 174 ал 3 от ЗДвП.
При визираното описание на нарушението, събраните по делото доказателства
не установяват по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил нарушението, а именно П.
С. В. ЕГН ********** да е управлявал посоченото МПС и да е отказал проба с техническо
средство за установяване употребата на алкохол. В тази насока съдът констатира че както в
АУАН, така и в НП не се твърди изрично че именно П. С. В. е отказал проба за алкохол с
техническо средство. Сочи се в АУАН и в НП, „водачът отказва проба с техническо
средство“, без да е посочено изрично че именно П. С. В. е отказал и че е сторил това в
качеството си на водач.
По този въпрос събраните по делото доказателства не налагат единствен извод
че именно жалбоподателят П. В. е управлявал процесното, описано в АУАН и в НП МПС
негова собственост. В тази насока доказателствения материиал е противоречив и няма
основание да се игнорират показанията на свидетеля С. В. З..
От една страна са показанията на свидетеля полицай К. Е. Д., с когото
жалбоподателят при спрял автомобил е влязъл в спор и конфликт, в отговор на
разпореждането му да премести процесния автомобил, който според полицая Д. бил
паркиран неправилно.
От друга страна са показанията на свидетеля полицай К. Е. Д. според когото в
изпълнение на разпореждането ако паркират коли до будката в която стояли той и още трима
полицаи да кажат на водачите да се изместят, тъй като там имало знак за забранено
паркирането и спирането за престой. Според показанията му, когато при будката в която
били полицаите спрял автомобилът в който бил жалбоподателя П. В., приближил се към
автомобила при слизането на жалбоподателя от автомобила. Казал му да измести
автомобила, понеже не може да паркира там. Жалбоподателят се направил че не го чува и
продължил по пътя си пеша. Когато според показанията му полицаят Д. тръгнал след него за
да му каже че не може да се спира там, жалбоподателят му казал, „аз спирам тук от години,
няма проблем“ Според показанията на К. Е. Д. колегите му полицаи видели, че
жалбоподателят го подминава като пътен знак, те също излезли отвънка /извън будката/ и
докато полицаите му обяснявали че трябва да си измести колата, жалбоподателят им лъхнал
на алкохол. Полицаите тогава докладвали на дежурния, поискали съдействие от катаджии
които са на смяна. Когато автоконтрольорите дошли на място, на тях жалбоподателят заявил,
че не е управлявал той автомобила. В заключение, полицаят Д. сочи в показанията си че
видял с очите си както и другите му още трима колеги, че именно жалбоподателят е зад
2
волана , как спира до будката, Д. излиза, а жалбоподателя излиза от автомобила и не е имало
други хора в автомобила.
От друга страна са показанията на свидетеля З., според които именно той е
управлявал автомобила, първо изхвърлили в кофите пред хотел А.г боклука от заведението
Елените в Б., държано от жалбоподателя, а след хотел „А.г“ се насочили с управлявания от
св. З. автомобил към хотел Р.. Там З. спрял и си тръгнал, тръгнал си и жалбоподателя П. В..
Автоконтрольорът В. Г. Н. съставил АУАН няма възприятия кой е управлявал
автомобила. Той от полицаите катаджии извикани на място за съдействие и е свидетел на
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол с визираното в АУАН техническо
средство.
Свидетелят Л. Г. М., видно от показанията му не е възприел кой е управлявал
автомобила С. Г. В. с рег. табели ****** при спирането му пред хотел Р. Б..
Още при съставяне на АУАН пред полицаите В. Г. Н. съставил АУАН и Л. Г. М.
свидетел по акта жалбоподателят е възразявал че той не е управлявал автомобила и поради
това е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Това е създало основание за
актосъставителя и административно наказващия орган да посочи като свидетели на
нарушението всички полицаи за които се твърди че са възприели жалбоподателят да
управлява автомобила. Но от тези полицаи е представен само свидетеля Д. с който
жалбоподателя е влязъл в конфликт с това че е отказал да изпълни разпореждането му да
премести вече спрелия автомобил, по повод на което е възникнал спора. Други свидетели
възприели нарушението АНО не представя и дори не посочва. Тези обстоятелства са от
значение и във връзка с нарушените разпоредби на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН и чл. 40 ал. 3 от
ЗАНН, по изложените по-долу съображения.
Най-важното за нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП за което жалбоподателят е
наказан е да е водач, да е управлявал МПС този който отказва проба за алкохол с техническо
средство. В конкретния случай Поради това се налага извод че актосъставителят В. Н. и Л. Г.
М. свидетел по акта не са присъствали при извършване на нарушението, нито при
установяване на това кой е водач на МПС визирано в АУАН. В нарушение на чл. 40 ал. 3 от
ЗАНН това не е изрично посочено в АУАН. Освен показанията на свидетеля З., съмнение в
показанията на свидетеля Д. скарал се със жалбоподателя че не мести автомобила внася
обстоятелството че на жалбоподателя П. В. не е вменено нарушение че е спрял или паркирал
неправилно. През цялото време свидетелят Д. обяснява че именно това нарушение е
извършил жалбоподателя, именно то е наложило намесата на полицаите и то при спрял
автомобил, а такова нарушение не е визирано в АУАН.
С оглед изложеното не могат да се игнорират показанията на свидетеля З. че
именно той е управлявал автомобила до спирането му на мястото, където полицаите счели
че не трябва да спира и изисквали от жалбоподателя да премести автомобила, но не е
вписано като нарушение въпреки, че автомобилът така и не бил преместен.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
От изложеното до тук, съдът намира, че не се установи категорично факта на
управление на автомобила от П. С. В. изрично заявено от него още преди съставяне на
АУАН. В тази връзка съдът намира за състоятелни възраженията на жалбоподателя и
защитника му адв. Тони Цонев от САК, че не е доказано управлението на автомобила.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП очертава два състава на административни
нарушения - 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказът
е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира начина,
по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи
вещества. /вж. решение № 208/08.04.2014 г., постановено по КАНД № 62/2014 г. на АС -
Стара Загора; решение № 115/16.03.2009 г., постановено по КАНД № 28/2009 г. на АС -
3
Стара Загора./
В конкретния случай, в наказателното постановление, в различие от описаното
в АУАН са описани две нарушения, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, без
да се прави разграничение между тях. Същевременно на жалбоподателя е наложено само
едно наказание, като не става ясно - за кое от двете нарушения е определено то. По
отношение на приписваното на жалбоподателя адм. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП
съдът намира че това има за последица неопределеност на основанието на което е
приложена санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Нарушено е по смисъла на чл.
249 ал. 4, т. 1 от НПК правото на защита на жалбоподателя по въпроса какво нарушение е
извършил – дали това визирано в АУАН или добавеното в НП, а именно неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. В АУАН дори няма вписано важно съставомерно
обстоятелство за нарушението приписвано на жалбоподателя по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а
именно че е издаден на жалбоподателя
талон за изследване, както и времето за явяване на
жалбоподателя за такова изследване. По този начин съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения по
смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК на процесуалните правила посочени по-горе, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя относно непосочени съставомерни факти
от приписваното му нарушение довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Затова същото се явява напълно незаконосъобразно издадено в нарушение
на разпоредбите на ЗАНН - чл. 57, ал. 1 т. 5 НПК изискващ коректно описание на
нарушението с конкретните факти чрез които е осъществен състава му и обстоятелствата при
които е извършено.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е от т.нар. двуактни нарушения, които
предполагат две прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение, но при
съвкупното им проявление ще е налице обществена опасност, предвид определената им
характерна обективна и субективна връзка. Съюзът "или" в нормата сочи единствено на
алтернативност на способите, по които може да се установява употребата на алкохол и едва
когато водачът е отказал да изпълни това вменено му от закона задължение и по двата
способа, то тогава ще е налице осъществен състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в
сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с
предположението за употреба на алкохол, което няма как да бъде установено по друг начин,
освен по предвидения в закона и наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква
съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и
водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол, търсят да
осуетят реализирането спрямо тях на административнонаказателна или наказателна
отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго
упойващо вещество. Така че водача следва да е отказал проверката и по двата начина и това
да е вписано надлежно в АУАН, което в конкретния случай не е сторено.
Отделно от гореизложеното, съдът констатира процесуално нарушение относно
посочване в АУАН лицето Л. Г. М.- свидетел допуснат и разпитан от съда в това му
качество, както и свидетелят актосъставител В. Н. в процесният АУАН не е изрично
посочено, че никой от тях не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, неразделна част от което е установяване че именно П. В. е управлявал
визираното в АУАН МПС. Чл. 40 ал. 3 от ЗАНН изисква императивно за всеки свидетел
визиран в АУАН, включително и за актосъставителя, щом не е присъствал при извършване
или установяване на нарушението, това изрично да се отбележи в АУАН, което не е сторено.
Предвид на изложеното съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, с което
4
съществено е нарушено и правото на защита на жалбоподателя по следните съображения:
Процесуалният закон - ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на
извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б. " от ЗАНН следва, че
законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване
на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл. 40 от ЗАНН са предвидени
различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали,
последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението
или не. Така съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя,
нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е
имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал. 3 на чл. 40 от
ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в АУАН. По аргумент от тази разпоредба се налага извод че при
конкретното двуактно нарушение, щом свидетелят Л. Г. М. не е свидетел на управлението на
МПС и на това кой е управлявал, той не е свидетел и на нарушението и това е трябвало да
бъде изрично отбелязано в АУАН, а не е сторено в нарушение на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН.
Освен това, видно от тази разпоредба свидетел който не е присъствал при извършване или
установяване на нарушението се посочва в АУАН само при предпоставките, визирани в тази
разпоредба, а именно: при липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие. Видно от показанията на свидетеля Д. наред с него в будката е имало още трима
полицаи, така че разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН е могла да бъде изпълнена и без
посочване в акта като свидетел на лице което няма възприятия кой е управлявал.
При наличните процесуални нарушения при съставяне на АУАН, посочени по-
горе, не са били налице основанията на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН за издаване на обжалваното
наказателно постановление, тъй като нарушението и неговото авторство не са установени по
безспорен начин.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление НП
№ 24-0338-000297/07. 06. 2024 год. на Началник група към ОД МВР С., РУ С., с което на П.
С. В., ЕГН ********** за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер
на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание
5
Наредба № І-з-2539 на МВР са отнети на жалбоподателя 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – С. област в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6