№ 61
гр. Видин, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря Т.С.Б.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Административно наказателно дело №
20221320200360 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 05-2200028/17.03.2022г. издадено от Директор
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което на „*******“ ЕООД гр. ****** , обл.
******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение
на чл.275 ал.1 от КТ във вр. чл.24а ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Вместо жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За АНО се явява упълномощен представител , който развива аргументи за
потвърждаване на НП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално допустима.
Видинският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
1
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.02.2022 г. гл. Инспектор при Д ИТ Видин – В. Ц. е съставил АУАН на дружеството
жалбоподател за това , че при извършена проверка на 19.01.2022 г. по повод сигнал от ОД
МВР Видин на място в обект Изграждане на носещи колони на мостова конструкция на път
Е79, между община Димово и община Макреш, при км.37+600 е констатирано , че е
възникнала трудова злополука с лицето В.Г. на длъжност „работник строителство“ в
дружеството жалбоподател, като на посочената дата Г. е бил допуснат до работа на височина
от 15 метра да постави строителна платформа /строителна маса/, като по време на
извършване на горното, платформата се откачила от дясната страна от фиксиращия болт,
поради неправилно й монтиране ,вследствие на което Г. паднал от 15 метра височина
получил множество травми и фактури довели да летален изход. В хода на проверката се
установло, че жалбоподателя в качеството си на работодател не е осигурил безопасни
условия на труд, като не е осигурил чрез подходящи укрепващи приспособления носещите
и други части на работните места, в случая строителната платформа с цел предотвратяване
на всяка случайна и нежелана промяна на местоположението на цялото работно място или
на част от него с което е нарушил чл.24 а ,ал.2 от наредба 7 от 23.09.1999г .
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя Ц. , както и писмените
доказателства , приобщени към делото. Видно от показанията на същия пострадалия Г. е бил
нает с цел да поставя маси и платформи и да работи на тях. Преминал е всички инструктажи
и изпити, имал е лични предпазни средства. Същевременно свидетеля сочи, че не е
допустимо един работник да се качи на платформа на 15 метра и никой да не види, че не е
закачена правилно и същият да е без колан и никой да не реагира. На място имало и други
работници от фирмата.Техническия ръководител бил отишъл да си купува кафе.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират
едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
2
НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вменените във вина на
нарушителя нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Установено е по несъмнен начин в производството, че е извършено нарушението, за което е
наложена санкцията. Не се установиха твърденията на жалбоподателя , че вината е изцяло
на работника. По делото се събраха доказателства , че дружеството не е изпълнило
задълженията си за подсигуряване на безопасен труд, така както са са регламентирани в
Кодекса на труда (глава XIII) и в наредба №7 /1999г.
В настоящия казус наказващият орган е приел, че не осигуряването на безопасни условия на
труд се състои в това, че дружеството жалбоподател, в качеството на работодател не е
осигурил чрез подходящи укрепващи приспособления носещите и други части на работните
места, в случая строителната платформа с цел предотвратяване на всяка случайна и
нежелана промяна на местоположението на цялото работно място или на част от него, при
което на 19.01.2022г. е станал инцидент с лицето В.Г., който е бил допуснат до работа на
височина от 15 метра да постави строителна платформа /строителна маса/, като по време на
извършване на горното, платформата се откачила от дясната страна от фиксиращия болт,
поради неправилно й монтиране ,вследствие на което Г. паднал от 15 метра височина
получил множество травми и фактури довели да летален изход.
Разпоредбата на чл. 24а, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
/обн. ДВ бр. 88/1999г. предвижда, че когато носещите и другите части на работните места не
са достатъчно стабилни, устойчивостта им се осигурява чрез подходящи и безопасни
укрепващи приспособления, за да се предотврати всяка случайна и/или нежелана промяна
в местоположението на цялото работно място и/или на части от него.
Ал.3 от текста регламентира, че устойчивостта и здравината се контролират по подходящ
начин, особено след всяка възможна промяна на височината, респективно дълбочината на
3
работното място.
В случая дружеството е нарушило изискванията на чл. 24а от Наредба № 7. От
доказателствата по делото се установява безспорно, че злополуката с пострадало лице е
настъпила именно с лицето В.Г., който е бил допуснат до работа на височина от 15 метра да
постави строителна платформа /строителна маса/, като по време на извършване на горното,
платформата се откачила от дясната страна от фиксиращия болт, поради неправилно й
монтиране ,вследствие на което Г. паднал от 15 метра височина получил множество травми
и фактури довели да летален изход.
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е предвидено, че работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Тази разпоредба предвижда също административно-
наказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Цитираната санкционна разпоредба регламентира бланкетен административно-наказателен
състав, доколкото в нея не са описани конкретните задължения на работодателя, чието
неизпълнение се явява основание за ангажиране на административно-наказателната му
отговорност. От това следва, че, за да е налице нарушение по посочения законов текст, е
необходимо работодателят да не е изпълнил конкретно задължение, вменено му със ЗЗБУТ
или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая наказващият орган е
приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 24а от Наредба № 7.
Предвид изложеното и анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
осъществен съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството.
Административно наказващия орган правилно е определил по вид и размер наказанието,
наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление от една страна с
оглед на вида и характера на трудовата злополука , а от друга страна с оглед констатираните
по делото данни за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Процесуалният представител на АНО е направил изрично искане за присъждане на
разноски, сторени за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, преди приключване на
съдебните прения по делото.
По делото не са представени доказателства за изразходената сума, не е представена и
декларация–справка, от която да е видно колко часа е работено по делото. Поради това
Съдът намира , че съдът е следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В конкретния случай,
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и взе предвид наложеното
административно наказание „Глоба“ по обжалваното НП , намира , че ще следва да се
определи възнаграждение в размер на 150 лева.
4
С оглед гореизложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.
63, ал.1, пр. І-во от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2200028/17.03.2022г. издадено от
Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което на „*******“ ЕООД гр. ******
, обл. ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено
нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. чл.24а ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД гр. ****** , обл. ******** , представлявано от управителя Й. Я.
Ч. да заплати сумата от 150,00 лева на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин,
представляваща разноски за юрисконсултското възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5