Определение по дело №390/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск от С. С. И. от Г. З. против П. на РБългария, ОС-С. З., и ОД на М. С. З., с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща претърпени вреди от неимуществен характер, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 18.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължими такси. С влязло в сила определение на съда делото е прекратено като недопустимо по отношение на ответника ОС-С. З., и е продължило своя ход спрямо останалите двама ответници.

Ищецът твърди, че през месец февруари 2010г. бил задържан от органите на М. в района на С.з. минерални бани. Било образувано ДП № 498/10г., което се наблюдавало от ОП - С. З..С постановление от 05.02.2010г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.2, вр. чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на разследването, с постановление на ОП - С. З. от 05.02.2010г. към преписка №498/10г. били присъединени материалите по преписки образувани срещ¾ неизвестен извършител за извършени 4 бр. престъпления по чл.330 НК, извършени на 12.04.2009г., 03.02.2010г. и 04.02.2010г., за което били образувани преписка № 650/2010г. по описа на Районна П. - Г. С. З. /ДП № 269/2010г. по описа на РУ на М. — Г. С. З./, преписка № 499/2010г. по описа на ОП — С. З. /ДП № 270/10г. по описа на РУ на М. — Г. С. З./, и преписка вх. №498/2010г. по описа на О. П. — С. З. /ДП № 278/2010г. по описа на РПУ — С. З./. По производството по преписка вх. № 498/2010г. по описа на О. П. — С. З. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Впоследствие бил привлечен в качеството на обвиняем и за това, че извършил и 4 бр. палежи на МПС.

След предявяване на материалите по делото прокуратурата изготвила обвинителен акт и бил предаден на съд за това че : 1.На 04.02.2010г. в гориста местност в землището на с.С. минерални бани, област С. З., в съучастие с Г. И. Г., като извършител, без да има надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества — амфетамин в големи количества - 486, 0231 грама на стойност 14 580, 69 лева с цел разпространение - престъпление по чл.354а, ал.2, вр. чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; 2. На 04.02.2010г. в Г. З., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г.И. Г. запалил имущество на значителна стойност както следва: на 04.02.2010г. запалил лек автомобил "Х. СК-У" с ДК № СТ **** АМ, на стойност 6 400 лева, собственост на Г. Р. Д., и на 04.02.2010г. запалил лек автомобил "Б *** ТД" с ДК № СТ **** АВ, на стойност 4 058 лева, собственост на Е. И. К., като пожарът се разпрострял и върху паркирания в съседство лек автомобил "О. А." с ДК № СТ **** АВ, собственост на К. К. С., и в резултат на палежа са му нанесени щети в размер на 1 046,60 лева - престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. чл.330, ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК; 3. На 12.04.2009г. в Г. З. и в с.Б., общ. С. З., в условията на продължавано престъпление запалил имущество на значителна стойност, както следва: на 12.04.2010г. в Г. З. запалил лек автомобил "Ф.п.4", с per № ****, на стойност 5 265 лева, собственост на Г. И. К., и на 12.04.2010г. в с.Б., общ.С. З. запалил лек автомобил "О. Т." с ДК № СТ**** АМ, на стойност 4 972 лева, собственост на И. П. С.- престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл.26, от НК.

По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №403/2010г. по описа на ОС - С. З., но с разпореждане № 84 от 22.07.2010г. делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 27.07.2010г. по подаден протест от ОП - С. З., ПАС потвърдил разпореждането на ОС - С. З.. След проведено допълнително разследване с постановление на ОП - С. З. от 07.12.2010г. по пр. № 498/10г. наказателното производство срещу ищеца било частично прекратено досежно обвиненията, че извършил палежи на 4 бр. МПС. По останалите обвинения ищецът сключил споразумение с прокуратурата, което било одобрено от съда в производството по НОХД 7/11г. по описа на ОС - С. З., и изтърпял наложеното му наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, след което бил освободен от Затвора С. З..

След освобождаването му отново бил задържан от органите на полицията и на 30.06.2011г. му било повдигнато обвинение за това, че на 29.06.11г. в Г. С. З. запалил имущество на значителна стойност - пътнически автомобил марка м. с peг. № СТ **** АН, собственост на А. К. И., като имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти- престъпление по чл.330, ал.2, вр. ал.1 от НК. Образувано било ДП № зм 631/2011г. по описа на 2-ро РУП С. З. и № 1377/2011г. на ОП - С. З.. По това дело бил задържан за срок от 72 часа с постановление на ОП - С. З.. О. П. изготвила искане за вземане на МНО „Задържане под стража", което било внесено за разглеждане от ОС - С. З.. По постъпилото искане по ЧНД 432/2011г. по описа на О. съд -С. З. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" по ДП №631/2011г. по описа на второ РУП - С. З..

В хода на това производство, докато бил в арестните помещения на ОЗСлА- С. З., многократно бил посещаван от служител на БОП С. З., който му оказвал натиск да признае, че извършил палежите. При един от разговорите му било показано постановление на Апелативна П. - Пловдив от началото на м. юли 2011г., в което пишело, че прокуратурата е отменила постаÝовлението на ОП - С. З. от 07.10.2010г. по пр. № 498/10г. По-късно помолил защитника си да подаде молба за промяна на наложената му по ДП № зм 631/2011г. по описа на 2-ро РУП С. З. и № 1377/2011г. на ОП С. З. мярка за неотклонение „задържане под стража”, след което с постановление на О. П. ДП №270/10г. по описа на РУП - С. З. делото било възобновено.

На 01.12.2011г. по ЧНД №818/2010г. по описа на ОС - С. З. бил постановен съдебен акт, с който наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража" била изменена в „парична гаранция”.

На следващия ден - 02.12.2010г., му било повдигнато обвинение и бил привлечен в качеството на обвиняем за това че:

I. На 04.02.2010г. в Г. З. в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г. И. Г..запалил имущество на значителна стойност както следва:

1. На 04.02.2010г. запалил лек автомобил "Х.”с ДК № СТ****АМ, на стойност 6 400 лева, собственост на Г.Р. Д. ;

2. На 04.02.2010г. запалил лек автомобил "Б" модел *** TD с ДК № СТ **** АВ, на стойност 4 058 лева, собственост на Е. И. К., като пожарът се е разпрострял и върху паркирания в съседство лек автомобил "О. А." на стойност 1 491лв., собственост на К. К. С., като в резултат на палежа му били нанесени щети в размер на 1 046,60 лева, а така също имало опасност пожарът да се разпростре и върху други съседни имоти - дървета и насаждения в съседен парк - престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. чл.330, ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК.

II. На 12.04.2009г. в Г. З. и в с.Б., общ. С. З., в условията на продължавано престъпление запалил имущество на значителна стойност както следва:

1. На 12.04.2010г. в Г. З. запалил лек автомобил "Ф.н" модел г. 4, с ДК № **** FMJ, на стойност 5 265 лева, собственост на Г. И. К.;

2. На 12.04.2010г. в с.Б., общ.С. З. запалил лек автомобил "О.Т." с ДК № СТ **** АМ, на стойност 4 972 лева, собственост на И.П. С.- престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл.26, от НК. Твърди се, че по това досъдебно производство, заведено под № 270/10г. по описа на РУП - С. З., и на ОП - С. З. пр. № 499/10г., бил задържан за срок от 72 часа. С акт на ОС- С. З. по делото му била наложена най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража". АС –Пловдив потвърдил определение №401/11г. на ОС - С. З., постановено по ЧНД №843/11г. Отново попаднал в следствения арест в Г. З., живеел в крайно неблагоприятни за пребиваване условия. Липсвали елементарни условия за живот като тоалетна, светлина, чист въздух, отопление, адекватна медицинска и стоматологична помощ. Липсвали спални принадлежности, освен дюшек. Бил принуден да уринира в шише. За другите си физиологични потребности бил принуден да стои на отворена врата, и да бъде наблюдаван от полицейски служител. По тези причини не можел да ползва тоалетната по предназначение. Била му предоставена кофа за изпражнения, която трябвало да ползва и държи в килията, а килията нямала прозорец, нито осветление. Закупувал чрез своите близки осветителни тела. Храната, която му била предоставяна от служителите на ареста, била крайно недостатъчна за нуждите му и не била съобразена със здравословното му състояние. Било изключително горещо и килиите не се охлаждали. Живеел при изключително високи температури и при непоносима смрад. Тези условия за живот довели до влошаване на здравето и психиката му. Здравословното му състояние продължило да се влошава и бил преместен в Затвора С. З., а впоследствие бил закаран по спешност във ВМИ С. З., където бил опериран. По тази причина с постановление на ОП - С. З. наложената му мярка за неотклонение била променена в „парична гаранция".

Твърди, че по това дело органите на разследване не успели да докажат, че е автор на престъпленията и делото срещу него било прекратено с постановление на ОП - С. З. от 28.08.2012г. Обжалвал това постановление на прокуратурата, тъй като в същото се приемало, че обвинението не е доказано. С определение на ОС - С. З. от 18.12.2012г. по ЧНД 539/12г., постановлението на ОП - С. З. било потвърдено.

Ищецът твърди, че в резултат на неправомерни действия — повдигането на обвинение и привличането му в качеството на обвиняем през 2010г. за нещо което не бил извършил - палежи на процесните МПС, последвалото възобновяване на делото от страна на Апелативна П. - Пловдив през 2011г., последвалото ново повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняем през 2011г., задържането му за срок от 72 часа, отправянето на искане от прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража" и взетата спрямо него от ОС - С. З. мярка за неотклонение „Задържане под стража" въпреки, че на ОП и ОС - С. З. им било известно, че е в лошо здравословно състояние, претърпял вреди от неимуществен характер. За времето на проведеното досъдебно производство, претъпял редица унижения и страдания. Бил поставен при нечовешки условия на живот. Бил принуден да се унижава и търпи страдания за липсата на най-елементарни потребности. И след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания не преустановили. Обвинението, че извършил това престъпление, рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен, за органите на РПУ ищецът бил синоним на подпалвач. Случаят, за който бил арестуван и обвинен, бил известен както на обществото, така и на негови близки, които знаели, че бил обвинен за това деяние. Оценява претендираните вреди от неимуществен характер на 50 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 18.12.2012г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

Ответникът Прокуратурата на РБ в писмен отговор изразява становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не съдържала изложение на обстоятелствата, на които са основава иска. Алтернативно се поддържа, че искът е неоснователен - не се установявали действително претърпени вреди от ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с действия на Прокуратурата по воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП № 270/2010г. по описа на РУ „Полиция" - С. З.. В исковата молба не се сочели конкретни обстоятелства, на които са основавал иска. Посочени били общи оплаквания за претърпени унижения, страдания и отрицателни преживявания. Твърдяните от ищеца неимуществени вреди не били настъпили през периода на воденото срещу него наказателно производство. То било приключило в разумен срок, предвид периода от време от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем с постановление на разследващ полицай от 02.12.2011г. до постановяване на прокурорския акт, с който е прекратено наказателното производство на 28.08.2012г. Отсъствали данни за претърпени от ищеца вреди от взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража", тъй като не се установявало през периода на задържането му да са настъпили трайни промени във физическото и психическото му състояние. В тази връзка следвало да се има предвид, че оплакванията относно лошите условия в ареста, където ищеца е бил задържан, не можели да обосноват отговорност на прокуратурата за претъпени вреди от престоя на ищеца в ареста. Прави възражение, че не били настъпили претендираните от ищеца неимуществени вреди. Алтернативно твърди, че същите не са настъпили в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Те не били пряка последица от действия на Прокуратурата, тъй като не били закономерна, адекватна, типична, нормално настъпваща и необходима последица от същото. Искът бил завишен по размер, тъй като този размер не бил съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с константната съдебно практика в такива случаи. Следвало да се има предвид и това, че наказателното производство, по което ищецът С. С. И. бил обвиняем за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 330, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е приключило в разумен срок; през периода 2011-2012г. срещу ищеца били водени две наказателни производства, като ищецът не разграничил вредите, претърпени от всяко едно от тях; Прокуратурата на РБ не носела отговорност за условията в арестните помещения.

Ответникът ОД на М.- Г. С. З., в писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим, а по същество е неоснователен. Към момента на депозиране на отговора било налице висящо гражданско дело №483/2013г. по описа на О. съд –Х., което било образувано по искова молба на С. С. И. срещу Прокуратурата на Р.Б., О. съд -С. З. и О. Д. на М. — С. З. на основание чл.2, ал.1 и 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконни действия и актове на посочените по — горе органи. Обстоятелствата на които се основавала исковата молба по Г.д. №483/2013г. по описа на О. съд - Х. били най - вече причинени неимуществени вреди, вследствие престой в ОЗСлА по ДП №631/2011г. Според твърденията на самия ищец, първоначално той бил в следствения арест в Г. З. по ДП №631/2011год. /цитирано в образуваното гражданско дело в О. съд - Х./, и впоследствие автоматично е продължил престоят му в тези помещения и по ДП№ 270/2010г. В тази връзка будело неудомение по какъв начин ищецът разделил причинените му според него неимуществени вреди, вследствие престой в арестните помещения. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Следвало да е налице причинна връзка между всяко едно от обвиненията, за които впоследствие деецът е признат за невинен, и причинените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определяло глобално по справедливост, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият бил оправдан /Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т.Г.д.№3/2004г., ОСГК на ВКС/.

Сочи още, че ОД на М. — С. З. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск поради това, че органите на досъдебното производство - разследващи полицаи, изпълнявали служебните си задължения в областната Д., но тяхното назначаване и прекратяването на служебното им правоотношение ставало от Министъра на вътрешните работи. Макар и организационно да били към ОДМВР - С. З., работодател на служители на длъжност разследващи полицаи било М., поради което като пасивно легитимиран ответник следвало да бъде конституирано М.. В този смисъл били разпоредбите на ЗОДОВ, както и т.6 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълк.Г.дело №3/2004 год.

Също така счита, с оглед твърденията на ищеца, че когато бил в следствения арест бил посещаван от служители на БОП - С. З., че тези действия не можели да обосноват отговорност на ОДМВР - С. З..

Излага, че съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от НПК, привличането на лице в качеството му на обвиняем се осъществява след доклад на делото пред съответната П. и преценка на събраните доказателства, с оглед наличието на обосновано предположение за извършването на престъпление от това лице. По реда на чл.64, ал.2 от НПК по отношение на ищеца И. била взета мярка за неотклонение от прокурор "задържане под стража за срок до 72 часа". Впоследствие от О. П. - С. З. било внесено искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на ищеца. Образувано било ЧНД №843/2011г. по описа на О. съд - С. З.. С определение на 07.12.2011 г. ОС - С. З. взел мярката, потвърдено от Апелативен съд — Пловдив. От тези обстоятелства, посочени и от ищеца в исковата му молба, било видно, че от страна на органите на разследване при ОД на М. - С. З., не били осъществявани процесуални действия, които да са му причинили нематериални вреди. Счита, че не са налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ОД на М. - С. З., и не е налице надлежна пасивна легитимация по отношение на ОД на М. - С. З..

Твърди още, че тъй като наказателното производство било прекратено по отношение на ищеца, но не поради неизвършване от негова страна на деяние, осъществяващо състав на престъпление по НК, а поради недоказаност, то депозираната искова претенция била неоснователна.

Счита, че тъй като прокурорът бил „господар” на досъдебното производство, не можело стриктното спазване на процесуалните правила и изпълнението на задължителните указания на наблюдаващия прокурор да се възприемат като част от фактическия състав на "незаконно обвинение в извършване на престъпление". В този смисъл цитира Решение №235/02.07.2012г. по Г.д.№652/2011 год. на ВКС.

Твърдените от ищеца неимуществени вреди се обосновавали предимно с оглед изпълнение на взетата спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража" и престоя му за определен период от време в ареста. По отношение на посочената мярка за неотклонение било нелогично ангажиране отговорността на ОД на М. - С. З., тъй като съгласно чл.64 от НПК мярката за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство се вземала от съответния първоинстанционен съд след искане от страна на прокурора. Не било налице действие от страна на разследващите полицаи, което да се намира в причинно - следствена връзка с причинени вреди при изпълнение на мярка за неотклонение, осъществена по искане на прокурор и след преценка на същата от съд.

Счита също, че исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер. По отношение на ОД на М. - С. З. не били налице изискуемите елементи от фактическия състав, визиран в хипотезите на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ. Образуването на досъдебно производство, както и последващите рестриктивни мерки, предприети по отношение на ищеца, били изцяло по негова вина. Ищецът сам посочвал, че срещу него има образувани редица преписки за извършени престъпления, като само част от тях били прекратени. С поведението си ищецът създавал достатъчно предпоставки за многократно търсене на наказателна отговорност. Никъде в исковата претенция не били посочени доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че в действителност ищецът претърпял някакви вреди. Не ставало ясно в какво конкретно се изразяват същите. Налице било само едно бланкетно изброяване на субективни преживявания и не било възможно да се извърши преценка дали са налице съответните психични състояния, както и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между наложената му мярка "Задържане под стража" и съответните субективни психо-емоционални усещания. По отношение на условията в помещенията за задържане не било възможно изразяване на мнение от страна на ОД на М. -С. З., поради това, че ОЗСлА било подразделение на съдебната власт.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.

Представителите на ответниците оспорват същата, по изложените в отговорите съображения.

Представителят на О. П. К. в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е недопустим, а също така - неоснователен и недоказан. Твърденията в исковата молба били недоказани. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдяните от него неимуществени вреди. Твърди, че ищецът действително пребивавал в арестно помещение от 30.06.2011г. до 02.12.2011г., но това задържане не било предмет на настоящото дело, а било предмет на Г. дело № 483/2013г. по описа на Х. О. съд, по което било постановено решение от 13.11.2013г. Предмет на това производство било задържането на ищеца по ДП № 613/2013г. на второ РУП С. З., което продължило до 01.12.2011г.

Излага още, че приспадането на задържането по досъдебно производство №270/2010г. от наказанието на ищеца по НОХД №156/2013г., за което представителят на прокуратурата в съдебно заседание, проведено на 10.12.2013 год. представил доказателства, лишавало от основание исковата претенция на ищеца за претърпените вреди от незаконното задържане. По отношение на размера счита, че продължителността на наказателното преследване било в разумен срок, а лошите условия в ареста не можели да обосновават отговорност на П. на Р. Б., а само на Министерство на правосъдието. Доказателства за трайно увреждане върху психиката и здравето на ищеца липсвали, отделно от това била недоказана причинно-следствената връзка между твърдените вреди и незаконното обвинение или задържането под стража, в рамките на наказателното производство. Претенцията на ищеца била в силно завишен размер, несъобразен с чл.52 от ЗЗД, или с трайната съдебна практика по такива дела. Възразява относно размера на търсените от ищеца деловодни разноски, като го намира за силно завишен и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, като моля да бъде намален съществено, ако се приеме, че искът изобщо е допустим и основателен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищецът е бил привличан в качеството на обвиняем по цитираните в исковата молба досъдебни производства и прокурорски преписки.

С Постановление от 05.02.2010г. на ОП-С. З. / виж л.7 от прокурорска преписка №499/2010г., дозн. №270/ 2010г. на РУП Ст.З./, са обединени материалите по преписка № 650/2010г. по описа на РП-С. З., ДП №269/2010г. по описа на РУ на М. Ст.З., преписка № 499/2010г. по описа на ОП-С. З., ДП №270/2010г. по описа на РУ на М.-Ст.З., ДП №278/2010г. по описа на РПУ-Ст.З. и преписка № 498/2010г. по описа на ОП Ст.З., в едно общо ДП № 278/2010г. по описа на РУ на М. Ст.З., преписка № 498/2010г. по описа на ОП-Ст.З..

С постановление от 07.12.2010г. на ОП-Ст.З. по преписка №650/2010г. по описа на РП-Ст.З., ДП №269/2010г. по описа на РУП-Ст.З., преписка №499/2010г. по описа на ОП-Ст.З., ДП №270/2010г. по описа на РУ на М.-Ст.З., ДП №278/2010г. по описа на РУП-Ст.З. и преписка № 498/2010г. по описа на ОП-С. З., частично е прекратено наказателното производство по ДП №278/2010г. срещу Г. И. Г. и С. С. И. за извършени от тях престъпления по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК, и са отделени материалите по ДП №269/2010г. и ДП №270/2010г., и двете по описа на РУП-Ст.З., водени за извършени престъпления по чл.330, ал.1 от НК.

С постановление от 05.07.2011г., на АП-Пловдив по преписка №1153/2011г. по описа на АП-Пловдив е отменено цитираното по-горе постановление на ОП-Ст.З. от 07.12.2010г. за частично прекратяване на НП по преписка №498/2010г.; отменено е постановление от 15.12.2010г. на ОП-Ст.З. за частично прекратяване на НП по преписка №499/2010г.; отменено е постановление на ОП-Ст.З. от 15.12.2010г. за частично прекратяване на НП по преписка №498/2010г. Със същото е наредено да се възобновят спрените производства по преписки №650/2010г. и №1607/2009г., за да се продължи разследването по тях.

С протоколно определение от 07.12.2011г., постановено по ЧНД №843/2011г. по описа на ОС-Ст.З. по отношение на С. С. И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №270/2010г. по описа на първо РУП на М.-Ст.З., и определението е влязло в сила на 15.12.2011г. /л.70 от том 1 по ДП №270/2010г. на РУП на М.-Ст.З..

С протоколно определение от 03.02.2012г., постановено по ЧНД №68/2012г. по описа на ОС-Ст.З. е оставена без уважение молбата на С. С. И. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №270/2010г. по описа на първо РУП на М.-Ст.З.. Определението е влязло в сила на 07.02.2012г /л.103 от том 1 по ДП №270/2010г. на РУП на М.-Ст.З..

С постановление от 28.08.2012г. на ОП-Ст.З. по преписка №499/2010г. по описа на ОП-Ст.З. и ДП №270/2010г. по описа на РУ „Полиция” – С. З. е прекратено наказателно производство по ДП №270/2010г. , водено срещу С. С. И. за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК, и е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000лв. Със същото постановление са разделени материалите по делото, като на РП-Ст.З. по компетентност са изпратени отделените материали по ДП №269/2010г., ДП № 504/2009г. и ДП №554/2009г.

С Определение №173 от 18.12.2012г., постановено по ЧНД №539/2012г. по описа на ОС-С. З. е потвърдено описаното по-горе постановление от 28.08.2012г. на ОП-Ст.З. по преписка №499/2010г. по описа на ОП-Ст.З. и ДП №270/2010г. по описа на РУ „Полиция” – С. З., с което е прекратено наказателното производство по ДП №270/2010г., водено срещу С. С. И. за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК, и същото е влязло в сила на 28.12.2012г. /л.177-178 от прокурорска преписка №490/2010г. на ОП-С. З. и ДП №270/2010г. на първо РУП-С. З..

Прието по делото е и Постановление от 08.01.2013г. на РП-С. З. /л.83/, видно от което прокурор при РП-Ст.З. след като съобразил присъдната преписка на осъдения С. С. И. с ЕГН *, установил, че по НОХД №1165/2012г. на РС-Ст.З. на И. с наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода не е зачетена мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” при произнасяне на съдебния акт. Поради това с цитираното постановление е зачетено задържането на С. С. И. по ДП №270/2010г. по описа на първо РУП – Ст.З. с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Също така, по делото е прието и приложено като доказателство заверено копие на Постановление от 23.04.2013г. на РП-С. З. /л.85-86/, с което е постановено при изпълнение на наказанието, наложено с Определение от 05.04.2013г. по НОХД №156/2013г. по описа на РС-Нова З. да се приспадне времето от 07.12.2011г. – 22.02.2012г., през което С. С. И. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Доколкото с исковата молба се навеждат твърдения за взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №631/2011г. по описа на второ РУП-С. З., и тъй като материалите по това дело не са изпратени за послужване и приобщаване по настоящото производство предвид висящността му, съдът извърши служебна справка в сайта на ОС-Хасково, при която констатира, че по Г.д.№483/2013г. по описа на същия съд е постановено Решение от 13.11.2013г., с което ответниците П. на Р. Б. и О. Д. на М. - Ст. З. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца С. С. И. от Г. С. З. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство – ДП № 631/2011 год. по описа на Второ РУП – С. З. е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето и за взета по него мярка за неотклонение „задържане под стража”, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2012г. до окончателното плащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева, ведно с искането за присъждане на законна лихва за периода от 01.02.2011г. до 10.02.2012г. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение изцяло е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от ищеца С. С. И. против ответника О. съд – С. З. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради горепосоченото неоснователно обвинение в престъпление, за което наказателното производство е прекратено, в размер на 50 000 лв. С определение № 68 от 21.01.2014г. по същото дело, по реда на чл.248 ГПК по молба на ищеца чрез процесуалния му представител в тежест на ответниците са присъдени сторени от ищеца деловодни разноски в размер на 604.50 лв., съобразно уважената част на исковете, като за разликата до претендираните 4 015лв. искането за изменение на решението в частта относно разноските е отхвърлено.

Видно от справка в сайта на Апелативен съд-Пловдив, това решение е било обжалвано и по образуваното В. Г. д. №192 по описа за 2014г. е било постановено Решение № 214/ 09.04.2014г., с което е отменено решение № 461 от 13.11.2013г., постановено по Г.д. № 483/2013г. по описа на Х. О. съд, допълнено с определение № 68/ 21.01.2014г., постановено по същото дело, в частта, с която ответниците П. на Р. Б. и О. Д. на М. - Ст. З. са осъдени солидарно да заплатят на ищеца С. С. И. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по ДП №631/2011г. по описа на Второ РУП на М. - Ст. З., прекратено с влязло в сила определение, за разликата над 3 000 лв. до размер от 15 000 лв., и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 604.50 лв., като е отхвърлил иска за посочената разликата над 3 000 лв. до 15 000 лв. Решението е потвърдено в останалата част.

Събрани са и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ф. Л., П. М. и С.П..

От показанията на първия от тези свидетели се установява, че той и ищеца били по едно и също време в ареста и това било през м.октомври 2011г. Ищецът изглеждал зле, бил блед и отслабнал, и това било през зимата на 2010-2011г. В затвора казвали на ищеца „кибритопродавачката”, тъй като бил задържан за палежи.

Вторият свидетел твърди, че след ареста приятелите им започнали да се притесняват от ищеца, но приятелският му кръг не се отдръпнал от него. Променил поведението си. След задържането не работел. След ареста настъпила промяна в здравословното му състояние.

Св.С.П. /майка на ищеца/ установява, че първото му задържане било в началото на м. февруари 2010г. и продължило около година. Постепенно психически и физически се променял и най-зле бил при второто задържане, когато бил обвинен в палеж на бус. Бил задържан и за наркотици, имал обвинения и за други палежи. През времето на задържането на ищеца той променил теглото си. Заради наложила се операция била променена мярката му за неотклонение в парична гаранция. Изкарал в следствения арест 2 години и 2 месеца. Приятелката му го изоставила към края на 2010г. Докато изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в затвора ищецът имал сили; чувствал се зле докато пребивавал в ареста.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за солидарното осъждане на ответниците по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., от техни незаконни действия и актове, е основателен, но завишен по размер. Съображенията на съда са следните:

Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, което основно начало е доразвито със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който определя реда и условията за обезщетяване. В чл.2 от Закона са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитните органи. Съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК, вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред незаконноста на акта, действието или бездействието на органа.

При прекратяване на наказателното производство, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - в случая от 28.12.2012г., когато е влязло в сила постановеното по ЧНД №539/2012г. по описа на ОС-С. З. Определение №173 от 18.12.2012г., с което е потвърдено постановление от 28.08.2012г. на ОП-Ст.З. по преписка №499/2010г. по описа на ОП-Ст.З. и ДП №270/2010г. по описа на РУ „Полиция” – С. З., с което е прекратено наказателното производство по ДП №270/2010г., водено срещу С. С. И. за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК.

Съгласно т.13 от Тълкувателното решение, ако образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за неимуществени вреди, за които държавата отговаря, обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тези, които са типична и нормална последица от вредоносния резултат, и са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, претенциите на ищеца за обезщетение обхващат вредите от незаконното обвинение по наказателното производство по чл.330, ал.2, т.2 от НК, в която част производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК с влязъл в сила прокурорски акт, които включват и вредите, претърпени от ищеца, от незаконното задържане под стража. Следва да се посочи, че при всички случаи на задържане- до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"- осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането, лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават правата му на лична свобода, неприкосновеност, личен живот и пр.

Пасивно легитимирани по исковете по чл.2 от ЗОДОВ, са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Практиката на ВКС не е поставяла под съмнение и възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 от ПР на ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 от ЗЗД, те отговарят солидарно за тях.

Съдът приема, че в случая, вредите за ищеца са настъпили от действия и актове и на двамата ответници. Доводът, че за ОД на М. не били налице предпоставките за отговорност е несъстоятелен, тъй като органът на разследването разполага с оперативна самостоятелност, под ръководството и надзор на прокурор. За органите на досъдебното производство са налице множество процесуално регламентирани самостоятелни задължения за спазване на процесуалните срокове, за осигуряване обективност и пълнота на разследването и пр. и тези задължения не са зависими от прокурорското наблюдение.

Съгласно разпоредбата на чл.46 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези задачи, прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Съгласно разпоредбата на чл.196 от НПК, при упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва при извършването или извършва действия по разследването и пр. Както е посочено в т.7 от ТР № 3/2005г., прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото.

Обективният факт на прекратяването на наказателното производство, води до незаконност на извършените процесуално- следствените действия, независимо, че няма неправомерно поведение на правозащитните органи при провеждане на разследването.

В случая, доказва се, че с протоколно определение от 07.12.2011г., постановено по ЧНД №843/2011г. по описа на ОС-Ст.З. по отношение на С. С. И. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №270/2010г. по описа на първо РУП на М.-Ст.З., и определението е влязло в сила на 15.12.2011г. С протоколно определение от 03.02.2012г., постановено по ЧНД №68/2012г. по описа на ОС-Ст.З. е оставена без уважение молбата на С. С. И. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП №270/2010г. по описа на първо РУП на М.-Ст.З.. Определението е влязло в сила на 07.02.2012г. С постановление от 28.08.2012г. на ОП-Ст.З. по преписка №499/2010г. по описа на ОП-Ст.З. и ДП №270/2010г. по описа на РУ „Полиция” – С. З. е прекратено наказателно производство по ДП №270/2010г. , водено срещу С. С. И. за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК, и е отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000лв. Със същото постановление са разделени материалите по делото, като на РП-Ст.З. по компетентност са изпратени отделените материали по ДП №269/2010г., ДП № 504/2009г. и ДП №554/2009г., потвърдено с влязло в сила на 28.12.2012г. Определение №173 от 18.12.2012г., постановено по ЧНД №539/2012г. по описа на ОС-С. З..

Или, доказаният период на задържане на ищеца е 07.12.2011г. – 28.12.2012г.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, че задържането на ищеца през периодите 07.12.2011г. – 22.02.2012г. и 22.02.2012г . – 12.03.2012г. е било зачетено по други производства и присъди, поради което не може да се приеме, че същият през това време е търпял неимуществени вреди, претендирани в настоящия процес. Това е така, тъй като за тези периоди от време ищецът се е възползвал от правото си да му бъде приспаднато наложено наказание /виж цитираните по-горе Постановление от 23.04.2013г. на РП-С. З. /л.85-86/ и Постановление от 08.01.2013г. на РП-С. З. /л.83/, съответно – за тях няма основание да претендира вреди от задържане по посочените в исковата молба производства.

В обобщение, следва да се обсъжда размера на претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, както и от задържането на ищеца за времето от 12.03.2012г. – 28.12.2012г. – приблизително 8 месеца.

При преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения за извършени престъпления по чл.330 от НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, от което може да се очаква тежка наказателна репресия; продължителността на наказателното производство от м. февруари 2010г. до м. декември 20102г., и задържането му под стража в изпълнение на мярка за неотклонение като критерий, влияещ на размера на търсеното обезщетение, и което е причинило на ищеца морални страдания поради наложеното ограничение, станало известно на близки на семейството и обществото; установените по несъмнен начин в процеса емоционални и психически страдания и дискомфорт поради неправомерното интервениране върху личността на ищеца, както и действително установените в процеса неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на органи на ответниците.

Съдът съобрази и това, че при негова доказателствена тежест, разпределена с доклада по делото и дадени указания в тази насока, ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял особени психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в престъпление. Не е установено от ангажираните доказателства отдръпване на близки и познати, изолация, отчуждение и пренебрежение, не е установено също, че задържането на ищеца по процесното обвинение е довело до раздяла с приятелката му, респ. – да е повлияло негативно емоционалния му статус. Впрочем, следва да се отбележи и това, че събраните гласни доказателства са общи и не конкретизират периода от време, когато ищецът се чувствал физически и психически зле, както и не конкретизират кое от задържанията му под стража е довело до тези промени, тъй като по делото са събрани многобройни доказателства за различни задържания на ищеца, по различни обвинения и водени във времето срещу него производства.

Съдът счита, че ответниците по иска не следва да носят отговорност за медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца, тъй като от една страна, така претендираните вреди не са типична последица от увреждането, а от друга- настъпването на тези вреди не се установява да е в резултат на действия на правозащитните органи.

След анализ на посочените релевантни факти и изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, както и че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, съдът приема, че е налице основание за присъждане на обезщетение в полза на ищеца, в размер на 3 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 18.12.2012г. , до окончателното й изплащане. За разликата над 3 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно ал. 3 на сочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Като съобрази разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед уважената част от иска, на ищеца се следва възнаграждение за 1 адвокат в размер на 440лв. Поради това и с оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в хода на производството съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 15 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П. на Р. Б. – Г., бУ.В. № 2, и О. Д. на М. – Г. З., У.Г. И. № 16, да заплатят солидарно на С. С. И. от Г. З., с ЕГН *, сумата в размер на 3 000 /Т. хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство – ДП №270/2010г. по описа на РУ „Полиция” – С. З. е прекратено, поради това, че авторството на деянието не е доказано, и за взета по него мярка за неотклонение „задържане под стража”, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева.

ОСЪЖДА П. на Р. Б. – Г., бУ.В. № 2, и О. Д. на М. – Г. З., У.Г. И. № 16 да заплатят солидарно на С. С. И. от Г. З., с ЕГН *, деловодни разноски в размер 455лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: