№ 205
гр. Враца, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №7608/26.05.2022г. по описа на Районен съд-
Враца, депозирана от адв. Ц. М. от АК - Враца, като особен представител на Ц. Т. Р.
против решение по гр. Дело № 3631 / 2021 г. по описа на PC – Враца , в частта в
която съдът е уважил частично исковата претенция на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА” ЕАД -
Враца и признал за установено, че Ц. Т. Р. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА” ЕАД
сума в размер на 1694,99 лв. - главница, представляваща стойност на консумираната и
незаплатена топлинна енергия в жилище на адрес гр.*** за периода 31.12.2017г. до
30.06.2020г., лихва за забава в размер на 320.48 лева за периода 31.01.2018г. до 08.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1672/2021г. по
описа на ВРС и присъдените пропорционално на уважената част от иска разноски.
В депозирана въззивна жалба се твърди, че посоченото решение в частта му, с която е
частично е уважена исковата претенция е неправилно и незаконосъобразно. Аргументите в
подкрепа на тези твърдения са следните:
Поддържа заявеното и пред PC - Враца , че ищецът не е представил сключен между
страните договор при общи условия и, не е представил доказателства за открита партида на
името на ответника, както и подадено от него заявление за това. Твърди, че липсват
1
доказателства за наличие на облигационни отношения през исковия период, каквито
твърдения не се и излагат с исковата молба.
Също така счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
вещен ползвател на имота, тъй като липсват безспорни доказателства за това, а
представения нотариален удостоверява запазено право на ползване, но не и действителното
ползване на имота.
Нататък твърди още, че иска е недоказан с оглед липсата на доказателства за
изпълнение разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката - комисията (ДКЕВР) да е одобрила представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия. Също така не са представени доказателства и
за изпълнение разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от Закон за енергетиката.
Поддържа още, че ищецът не е доказал по категоричен начин количеството доставена
топлоенергия и конкретно размера на претендираните задължения, като в случая не е
установен реален разход и реални показания, въз основа на които да са изчислени
задълженията, а в същност те са изчислени на база представената от ищеца документация и
на отчетената максимална мощност на топлинния уред.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
„Топлофикация – Враца” ЕАД. Представител на въззиваемото дружество не се явява и в
съдебно заседание.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд – Враца е сезиран със заявление на „Топлофикация – Враца” ЕАД по чл.
410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Ц. Т. Р., ЕГН
********** за следните вземания: сумата 2110.75 лева стойност на консумираната и
незаплатена топлинна енергия за периода 31.12.2017г. до 30.06.2020г. и лихва за забава в
размер на 445.16 лева за периода 31.01.2018г. до 08.04.2021г. в жилище на адрес гр.***.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1672/2021 г., като приемайки, че са налице
предпоставките по чл. 410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 260815/28.04.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал на заявителя указания за
предявяване на иск за установяване на вземането си. Съдебният акт с дадените указания е
връчен на заявителя на 03.09.2021 г. и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК същият е предявил
установителен иск, предмет на настоящия спор.
С исковата си молба заявителят „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА” ЕАД - Враца, със
седалище и адрес на управление гр.Враца е поискал да се признае за установено, че Ц. Т. Р.
дължи на ищеца сумата 2110.75 лева стойност на консумираната и незаплатена топлинна
енергия за периода 31.12.2017г. до 30.06.2020г. и лихва за забава в размер на 445.16 лева за
периода 31.01.2018г. до 08.04.2021г. в жилище на адрес гр.***, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1672/2021Г. на ВРС .
Ищецът твърди, че ответникът дължи исковите суми, представляващи стойност за
2
потребление на отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация, които не заплатил доброволно, въпреки отправяните му покани.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се
позовава ищеца. Твърди, че ответникът не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е
собственик или титуляр на вещно право на ползване и не е потребител на топлинна енергия
за процесния имот. Оспорва представените от ищеца изравнителни сметки, както и
приложените справки за начислени суми, които счита за частни свидетелстващи документи,
неподписани от ответника. Развива доводи, че процесните суми не са начислени правилно и
не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия и БГВ.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, от ЗЗД.
След като обсъди наведените доводи във въззивната жалба и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът „Топлофикация –
Враца” ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр.
Враца при публично известни Общи условия.
В първоинстанционното дело като доказателства са представени „Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца"
ЕАД на потребителите в гр.Враца", одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и
справки за неплатените фактури и дължими суми.
От представените по делото справка за начислени суми за топлинна енергия и
справка за неплатени фактури и дължими лихви и се установява, че ответникът Ц. Т. Р. има
открита партида в „Топлофикация – Враца” ЕАД за жилище с адрес гр.***. Този адрес,
видно от извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с
регистрираните постоянен адрес и настоящ адрес на ответника.
Ищецът е представил нот.акт № 190, т.1, рег.№ 1455, н.дело № 120/2019г., от който
се установява, че ответникът е продал притежаваната от него идеална част от процесния
недвижим имот на своя син Т. Ц. Р., като си е запазил правото да ползва целия имот докато
е жив безвъзмездно.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-икономическа и техническа
експертиза, според която през процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление
и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с
нормативната уредба, въз основа на информация от „Топлинно счетоводство" - търговец,
извършил дялово разпределение на топлинната енергия в АС 32. Вещото лице е
констатирало, че през процесните отоплителни сезони е извършвано прогнозно начисляване
на топлинна енергия на база отчетени показания от предходния отоплителен сезон. В края
на отоплителния сезон е извършвано отчитане на индивидуалните разпределители и
водомерите за топла вода и са изготвяни индивидуалните за имотите и общи за отчетената
3
топлинна енергия в АС 32 изравнителни сметки. 9а процесния имот е разпределяна и
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляем обем
на имота по проект 128 куб.м., топлинна енергия за отопление и за БГВ. Осигуряван е
достъп на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите. От извършени
справки и изчисления експертът е установил, че при изчисляване на технологичните загуби
в АС са спазени изискванията на нормативната уредба. Отчитане показанията на топломера
в АС е извършвано ежемесечно и са оформяни констативни протоколи. Относно стойността
на отчетената и разпределена топлоенергия по партида аб.№ 1269 на процесния имот
дължимите суми за периода, необхванат от погасителна давност са: главница от 1694.99 лв.
за периода 27.04.2018г. до 30.06.2020г. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко
едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до
предявяване на заявлението, което възлиза за периода 27.05.2018г. до 08.04.2021 г. на сумата
320.48 лева.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът е признал за установено, че
Ц. Т. Р. дължи на ищеца сума в размер на 1694,99 лв. - главница, представляваща
неизплатена топлинна енергия и 320,48 лв. лихва за периода 31. 01. 2018 - 08. 04. 2021 г.,
като е приел, че в останалата претендирана част вземанията са погасени по давност.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните прави изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, а постановеното решение
правилно. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на решението.
За да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно
правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна
енергия, в това число обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и
обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия;
реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на
извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в
процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
В случая първия поставен от процесуалния представител на въззивника спорен
въпрос е дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата. Както пред
първата инстанция, така и във въззивната жалба особеният представител на ответника
навежда доводи за липса на доказаност на облигационно правоотношение между страните.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
4
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде
изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да
направи собственика на същия потребител на топлинна енергия за битови нужди. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът Ц. Т. Р.
притежава право на собственост върху жилището, находящо се на адрес гр.***. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи по категоричен начин и
обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост, която е
топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия. По
делото няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците в сградата – етажна
собственост са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на
същата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
„Топлофикация – Враца“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Враца, валидни през процесния период, от които също е видно, че не се
предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че Ц. Т. Р. е
притежавал правото на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда -
етажна собственост, като през 2019г е продал притежаваната от него идеална част от
процесния недвижим имот на своя син Т. Ц. Р., като си е запазил правото да ползва целия
имот докато е жив безвъзмездно. При съществуването на тези данни и предвид резултата от
извършената справка за адресна регистрация на ответника, съдът намира възражението на
особения представител на ответника за липса на данни за реално ползване на имота за
5
неоснователни. С оглед на горното може да се приеме, че между ответника и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без
да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това отношение ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
В разглеждания случай неоснователни са наведените в жалбата и в отговора на
исковата молба твърдения за липса на доказателства за изпълнение разпоредбата на чл. 89,
ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - комисията (ДКЕВР) да е
одобрила представените по делото Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия. Оспорените общи условия са приети с решение от 02.10.2007г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация Враца“ЕАД и са одобрени от ДКЕВР на 07.01.2008г.,
поради което спазена се явява предвидената в разпоредбата на чл.150 от Закона за
енергетиката компетентност по съставянето и одобряването им. Автор на общите условия е
управителния орган на самото дружество-ищец, а доказателство за одобряването им е както
самото публикуване на общите условия в пресата, така и публикуването им на официалната
страница www.dker.bg на Комисията за енергийно и водно регулиране, с предходно
наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
По отношение на оспорването от особения представител на въззивника за
недоказаност на количеството на доставената топлоенергия и конкретно размера на
претендираните задължения, следва да се отбележи, че от заключението на съдебно-
техническата експертиза, прието пред районния съд, се установява, че при начисляването и
отчитането на топлинната енергия нормативната уредба за разпределение на същата е
спазена, а начислените количества енергия са потребени в имота, чиито ползвател е
ответника. Експертът посочва, че не са подавани възражения и декларации за корекция по
консумация и за несъгласие с начислените количества енергия. По делото няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл. 32 от Общите условия възражения против
фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената
във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже
погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени,
поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява стойността на
отчетената и разпределена топлоенергия по партида аб.№ 1269 на процесния имот
дължимите суми за периода, необхванат от погасителна давност са: главница от 1694.99 лв.
за периода 27.04.2018г. до 30.06.2020г. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко
едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до
предявяване на заявлението, което възлиза за периода 27.05.2018г. до 08.04.2021 г. на сумата
320.48 лева.
При това положение и с оглед обусловения му характер, основателен се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
6
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемия „Топлофикация – Враца“ ЕАД, но същият не е претендирал присъждането на
такива за настоящата съдебна инстанция.
Съгласно указанията, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител,
същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от
него страна, а именно въззивникът Ц. Т. Р.. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото. Тъй като
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, в тежест на въззивника следва да бъде възложена държавната такса за
въззивно обжалване в размер на общо 58,90 лв., платима по сметка на Окръжен съд – Враца.
Водим от горното Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1013/26.11.2019г.на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №1480/2019г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. Т. Р., ЕГН ********** от гр.Враца да заплати по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса за производството пред въззивната инстанция, в размер на
58,90лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7