РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИ.ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1592, по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от с
правно основание по чл.34, ал.1 ЗС от Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е.,
ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН: **********,***, за делба на недвижим имот,
представляващ имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на град Велинград,
одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи:
10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94,
10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план
на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., ведно с построените в него масивна
двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87
кв.м., и масивна селскостопанска сграда, с площ 55кв.м., с идентификатор
10450.503.93.2.
Ищцата Р.М. твърди, че на
12.02.1997г. е починала общата на страните наследодателка Й.Г.С., а на
03.07.2015г. е починал общият на страните наследодател И.М.Е., като двамата
оставили за свои единствени наследници страните по делото. Сочи се, че двамата
наследодатели са придобили в режим на СИО недвижим имот, а именно: УПИ XIII
8-4879, в квартал 63 по действащия кадастрален план на Велинград, с пл.
№502.4879, с площ от 694кв.м., ведно с построената в имота масивна двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 87 кв.м. №502.4879.1, ведно с масивна
селскостопанска сграда върху 55 кв.м. с №502.4879.2, при съседи: 502.4878 ПИ Б.Т.П.;
502.4880 ПИ Г.Борисов Алексиев и др.; 502.7270 ПИ В.Г.Л.и др; 502.4881 ПИ В.Г.Л.и
др.; 502.9596- улица на Община Велинград; 502.4877 ПИ И.К.Д.. Излага се, че с
нотариален акт №72/90г. родителите на страните са прехвърлили на ответника
срещу задължение за глед и издръжка целия УПИ, ведно с втори етаж от къщата,
ведно с ½ ид.части от избените и таванските помещения. Твърди
се, че договорът е развален по реда на чл.87 ал.З от ЗЗД, с Решение на
Велинградски районен съд по гр.д.№56/97г., влязло в законна сила ЧАСТИЧНО, като
искът е отхвърлен до размера на ¼ ид.част. Сочи се, че с нотариален акт
№А-157/97г. бащата на страните е продал на ответника собствената си ½ ид.част
от УПИ, от къщата, от таванските и избените помещения,въпреки че е знаел,че
владението върху първия жилищен етаж се упражнява от ищцата след смъртта на
майката. Твърди се,че между страните е налице съсобственост по отношение на
процесните имоти, която се моли да бъде прекратена. С допълнителна молба се
твърди, че Н.И.И. е бивша съпруга на ответника, като бракът им е прекратен с
решение на РС Велинград от 21.10.1997 г., постановено по гр. Д. № 626/96 г.,
влязло в законна сила на 01.11.1997 г..
Ответникът М.Е. в срока по чл. 131 ГПК
депозира отговор, с който твърди, че по
исковата претенция като страна следва да бъде конституирана и бившата му
съпруга Н.И.И. /преди развода-Е./, която е била страна и по гр.дело № 56, по
описа на съда за 1997 год., съгласно което договорът за издръжка и гледане,
сключен между наследодателите и ответника е развален частично. Поддържа, че с
ищцата са съсобственици на цялата жилищна сграда, включително и на първи
жилищен етаж от нея, като моли същият да бъде включен в делбената маса по
настоящото производство, като излага подробни съображения в тази насока.
Ответницата Н.И., конституирана с
определение 22.03.2018 г., постановено по настоящото дело оспорва иска за делба
на масивната стопанска сграда с идентификатор №502.4879.2, при твърдение същата
да представлява самостоятелен обект на право на собственост, отделно от земята,
което се притежава при равни права между двамата ответници по силата на
извършено законно строителство по време на брака им. Твърди, че искът е основател само относно
делба на втори жилищен етаж от процесната сграда.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за наследници изх.- № 4217 от 25.08.2014 г. се установява, че
лицето Й.Г.С., ЕГН: **********, е
починала на 11.02.1997 г., като след смъртта си е оставила следните наследници
по закон- Р.И.М., ЕГН: **********- дъщеря и М.И.Е., ЕГН: ********** - син.
От
удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установя, че имената Й.Г.С.
и Й.Г.Е. са на едно и също лице.
От
удостоверение за наследници изх.- № 2723 от 24.08.2017 г. се установява, че
лицето И.М.Е., ЕГН: **********, е
починал на 03.07.2015 г., като след смъртта си е оставил следните наследници по
закон- Р.И.М., ЕГН: **********- дъщеря и М.И.Е., ЕГН: ********** - син.
Видно
от Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
146 от 17.05.1969 г., том I, дело №
331/1969, Й.Г.Е. и И.М.Е.
са придобили правото на собственост върху празно дворно място от 521 кв. м.,
съставляващо част от имот планоснимачен номер 410 и имот пл. № 411, от квартал
63, за който имот е отреден парцел VIII, като в поменатата квадратура са
включени и 26 кв.м. от имот пл. № 1331, придаващо се по регулация, за което
регулационните сметки са уредени и има издаден нотариален акт на името на
продавача.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация, № 14 от 12.06.1969
г., том I, дело № 383/1969 г. се установява, че Й.Г.Е. и
И.М.Е. са признати за собственици
на придаваемото им се по регулация празно дворно място от 114 кв. м., от имот
пл. № 377, собственост на К.Ал. К., Р.Ал. К.а и Й.И., което се придава към
парцел VIII, отреден за имоти планоснимачен номер 410 и № 411, от квартал 63,
собственост на Й.Г.Е. и И.М.Е.,
при съседи на придаваемото място: Й.Г.Е., И.Е., К.Ал К., Р.Ал. К.а и Й.И..
От
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 72 от 06.04.1990 г, том I, дело № 168/106.04.1990 се установява, че Й.Г.Е. и
И.М.Е. са прехвърли правото на
собственост на М.И.Е. срещу задължението да ги гледа и издържа собственият им
недвижим имот: Парцел XXIV-4879, в кв. 63, по плана на гр. Велинград, целият с
площ от 650 кв.м. застроено и незастроено, при съседи: улица, К.Д. и Г.П.,
ведно с вторият жилищен етаж от построената през 1970 г. в парцела, със
застроена площ от 83 кв. м. от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с
½ ид.ч. от избените, таванските помещения и общите части на сградата,
като продавачите са си запазили безвъзмездно пожизнено право на ползване от
онази половина от незастроеното дворно място, която те си изберат, а М.Е. се е
съгласила да закупи описания имот срещу задължението да ги издържа и гледа
докато са живи, както и да им предостъпи за безвъзмедно пожизнено ползване
онази половина от незастроената част от дворното място, която те си изберат.
От
искова молба до РС Велинград се установя, че И.М.Е. и Й.Г.С. са предявили срещу
М.И.Е. и Н.И. Е. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 72 от 06.04.1990
г, том I, дело № 168/106.04.1990.
От
удостоверение №917/16.08.2017 г., изд. от РС Велинград се установява, че след
направена справка в описната книга за 1997 г. на съда има образувано гр.д. № 56
със страни И.М.Е., Й.Г.С. срещу М.И.Е. и Н.И. Е., по иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, по което има постановено
решение от 20.11.1997 г., с което е уважен искът на ищците, като е развален
частично договорът сключен между И.М.Е., Й.Г.С. срещу задължение за гледане и
издръжка, като е отхвърлен искът за ¼ ид. част.
От
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
157/30.12.1997 г., том IX, дело № 3580/1997 г. се установява, че И.М.Е. е
продал на 30.12.1997 г. на М.И.Е. следния недвижим имот: ½ ид. ч. от
дворно място, цялото с площ от 645 кв.м., представляващо парцел XXIV-4879, в
кв. 63, по плана на гр. Велинград, при съседи: улица, К.Д. и Г.П., ведно с
½ ид. ч. от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 83 кв. м., от ведно с ½ ид.ч. от избените, таванските
помещения и общите части на сградата, като си е запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на първия етаж от жилищната сграда.
От
санитарно разрешително № 32806.05.1994 г. се установява, че се разрешава
въвеждането в експлоатация на обект „Автомивка.
От
строително разрешение № 8/04.02.1994 г. се установява, че се позволява на ЕТ
„Автоофис- М. Е.“ да построи автомивка върху 30 кв.м. на собственото му място в
кв. 63, парцел XXIV-4879, в кв. 63, по плана на гр. Велинград.
От
удостоверение № 814/10.09.2018 г., изд. от Община Велинград се установява, че в
архива на Община Велинград за УПИ ХІІІ-4879, в кв.63, по обезсиления
кадастрален план на гр.Велинград, имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на
град Велинград е издадено разрешение за строеж на автомивка със ЗП от 30 кв.
м., като в обезсиления кадастрален план в северозападната му част е заснета и
нанесена едноетажна масивна сграда, със ЗП от 55 кв.м., а в действащия към
момента същата е заснета и нанесена като двуетажна масивна сграда със ЗП от 55
кв.м.. Посочено е, че други разрешения за строеж и актове за узаконяване за
строежи, преустройства и надстройки за парцела не са открити.
От
писмо изх. № 94-00/5927/27.08.2018 г. на Община Велинград се установява, че за
процесната автомивка има издадено разрешение за ползване № 18/1994 г., издадено
от РИТСН- инж. П. С..
От
изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза на „протокол на държавна
приемателна комисия за установяване на годността за ползване на
строежа“Автомивка“, в кв. 63, парцел XXIV-4879, ул. „*****, гр. Велинград, от
14.04.1994 г.“ се установява, че машинописният текст разположен върху двете
страни на лист първи и върху лицевата страна на лист втори от представения по
делото документ е изпълнен на една и съща пишеща машина, а машинописният текст
върху лицевата страна на лист трети е изпълнен на друга пишеща машина. В
съдебно заседание вещото лице Н. заявява, че първия и втория лист от
представения по делото документ са копия на бланка и не са в оригинал, както и
че са отпечатани на машина различна о машината, с която е написан екземпляра
под индиго, защото лист 3, който е номериран е под индиго и е на машина. Сочи,
че другото е попълнено след като е направено копие. Излага, че третият лист под
индиго екземпляр е от друг документ. Вещото лице сочи, че е направило проверка
в архива и там всичко било машинописен текст, третият лист не бил идентичен,
като разликата била очевидна, а по отношение на съдържанието на текста не е
правил проверка, тъй като не е имал такава задача.
От
приетата без възражения съдебно- техническа експертиза на вещото лице Г. се
установява, че при извършена проверка в РДНСК ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН- РО НСК
Пазарджик му бил представен в оригинал протокола на държавната приемателна
комисия за установяване на годността за ползване на строежа“Автомивка“, в кв.
63, парцел XXIV-4879, ул. „*****, кв. Чепино, гр. Велинград, собственост на ЕФ
„Автоофис- М.Е.“. От заключението става ясно, че представеното по делото копие е документ, съставен на място при
проверката от комисията и предаден на инвеститора без да се подписва за да се
оформи печатно, като същият се е задължил да събере подписите от членовете на
комисията, след което е представил в оригинал на РИТСК Пазарджик. Третата
страница на протокола, съставен на място е от печатния оригинал. Към
експертизата е представен и протокола, който е представен в оригинал на вещото
лице.
От неоспореното допълнително
заключение по техническа експертиза на вещото лице Г., става ясно, че
изграждането на процесната автомивка е извършено след издаване на скица- виза
за проектиране от 10.02.1993 г., презаверена на 03.07.1993 г., от община
Велинград, за монтаж на сглобяема конструкция с обща площ от 80 кв.м., по
изготвен технологичен, ВиК и конструктивен проект. Протокола на държавната
приемателна комисия и разрешението за ползване на автомивката са издадени на
основание чл. 17 и чл. 18 от Наредбата за държавно приемане и разрешаване на
ползването на строежите в РБ, от ДПК, на основание чл. 158 и чл. 164, ал. 4
ЗТСУ. На място е изграден навес от метална конструкция без оградни стени със ЗП
от 79,92 кв.м., който не е отразен в КК. В дъното на имота е изградената
масивна сграда с идентификатор 10450.503.93.2 и функционално предназначение-
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със
застроена площ от 55 кв.м. и разгърната застроена площ от 85 кв.м.. Вещото лице
не е открило и не са му представени строителни книжа и документи относно
статута и разрешения за изграждането, като сграда от допълващото застрояване с
обслужващо предназначение на процесния имот с идентификатор 10450.503.93.2,
който се състои от първи надземен етаж от три помещения- едно за персонала на
автомивката, санитарен възел и склад и втори надземен етаж от едно помещение,
устроено за живеене.
От
разпита на свидетелката В.Г.Л.става ясно, че е съседка на процесните имоти,
като около 1994 -1995 г. в него била построена автомивка с гараж, като всичко
било свързано като един комплекс. Свидетелката излага, че била дала съгласие за
изграждането й още преди строежа, а през 2018 г. подписала допълнителна
декларация, тъй като предполага, че се било загубило съгласието й след като пак
й го искали.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Искът за
делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между
страните съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите
на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен
начин съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата
молба основания относно процесния недвижим имот, както и всеки един от
елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а именно по
отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от правото на
собственост, следва да се допусне делбата.
Не се спори, а и от приетите удостоверения
за наследници се установява, че ищцата Р.И.М. и ответникът М.И.Е. са наследници
по закон на Й.Г.С. (Е.),
починала на 11.02.1997 г. и И.М.Е.,
ЕГН: **********, починал на 03.07.2015 г..
Не
е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства-
нотариален акт № 146 от 17.05.1969 г.,
том I, дело № 331/1969 и нотариален акт за собственост на недвижим имот
по регулация, № 14 от 12.06.1969 г., том I, дело № 383/1969 г. се установява,
че наследодателите на страните Й.Г.С.
(Е.) и И.М.Е.
са придобили в режим на СИО, правото на собственост върху процесния поземлен
имот, по аргумент от чл. 13, ал. 1 СК (отм. 1985 г.).
По
делото липсват данни за това кога наследодателите са прекратили, сключения
помежду им брак с развод, но предвид обстоятелството, че наследодателката към
момента на смъртта си 11.02.1997 г. е била разведена, то следва безспорен
извод, че това е станало преди тази дата. Следователно възникналата помежду им
съпружеската имуществена общност по отношение на процесния недвижими имот с
идентификатор 10450.503.93 и изградените върху него постройки е била прекратена
при хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 СК от 1985 г. (отм. 2009 г.) с развода
между страните, като при прекратяването й дяловете на двамата съпрузи са равни
- чл. 27 СК (отм. 2009 г.).
Установи
се, че сделката, обективирана в нотариален акт № 72 от 06.04.1990 г, том I, дело № 168/106.04.1990 е била развалена с
решение от 20.11.1997 г., по гр.д. №
56/1997 г., по описа на РС Велинград,
влязло в законна сила, с което искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за ¼ ид. част.
Във връзка с
развалянето на процесния договор за издръжка и гледане, при съобразяване Тълкувателно
решение № 122 от 01.12.1986 г., ОСГК на ВС, както и Решение № 507 от 22.06.2010
г. на ВКС по гражд. д. № 944/2009 г., І г. о., следва да се
посочи, че същото
има обратно действие. В доктрината и съдебната практика се приема,
че за да се развали с действие за в бъдеще двустранният договор, и двете
насрещни престации, които произтичат от него трябва да бъдат с периодично или
продължително изпълнение (чл. 88, ал. 1, изр. 1). При договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обаче престациите са
разнородни – тази на прехвърлителя е еднократна, тъй като задължението за
прехвърляне на собственост се осъществява с едно действие, докато престацията
на приобреатателя е с продължително изпълнение – той е длъжен непрекъснато, до
настъпване на смъртта на кредитора да полага грижи за него и да му дава
издръжка. Отделно от това се счита, че обратното положение би било крайно
несправедливо за приобретателя, който се явява задължен да върне обратно
собствеността върху прехвърления имот, но същевременно няма право да иска
връщане на престираните от него грижи и издръжка.
Предвид изложеното
следва да се преме, че към момента на смъртта си наследодателката Й.Г.С.
(Е.) е притежавала 3/8
(3/4:2=3/8) ид. ч. от процесния имот с идентификатор 10450.503.93, 3/8 ид. ч.
от втория етаж на сграда с идентификатор 10450.503.93.1, както и ½ ид.
ч. от първия етаж на сграда с идентификатор 10450.503.93.1. Със същия обем
вещни права е разполагал и наследодателят И.М.Е.
към момента, когато се е разпоредил с тях с договора за покупко- продажба на
недвижим имот от 30.12.1997 г., обективиран в нотариален акт № 157/30.12.1997
г., том IX, дело № 3580/1997 г.. От тук следва изводът, че приобретателят по
него ответникът М.Е. е станал собственик на 3/8 ид. ч. от имот с идентификатор
10450.503.93, 3/8 ид. ч. от втория етаж на сграда с идентификатор
10450.503.93.1, както и ½ ид. ч. от първия етаж на сграда с идентификатор
10450.503.93.1. Това е така, тъй като никой не може да прехвърли повече
права, отколкото разполага, поради което следва да се приеме, че за разликата
от 3/8 ид. ч. до ½ ид. ч. (с изключение първия етаж от масивната
двуетажна сграда, който не е бил предмет на ДИГ) сделката не е породило вещно-
прехвърлителен ефект.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части.
При съобразяване гореизложеното и доколкото покойната Й.Г.С.
(Е.) е
оставила за наследници две деца се установява безспорно, че по силата на
наследствено правоприемство всеки от наследниците й, а именно Р.И.М.- дъщеря и М.И.Е.
- син, е придобил по 1/2 идеална част от притежаваната от нея 3/8 идеални части
от имот с идентификатор 10450.503.93, 3/8 ид. ч. от втория етаж на сграда с
идентификатор 10450.503.93.1, както и ½ ид. ч. от първия етаж на сграда
с идентификатор 10450.503.93.1., или по 3/16 идеални части от имот с
идентификатор 10450.503.93 и втория етаж на сграда с идентификатор
10450.503.93.1, както и ¼ ид. ч. по отношение на първия етаж на сграда с
идентификатор 10450.503.93.1.
По
делото не са събрани доказателства за това кога ответникът е прекратил брака си
с втората ответница, но са изложени твърдения в допълнителна молба на ищцата,
които не се оспорват, че това е станало с решение
на РС Велинград от 21.10.1997 г., постановено по гр. Д. № 626/96 г., влязло в
законна сила на 01.11.1997 г.. Следователно следва да се приеме, че вещните права,
които е придобил ответникът Е. по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.12.1997 г., обективиран в нотариален акт № 157/30.12.1997
г., том IX, дело № 3580/1997 г. не представляват съпружеската
имуществена общност. На следващо място следва да се приеме, че по силата на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 СК (отм. 2009 г.) с развода между двамата
ответници съпружеската имуществена общност е била прекратена, като
дяловете на двамата съпрузи са бил равни - чл. 27 СК (отм. 2009 г.).
Следователно правата, които са придобили по силата на договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 72 от 06.04.1990 г, том I,
дело № 168/106.04.1990 и решение от 20.11.1997 г., по гр.д. № 56/1997 г., по описа на РС Велинград
в общ размер на ¼ ид. ч. към момента се притежават от тях в размер на по
1/8 ид. ч. (1/4:2=1/8)
или всеки от тях притежава по 1/8 ид. ч. от имот с идентификатор 10450.503.93,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на
гр.Велинград и от втория етаж на построените в него масивна двуетажна жилищна
сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м..
Следователно
ищцата Р.И.М. притежава 3/16 ид. ч. от
имот с идентификатор 10450.503.93, 3/16 ид.ч. от втория етаж на сграда с
идентификатор 10450.503.93.1, както и ¼ ид. ч. по отношение на първия
етаж на сграда с идентификатор 10450.503.93.1. Ответникът М.И.Е. разполага с
11/16 ид. ч. от имот с идентификатор 10450.503.93 и втория етаж на сграда с идентификатор
10450.503.93.1 (3/8
ид.ч. по силата на прехвърлителна сделка+ 3/16 ид.ч. по силата на наследствено
правоприемство от Й.С. + 1/8 ид. ч. по силата на ДИГ, решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развод или 6/16+3/16+2/16= 11/16), както и с ¾ ид. ч. от първия етаж на сграда
с идентификатор 10450.503.93.1 (1/2 по силата на прехвърлителна сделка+
¼ по силата на наследствено правоприемство от Й.С.), а ответницата Н.И.И.
с 2/16 ид. ч. от имот с идентификатор 10450.503.93 и втория етаж на сграда с
идентификатор 10450.503.93.1 (по силата на ДИГ, решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и
развод).
Или искът за делба на първия етаж от сграда с идентификатор 10450.503.93.1 по
отношение на ответницата следва да бъде отхвърлен Н.И..
От
изслушаната по делото допълнителна съдебно- техническа експертиза безспорно се
установи съществуването на процесната масивна селскостопанска сграда, с площ
55кв.м., с идентификатор 10450.503.93.2, но по делото не бяха представени
никакви доказателства за това кога същата е възникнала като самостоятелен обект
на собственост, като вещото лице е категорично, че със строителни книжа същата
не разполага. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката В.Г.Л.става
ясно, че около 1994 -1995 г. в него била построена автомивка с гараж, като
съдът дава вяра на показанията в частта по отношение на изграждането на автомивка,
но не и по отношение на изграждането на гараж, като намира, че в тази част
свидетелските показания не кореспондират със събрания доказателсвен материал.
Вещото лице Г. е категоричен, че в имота освен изграден навес (ненанесен в КК),
автомивката и постройката от допълващото застрояване други обекти в процесния
УПИ няма. От друга страна е видно, че сграда с идентификатор 10450.503.93.2 не
фигурира в нито един от приетите по делото нотариални актове, от което може да
се направи обоснован извод, че към 30.12.1997
г. (последния нот. акт), същата не е съществувала. Предвид изложеното следва да
се приеме, че по силата на чл. 92 ЗС тя представлява приращения, поради което и
собствениците
на земята са станали и собственици на постройката, доколкото по делото нито се
твърди, нито се доказва титулярите на
права върху земята да са се разпоредили с това тяхно право. Ето защо при
съобразяване събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства
следва да се приеме, че по отношение на нея ищцата Р.И.М. разполага с права в
размер на 3/16 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от
наследодателката Й.Г.С. (Е.), ответникът М.И.Е. разполага с 11/16 ид. ч., (3/8 ид.ч. по силата на
прехвърлителна сделка+ 3/16 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от Й.С.
+ 1/8 ид. ч. по силата на ДИГ, решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развод или
6/16+3/16+2/16= 11/16), а ответницата Н.И.И. с 2/16 ид. ч. (по силата на ДИГ,
решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развод). За пълнота следва да се посочи, че дори да се
приеме, че тази постройка в действителност е изградена по време на брака между
първият и вторият ответник, то изводите на съда по отношение размера на квотите
на страните в съсобствеността по отношение на нея не би могъл да се промени,
тъй като той отново би произтичал от установения по- горе обем на правата им в
съсобствеността по отношение на земята, върху която сградата е изградена при
липса на твърдения и данни за учредено право на строеж за нея.
От
неоспорената по делото допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото
лице Г. се установи безспорно, че изградената в процесния УПИ „автомивка“ не е
нанесена в КК. С исковата молба е поискана делба на сграда с идентификатор
10450.503.93.2, с площ от 55 кв. м., за която безспорно се установи, че е
различна от автомивката, за която по делото са приети писмени доказателства, че
е изградена въз основа на валидни строителни книжа. В срока по чл. 131 ГПК
никой от ответниците не е поискал включването на този самостоятелен обект в
делбената маса, като тя не е включена и в доклада на съда по делото, поради
което съдът счита, че предвид диспозитивното начало в гражданския процес и
доколкото е обвързан по отношение на обстоятелствата, обосноваващи предявения
иск, представляващи неговото основание, следва да се произнесе само в
обема на търсената съдебна защита и следователно не
следва да се произнася по въпросите съсобствена ли е тази „автомивка„ между
страните, на какво основание и при какви квоти.
Предвид
горните съображения съдът намира, че искът за делба по отношение на описаните в
исковата молба недвижими имоти с идентификатор 10450.503.93, по КККР на град
Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при
съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276,
10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления
кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., ведно с построените
в него масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със
застроена площ 87 кв.м., и масивна селскостопанска сграда, с идентификатор
10450.503.93.2, с площ 55кв.м., е основателен, поради което следва да бъде
допуснато извършването на съдебна делба между Р.И.М., М.И.Е. и Н.И.И. при следните квоти:
По
отношение на имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на
гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., за ищцата Р.И.М. 3/16 ид.ч., за ответника М.И.Е. 11/16 ид. ч., за ответницата Н.И.И.
2/16 ид. ч..
По отношение на първи етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м., за ищцата Р.И.М. ¼ ид.ч., за ответника М.И.Е.
3/4 ид. ч., като по отношение на ответницата Н.И.И. този иск следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на втори етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м., за
ищцата Р.И.М. 3/16 ид.ч., за ответника М.И.Е. 11/16 ид. ч., за ответницата Н.И.И.
2/16 ид. ч..
По отношение на масивна селскостопанска сграда, с
идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55 кв.м., за ищцата Р.И.М. 3/16
ид.ч., за ответника М.И.Е. 11/16 ид. ч., за ответницата Н.И.И. 2/16 ид. ч..
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е., ЕГН: **********
и Н.И.И., ЕГН: **********,***, следния недвижим имот: имот с идентификатор
10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на
гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 3/16 ид.ч. за
Р.И.М., 11/16 ид. ч. за М.И.Е., 2/16
ид. ч. за Н.И.И..
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е., ЕГН: **********
и Н.И.И., ЕГН: **********,***, следния недвижим имот: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м.,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ¼ ид.ч. за Р.И.М. и 3/4 ид. ч. за М.И.Е..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от Р.И.М., ЕГН: **********,***
против Н.И.И., ЕГН: **********,***, на следния недвижим имот: първи етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена
площ 87 кв.м..
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба
между Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е., ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН:
**********,***, следния недвижим имот: втори етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 3/16 ид.ч. за Р.И.М., 11/16 ид. ч. за М.И.Е., 2/16
ид. ч. за Н.И.И..
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба
между Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е., ЕГН: ********** и Н.И.И., ЕГН:
**********,***, следния недвижим имот: масивна селскостопанска сграда, с
идентификатор 10450.503.93.2, с площ 55 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 3/16
ид.ч. за Р.И.М., 11/16 ид. ч. за М.И.Е., 2/16 ид. ч. за Н.И.И..
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИ.ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА