№ 307
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502575 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба вх. №58188/24.08.2022г. на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори Св.Г. и Т.М., чрез пълномощник юрк. Н.П.
срещу Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело №3471/2021 год.
по описа на ВРС, в частта, с която Банката е осъдена да заплати на П. Я. И.
сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по изп. дело №441/2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД; сумата 1250 лева, като частичен иск за задължение в размер
на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано
спрямо него принудително изпълнение (без ищецът да посочва по кое
изпълнително дело са преживяванията, а според съда е по изпълнително дело
№441/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№711), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750
лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита решението в тази
част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост на основание чл.281, т.3 от ГПК. Твърди, че е
1
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и процесуални норми поради неспазено задължение решаващият съд
да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат
на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото. Счита, че съдът
не е изпълнил и задължението си да обсъди всички направени в отговора по
чл.131 от ГПК и писмените бележки възражения на ответника. Излага, че в
резултат на допуснатите процесуални нарушения, съдът е постановил
немотивиран акт, изразяващ се в липса на правна обосновка на изводите и
допусната грешка в логическата ориентация, със съществени правни
последици за спора. Твърди, че по делото не е доказано противоправно
деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството,
като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа
по чл. 49 от ЗЗД. Недоказани са и останалите елементи от фактическия състав
на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД - вина и логическа връзка между твърдените
психически травми и иницииране на принудително изпълнение от банката.
Счита, че отхвърлянето на исковата претенция за причинени от банката
имуществени вреди в процеса на събиране на присъдено и ликвидно вземане
срещу длъжника П. И. по реда на глава 37 „Заповедно производство" от ГПК
обуславя и неоснователността на претенцията за причинени неимуществени
вреди, поради тяхната акцесорност. Счита за недопустимо уважаване на
искова претенция, единствено въз основа на показания на водени от
заинтересованата страна свидетели ангажира експертиза на специалисти -
лекари, психолози, психотерапевти, които да удостоверяват твърдяните
психосоматични промени у ищеца. По изложените съображения моли да бъде
отменено Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело №3471/2021
год. по описа на ВРС, в частта, в която Банката е осъдена да заплати на П. Я.
И. сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по изпълнително дело
№441/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата 1250 лева, като частичен иск за
задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от
мисълта за осъществявано спрямо него принудително изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД и сумата от 750 лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като в останалата
част решението да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на
юрисконсултското възнаграждение за представителство пред въззивна
инстанция в размер на 360 лв. на основание чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащане на правна помощ във вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Чрез представения писмен отговор, П. Я. И. оспорва въззивната жалба,
като моли да бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени разноски.
Твърди, че фактите по делото са били правилно установени, като въз основа
на събраните доказателства съдът е достигнал до законосъобразния извод, че
2
с неоснователно водените изпълнителни дела, ответникът му е причинил
претендираните имуществени и неимуществени вреди, поради което следва
да понесе своята отговорност.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №63621/19.09.2022г. от П. Я. И. с
ЕГН ********** срещу Решение №2659/09.08.2022 г. постановено по гр. д. №
3471/2021 г. на ВРС в частта, в която се отхвърлят исковете му за заплащане
на сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция от сумата
претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по
изпълнително производство № 20107110402133 за сторен разход за
адвокатска защита в размер на 2500 лв., както и за сумата от 1250 лв.
представляваща частична претенция от сумата претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително
производство № 20187110400441 за сторен разход за адвокатска защита в
размер на 2930 лв., както и за сумата от 72 лв. представляваща такси към ЧСИ
по ТТРЗЧСИ по изпълнително производство № 20107110402133, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
исковата молба. Твърди, че по делото еднозначно и категорично се
установява, че ответникът е бил наясно с извършеното плащане на дълга към
31.05.2018г. и пълното погасяване на задълженията по изпълнителния лист,
но въпреки това по изпълнително дело №20107110402133 са предприети
действия по принудително изпълнение. Счита за неправилен извода на съда,
че тъй като са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнително
производство № 20107110402133 по право, последващото
действие/бездействие на взискателя е без правно значение за изпълнителното
производство, поради което и реализираните от ищеца/длъжник по
изпълнението разноски за адвокат не са в пряка причинна връзка с
поведението на взискателя. Твърди, че съдът в нарушение на материалния и
процесуален закон е приел, че щом по делото не е представен нарочен
договор за правна защита и съдействие, по който е извършено плащане
репариране на такова, под формата на причинени вреди не се дължи. Излага,
че длъжникът не е длъжен да включи и изчерпи искането си за разноски и да
приложи доказателства за разноски с първоначалните си действия по
изпълнителното делото, т. к. част от разноските могат да бъдат извършени и
на по-късни етапи, както се е случило, още повече че в самото изп. дело ЧСИ
не дължи произнасяне по искане за присъждане на разноски от страна на
длъжника, Изпълнително дело е било прекратено след депозиране на жалба и
заплащане на дължими в тази връзка такси, поради което не е вярно, че адв.
Л. П. е упълномощен по изпълнителното производство едва след неговото
прекратяване. По изложените съображения моли, след като съдът приеме
жалбата му за основателна, да уважи изцяло претенциите му за сумата от
1250 лв. представляваща частична претенция от сумата претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени вреди по
изпълнителнопроизводство №20107110402133 за сторен разход за адвокатска
защита в размер на 2500 лв., за сумата от 1250 лв. представляваща частична
3
претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му
имуществени вреди по изпълнително производство № 20187110400441 за
сторен разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и за сумата от
72 лв. -за такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ по изпълнително производство №
20107110402133, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на предявяване на исковата молба. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в тази част и присъждане на разноски.
Срещу тази жалба не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по кумулативно съединени искове с
пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от П. Я. И., ЕГН
********** срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, за заплащане на
обезщетение 1. за имуществени вреди по изп.дело № 20107110402133 по опис
на ЧСИ Д.П. – Я. в размер на 1250 лева, представляваща частичен иск от 2500
лева за адв. възнаграждение и 72 лева такса по ТТРЗЧСИ; за сумата от 1250
лева, представляваща частичен иск от сумата 2930 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат и 60 лева за заличаване на обезпечения, ведно със
законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковата
молба, претендирани като обезщетение за имуществени вреди по изп.дело №
20187110400441 по опис на ЧСИ Д.П. – Я.; 2. за неимуществени вреди в
размер на 1250 лева като частична претенция от задължение в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за преживян стрес и напрежение от
мисълта за осъществявано спрямо него незаконосъобразно принудително
изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организира и
осъществя защитата си, както и да бъде третиран незаконосъобразно като
длъжник, като всичко това му е причинило уплаха, стрес, тревожност водещи
до нарушено емоционално състояние и ежедневие, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба. Ищецът твърди, че по молба на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД било образувано изпълнително
производство № 20107110402133 на ЧСИ Д.П.-Я. с per. № 711, което било
прекратено поради процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Впоследствие -отново по молба на ответника било образувано
ново изпълнително производство № 20187110400441 на ЧСИ Д.П.-Я. с per. №
711, което също било прекратено поради материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. И двете изпълнителни производства били
образувани на основание издаден през 2010 г. в полза на ОББ АД
изпълнителен лист от 27.10.2010 г. по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС, 17 състав,
по силата на който П. Я. И. и съпругата му Кр.Д. И.а са осъдени като
солидарни длъжници да заплатят на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД
4
сумата от 247 524,15 евро, от които 228 392, 36 евро - главница, 18 862, 35
евро - лихва за периода от 25.09.2009 до 20.09.2010 г., 359,44 евро, както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и
сумата от 14 973, 45 лева разноски по делото. Изпълнителните производства
са насочени и срещу ипотекарните длъжници Н. И.а В. и В. И.а И.а-като
единствени наследници на Н.М.Ст. и Ив.В.Ст., които приживе ипотекирали
жилището, находящо се на 5/6 етаж в сградата на ул.Св. Никола № 98, ведно с
избено помещение № 7 и гараж № 3 с площ 20, 60 кв. м., ведно с 1,2782 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е
построена сградата, целият с площ от 3427 кв. м., съставляващ УПИ № VI -
2074, в кв. 49 по плана 21 подрайон на гр. Варна, съгласно НА за учредяване
на договорна ипотека № 42, том II, per. № 2528, дело № 233 от 2008 г., за
обезпечение на дълга на П. Я. И. с ЕГН ********** и Кр.Д. И.а с ЕГН
**********, с адрес: **************, по договор за кредит, сключен между
П. Я. И. и Кр.Д. И.а и ОББ АД. В последствие изп. производство №2133/2010
било спряно по искане на взискателя, считано от 11.04.2011 г. поради
подновяване на задължението, чрез сключване на Споразумение от 30.03.2011
г. между П. Я. И. и ОББ АД с предмет пре-уреждане на възникналите до
момента отношения, като е договорено, че ако се извърши плащане на общата
сума от 285 360 евро до 20.05.2018 г. задълженията ще се погасят изцяло,
тоест ОББ АД няма да има претенции към П. Я. И. и солидарния длъжник
Кр.Д. И.а и няма да има и претенции към ипотекирания апартамент. Със
сключване на споразумението били опростени част от първоначалните
задължения. Ищецът твърди, че на ОББ АД било престирано изцяло
задължението, подновено със Споразумение от 30.03.11г., поради което и
Банката не би следвало да има претенции нито към П. Я. И. и респективно
Кр.Д. И., нито към ипотекраните длъжници. През 2018 г. по изп.
производство №20107110402133 били предприети действия по принудително
изпълнение. Искането на ищеца за прекратяване на производството било
оставено без уважение от ЧСИ, но по жалба на ищеца, с решение по в. гр. д.
№ 2053/2019г. по описа на ВОС, бил отменен отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнително производство № 20107110402133 поради настъпила перемция и
принудителното изпълнение било преустановено. На 02.10.18г. ОББ АД
използвайки отново Изпълнителен лист от 27.10.2010г., издаден по ЧГД №
14458/2010 г. на ВРС, 17 състав образувало ново изпълнително производство
под № 441/2018 г. пред ЧСИ Д.П.-Я. като се претендира без пояснение само
сумата от 65626,31 лв. главница, законна лихва в размер на 255, 21 лв. за
периода 03.10.18 г. -17.10.18 г., 32806. 09 лв. неолихвяеми вземания,
респективно и такси и разноски по изпълнителното производство. Ищецът
твърди, че е била налична материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение по изп. дело № 441/2018г., тъй като още към
датата на образуването му задължението е било платено. С влязло в сила
Решение № 1085/02.12.2019 г. по т.д. № 1780/2018 г. на ОС Варна е
5
установено, че вземането, което се претендирано по изпълнително
производство № 20187110400441 не се дължи. Ищецът твърди, че по
изпълнително производство № 20107110402133 е направил разходи за
адвокатска защита в размер на 2500 лв., а по изп. производство №
20187110400441 - разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и
72 лв. за такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ и в размер на 60 лв. за заличаване на
наложените обезпечения. Според ищеца, доколкото е направил разходи за
адвокатски хонорар и други такси в производство, по което законово не се
предвижда присъждането, то обезщетяването на тези имуществени вреди
следва да се извърши на осн. чл. 45 и следващи от ЗЗД. Отделно, от това,
ищецът твърди, че като последица от действията на взискателя е претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от
мисълта за осъществявано спрямо него и неговото семейство
незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва
правотата си, да организира и осъществя защитата си, да го третират, като
некоректен длъжник, което го е ограничило при банково кредитиране.
Поддържайки процесуално и материално незаконосъобразно принудително
изпълнение съответно от 21.07.17 г. по изпълнително производство №
20107110402133 и от 02.10.18г. по изпълнително производство №
20187110400441, ответникът с активното си процесуално поведение е
причинил незаконосъобразно неблагоприятни последици за имуществото на
П. Я. И. и неимуществени вреди изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност
водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, предвид мисълта,
че следва да изплаща задължение веднъж вече погасено. Самото прекратяване
и на двете изпълнителни дела не е по инициатива на взискателя сега ответник
или ЧСИ, а по инициатива на ищеца след като е потърсил адвокатска помощ и
съдействие. Според ищеца е налице противоправно поведение на взискателя,
изразяващо се в неоснователно поддържане на изпълнително производство №
20107110402133 и образуване и поддържане на изпълнително производство
№ 20187110400441. Счита, че до заплащането на адвокатско възнаграждение
не би се стигнало, ако не е било гореописаното поведение на взискателя.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за наемане на адвокат
по изпълнителни дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния за страната изход от спора. С оглед на което
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на
взискателя. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на
предявените от него искове, както и за присъждане на разноски.
Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор, ответникът изрязва
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Счита, че
образуването, воденето и поддържането на изпълнително дело от банката-
кредитор не представлява противоправно деяние, каквито твърдения прави
ищеца, а гарантирано от гл. 37 „Заповедно производство" от ГПК и
реализирано от кредитора право да събира признато от съда ликвидно
вземане. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция
6
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото по право производство на основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за отпадане на условията за
допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили
обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално
право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение.
Реализирането на това право и проявеното бездействие, водещо до
приложение на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не съставлява виновно и
противоправно поведение на кредитора /взискател/, като за него не
съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство. В
този смисъл по делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез
виновно бездействие на служители на дружеството, като елемент от
фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от
ЗЗД. Бездействието на кредитора не следва да бъде окачествено като виновно
поведение, довело до увреда на длъжника в настоящия казус. Санкцията при
това поведение на взискателя-бездействие, е настъпване на перемпция-
прекратяване на изп.д. по силата на закона. От друга страна, щом е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, след като същото е било прекратено
по силата на закона, то не е бил налице правен интерес от осъществяване на
адвокатска защита и процесуално представителство по това дело, респ. ако е
бил ангажиран адвокат и заплатено адвокатско възнаграждение, то би
следвало да остане в тежест на длъжника, а не възложено в тежест на
взискателя в този случай. В случай, че бъдат причинени вреди поради
несвоевременното постановяване на акт за прекратяване на изпълнението, на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то отговорността е на ЧСИ, и следва да се
реализира по реда на чл. 441 от ГПК или чл. 74 от ЗЧСИ. Ответникът твърди,
че вредата под формата на намаляване на имуществената сфера на ищеца чрез
плащане на възнаграждение на адвокат е настъпила на 26.02.2018г. (прилага
адвокатско пълномощно изх.№4866/26.02.2018г. по и.д. 2133/2010г.), но към
исковата молба няма приложени доказателства за извършено плащане на
хонорар от ищеца на адвокат П.. Релевантното за последицата по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК бездействие на взискателя е това в периода от 11.04.2011г.-
21.07.2017г. След настъпилата перемпция на 21.07.2017г. изпълнителното
производство е прекратено по право, поради което последващото
действие/бездействие на взискателя е без правно значение за изпълнителното
производство. Ето защо реализираните от ищеца/длъжник по изпълнението
разноски за адвокат след прекратяване на принудителното производство не са
в пряка причинна връзка с поведението на взискателя, то има декларативен,
съобщителен характер, но се нуждае от доказване, а такова не е проведено.
По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените
искове като му бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева за
процесуално представителство.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на
7
страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от копието на изп. дело №20107110402133 по опис на ЧСИ Д.П.
– Я. с рег.№ 711, същото е образувано с разпореждане от 23.12.2010г. по
молба на ответника ОББ АД въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№
14458/2010 г. на ВРС за 247 524.15 евро срещу П. и Кр. И.и.
По молба на взискателя ОББ, с разпореждане от 11.04.2011г.
производството по изп. дело е спряно поради постигнато извънсъдебно
споразумение. Към молбата е приложено подписаното на 30.03.2011г. с
длъжника П. И. споразумение.
На 21.12.2016г. по изп. дело е постъпила молба от адв. Тихчева-като
пълномощник на П. И. /с приложено към молбата пълномощно/, с която се
иска да ѝ бъде предоставено делото за запознаване.
На 23.12.2016г. взискателят ОББ АД е представил по изп. дело
доказателства за извършени доброволни плащания от страна на длъжника, с
които се погасяват част от задълженията.
На 04.07.2017г. по изп. дело е постъпила молба от адв Кр. Танева, в
качеството на пълномощник на длъжника И., в която излага, че част от
вземането по изп. дело вече са изплатени доброволно, поради което изразява
готовност, след редуцирането с тези суми, доброволно и цялостно да изплати
задължението си по изп. дело.
На 18.12.2017г. взискателят ОББ депозира молба за следваща по ред
публична продан на ипотекирания имот, във връзка с която с постановление
от 21.12.2017г., ЧСИ е насрочил опи и оценка на възбранения имот за
16.02.2018г.
На 20.08.2018г. по изп. дело постъпва молба вх. №23166/20.08.2018г/.
от адв. Л. П.- в качеството му на пълномощник на длъжника П. И., в която се
съдържа искане за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
поради това, че в периода от 11.04.2011-21.07.2017г. по делото не са
извършвани никакви изпълнителни действия.
С разпореждане на ЧСИ, молбата е оставена без уважение.
По молба на взискателя от 02.10.2018г., с постановление от
02.10.2018г. ЧСИ П. –Янева е постановила прекратяване на изп. дело на осн.
чл. 433, ал1, т.2 ГПК поради искане на взискателя.
На 28.10.2020г., адв. Л. П. депозира по делото молба, към която е
приложено пълномощно, документ за реализиран разход за адв.
възнаграждение в размер на 2500лв., списък с разноски, както и копие на
решение №136/05.02.2020г. по в. гр. дело № 2053/2019г. по описа на ВОС, с
което съдът е отменил отказа на ЧСИ да прекрати изп. производство по молба
на длъжника от 20.08.2018г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
От изисканото изпълнително дело № 20187110400441 по опис на ЧСИ
Д.П. – Я. с рег.№ 711, с район на действие ВОС се установява, че същото е
8
образувано с разпореждане от 02.10.2018 г. по молба на ответника ОББ АД
въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458/2010 г. на ВРС за 247
524.15 евро срещу П. и Кр. И.и.
С молба вх. № 28040 от 16.10.2018г. адв. Л. Петров в качеството си на
пълномощник на длъжника П. Я., е приложил пълномощно, а с молба вх. №
28042 е приложил копие на платежни документи.
С молба вх. № 28392/19.10.2018г. длъжникът И. е поискал
прекратяване на изп. дело, тъй като на взискателят, в съответствие със
споразумение от 30.03.2011г. са заплатени дължимите 285 356.35 евро, като
всякакви други претенции на взискателя са погасени. С молбата са
представени документи за извършен разход за адвокатско възнаграждение за
правна помощ/ в размер на 2930лв., които моли да му бъде заплатен.
С молба вх. № 28925/25.10.2018г. длъжникът Кр. И.а е поискала
производството по изп. дело да бъде прекратено по идентични съображения.
Към молбата е представено пълномощно от адв. П..
С постановление от 09.11.2081г. производството по изп. дело е спряно
на осн. чл. 432, т.1 ГПК съгласно обезпечителна заповед на ВОС.
Видно от приложеното към молба вх. № 26047/12.11.2020г. копие, с
влязло в сила на 05.06.2020 г. решение по т.д. № 1780/2018г. по описа на
Окръжен съд Варна е прието за установено в отношенията между страните, че
П. Я. И., Кр.Д. И.а, Н. И.а В. и В. И.а И.а не дължат на Обединена българска
банка АД сумата от 98432.40 лева по договор за кредит от 20.05.2008 г. за
която е образувано изп.дело № 441/2018 г. на ЧСИ Д.П. Я. с район на
действие ОС Варна въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458 от 2010
г., на осн.чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК. В мотивите на решението е посочено,
че процесните суми за които е образувано изп.дело № 441/2018 г. на ЧСИ
Д.П.-Я. са част от сумите по изп.лист и същите не се дължат поради
плащането им по извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., като същите са
погасени със забава в периода до 21.05.2018 г.
С постановление от 03.12.2020г., производството по изп. дело № 441
по описа на ЧСИ Д. П. – Я. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК.
От разпита на свидетелката Кр. И.а/съпруга на ищеца/ се установява,
че през 2017, 2018 и 2019 г. ОББ водила дела срещу съпруга й. Смятали, че
вече всичко е уредено, но в началото на 2018г. банката указвала натиск към
съпруга й да се заплаща още суми. Вследствие на този стрес съпругът й се
прибирал изнервен, не разговаряли, започнал да получава хипертонични
кризи и „паник атаки“ от които не можел да диша. Здравословното му
състояние се влошило, наложило се да вика „Спешна помощ“. Всичко това
ставало пред детето им и често се налагало свидетелката да го води при
съседите за да не става свидетел на влошените отношения на съпрузите.
Съпругът й се стараел да й спестява много от проблемите, но тя разбирала
кога е ходил в банката защото когато се прибирал в къщи било драматично.
Той спрял да говори, двамата не общували, стигало се само до скандали.
9
Изпитвал силно неудобство от роднините си, които също били ангажирани с
изплащането на кредита. Заплатил всичко по погасителния план и изведнъж
се оказало, че отново е длъжник.
От разпита на свидетеля Ив. И., който е брат на ищеца се установява,
че П. имал кредит към ОББ АД и след изплащане на задълженията по
допълнителното споразумение, банката завела отново изпълнителни дела. П.
се сринал защото банката „блокирала“ жилището и запорирала сметките и
лекия автомобил на брат му. Брат му станал сприхав, нервен, затворил се в
себе си и не искал да контактува дори със свидетеля, с който работят заедно.
Положението за всички било много тежко след като получили съобщение от
ЧСИ за 1 млн лева. Оказало се, че банката нещо е объркала.
Предвид така коментираните доказателства и изяснената въз основа на
тях фактическа обстановка, съдът съобрази следното по иска за присъждане
на имуществени вреди:
Във връзка с дължимостта на разноските, направени в изпълнителното
производство, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7
ГПК се отнася за разноските по изпълнението, които се възлагат върху
длъжника, а не такива, които са били сторени от него. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 79 ГПК, уреждаща разноските в изпълнението, с която е
въведено правилото, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, което следва от основния принцип на изп. процес гарантиращ
защита и налагането на санкция по повод липсващо доброволно изпълнение.
ЧСИ се произнася с Постановление за разноските, направени от взискателя за
сметка на длъжника, като може да ги признае, редуцира като прекомерни или
отхвърли. Само съдът обаче има правомощието да присъжда разноските,
дължими на длъжника по изп. дело. Съдебният изпълнител не е компетентен
да присъжда разноски на длъжника, и въз основа на негов акт да се
материализират права, равнопоставени на актовете, подлежащи на
принудително изпълнение, съгл. чл. 404 ГПК, като това е от изключителната
компетентност на съда. Съдебният изпълнител може единствено да
удостовери, че разноските са били сторени, ако са били представени по изп.
дело, а впоследствие длъжникът да ги претендира по съответния исков ред
чрез установителен иск за съществуване на вземане. Издаването на
постановление за разноски в полза на длъжника не може да стане директно
изп. основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, т.
е. направо въз основа на него.
В такъв случай за длъжника остава единствената възможност да търси
репариране на понесените вреди, представляващи понесени съдебни
разноски, настъпили вследствие поведението на взискателя, по общия ред на
чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено
увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от
увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана
на закона да не се вреди другиму.
10
По изложените аргументи, съдът счита, че така заведеният иск е
допустим.
Във връзка с неговата основателност, съставът при ВОС съобрази
следното:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД са
следните: (1) Възлагане на работа от ответника, (2) противоправно деяние на
изпълнителя, (3) Вреда за ищеца по иска, (4) Причинна връзка между
деянието и вредата, (5) Деянието е за изпълнение на възложената работа или
по повод изпълнението на същата.
Обезщетението за вредите, причинени от незаконното принудително
изпълнение лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното
увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна /в този см. Решение №
60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
Ал. Б./. Уважаването на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД предполага
положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на
всички елементи от сложния фактическия състав на непозволеното
увреждане. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на
предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи, че по молба на
ответника срещу него е било образувано изпълнителното производство,
заплащането на адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното срещу
него изпълнително производство и неговия размер, наличието на причинно-
следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
вредоносния резултат- заплатения адвокатски хонорар.
Между страните липсва спор, че на 23.12.2010г., по молба на
ответника ОББ АД пред ЧСИ Д. П. – Я. е образувано изп. дело
№20107110402133 въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458/2010 г.
на ВРС за 247 524.15 евро срещу П. и Кр. И.и.
Безспорно е също, че към този момент взискателят е имал надлежно
установено вземане към длъжниците с оглед представения изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила и подлежаща на изпълнение
Заповед за изпълнение.
Безспорно е също, че с разпореждане от 11.04.2011г. на ЧСИ,
производството по изп. дело е спряно поради постигнато на 30.03.2011г.
извънсъдебно споразумение с длъжниците.
Видно от приложеното копие на изп. дело №20107110402133, след
спирането му на 11.04.2011г. до 12.12.2016г. когато постъпва молба от
длъжника- по него не са извършвани никакви изпълнителни действия.
Съобразно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
11
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
С решение, постановено по гр. дело №2053/2019г. по описа на ВОС,
съдът е приел, че отказът на ЧСИ да прекрати производството по изп. дело на
осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е незаконосъобразен. Действително решенията,
постановени във връзка с действията по изп. дело не с ползват със сила на
присъдено нещо, но настоящият състав изцяло споделя съображенията, че са
били налице всички основания за прекратяване на изпълнителното дело
поради настъпилата по силата на закона „перемпция“. Поради постановеното
спиране за времето от 11.04.2011г. до 21.07.2017г., не са искани и съответни
извършвани действия по събиране на вземането чрез способите на
изпълнителния процес. Доколкото спирането е по искане на взискателя, то
през този период не се осъществяват изпълнителни действия за
удовлетворяване на кредитора и той не е обвързан да иска нови изпълнителни
способи за преодоляване на последиците от прекратяване на изпълнително
дело по право. Спирането на изпълнението обаче не спира давността, поради
избрания от кредитора начин да бездейства в рамките на изпълнителното
производство. Според съдебната практика, актът на съдебния изпълнител за
спиране на принудителното изпълнение, постановен по искане на взискателя
по чл. 432, ал.1, т.2 ГПК не спира течението на давностния срок за вземането,
защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на самия
кредитор да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на
вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със
закона- чл.113 ЗЗД, и на практика означава срокът на давността, с изтичането
на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение
на вземането, да зависи от волята на кредитора, като по този начин се
дерогира действието на императивни норми, с които законодателят е
определил продължителността на давностните срокове.
По изложените съображения, съдът намира, че доколкото след
спиране на изпълнението, постановено на 11.04.2011г. в продължение на две
години не е направено искане за извършване на изпълнителни действия, то
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по право- на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, без необходимостта да бъде оповестено с
нарочен акт. Прекратителният ефект е настъпил с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, при което издаденото от съдебния
изпълнител постановление има само декларативен характер/ ТР №2 /
26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2013г. ОСГТК, т.10/.
12
Следователно към дата- 21.07.2017г., когато с молба вх. № 23881
взискателят ОББ АД, чрез адвокат Р.Маврова, е поискало възобновяване на
изпълнението и предприемане на действия по опис и оценка за публична
продан на ипотекирания имот, а с молба вх.№ 38726/ 18.12.2017г. -
насрочване на следваща по ред публична продан, изпълнителното
производство вече е било прекратено.
С постановление на ЧСИ от 21.12.2017г. насрочен опис и оценка на
възбранения имот- апартамент №10, - тип мезонет, в жилищна сграда с адрес-
гр.Варна, район „Приморски“, ж.к.“Бриз“, местност „Св.Никола“ № 98,
избено помещение 7, придадено към него, и гараж №3.
Следователно, въпреки, че към датата 20.08.2018г., на която по изп.
дело е постъпила молба вх. №23166/20.08.2018г/. от адв. Л. П.- в качеството
му на пълномощник на длъжника П. И. /и в която се съдържа искане за
прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК/, по изпълнителното
дело реално са били осъществявани изпълнителни действия въпреки липсата
на законови основания за това, което очевидно е налагало ангажирането на
адвокатска защита.
С разпореждане на ЧСИ от същата дата, молбата е оставена без
уважение. Производството е прекратено по молба на взискателя с
постановление от 02.10.2018г.
Доколкото доказателствата за упълномощаване, разписката и списъка
с разноски по чл. 80 ГПК са представени пред ЧСИ едва на 28.10.2020г., т.е.
повече от 2 години след прекратяване на изпълнителното дело, като в същите
липсва вписана достоверна дата на подписване и плащане, то съдът намира,
че ищецът не установява чрез пълно и главно доказване, че тази сума е
заплатена за адвокатско възнаграждение именно за защита по изпълнително
дело №20107110402133
По изложените съображения искът за заплащане на сумата от 1250.00
лева, претендирана като частичен иск от 2500 лева за заплатено
възнаграждение за адвокат и в размер на 72 лева заплатена такса на ЧСИ по
изпълнително дело № 20107110402133 по опис на ЧСИ Д.П.[1]Я. на осн. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 1250.00 лева,
претендирана като частичен иск от 2930.00 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат по изпълнително дело № 20187110400441 по опис
на ЧСИ Д.П. – Я. на осн. осн.чл.45, вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съдът съобрази
следното:
С влязлото в сила решение по т.д. № 1780/2018 г. е установено, че
пълното погасяване на дълга съобразно сключеното между страните
споразумение, е извършено на 31.05.2018 г. Т.е. към датата- 02.10.2018, на
която е образувано изпълнително дело № 20187110400441 по опис на ЧСИ
Д.П. – Я. с рег.№ 711, задължението на ищеца И. към ОББ вече е било
напълно погасено.
13
Следователно, въпреки наличието на извършено пълно изплащане на
дълга, на 02.10.2018г. пред ЧСИ Д. П. – Я. е образувано ново изпълнително
дело № 441/18г. за събиране на остатъка от суми, дължими по същия
изпълнителен лист от 28.09.2010г.
По това изп. дело, още на 19.10.2018г. длъжникът П. И. е депозирал
молба за прекратяване на производството поради извършено плащане, към
която /стр.87 и 93/ са приложни пълномощно и разписка за извършено
плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв. за правна помощ,
осъществена по изп. дело № 441/18 по описа на ЧСИ Д. Петров - Я..
Доколкото, с оглед събраните по делото доказателства, се установява,
че длъжникът е изплатил изцяло сумата, за събирането на която е образувано
изп. № 441/18 още преди образуването му, то взискателят следва да понесе
отговорността на незаконосъобразно образуваното изпълнително
производство. Вследствие на това поведение на ответника, освен, че е
следвало да ангажира адвокат, за ищеца са настъпили и вреди в размер на 60
лева- такса за заличаване на запор по изп. дело.
Настоящият състав счита, че доколкото плащането на дълга е било
извършено чрез постъпления по банкови сметки, находящи се в Банката -
взискател, то тя е била надлежно уведомена за извършеното погасяване.
По изпълнителното дело своевременно са представени доказателства
за упълномощаване и заплащане на адвокатски хонорара в размер на 2930 в
полза на адв. Петров за правна помощ, осъществена по изп. дело № 441/18 по
описа на ЧСИ Д. Петров - Я..
Следователно, ищецът установява по пътя на пълното и главно
доказване наличието на всички елементи, възложени в неговата
доказателствена тежест, предвид което съдът намира, че искът за заплащане
на сумата от 1250.00 лева, претендирана като частичен иск от 2930.00 лева за
заплатено възнаграждение за адвокат по изпълнително дело №
20187110400441 по опис на ЧСИ Д.П. – Я., прекратено на осн. чл. чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК, предявен на осн. чл. 45, вр.чл.49 ЗЗД е основателен и следва да
се уважи за прендирания размер.
По отношение на иска за присъждане на неимуществено вреди, съдът
съобрази следното:
Съдът намира, че се установява наличието на противоправно деяние,
осъществено от юрисконсулт на банка ОББ АД, тъй като въпреки
извършеното плащане на всички дължими суми по изп. лист, към
31.05.2018г., на 02.10.2018г. длъжностното лице е сезирало ЧСИ с искане за
образувано ново изпълнително дело № 441/18г. за събиране на остатъка от
суми, дължими по същия изпълнителен лист от 28.09.2010г.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
14
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера
на обезщетението следва да бъдат отчетени характера и степента на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и
моралните страдания, икономическата обстановка и др.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, и като съобрази
обстоятелството, че въпреки извършеното плащане, ищецът е бил подложен
на стрес от образувано ново изпълнително дело за събиране на вече погасени
плащания намира, че ищецът е претърпял негативни изживявания и тревоги.
Такива стресови преживявания и емоции, ищецът е претърпял и при
възобновяване на изпълнителните действия по спряното изп. дело №
№2133/2010г., тъй като е имал съзнанието, че е заплатил всички дължими по
сключеното между страните споразумение, а вместо да прекрати
изпълнението, взискателят е поискал насрочването на опис и публична
продан. Съдът намира, че искът следва да се уважи за предявения размер от
1250 лв., претендиран като частичен иск. Счита, че не дължи произнасяне по
целия размер на дължимото обезщетение, а само по отношение на частта от
иска, с която е сезиран, тъй като решението ще формира сила на присъдено
нещо само по отношение на предявени размер от частичния иск.
Настоящият състав намира, че ищецът е претърпял тревоги,
емоционален дискомфорт, притеснения и негативни емоции, след като е бил
уверен, че всички задължения към банката са погасени, а през октомври
2018г. получава нова ПДИ по ново-образувано изпълнително дело, с което е
уведомен, че дължи на ОББ сумата от 533 232.32 лева. И без помощта на
специални знания на вещи лица-психолози, за съда е логично и житейски
оправдано, ищецът да е претърпял твърдяните негативни емоции и стрес при
получаването на тази покана за доброволно изпълнение за посочената сума,
както и през целия период на висящност на това изпълнително производство
да датата на неговото прекратяване- 03.12.2020г., извършено по искане на
неговия пълномощник. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода
на производството свидетели. Действително и двамата са близки на ищеца, но
следва да се отбележи, че именно те-тъй като са най- близките му хора, най-
добре са могли да възприемат и преценят настъпилата негативна промяна в
емоционалното и психическото му състояние.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и изхождайки от
указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., че обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост, съдът счита, че сумата от
1250 лв. е съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от
15
ЗЗД, ще го възмезди частично за претърпените тревожност, нервност и
емоционална потиснатост, поради което искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за този размер, претендиран като частичен.
По изложените съображения в тази част първ. решение следва да бъде
потвърдено.
Доколкото въззивната жалба на П. И. се явява частично основателна, то
съдът намира, че следва да му бъде присъдени съразмерна на уважената част
разноски за производството пред въззивната инстанция, а именно сума от
787.50 лева, представляваща половината от заплатената ДТ и адв. хонорар, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Доколкото въззивната жалба на ООБ АД е изцяло
неоснователно, то на банката не се дължат разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело
№20213110103471/2021 г. по описа на ВРС, 14-ти състав, в ЧАСТТА, с която
искът на П. Я. И. с ЕГН ********** срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1463, район Триадица, ул. Витоша № 89Б е ОТХВЪРЛЕН за сумата от
1250.00 лева- частичен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
2930.00 лева, за заплатено възнаграждение за адвокат по изпълнително дело
№ 20187110400441 по опис на ЧСИ Д.П. – Я. на осн. осн.чл.45, вр.чл.49 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, ул.
Витоша № 89Б да заплати на П. Я. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „****** сумата от 1250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща
частичен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2930.00 лева,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат по изпълнително дело
№ 20187110400441 по опис на ЧСИ Д.П. – Я., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. осн.чл.45, вр.чл.49 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело
№20213110103471/2021 г. по описа на ВРС, 14-ти състав в ОСТАНАЛАТА му
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, ул.
Витоша № 89Б да заплати на П. Я. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „****** сумата от 787.50 /седемстотин осемдесет и седем лв. и 50 ст./лв.,
16
направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17