Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА В.
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 436
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 85/17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 2637/2019
г. на РС – Плевен, състав на същия съд е осъдил А.Г.Г. и В.С.Я. всеки от тях да
заплати на „Илмар“ ЕООД сумата от 252,30 лв., представляваща заплатена от ищеца
при наличен правен интерес на таксата за сервизно обслужване на асансьорна уредба, монтирана в сграда
етажна собственост в *******, за периода от месец сетември на 2016 г. до месец
юли 2017 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане, отхвърлил е исковете по чл. 74 ЗЗД срещу двамата
ответника за разликата до пълния претендиран размер, както и исковете по чл. 74 ЗЗД, предявени „Илмар“ ЕООД срещу същите ответници за заплащане от всеки от тях на сумата от по 742,43
лв., претендирана като заплатено от ищеца тяхно задължение за ремонт на
асансьорната уредба, монтирана в сграда етажна собственост в *******. Със същото решение съдът се е произнесъл по отговорността за разноските в
исковото производство, осъждайки всяка от страните да заплати на насрещната
страна такива в съответния размер.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от „Илмар“ ЕООД само в частта, с която са отхвърлени предявените срещу А.Г.Г. и В.С.Я. искове
по чл. 74 ЗЗД за заплащане от всеки от тях на сумата от по 742,43 лв., представляваща
заплатена от ищеца сума за ремонт на асансьорна уредба, монтирана в сграда,
находяща се в *******, както и в частта за разноските. В жалбата са направени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до
съществено нарушение на съдопроизводствните правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон, в следните аспекти: липса на мотиви с
посочване на исканията и възраженията на страните, с преценката на доказателствата
и излагане на изводи по фактите и правото; изграждане на неправилен извод относно
естеството на сторените от ищеца разходи за ремонт на асансьорната уредба,
считайки ги за необходими такива, а не за обикновени; неправилен извод за
оставането им в тежест на ищеца, вместо поемането им от всички ползватели. Във
въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и за на двамата ответника всеки от тях да заплати на ищеца сума от 742,43
лв., ведно със законната лихва, както и за заплащане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор, в които се дава становище за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност на съдебното решение в обжалваната му част, с поставяне на акцент
върху законосъобразност на извода относно извънредния характер на
претендираните разходите и оставането им в тежест на ищеца, имащ качеството на
заемател. В писмения отговор е направено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на разноските във въззивното производство.
Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Г., който поддържа въззивната жалба, а в хода
на устните състезания пледира за нейната основателност и моли за отмяна на
решението в обжалваната му част, за присъждане на сумите по отхвърления иск,
както и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемите В.С.Я., Г.А.Г. и Б.А.Г. (последните двама
заместили в процеса ответника А.Г.Г., починал на 22.08.2020 г.) не вземат
участие в съдебното заседание, но в представено по делото писмено становище от
процесуалния им представител по пълномощие адв. М., се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на разноските за въззивното производство.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и
допустимо. Исковото производство е образувано по няколко обективно и субективно
съединени иска, като висящността пред настоящата инстанция е само по иска с
правна квалификация чл. 74 ЗЗД, предявени „Илмар“ ЕООД против В.С.Я. и А.Г.Г. (последният заместен от
неговите деца Г.А.Г. и Б.А.Г.). Ответникът А.Г.Г. е
починал на 22.08.2020 г., т.е. след приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд (19.12.2019 г.). Районният съд се е
произнесъл по наведените от ищеца твърдения за фактите, от които произтича
претендираното право (за изпълнение от ищеца на задължението на ответниците за
заплащане цената на ремонта на асансьорната уредба, при поддържан правен
интерес от плащане), и в рамките на претендиранте размери (742,43 лв.). С оглед
извода за допустимост на решението, настоящият състав следва да
обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл.
269 ГПК).
Първоинстанционният съд е сезиран с иска с правна квалификация чл. 74 ЗЗД,
която е приета с изменение и допълнение на доклада по делото, извършено в
открито съдебно заседание от 14.11.2019 г., в което процесуалният представител
на ищеца е уточнил изложените фактически твърдения, заявявайки, че
представляваното от него дружество е изпълнило задължението на ответниците да
платят припадащата им се част от стойността на ремонта на асансьорната уредба,
като правният интерес от изпълнението се извежда от спиране на асансьора, от
невъзможното му функциониране.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, в който се
прави првоизключващо възражение по предявения иск, основано на твърдение,
според което асансьорната уредба е собственост на ищеца, а не е част от
етажната собственост, както и на оспорване начина за разпределяне на сторения
от ищеца разход, между всички етажни собственици, а не само между ползвателите.
Като обсъди събраните във въззивното производство и пред първата
инстанция доказателства, по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и
като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се спори, а и това се индицира в част
от приетите по делото писмени доказателства (нотариални актове и протоколи), че
към месец декември 2006 г. сграда с административен адрес ******* е изпълнена в
груб строеж, че част от наличните в нея самостоятелни обекти (обособени части
от етажи и апартаменти) кум същия месец са принадлежали на различни лица
(придобити въз основа на учредено право на строеж или продадени), че към този
месец в сградата не е била монтирана асансьорна уредба, което е едно от условията
за въвеждането ѝ в експлоатация.
От протокол № 1/06.12.2006 г. е видно, че на същата дата
е проведено общо събрание на етажните собственици (към този момент четирима на
брой – Т.И.И., М.Т.И., И.Т. И. и С.И.И.), на което са взети седем решения по
точките от дневния ред. Решението по т. 4 от дневния ред е: С оглед
необходимостта от закупуване на асансьор и оборудване на абонатно помещение,
които са задължителни за въвеждане на сградата в експлоатация, да се учреди
право на ползване на „Илмар“ ЕООД срещу което дружеството да закупи за своя
сметка асансьор марка „Коне“и оборудване на абонатната станция. По т. 5 е взето
решение асансьорът да се ползва само от обитателите на жилищните етажи
(четвърти и пети надземни), като се изгради система „контрол на достъп“.
Обитателите, ползващи асансьора, да заплащат авансово до 31.07. в текущата
година припадащата им се част от таксата относно асансьора, на база таксата от
фирмата, осигуряваща сервиза, както и припадащата се част от сумата, платена за
ремонт, подмяна на части и други разходи, свързани със законната експлоатация
на асансьора, като месечните такси и всички ремонти се дължат на собственика на
асансьора „Илмар“ ЕООД.
В изпълнение на решенето по т. 4 на 12.12.2006 г. между Етажна собственост в сграда с административен адрес *******, представлявана от Т.И.И., от една
страна и „Илмар“ ЕООД, от друга, е сключен договор за учредяване право на
ползване, по силата на който етажната собственост предоставя на „Илмар“ ЕООД
право на ползване на асансьорна шахта (и абонатно помещение), като
предоставянето е възмездно – срещу парична равностойност на разходите, които
дружеството се задължава да направи за закупуване на асансьор марка „Коне“,
разходите по монтирането му и въвеждането му в експлоатация. С договора
ползвателят „Илмар“ ЕООД поема задължение да инвестира свои средства за
закупуване на асансьор марка „Коне“, разходите по монтирането му и въвеждането
му в експлоатация, като носи отговорност за закупуването и доставката на годно
за експлоатация оборудване и се задължава да го осигури в срок до 30.06.2007 г.
Според уговорка в договора ползвателят „Илмар“ ЕООД отговаря за експлоатацията
на съоръженията, като начинът за заплащане на разходите по експлоатация
(електроенергия, сервизни такси, ремонт и други разноски) подлежат на уреждане
с друг договори. „Илмар“ ЕООД запазва правото си на собственост върху
оборудването (асансьора и абонатната) и в случай на прекратяване на договора,
има право да демонтира оборудването (асансьора).
На 04.06.2007 г. „Илмар“ ЕООД е закупило от „Алекс ЕА“ асансьорна
уредба срещу заплащане на сума от 34 960,46 лв., което се установява от
приетата фактура № 241/04.06.2007 г.
От нотариален акт № 5, т.
VІІІ, дело № 729/2006 г.
на нотариус рег. № 008 на Нотариалната камара се установява, че на 28.12.2006
г. (след общото събрание от 06.12.2006 г.) В.С.Я.
и А.Г.Г. (ответниците) са придобили при равни части срещу заплащане на
цена от 27 072 лв. правото на собственост върху апартамент №
2 и гараж № 9, находящи се в сграда с административен адрес *******, изпълнена
на етап „груб строеж“, построена в УПИ IV-5994, 5995, кв. 85а по ПУП на гр.
Плевен, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж. През месец декември на 2006 г. собствност върху
самостоятелни обекти от сградата придобиват и други лица – на 19.12.2006 г. С.К.Я.(нотариален
акт № 180, т. ХІІ,
дело № 1367/2006 г., а на 21.12.2006 г. И.Д.Р.(нотариален
акт № 163, т. VІІІ,
дело № 699/2006 г.).
На 14.10.2015 г. е проведено общо събрание на етажните
собственици на жилища в сграда с административен адрес *******, като от
удостоверяването в протокола е видно, че към този ден те са седем на брой – С.Я.(на
апартамент № 1), за когото е записано, че не живее и не ползва жилището, А.Г.
(на апартамент № 2), за когото е записано, че живее и ползва жилището, К.А.и Й.А.(на
апартамент № 3), за които е записано, че не живеят и не ползват жилището, И.Р.(на
апартамент № 4), И.И. и М.И.(на апартаменти № 5 и № 6), за които е записано, че
не живеят и не ползват жилищата, и Т.И. (на апартамент № 7), за който е
записано, че живее и ползва жилището. На общото събрание са взети шест решения
по точките от дневния ред. Според решението по т. 1 Собствениците, които
постоянно живеят в сградата, вкл. тези, отдали жилищата под наем или са ги
предоставили за ползване, заплащат ежемесечни разходи (електроенергия, вода,
сервиз и поддръжка на асансьор, чистачка), авансово за цялата година, като
сумите се заплащат до 15-то число на месец януари за всяка календарна година, а
според решението по т. 2 плащането на консумативите по предходната точка в
посочения там срок, трябва да се извърши за всички разходи общо, като отказът
на собственика да плати всички или част от изброените разходи, се приема за
доброволен отказ пот ползване на съответните съоръжения в сградата. Според
решението по т. 3 всички собственици, независимо дали ползват жилищата си, са
длъжни да заплащат припадащата им се част от разходите за ремонти в общите
части на сградата, измиване на стъклената фасада, пребоядисване на стълбище и
коридори, както и на всички други разходи, свързани с ремонт и поддръжка на
общите части на сградата и съоръженията в нея.
На 01.09.2016 г. между „Илмар“ ЕООД и „Коне” ЕООД е
сключен договор № 160474МС за сервизно и превантивно обслужване на асансьор,
като видно от предмета на договора обслужването касае асансьорната уредба,
монтирана в сградата с административен адрес *******. Въз основа на договора,
на 02.09.2016 г. „Коне” ЕООД доставило на „Илмар“ ЕООД честотен регулатор „KDL16-14AEJI953503R121“, за което е издадена фактура на
стойност 2969,75 лв., която сума е платена от „Илмар“ ЕООД, видно от
приетото по делото извлечение от сметката на ищеца.
От показанията на свидетелите С.И.(ценени при условията
на чл. 172 ГПК, с оглед на това, че свидетелят е съпруга на управителя на
дружеството-ищец) се установява, че „Илмар“ ЕООД е закупило асансьора и го е
монтирала в сградата, че собствеността върху асансьорната уредба е на същото дружество,
че сервизното му обслужване се обезпечавало от оторизиран сервиз Коне България,
за което ежемесечно такса от 100 лв. От показанията се установява и че
необходимостта от закупуване на асансьора от „Илмар“ ЕООД се налагала, заради
завършване на сградата в груб строеж през 2006 г. и предстоящо въвеждане на
сградата в експлоатация през 2007 г., че всеки, закупили самостоятелни обекти в
сградата, са заплащали цената им в съответствие от етапа на завършеност на
сградата, че никой от собствениците на тези обекти не е заплащал на „Илмар“
ЕООД припадаща се част от цената на асансьора. През 2016 г. възникнала повреда
на асансьорната уредба, което наложило извършване на ремонт от оторизирания
сервиз на Коне, чиято цена от около 3000 лв. се заплатила от „Илмар“ ЕООД.
Дотогава асансьора се ползвал и от ответниците, но след това те преустановили
ползването му, заради спор относно цената за ремонта. От показанията на
свидетелите И.Р. и С.Я., от които се установява, че същите свидетели не са
ползвали притежаваните в сградата апартаменти, че същите не са уведомявани за
аварията на асансьора и ремонтирането му, както и че никой не е предявявал
претенции за заплащане на част от ремонта.
От заключението на съдебно техническата експертиза,
приета във въззивното производство, се установява, че приетите по делото
документи за извършени разходи по ремонта, касаят електронен блок модул „KDL16-14AEJI953503R121“ за честотно управление на трифазен
мотор, чиято цена е при фиксинг по БНБ за един щатски долар - 1.74737 лева към
02.09.2016 г. Този електронен блок не касае цялата асансьорната уредба „DRAIVE
MODULE" - V3F16L (в комплект), а се свежда до отделен блок, свързан с
движение на кабината. Честотният модул „KDL16-14AEJI953503R121“ за процесния
асансьор „DRAIVE MODULE" - V3F16L представлява електронен блок управляващ
изпълнителен механизъм „безредукторен трифазен мотор МХ06/10 клас F“,
управляващ чрез променлива честота движението на кабината на аснсьора (повдигателния
кабинков механизъм). Конструктивно, честотният модул представлява вграден
захранващ стабилизиран токоизправител, PLC контролер, PID регулатор,
мултискоростно управление/тахометър/ с програмируеми цифрови входове и изходи и
програмируеми аналогови входове и изходи, интерфейс. Блокът осигурява на аснсьорната
кабина плавно изпълнение на движението, интегрирано управление на спирачка,
програмируемо DC-braking (спиране). Асансьорната уредба (сериен № 10935915) не
може да функционира (да има движение на кабинката) без честотния регулатор,
съвпадащ по технически параметри с цялата конфигурация на „KONE“. Според вещото
лице, извършеният подмяна на честотния модул съставлява аварийна дейност, а не
превантивна дейност, както е записано в протокола на фирмата, извършила
подмяната.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният от „Илмар“ ЕООД против
В.С.Я. и А.Г.Г. иск по чл. 74 ЗЗД за заплащане на сумата от по
742,43 лв. е неоснователен.
Възникването на регресни права по чл. 74 ЗЗД е обусловено
от изпълнение на чуждо задължение при наличие за изпълнИ.правен интерес от
изпълнението (чл. 74 ЗЗД). Касае се винаги за изпълнение на чуждо задължение. Правният
интерес от изпълнението е абстрактен, но съществуването му винаги се свързва с
конкретна зависимост между правоотношението кредитор-длъжник (от което
произтича възниква задължението), от една страна, и имуществото на третото
лице, от друга, свеждаща се до неблагоприятно засягане на това имущество от
евентуално неизпълнение на задължението. Именно за да избегне такова засягане,
на третото лице е признат правен интерес да изпълни чуждото задължение, а с
оглед недопускане неоснователното разместване на блага и да встъпи в правата на
удовлетворения от него кредитор.
В конкретния случай предпоставките на чл. 74 ЗЗД не са
налице. Заплащайки стойността на електронния блок модул, ищецът е изпълнил свое
задължение, произтичащо от правоотношението му с „Коне” ЕООД по договор №
160474МС/01.09.2016 г. за сервизно и превантивно обслужване на асансьор. След
като между двете дружества има сделка, въз основа на която е доставен честотния
регулатор, задължението за заплащане на неговата цена е възникнало в правната
сфера на „Илмар“ ЕООД - страната по договора за
сервизно обслужване. След като „Илмар“ ЕООД е изпълнило свое задължение, не
би могло да се поставя и въпросът за правения интерес от изпълнението.
Поддържаното от ищеца обстоятелство, с оглед на което се извежда правен
интерес, не би могло да очертае такъв, дори задължението да бе чуждо, защото спирането
на асансьора няма как да доведе до неблагоприятно засягане на неговото
имущество.
Съдът намира оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни. С оглед заявеното от ищеца основание на иска (изпълнение на
чуждо задължение при наличен правен интерес), поддържано в уточняващата молба и
в откритото съдебно заседание, чиито предпоставки не се установяват, не би
могло да се претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част,
поради изграждане на неправилен извод разпределяне на платеното между
ползвателите на асансьора от собствениците на самостоятелни обекти в сградата,
в която е монтиран. Искът е неоснователен именно защото платеното от ищеца по издадената
за ремонта фактура се явява изпълнение на негово задължение към задължение към „Коне” ЕООД по договора му с това дружество за
сервизно и превантивно обслужване на асансьора.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по
основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С
оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се
присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят в
полза на въззиваемите, от които е заявена претенция за присъждането им, но ги доказват в размер на сумата от 150 лв. – заплатено възнаграждение за
вещо лица. В представения от тях договор за правна защита и съдействие (л. 29
в.гр.д. 436/2020 г.) липса означен размер на заплатено и договорено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната му част решение № 85/17.01.2020 г., постановено по гр.д. №
2637/2019 г. на РС – Плевен, с която са отхвърлени исковете по
чл. 74 ЗЗД, предявени от „Илмар“ ЕООД срещу В.С.Я. и А.Г.Г. (последният починал на 22.08.2020 г. и заместен от синовете му Г.А.Г. и Б.А.Г.)
за заплащане от всеки от ответниците на сумата от по 742,43 лв., претендирана
като заплатено от ищеца тяхно задължение за ремонт на асансьорната уредба,
монтирана в сграда етажна собственост в *******.
ОСЪЖДА
„Илмар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Ресен” № 4 да
заплати на В.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
Г.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 150 лв., представляваща разноски, сторени
във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.