№ 387
гр. Плевен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500492 по описа за 2023 година
С решение №834 от 07.06.2023 г. по гр.д. №5714/2022 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В. Г.
ЕГН ********** с адрес в гр. Долни Дъбник, ********** дължи на
„АЕРОИСК" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна
**********, ЕИК **********, представляван от управителя Р. Й. следните
суми, а именно: сумата от 187,76 лв., представляващи неизплатено
възнаграждение по фактура **********/ 07.01.2022г и неустойка договор в
размер на 39,12 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -19.05.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.286, вр. 79 ЗЗД.
ОСЪДИЛ Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Долни Дъбник,
********** да заплати на „АЕРОИСК" ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна **********, ЕИК **********, представляван от
управителя Р. Й. сумата от 325,00 лева представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2713 по описа за 2022 г. на Плевенски
1
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪДИЛ Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес в гр. Долни Дъбник,
********** да заплати на „АЕРОИСК" ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна **********, ЕИК **********, представляван от
управителя Р. Й. сумата от 700,00 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪДИЛ на основание чл. 77 вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК Г. В. Г.
ЕГН ********** с адрес в гр. Долни Дъбник, ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ПлРС сумата от 25.00 лева, представляваща дължимата държавна
такса по предявения иск.
Недоволна от решението е останала адв. В. Д. – особен представител на
ответника Г. В. Г. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да
бъде отменено и вместо него да бъде постановен одруго, с което да бъде
отхвърлен предявения иск по чл.422 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Според адв. В. Д., от обжалваното решение не става ясно дали за да е
изправна страна по договора, е достатъчно „АЕРОИСК“ЕООД само да е
предприело действия във вр. с изплащане на обезщетението или е
необходимо и Г. В. Г. да е получил обезщетението било от изпълнителя, било
директно от авиокомпанията.
Освен това, особеният представител на Г. В. Г. счита, че липсва
признание от последния или писмено доказателство, установяващи безспорно
получаването на обезщетението. Намира за неправилно искът да бъде счетен
за основателен и доказан само на база кореспонденция по ел. поща между
„АЕРОИСК“ЕООД и УИЗЕЪР.
Адв. В. Д. моли да бъде определено възнаграждение като особен
представител за въззивното производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на „АЕРОИСК“ ЕООД на
27.06.2023 г. и на 07.07.2023 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени разноски по
приложен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемото дружество сочи, че Плевенски Районен съд правилно е
приел по арг. от чл.9 от ОУ, че задължението на изпълнителя по договора
включва и постигането на резултат, т.е. получаването на обезщетението от
2
възложителя.
„АЕРОИСК“ ЕООД твърди, че е представило документ от „БАНКА
ДСК“АД относно банковата сметка на Г. В. Г., който документ последният е
предоставил именно по повод кореспонденцията с УИЗЕЪР за изплащане на
обезщетението. Счита, че така е доказало по безспорен начин плащането на
сумата, респ. правото си да получи възнаграждение.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
11.07.2023 г.
С разпореждане №401 от 12.07.2023 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
На 27.09.2023 г. по делото е постъпило становище от „АЕРОИСК“
ЕООД, с което се поддържа отговора на въззивната жалба. Моли се да бъде
даден ход на делото в о.с.з. на 28.09.2023 г. в отсъствието на представител на
дружеството. Претендира се заплащане на разноските във въззивната
инстанция и се представя списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. на 28.09.2023 г. адв. В. Д. е предирала за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск. Допълнително е представена относима съдебна практика.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 19.05.2022 г. „АЕРОИСК“ЕООД е подало пред Плевенски Районен
съд заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу Г. В. Г. за
изпълнение на следните задължения:
-за сумата от 187.76 лв., явяваща се неизплатено възнаграждение,
съгласно договор от 03.08.2021 г. и фактура №**********/07.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2022 г. до изплащането ѝ.
-за сумата от 39.12 лв., явяваща се неустойка, съгласно чл.25 от ОУ към
договора от 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.05.2022 г. до изплащането ѝ.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№2713/2022 г. по
описа на Плевенски Районен съд. На 20.05.2022 г. под №1559 в полза на
„АЕРОИСК“ЕООД е издадена заповед срещу Г. В. Г. за изпълнение на
паричните задължения, посочени в заявлението. Заповедта се отнася и до
3
задължението за заплащане на направените по делото разноски в размер на
общо 325 лв.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Това е наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение,
връчено на 04.10.2022 г., е указано на „АЕРОИСК“ЕООД да предяви иск по
чл.422 от ГПК и на 02.11.2022 г. дружеството е предявило иск с петитум: да
бъде признато за установено, че Г. В. Г. му дължи сумата от 187.76 лв.,
явяваща се неизплатено възнаграждение, съгласно договор от 03.08.2021 г. и
фактура №**********/07.01.2022 г. и сумата от 39.12 лв., явяваща се
неустойка, съгласно чл.25 от ОУ към договора от 03.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. №2713/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд –
19.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор от 03.08.2021 г. ,
„АЕРОИСК“ЕООД се е задължило да предприеме действия по събирането и
получаването на обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004 в размер на 400
евро /с левова равностойност 782.22 лв./, дължимо от авиокомпания УИЗЕЪР
на Г. В. Г.. Твърди се, че при успешно събиране на обезщетението, пътникът
дължи на „АЕРОИСК“ЕООД възнаграждение в размер на 20 % върху
изплатената сума от 400 евро плюс ДДС върху нея или 187.76 лв. Сочи се, че
обезщетението се счита за успешно събрано и когато бъде директно платено
на пътника от авиокомпанията.
Ищецът твърди, че още на 03.08.2021 г. е подал извънсъдебно искане
до УИЗЕЪР да плати на Г. В. Г. обезщетение в размер на 400 евро, като е
посочил в кореспонденцията банковата сметка на пътника. Твърди се също,
че на 23.01.2022 г. УИЗЕЪР е потвърдила плащането на обезщетението, от
който факт се породило задължението на Г. В. Г. в срок от 3 дни от датата на
получаване на обезщетението от авиокомпанията да плати възнаграждението
на „АЕРОИСК“ЕООД. Сочи се също, че в т.вр. била издадена фактура
№**********/07.01.2022 г. Тя била изпратена на 04.03.2022 г. на Г. В. Г. чрез
приложението Wats up, но той не отговорил и до момента не е платил
възнаграждението, поради което дължи и неустойката по чл. 25 от ОУ към
договора в размер на 5 % от обезщетението или 39.12 лв.
Г. В. Г. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес. С писмо изх.
№180/09.02.2023 г. на Адвокатска колегия Плевен е определена адв. В. Д. за
4
назначаване като особен представител на Г. В. Г.. Възнаграждението на
особения представител в размер на 400 лв. е платено от ищеца.
С отговора особеният представител на Г. В. Г. – адв. В. Д. е възразила,
че представените с исковата молба доказателства не установяват сключването
на процесния договор от 03.08.2021 г. и приемането на ОУ към него.
Оспорила е изпълнението на задълженията на ищеца по чл.2 и чл.3 от
договора, респ. възникването на задължението на ответника за плащане на
възнаграждение. Заявила е, че липсват предпоставките по чл.12, ал.3 от ОУ за
дължимост на претендираната неустойка. Посочила е, че липсват
доказателства ответникът да е получил фактура №**********/07.01.2022 г.
Видно от чл.1 на договора от 03.08.2021 г. , Г. В. Г. като възложител е
възложил на „АЕРОИСК“ЕООД като изпълнител чрез свой представител или
чрез предложен от него и приет от възложителя упълномощен адвокат да
предприеме действия за постигане на извънсъдебно споразумение с
авиокомпания Wizz Air за получаване на обезщетение по Регламент (ЕО)
261/2004 от Г. В. Г. за закъснял полет W94328 от 05.07.2021 г. В чл.2 от
договора е предвидено, че изпълнителят получава възнаграждение само при
успешно събрано обезщетение за възложителя, като съгласно чл.3 от
договора, за успешно събиране на обезщетението се считат и случаите, в
които след подписването на договора авиокомпанията е изплатила
обезщетението на изпълнителя или на възложителя, както и ако възложителят
е приел алтернативни компенсации.
Видно от чл.4 на договора от 03.08.2021 г. , възнаграждението на
изпълнителя е в размер на 20 % от обезщетението плюс ДДС.
В чл.5, ал.2 от договора е предвидено, че ако възложителят получи
обезщетението от авиокомпанията по банковата си сметка, следва да уведоми
незабавно изпълнителя и в 3-дневен срок от получаване на обезщетението да
му плати възнаграждението по банков път.
Неразделна част от договора от 03.08.2021 г. са Общите условия на
„АЕРОИСК“ЕООД, дъстъпни на интернет-страницата му. Съдържанието на
чл.5, ал.2 от договора е възпроизведено и в чл.12, ал.3 от Общите условия.
Съгласно чл.25 от Общите условия, при неизпълнение а задължението по
чл.12, ал.3 от тях, възложителят дължи в 7-дневен срок от изтичането на 3-
дневния срок по чл.12, ал.3 и неустойка в размер на 5 % от размера на
обезщетението.
5
Плевенски Районен съд е приел, че между страните не е спорно
сключването на договора с посоченото съдържание, което не е вярно и
изобщо не е обсъдил молба по хода на делото от 10.05.2023 г., в която
„АЕРОИСК“ЕООД е разяснило регламентираната в Общите условия
процедура по попълване на калкулатора /автоматична система,
инкорпорирана в сайта им, за проверка на вероятността за получаване на
обезщетение и за изчисляване на неговия размер/; за регистрация в сайта и
подаване на иск /с което се приемат Общите условия/; за предмета на
възлагането и приемането на възложената работа, последвано от сключването
на индивидуализиран договор, генериран автоматично от системата заедно с
пълномощно; за това, че договора и пълномощното трябва да бъдат
подписани електронно или разпечатани и подписани физически от клиента,
след което сканирани или снимани и така изпратени обратно в системата.
Плевенски Районен съд не е обсъдил и твърденията на „АЕРОИСК“ЕООД, че
предвид горните разяснения, процесният договор е съставен и подписан
„единствено в електронен вариант“ и че е подписан „електронно“ от Г. В. Г.,
поради което няма съществуващ физически оригинал на договора на хартиен
носител, който да бъде представен както иска особеният представител на
ответника.
Доколкото обаче сключването на процесния договор от 03.08.2021 г. и
приемането на ОУ към него не се оспорва и с въззивната жалба, тези
обстоятелства не са предмет на въззивната проверка.
В обжалваното решение не е изведен категорично извода, че за да има
основание да претендира възнаграждение, „АЕРОИСК“ЕООД трябва да
докаже, че е изпълнило задължението си по договора, а именно, че е
предприело конкретни действия за постигане на извънсъдебно споразумение
с авиокомпания Wizz Air за получаване на обезщетение по Регламент (ЕО)
261/2004 от Г. В. Г. за закъснял полет W94328 от 05.07.2021 г., които
действия са резултатни, т.е. довели са до плащане на конкретна дата на
обезщетение в конкретен размер от авиокомпанията по конкретна банкова
сметка на Г. В. Г..
Неправилно Плевенски Районен съд е приел, че „АЕРОИСК“ЕООД е
изпълнило своите задължения по договора като е предприело действия във
вр. с изплащане на обезщетението и по-конкретно като е осъществило контакт
с УИЗЕЪР и като е съдействало за получаване на обезщетението. Липсват
6
доказателства тези действия да са дали нужния резултат. Неправилно
Плевенски Районен съд е приел, че представената електронна кореспонданция
между „АЕРОИСК“ЕООД и УИЗЕЪР доказва плащане на сумата от 400 евро
от авиокомпаниятав полза на Г. В. Г.. Според въззивния съд, в
кореспонденцията се съдържа само твърдението на авиокомпанията за
плащането /като изгоден за нея факт/, не и доказателство за това плащане.
Такива годни доказателства биха били платежен документ за банков превод,
извлечение от банковата сметка на УИЗЕЪР или на Г. В. Г., съответно
експертно заключение и пр., каквито категорично липсват по делото.
В чл.17, ал.1 от Общите условия е посочено, че когато желае да получи
събраното обезщетение по банков път, клиентът се задължава да посочи
своята банкова сметка. За изпълнение на това задължение от страна на Г. В. Г.
може да се приеме представянето на справка от 02.08.2021 г. за IBAN на
банковата му сметка в „БАНКА ДСК“АД, което вероятно е станало още
преди сключването на договора от 03.08.2021 г. в хода на разписаната в
Общите условия процедура.
Въззивната инстанция намира за несъстоятелен аргумента на
„АЕРОИСК“ЕООД, че справката относно банковата сметка на Г. В. Г. е
представена от него не преди или при сключването на договора, а едва при
изпълнението му от страна на „АЕРОИСК“ЕООД, във вр. с кореспонденцията
с УИЗЕЪР за изплащане на обезщетението. Независимо кога в
действителност е представена справката от възложителя, нейното
представяне по делото от страна на изпълнителя само по себе си или в
контекста на кореспонданцията с УИЗЕЪР не доказва по безспорен начин, че
обезщетението е платено по тази сметка от конкретен платец, на конкретна
дата, с конкретен размер и основание.
След като не се доказа дължимостта на претендираното
възнаграждение, няма как с основание да се претендира неустойка за
неговото забавено плащане. Недоказването кога е получил Г. В. Г. плащане от
УИЗЕЪР прави невъзможно да се установи кога е започнал да тече срока по
чл.5, ал.2 от договар, респ. по чл.12, ал.3 от Общите условия и дали Г. В. Г. е
в забава, за която дължи претендираната неустойка.
По така изложените съображения, Плевенски Окръжен съд намира
обжалваното решение за неправилно. Като такова, то следва да бъде
отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде
7
отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК. По делото
не се установи, че Г. В. Г. дължи на „АЕРОИСК“ЕООД сумата от 187.76 лв.,
явяваща се възнаграждение, съгласно договор от 03.08.2021 г. и фактура
№**********/07.01.2022 г. и сумата от 39.12 лв., явяваща се неустойка,
съгласно чл.25 от ОУ към договора от 03.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. №2713/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд – 19.05.2022 г. до
окончателното им изплащане.
С оглед този изход на спора по същество, „АЕРОИСК“ЕООД следва да
бъде осъдено на основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на Плевенски
Окръжен съд държавна такса за разглеждане на иска и за въззивното
обжалване в размер на общо 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№834 от 07.06.2023 г. по гр.д. №5714/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „АЕРОИСК“ ЕООД-гр. Варна, с ЕИК: ********** срещу Г. В. Г. от гр.
Долни Дъбник, с ЕГН: ********** иск по чл.422, ал.1 от ГПК с петитум: да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 187.76 лв., явяваща се възнаграждение,
съгласно договор от 03.08.2021 г. и фактура №**********/07.01.2022 г. и
39.12 лв., явяваща се неустойка, съгласно чл.25 от ОУ към договора от
03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. №2713/2022 г. по описа на Плевенски
Районен съд – 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „АЕРОИСК“ ЕООД-гр. Варна,
с ЕИК: ********** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
държавна такса за разглеждане на иска и за въззивното обжалване в размер на
общо 50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9