РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 6366 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от „А.Б.“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.***срещу Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 145,34 лева,
представляващи главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че между страните е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер ***/03.06.2014 г. с ИД на клиента ***, с който на ответника
са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***по избран тарифен
план ***с месечна потребителска такса от 14,90 лв. /с ДДС/ за срок от 12
месеца, съгласно подписано Приложение 1 към *** от дата 03.06.2014 г.,
неразделна част от договора. Излага се, че номерът - *** е индивидуален
клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на оператора и
представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват
клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се
издават месечните сметки/фактури. Сочи
се, че съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят
множество услуги, като в този смисъл под един клиентски номер се завеждат
всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на
клиента или под ГО на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на
абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. Твърди се, че ГО или
клиентски номер на клиента в настоящия случай е ***. Сочи се, че в конкретния
случай длъжникът е бил въведен в системата на ищеца с индивидуален номер - ***
и с „клиентски номер“ ******, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги,
от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е
издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Твърди се, че съгласно чл. 26
от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при
сключване на договора ищецът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Излага се, че промяната на този период може
да бъде извършвана едностранно от *** след предварително уведомление до
абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.
Твърди се, че в срока на действието на договорите за мобилни услуги
ищецът е издал на абоната-ответник следните фактури: 1.По договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ***/ 03.06.2014 г.: фактура №
*********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от
09.03.2015г. до 08.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 91.56 лв.; фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015
г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 46.28 лв. и фактура №
*********/12.06.2015 г., с падеж на плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от
09.05.2015 г.до 08.06.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.5 лв.; Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактури, поради
което вземането по договорите с длъжника не е погасено към подаването на
настоящото заявление, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД се претендира
мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 36.5 лв. за
период от 28.06.2015 г. до 18.12.2017 г. Излага се, че ответникът се е съгласил
и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Сочи се, че съгласно чл. З7.а. от Общите Условия,
(Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) „А.Б.” ЕАД има право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги.37.б., като „А.Б.” ЕАД има право да получава и в срок всички суми по т. 34.а-34.в от
настоящите Общи условия. Твърди се, че
съгласно чл. 26.5. „А.Б. ЕАД предоставя на абоната 15- дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Сочи се, че
дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на
ищеца /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.
Излага се, че ищецът има право едностранно да прекрати Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. Сочи се, че по силата на същите, индивидуалният договор влиза в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги. Излага се, че съгласно чл. 22.3.5. от ОУ ”Всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис
на ***.”, а съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Твърди се,
че по силата на чл. 26.4 от ОУ на „А.Б.” ЕАД неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума”
2б.4.(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.). Сочи се,
че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Твърди се, че потребителят отговаря и дължи връщане
на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Сочи се, че съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се, че в конкретният случай
ответникът Б е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените
мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба становище моли съда да уважи депозирания иск като
основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е
упражнил процесуалното си право да депозира отговор. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че ищецът твърди, че с ответницата са сключили два договора, но
от приложените писмени доказателства се установява, че е сключил само един
Договор, а именно № *** от 03.06.2014г. Излага, че с исковата молба се твърди,
че № *** клиентският номер на потребителя - ответник, но в приложения към
исковата молба договор № ***/03.06.2014г. и приложенията към него никъде не се
сочи такъв потребителски № ***. Сочи, че
от приложените към исковата молба договор и приложения не става ясно кои са
приложимите към момента на сключване на договора и неговото действие ОУ, тъй
като същите нямат дата и в тях не е посочено кога са влезли в сила и дали са
били валидни при сключването и действието на процесния договор, за който се
твърди, че е сключен с ответницата. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност на предявените искове - главница и мораторна лихва. Сочи се, че исковата молба е подадена пред
ПлРС на 31.08.2018г., а приложените по делото фактури, за които се твърди, че
от тях произлиза вземането на ищеца, са от дати и с падеж на плащане с повече
от три години от датата на подаване на исковата молба.Счита, че на основание
чл.119 от ЗЗД с отпадане на главното задължение отпада и задължението за
акцесорните такива, като задължения за лихви и неустойки които са претендирани
с настоящата искова молба. Твърди, че по делото няма представени доказателства
приложените към исковата молба фактури, от които се твърди, че произлиза
вземането на ищеца да са станали известни на ответника, за да е и възникнало и
основанието за плащане на същите.
Излага, че по делото не са представени доказателства за това тези
фактури да са изпращани до ответника и същите да са достигали до неговото
знание, за да се претендира тяхното плащане и въобще да се претендира
възникнало задължение за ответника да ги заплаща. Сочи, че не става ясно въпросните фактури как
са издавани, дали са издавани на хартиен носител или са съставени във вид на
електронен документ. Твърди, че между страните няма сключен валиден
договор.Излага, че лицето сключило договора от страна на ищеца, а именно лицето
Валентин Станчев не е надлежно упълномощен да сключва договори от негово име,
поради и което същите не могат да имат задължителен характер за сключилите ги
страни. Оспорва истинността на подписите за Абонат върху приложените към
исковата молба договори и приложения към тях. Оспорва всички приложени по
делото доказателства за които се твърди, че носят подписа на ответника. В
случай, че съдът приеме, че има сключен договор, прави възражение за изтекла
погасителна давност за предявените с исковата молба вземания. Твърди, че
крайният срок за плащане на сумите по процесиите фактури е било много преди
датата на 31.08.2015г., от когато започва да текат трите години от датата на
подаване на исковата молба. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
В проведеното по делото
о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователни и недоказани. Поддържа
възраженията направени с отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от приложения по делото Договор №***/03.06.2014 г. сключен между ищецът и ответницата,
че страните са се договорили: операторът да предоставя електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на този
договор и ОУ.
Видно
е от приложеното по делото Приложение №1 към Договор №***/03.06.2014 г., че на
ответницата са предоставени мобилни услуги по план –„Мтел Трансфер
S“ с месечна такса от 14,90
лева за мобилен номер ***.
Приобщено
като доказателство по делото е и Приложение №3 към Договор №***/03.06.2014 г., от което се установява, че
на ответницата е предоставена цифрова телевизия.
Установява се от приложените по делото фактури с №№ № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане
29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015
г.до 08.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 91.56
лв.; фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015 г., за
отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 46.28 лв. и фактура №
*********/12.06.2015 г., с падеж на плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от
09.05.2015г. до 08.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.5 лв., че ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните суми.
По делото са приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на
процесния договор.
По делото е изслушано и
заключение по допусната СГЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена и, от която се установява, че подписите, положени под Договор №***/03.06.2014 г., Приложение №1 към
Договор №***/03.06.2014 г., и Приложение №3 към Договор №***/03.06.2014 г., са положени от ответницата по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По предявените обективно кумулативно съединени искове в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи, качеството си на кредитор спрямо ответника, т.е, че между страните е бил сключен
процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; точно изпълнение
на задълженията си по тях, включително предоставяне на съответните услуги за
въпросния период; наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми по процесния договор, какато и да
докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на подаване на исковата молба.
В исковата молба ищецът основава претенцията си въз
основа на сключен договор между страните от Договор №***/03.06.2014 г., Приложение №1 към Договор №***/03.06.2014 г., и
Приложение №3 към Договор №***/03.06.2014 г.
Установява се от приложените по
делото доказателства /договори и приложенията към тях/, както и от изслушаната
по делото СГЕ, че между страните е била налице валидна облигационна връзка по
силата, на която ищецът е предоставил далекосъобщителни услуги на ответника
срещу задължението същият да заплаща месечна такса съобразно изразходваните от
него услуги.
Видно е от приложените по делото
доказателства и, че ищецът е издавал фактури за ползваните от ответника услуги
по процесния договор.
На доказване по делото подлежи и
факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
Въпреки, че ищецът не е посочил
дата, от която счита, че договорът между страните е бил прекратен, то такова
прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на потребителя на услуги, безспорно е
настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на ответника да
заплаща дължимите суми по фактурите.
С оглед на представените по
делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника са предоставени
конкретни услуги на определена стойност, които същият е следвало да заплати,
съобразно уговореното в договора.
По делото не са представени
доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати процесните
суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите, претендирани като
главница за доставена, но незаплатена далекосъобщителна услуга.
За ирелевантно съдът приема
възражението на особения представител на ответника, че по делото не е
представено доказателство, че ответникът е въведен в системата на ищеца по № „***“,
доколкото претенцията на ищеца е основана на конкретен договор.
Неоснователни са доводите на ответника, че няма данни по делото, че процесните
фактури са станали известни на ответника. Следва да се посочи, че по силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД
паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на
длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на
услугата не произтича от фактурата, а от сключения договор за предоставяне на мобилни услуги, поради което и
факта дали ответника е получил същата не го освобождава от задължението да
изпълни точно.
Поради изложеното съдът приема, че за ответника е
възникнало задължение за заплащане на процесните суми.
С оглед приетото
от съда, че ответникът дължи процесната сума за доставени и незаплатени суми за
предоставени далекосъобщителни услуги съдът счита, че следва да се произнесе и
по направеното възражение за изтекла погасителна давност. При разглеждане на въпроса
за приложимата давност по отношение на вземанията – за главница, за договорни
възнаградителни лихви и за обезщетение за забава в размер на законовата лихва
следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Съгласно посоченото решение периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са "вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност.
Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. " . По делото не е спорно, че претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги, както и, че същите имат характер на периодични
плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. Видно
е от представеното по делото пощенско клеймо /л.41/ е, че исковата молба е
депозирана в съда на 29.08.2018 г. С оглед приетото, че като периодично плащане
вземането на ищеца се погасява с тригодишна давност, същият може да претендира
като непогасени по давност суми, чиято изискуемост е настъпила след 29.08.2015
г. Безспорно по делото е, че изискуемостта по отношение на процесните суми е
настъпила в по ранен етап /за фактура с №№ *********/14.04.2015 г.,- на 29.04.2015 г., за фактура №
*********/14.05.2015 г., на 29.05.2015 г. и за фактура № *********/12.06.2015 г. -27.06.2015 г./, поради което и съдът приема, че към датата на исковата
молба процесното вземане е погасено по давност
Поради изложеното съдът счита, че
преяденият иск е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А.Б.“
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.***срещу Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 145,34
лева, представляващи главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга, като погасен по давност.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: