Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Сливен, 11. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 126 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
/ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 79 от 14.07.2020 г., постановено
по АНД № 68 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0306-000004 от 13.01.2020
г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Ж.П.П., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и е
осъдена ОД на МВР – Сливен да заплати на Ж.П.П.
деловодни разноски в размер на 300 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са
съображения, че е неправилен изводът на съда, че наказанието е наложено в
нарушение на принципа „не два пъти за едно и също нещо“, тъй като в
производството по делото е установено и доказано извършването на всяко
нарушение на ЗДвП, изразяващи се в отказ на водача да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, както и в отказ да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества. Заявено е искане за отмяна на обжалваното
решение с произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено
процесното НП като законосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на обжалваното съдебно
решение. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
възнаграждението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за
правилност на решението на Районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 01.01.2020 г. около 11:40
часа в гр. Нова Загора, на ул. „П. Е.“– до дом № **, Ж.П. е управлявал личния си лек автомобил с Рег. № ******,
като при извършвана проверка от служители на РУ Нова Загора водачът е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, издаден му е
бил талон за медицинско изследване, в който водачът е вписал, че отказва да
бъде изследван. За констатираното, на
водача е съставен и връчен АУАН Серия Д №
662970 на същата дата – 01.01.2020 г., в който актосъставителят
е приел, че П. е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 13.01.2020 г. е издадено процесното
НП, в което наказващият орган е приел за установено, че водачът е отказал проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно
е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и му е наложил, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца, и на основание Наредба № Iз -2539 на МВР, отнемане общо на 12 точки.
На 01.01.2020 г. на Ж.П. е
съставен АУАН Серия Д № 662971, за това че при извършена проверка на 01.01.2020 г. около 11:40 часа от полицейски служители на РУ
Нова Загора, е управлявал личния си лек автомобил с Рег. № ******, като е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Въз основа на съставения АУАН, на 13.01.2020 г. е издадено НП №
20-0306-000005, с което на Ж.П., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
На същата дата 01.01.2020
г., на Ж.П. е съставен АУАН серия АА бл. № 427693, за това, че на 01.01.2020 г. около 11:40 часа, в гр. Нова Загора, на ул. „П.
Е.“ до дом № **, при извършена полицейска проверка, не е изпълнил полицейско
разпореждане, и е издадена Заповед за задържане Рeг.
№ 306зз-1 от 01.01.2020г., с която Ж.П. е задържан за
срок от 24 часа в помещението за временно задържане на РУ Нова Загора.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд е приел, че: от страна на актосъставителя и на АНО е нарушен
основен принцип в наказателното право - „nе bis in idem“ - „за едно
престъпление (нарушение) се налага едно наказание“; актосъставителят е съставил
на нарушителя два АУАН за едно нарушение; разглеждайки актовете и приложените
към тях доказателства, АНО е допуснал нарушение на този принцип, като за едно
нарушение - а именно отказ да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични
вещества, на нарушителя са съставени два акта и съответно издадени две
наказателни постановления - НП № 20-0306-000004 от 13.01.2020 г. и НП №
20-0306-000005 от 13.01.2020 г., с които са му били наложени две наказания.
Счел е, че административнонаказателният състав на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
две изпълнителни деяния на едно административно нарушение, а именно отказ за
тестване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство
и второто изпълнително деяние се състои в неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотици в кръвта. Направил
е извод, че тъй като описаните актове са издадени в един и същи час и по едно и
също време - 11:40 часа на 01.01.2020 г., съдът не
бил в състояние да прецени евентуално кой акт е съставен първи и кой последващ, за да се отмени евентуално само едното НП. При
тези мотиви съдът е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на закона и
го е отменил.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния
закон и констатира, че Районният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Възраженията на касационния жалбоподател са основателни.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради следните съображения:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева. В цитираната разпоредба в условията на
алтернативност са предвидени две отделни нарушения. С
процесното НП, на Ж.П. са наложени административни
наказания за извършено нарушение отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и неизпълнение
на предписание за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Видно от съдържащия се в административнонаказателната
преписка талон за изследване, П. е отказал да бъде изследван, както и е отказал
да избере един от двата начина на изследване. Следователно, правилно, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на П. са наложени предвидените в
разпоредбата наказания. А с приложения по делото АУАН Серия Д № 662971 от 01.01.2020 г. и издаденото въз основа на него НП №
20-0306-000005 от 13.01.2020 г. на П. е вменено нарушението, свързано с отказа
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с тест и с лабораторно изследване. Липсва нарушение на принципа „ne bis in
idem“. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която, когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени
процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложените
наказания са адекватни и съответни по вид и размер на степента и тежестта на
извършеното нарушение.
По изложените съображения, обжалваното решение на
Районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него
се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като
законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответника по
касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 14.07.2020 г., постановено по АНД №
68 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0306-000004 от
13.01.2020 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с
което на Ж.П.П. с ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба
Із-2539 на МВР, се отнемат общо 12 точки.
ОСЪЖДА Ж.П.П. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: