РЕШЕНИЕ № 1157

 

гр. Бургас, 11.09.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

 

при секретаря VІІ гр. състав., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2774 по описа за 2009-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 321, ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1 от Семейния кодекс.

Делото е образувано по повод исковата молба на Й.М.С., с която претендира прекратяване на гражданския й брак с Г.Г.С.,***, сключен на ...год. в гр. Б., Г., поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга-ответник; предявени са и обективно съединени небрачни искове – за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права върху родения през времетраене на брака непълнолетен син А. Г.в С. (род. на 19.01.1993 год.); за определяне режим на лични отношения между детето и бащата; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на сина си А. в размер от 300 лева, начиная от предявяване на иска, ведно със законната лихва; за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище; за възстановяване предбрачното фамилно име на съпругата; ангажирани са доказателства, претендират се разноските по делото.

Небрачните претенции, вкл. размерът на иска за издръжка, са уточнени в две допълнителни искови молби – от 29.04. и от 11.05.2009 год.

Ответникът не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.

ДСП-Бургас не изразява становище по делото.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените по делото удостоверения, Й. и Г. С. са сключили граждански брак помежду си на 04.11.1992 год. в гр. Б., Г., през времетраенето на който, на 19.01.1993 год., е роден синът им А., непълнолетен към настоящия момент. Ищцата твърди, че скоро след сключване на брака ответникът променил поведението си в семейството, като проявявал пълна незаинтересованост към семейните проблеми, не поемал отговорност, не осигурявал издръжка, а впоследствие, преди 5 год. самоволно напуснал семейното жилище и заживял в Г.; твърди, че контактите между страните са редки, като съпругът не демонстрирал уважение и внимание към ищцата, а я обиждал и не е променил това си отношение.

По делото е изслушан непълнолетният син на страните, който сочи, че е в добри отношения и с двамата си родители; твърди, че страните са разделени от около 4 години, без да са му известни причините за раздялата; детето твърди, че родителите му не са имали сериозни конфликти, а само редки спречквания.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за прекратяване на брака между страните за основателен. В тази насока, въпреки пълната липса на доказателства, съдът счита, че следва да основе решението си върху твърденията на непълнолетния син на страните, чиято възраст и високо ниво на психическо развитие сочат пълноценното му възприятие на семейната среда. Според детето, родителите му са разделени от 4 години и поддържат отношения само при посещенията на бащата в България. Този факт мотивира съда да приеме, че е налице трайно отчуждаване между съпрузите, чиято фактическа раздяла е отслабила брачната им връзка. Съдът, обаче, счита, че причина за разстройството на брака е поведението и на двамата съпрузи, които не са положили активни в достатъчна степен взаимни и насрещни усилия за преодоляване на отчуждението си. Географската отдалеченост между съпрузите не е безусловен фактор за охладняване отношенията между двамата, но пасивното поведение на съпрузите за запазване на силна семейна привързаност е резултат от общото им нежелание за съвместен живот и така е рефлектирало в разстройство на брака. Към настоящия момент отношенията между съпрузите се характеризират с крайна незаинтересованост към семейния съюз и неговото съхраняване. Взаимното неполагане на грижи между брачните партньори и липсата на привързаност сочат, че вследствие активното и пасивно поведение на страните бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата, което налага прекратяване на брачната връзка.

В тази насока, по отношение взаимната вина на съпрузите, съдът намира за необходимо да направи следното уточнение: твърдението на ищеца, че вина за разстройството на брака има само ответникът, възлага на Й.С. доказателствената тежест за провеждане на главно и пълно доказване на този факт – чл. 154, ал. 1, ГПК, с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Въпреки дадените от съда указания в тази насока – вж. протоколното определение с доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5, ГПК, ищцовата страна не е направила доказателствени искания за установяване на твърдените факти, които са изгодни за ищеца и подлежат на доказване по общите правила. Във фазата на устните прения процесуалният представител на ищеца ясно е изразил становището си, че процесуалното бездействие на ответника представлявало признание на предявените искове (респ. на наведените от ищеца твърдения). Това становище е изцяло неоснователно, то не кореспондира с нормите на закона и на правото и не може да бъде споделено. Формата и процесуалното действие на признанието на иска е нормативно уредено в чл. 175, ГПК, която изисква изрична воля (устна или писмена) на страната за потвърждение на неизгоден за нея факт или право, наведени от насрещната страна в процеса. В настоящия казус такова изявление на ответника не е направено, а липсата на отговор на исковата молба и на ангажирани доказателства по спора не могат да бъдат тълкувани във вреда на процесуално пасивната страна или да бъдат квалифицирани като признание на исковете.

Уважаването на иска за прекратяване на брака между страните налага произнасяне от съда по предявените небрачни искове.

Упражняването на родителските права върху непълнолетния син на страните следва да бъде предоставено на ищцата – чл. 106, ал. 2, СК. По делото не се спори, че от момента на раждането му и досега грижи за детето полага майката, която и след фактическата раздяла на страните продължава да е лично ангажирана със сина си. Грижовността, родителските й качества и добрите отношения между майката и непълнолетния А. се установяват и от твърденията на изслушаното в хода на делото дете, а това налага запазване на съществуващото статукво, което е в интерес на сина на страните.

Последица от уважаване на небрачната претенция за родителските права е произнасяне по режима на лични отношения между детето и баща му – императиви на чл. 106, ал. 1, СК и чл. 322, ал. 2, ГПК. Съдът намира, че следва да уреди възможност за ежемесечен контакт между двамата, или всяка първа събота и неделя от месеца, от 8 ч. на съботния до 18 часа на неделния ден, с право на преспиване на детето в дома на бащата, по 5 дена през зимната ученическа ваканция на детето, както и един месец през лятото, когато майката не ползва годишния си платен отпуск. По делото няма данни за поддържани чести отношения между Александър и баща му, а и предвид местоживеенето на ответника в чужбина, разширена възможност за контакти между тях би била необоснована.

По отношение издръжката на детето. Нормата на чл. 82, ал. 1, СК задължава родителя да осигурява необходимата на детето си издръжка, при съобразяване с корективите на чл. 85, ал. 1, СК. Ищцата не е ангажирала доказателства относно паричните доходи на ответника (в тази насока решението не може да почива на твърдения и предположения), но неговата трудоспособна възраст позволява полагане на труд, срещу заплащането на който да осигурява своите и тези на детето си материални нужди. Това налага уважаване на иска по основание, а по размер – за сумата от 80 лева месечно. Издръжката следва да бъде плащана от бащата с начална дата предявяване на иска – 15.04.2009 год., до настъпване на основание за изменение или прекратяването на задължението. Определеният размер на издръжката е максималният, съгласно границите на нормативното установяване в ПМС № .... год., т. е. защитени са правата и законните интереси на непълнолетния А. С.. Върху паричното задължение бащата следва да заплаща и законна лихва при забава – чл. 89, изр. второ, СК. За горницата от 120 лева искът за издръжка е неоснователен, тъй като не са налице твърдения и доказателства за изключителните нужди на детето и за възможността на бащата да плаща сумата без особени затруднения – чл. 85, ал. 3, СК.

Претенцията на съпругата за предоставяне ползването на семейното жилище следва да бъде уважена. Видно от представения по делото Нотариален акт № 163/2009 год., идеална част от това жилище е собственост на непълнолетния син на страните; то представлява апартамент № 2 в гр. Б.. Иск за ползването е предявен само от съпругата, поради което между страните не съществува спор – 1327-94-ІІ ГО на ВС.

Предвид изричното желание на ищеца, на основание чл. 103, СК, след прекратяване брака съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Ж.

На основание чл. 329, ал. 1, ГПК, предвид общата вина на страните за разстройството на брака, молбата на ищеца за осъждане на ответника да й заплати направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като разноски останат между страните, така както са направени.

С оглед прекратяване на брака между страните, съдът определя държавна такса по делото в размер от 50 лева, платима поравно от страните – чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси; чл. 329, ал. 1, ГПК; ответникът следва да заплати и държавна такса върху издръжката на детето – 115,20 лева.

В изпълнение нормата на чл. 242, ал. 1, ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената месечна издръжка на детето.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й.М.С., ЕГН **********,***„, и Г.Г.С., ЕГН **********, с последен известен адрес ***„ сключен на д. в гр. Б., Г., за който е съставен Акт № ..., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

 

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху ненавършилия пълнолетие син на страните А. Г. С., ЕГН **********, на майката Й.М.С..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г.Г.С. и ненавършилия му пълнолетие син А. Г. С., както следва: всяка първа събота и неделя от месеца, от 08:00 ч. на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, по 5 (пет) дена през зимната ученическа ваканция на детето, както и 1 (един) месец през лятото, когато майката Й.С. не ползва платения си годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА бащата Г.Г.С., ЕГН **********, с последен известен адрес ***„, на основание чл. 82, ал. 1, СК, да заплаща на ненавършилия си пълнолетие син А. Г.С., ЕГН **********, със съгласието на майката-законен попечител Й.М.С., ЕГН **********,***„ месечна издръжка в размер от 80 (осемдесет) лева, начиная от 15.04.2009 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 120 лева до претендирания месечен размер на издръжката от 300 лева.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 2 гр. Б. с площ от 66.68 кв. м., описан в Нотариален акт № .... год., т. І, н. д. № .... год. на Бургаския нотариус с рег. № 245, на майката Й.М.С..

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Ж.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК на ищеца Й.М.С. за осъждане на ответника Г.Г.С. да й заплати направените деловодни разноски.

РАЗНОСКИТЕ остават в тежест на страните, както са ги направили.

 

ОСЪЖДА Й.М.С., ЕГН **********,***„, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН **********, с последен известен адрес ***„, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 140,20 (сто и четиридесет запетая двадесет) лева.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение в частта му относно присъдената месечна издръжка на детето.

 

          Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

Вярно с оригинала: Е. Х.