Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4571 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.“ ООД срещу
Наказателно постановление № 03 – 010703 от 27.12.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 152 КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното
производство. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща процесуален представител. С писмена молба поддържа
подадената въззивна жалба и искането за отмяна на
наказателното постановление. В условията на евентуалност отправя искане за
намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
20.11.2018 г. св. Д.Г.И. (инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна)
извършила проверка за спазване на трудовото законодателство в магазин за готова
храна „Ко Ши ям“, намиращ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 23.
В хода на
проверката е бил представен график за работа в обекта за месец октомври 2018
г., правилник за вътрешния трудов ред, заповед за въвеждане на сумирано работно
време, заповед за определяне на работното време и почивките, от които документи
се установило, че работникът В. Д.М. е работила в работна смяна на 06.10.2018
г. от 12,30 часа до 21,30 часа и в работна смяна от 07,00 часа на 07.10.2018 г.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 152 КТ, на 17.12.2018 г. св.
И. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството, който бил връчен на управителя Т.С.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 27.12.2018 г. директорът на дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 1800
лева за извършеното нарушение на чл. 152 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.Г.И., и
писмени доказателства и доказателствено средство:
правилник за вътрешния трудов ред, заповед за въвеждане на сумирано работно
време, график за работа в обекта за месец октомври 2018 г., заповед за
определяне на работното време и почивките, протокол за извършена проверка,
идентификационна карта, призовка, заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, АУАН.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Д.Г.И.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
св. Д.Г.И. подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата чл. 152 КТ, съгласно която работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
Венцислава Добринова Мичева е работила по трудово
правоотношение с „Х.“ ООД в магазин „Ко Ши Ям“ в работна смяна от 12,30 часа до
21,30 часа на 06.10.2018 г. и в работна смяна от 07,00 часа на 07.10.2018 г.,
без да й е осигурена междудневна почивка от 12 часа.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на чл. 152 КТ.
По възраженията на въззивното
дружество:
Неоснователен е доводът във
въззивната жалба относно извършено съществено нарушение на процесуалните
правила поради обстоятелството, че в АУАН не е отбелязано дали свидетелите са
присъствали при извършване, респективно при установяване на нарушението. Законът
поставя изискване за съставянето на акта за нарушение в присъствието на двама
свидетели - арг. чл. 42, т. 7 във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Свидетели по акта
могат да бъдат лица, които са присъствали при извършването или при
установяването на нарушението, а по изключение, при липса на такива свидетели
или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, законът допуска
съставянето на акта в присъствието на други двама свидетели. Законът поставя
изискване в акта изрично да се отбележи неговото съставяне в присъствието на
свидетели от третата група. В конкретния случай действително в акта за
административно нарушение не е отбелязано, че свидетелите не са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Съдът намира, че това означава, че свидетелите
са присъствали при установяване на нарушението, доколкото законът изисква да се
отбележи само обстоятелството, че свидетелите не са присъствали нито при
извършването, нито при установяването на нарушението. Дори и да се приеме, че
двамата свидетели са от т.нар. трета група, съдът намира, че това нарушение не
може да бъде съществено, тъй като не се накърнява правото на защита на
наказаното лице. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Не следва да бъде прието като основателно и
възражението, че графикът за работа е документ, който търпи промени в края на
отчетния период, поради което и според жалбоподателя не може да служи като
основа за фактическите констации на контролните органи. Съдът намира, че графикът за работа в магазин „Ко Ши Ям“ за месец октомври 2018 г.
представлява и отчетна форма за явяване на лицата на работа през месец октомври
2018 г., който извод следва от това, че са отразени и ползваните от служителите
отпуски, включително тези по болест. Освен това проверката е извършена на 20.11.2018 г., т. е. след
приключване на отчетния период, като работодателят е имал възможност и видно от
графика за работа е отразил настъпилите през месеца промени в работните смени
на работещите по трудово правоотношение в обекта. Не на
последно място съдът намира, че е напълно допустимо да се издава наказателно
постановление за нарушение по чл. 152 КТ само въз основа на график за работа,
тъй като последният представлява единственият източник на информация за
работното време на работниците при сумирано изчисляване на работното време, а
неговото изменение може да стане само при наличие на основанията в чл. 9а, ал.
2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските.
По
отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът
счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните
по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц.
д-р И.Т., стр. 386).
Съдът
намира за неоснователно и бланкетното възражение за
допуснато нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
законния представител на дружеството – Таня Симеонова (управител).
Не е
допуснато и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Наказващият орган обективно,
всестранно и пълно е отразил всички съставомерни за
нарушението елементи - наличието на трудово правоотношение между въззивното дружество и В.Д.М. и полагането на труд в две
последователни смени, без на работника да е осигурена 12 часова междудневна почивка.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 1700 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010703 от
27.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „Х.“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 152 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 1800
(хиляда и осемстотин) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: