Решение по дело №2800/2019 на Районен съд - Ямбол

                                             Р Е Ш Е Н И Е 330/29.6.2020г.

№                                                      29.06.2020 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                             ХV - ти граждански състав

На 23.06                                                                                                   2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

     Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело №2800  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против М.Т.М. и З. С.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно  на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***  г. по описа на ЯРС, а именно сумата 1326, 37 лв. - главница. С молба от 06.01.2020 год. ищецът е конкретизирал , че претенцията му в размер на 1326, 37 лв. представлява главница  - 1020,82 лв. и договорно възнаграждение – 305, 55 лв., като с молба - уточнение от 20.01.2020 год. е пояснил, че поддържа установителния иск до размера на 1020, 82 лв.- главница, като до пълната претедирана цена в размер на 1326, 37 лв.  желае исковата претенция да бъде изменена в осъдителна, като формулира и изричен петитум.Съдът е приел за недопустимо, така направеното искане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитодател и и двамата ответници, в качеството им на солидарни длъжници бил сключен договор за револвиращ заем от 18.04.2013 год., за сумата от 2500 лв., при ОУ , неразделна част от договора М. пожелал с част от отпусната сума да бъде рефинансирано друго негово задължение, а останалата сума да му бъде преведена по банкова сметка. ***дита на 48 месечни погасителни вноски от по 116 лв., с падежна дата всяко 10 – то число на месеца. Длъжникът направил 37 пълни  и една частична вноска,  като междувременно на 10.05.2017 год. изтекъл крайния срок на договора.  Излагат се подробни съображения за основателност на иска. Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

Ответникът М. оспорва иска. Сочи, че е налице разминаване между посоченото в заявлението и исковата молба. Погасителния план бил съставен няколко дни след договора и не бил подписан от страните. Липсвали подписи и на ОУ. Не било конкретизирано и какво представлява исковата сума. Оспорва представителната власт на подалия ИМ ***. Оспорва заверката на представените копи от документи. Излага съображения за неоснователност на претенцията и моли за отхвърлянето й.

Ответницата М. оспорва иска. Претенцията не била конкретизирана. По делото липсвали доказателства кредиторът да е предявил иска си срещу главния длъжник в 6 – месечен срок от падежа на задължението.

В с.з. ищецът не изпраща представител, но искът се поддържа в писмена молба.

Ответниците се представляват от назначени особени представители посредством които оспорват претенцията.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***год. на ЯРС, по което е издадена заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници за исковата сума. Т.к. същите са били уведомени по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Към исковата молба е приложен Договор за револвиращ заем № ***от 18.04.2013 год., сключен между ищеца и М.Т.М. – клиент и З. С.М. – солидарен длъжник, за сумата от 2500 лв., 1043, 20 лв., от които за рефинансиране, при уговорен срок за връщане на 48 равни месечни погасителни вноски от по 116 лв. и общо задължение в края на периода 5 632, 24 лв.Представена е и декларация за обработване на личните данни, Погасителен план от 23.04.2013 год., вкл. ОУ към договора.Приета е и карта на клиента.

С платежно нареждане от 22.04.2013 год. сумата от 1456, 80 лв. е преведена по банкова сметка *** М..Видно от Извлечение по сметка от 02.08.2019 год. по кредита са заплатени 37 месечни погасителни вноски и частично вх. 38.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

Така предявеният иск съдът намира за частично допустим.Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника М. за липса на валидно учредена представителна власт. Исковата молба е подадена от ***, с представено по делото пълномощно, подписано от двама от *** на дружеството – ищец, в което изрично е посочено правомощието да представлящва ищцовото дружество пред съдилища по всички съдебни производства, по които е страна. Освен това по въпроса може ли насрещната страна /ответник/ в исков процес да се позове на липса на представителна власт у другата страна /ищец/ и да иска да се прилагат последиците от нея, когато липсата касае образуване на исковия процес, респективно липсата на процесуална легитимация за завеждане на този процес и когато твърди недобросъвестно /противоправно/ упражнено право на иск. Съгласно практиката на ВКС (р. № 296-2017-IVГО), пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба. Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис.

В първоначалната искова молба ищецът е претендирал част от сумите за които е издадена ЗИ по гр.д.№ *** год. на ЯРС – 1326, 37 лв. главница. С молба – уточнение е посочил, че посочената сума всъщност не представлява единствено главница, а и договорна лихва в размер на 305, 55 лв. С оглед характера на иска  предмета на делото е строго очертан от издадената вече заповед за изпълнение. Същата е издадена за сумата 1326, 37  - главница. Видно от заповедното производство, заповедта е била издадена в съответствие с претенциите на заявителя в подаденото заявление, които са били конкретизирани по същия начин. За първи път едва в производството по чл. 422 от ГПК ищецът посочва, че всъщност само 1020, 82  лв. от претенцията му е главница по договора за кредит, а останалата сума е договорна лихва, включително е поискал изменение на претенцията, посредством преминаване от установителен към осъдителен иск, оставено от съда без уважение. Подобно изменение на претенцията и въвеждане на нов спорен предмет в иска по чл. 422 от ГПК е недопустимо. Ето защо, производството по чл. 422 от ГПК следва да продължи единствено за установяване дължимост на сумата от 1020, 82 лв., представляваща неизплатена главница по процесния договор за кредит, като по отношение на сумата от 305, 55  на твърдяното основание, исковата молба следва да бъде върната, тъй като производството в тази част е недопустимо.Издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в посочената част.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Страните не спорят, че са били обвързани от договор за  револвиращ заем № *** год., не се спори и относно получаване на сумата по начина уговорен в договора. Тук следва да бъде посочено във връзка с възраженията на особения представител на ответника М., че независимо, че като дата на договора в ЗИ е посочена 23.04.2013 год., съдът приема, че вероятно се касае за допусната техническа грешка, т.к. и в заповедта и в исковата молба е посочен един и същ номер на договор с едни и същи страни и заемна сума.

По отношение възражението на особения представител на ответницата М., че не  е спазен 6 – месечния срок за предявяване на иска против главния длъжник:

   Следва да се има предвид, че съобразно практиката на ВКС – по  въпроса следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД е прието, че солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. 

В мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

В процесния случай съдът приема, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява ответницата М. да е поръчител , липсват данни и твърдения със същата да  е подписан  договор за поръчителство. В случая нито кредитора ,нито ответниците са посочили кой точно е получил сумата, липсва и разграничение каква част от дълга поема всеки от тях.

Останалата предмет на делото претенция за сумата от 1020, 82 лв. съдът намира за основателна и доказана. Съдът приема, че между страните е сключен валиден договор за кредит, със съществените му уговорки.Както беше посочено ответниците не са оспорили получаването на сумата, не са оспорили своевременно и подписите си под приетите писмени доказателства. Действително липсват техни подписи в приетия погасителен план, но в самият договор за кредит, съдът приема, че ясно и точно са посочени броя, размера и падежа на всяка от погасителните вноски, включително общата дължима сума по договора. С полагането на подписите си ответниците са декларирали, че са получили и са запознати с ОУ.За пълнота следва да бъде посочено, че разпоредбите на ЗПК, предвиждат дори и при нищожност на договора/отделни негови клаузи/ кредитополучателят да дължи връщане на главницата по договора. Липсват доказателства за заплащане на претендираната сума от 1020, 82 лв., поради което и претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от иска. На ищеца следва да се определи възнаграждение за защита от юрисконсулт по реда на чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв., като заедно с направените разноски за държавна такса и особен представител общият размер на разноските е 763, 49  лв. Съразмерна на уважената част от иска е сумата от 587, 61 лв.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от иска или 86, 55 лв.

      Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че М.Т.М., ЕГН ********** и З. С.М., ЕГН ********** , дължат солидарно на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.С., ЕИК № *** сумата от 1020, 82 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.04.2019  г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***  г. на ЯРС.

Оставя без разглеждане иска на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.С. срещу М.Т.М., ЕГН ********** и З. С.М., ЕГН ********** за разликата над 1020, 82  лв. до 1326, 37  лв., включваща сумата от 305, 55  лв.- възнаградителна лихва и прекратява производството по делото в тази му част.

Обезсилва Заповед за изпълнение № *** год. по гр. дело № *** год. в частта за разликата над 1020, 82  лв. до 1326, 37  лв. главница.

 

ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН ********** и З. С.М., ЕГН ********** да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.С., направените по заповедното производство разноски в размер на 587,61 лв. и направените по делото разноски в размер на 86,55 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: